КАК ВИ ПРЕДЛОЖИХА БРАК?

Честито!!! Много щастие дълги години!!!


Нашият начин беше малко като на оперативка.
Седнахме, аз рекох, че мен тате няма да ме пусне в Италия без да съм госпожа, мъжът ми
се почеса  по главата, въздъхна и рече " а то какви документи  трябват , за  да се оженим".
И това беше. Без пръстен, без падане на колене, без оригинални хрумвания.
После и рокля нямах, а онзи ден в един ресторант мъжа ми подробно разказа на приятели, как на сватбата
сме били много доволни от храната, а всъщност ние празнувахме сватбата в съвсем друг ресторант 
Колкото и да звучи клиширано - важното е, че ме прави щастлива всеки ден.

Попита ме дали искам майка му да ми е свекърва една седмица след като се запознахме Казах да на шега, мислех, че и той се шегува. На сутринта се оказа истина Човекът и датата беше нарекъл, и имената на децата, дето не ги иска още. Мда.
Иначе - в леглото, между секса... , на приглушена светлина. Гушнати.

Доста тъпо се получи!
Аз знаех, че ми е купил пръстен, той знаеше, че аз знам и само се дебнехме! 
Той беше изпаднал в депресия от факта, че не може да измисли нетрадиционен и романтичен начин да ми предложи брак!
Така цял месец си лазихме по нервите. Накрая ме заведе на разходка в един невероятен планински почивен комплекс. Пихме кафе, а срещу нас - заснежените върхове на Стара планина. Гледката беше прекрасна! Аз, обзета от романтични чувства, се изцепих:
Виж какво, ако ще ми даваш пръстена, давай го! Не мога повече да чакам, пък и друг такъв момент надали ще има скоро!

Той занемя, но...извади кутийката с така чакания пръстен. И ме попита, и аз казах "да"!
И така. Ако някой си мисли, че предложението за брак става като по филмите, значи.....просто е гледал твърде много такива!

Тъй като мъжа ми имаше само няколко дни преди да си замине за САЩ, трябваше да определим ден, в който да си кажем дали се искаме един друг. Отидохме на почивка за няколко дни в Истанбул и там в градинката между Света София и Синята джамия падна на колене и след много романтично обяснение ми предложи и аз се съгласих ...Забравих да кажа, че в средата на монолога му, група френски туристи спряха до нас да се наслаждават на фонтана и стана  смешно, защото трябваше да ги чакаме да се мръднат....

Направо си ви представих 

Нашето не беше нищо особено. Като разбрахме, че съм бременна, някакси в един глас се попитахме - кога ще е сватбата 

не знам дали е оригинално, но аз се изкефих много!
почвахме да играем табла, той ми каза да я отворя и наредя, докато сипва виното и вътре сред пуловете блестеше моя пръстен! много мило и сладко беше. после падна на колене до мен и ми предложи

Ох, при нас беше смехория, щото казах "НЕ!", уж на майтап, пък той се засегна.
Даже бях надраскала една прочувствена история по въпроса, че то едни емоции, с две думи ли да ги опишеш. http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-desi/p2858.html

Чак сега като се сетя и прихвам да се смея.

Празнувахме Нова Година /2000г. - Милениума/ в Бургас в ресторант. Точно в  00,00 часа на колене и с пръстен в ръка ме попита дали ще се омъжа за него, а през това време хората тропаха хорце. Беше супер, макар че честно казано аз си знаех, че ще ми предложи тогава

малееееееееее като ви слушам, те вешите мъже много романтични бе. На моя може да се каже, че аз му предложих, е не точно но нещо такова. На него въобще му липсва романтика, направо не знам как го търпя. И ме заведе да ми купи пръстен в един магазин и като излязахме ми вика "хайде що не си го слагаш". Ама тя романтиката май е само по филмите. Даже като има повод да ми прави подарък ми дава някой лев и виха "хайде купи си нещо, ноли знаеш, че не съм по подаръците". един път се ядосах, че не ми прави подаръци и той като купил една китайска ваза - с кеф да му я забиеш в главата. от тогава и подаръците сама си купувам, ама то не е интересно и без друго си ми дава парички дали е с повод или без. еееееееееееееее такъв е живота, не ми е романтичен мъжа и това си е, но поне си ме гледа и търпи

И друг път съм го казвала.
Още като се запознахме, ми
каза, че ще се ожени за мен.
Отговорих му да продължава
да мечтае. Издебна рождения
ми ден. Напи ме. Съблече ме.
Сложи ми пръстен с диамант.
И аз, нали съм жена, клекнах.

П.С. За неверниците. Пръстенът
не е с цирконий. Да не повтарям.

ето това се казва мъж

Познавахме се от две години, последните шест месеца бяхме почти непрекъснато заедно и една нощ, в най-ранните часове на деня/ около 2-3 през нощта/, по едни стръмни и страшни завои на "Беклемето" ми предложи брак!
Да видя коя би отговорила отрицателно при пропастите от едната страна на пътя !

Но пък сме заедно вече...30 години, навършваме ги на 28 май!

Аз пък му развалих изненадата. Беше решил да ми предложи на рожденния си ден - 30 март, а аз подозирах, че от известно време го обмисля /той хич не умее да се прикрива/. На въпросния ден аз му изцепвам "Хайде, няма ли вече да ми предлагаш, че ми омръзна и накрая няма да се оженя за теб!" Той се вкисна, развалих му и рожденния ден и предложението. После нищо и аз реших, че след 7 години май наистина е взел, че е размислил.

След две седмици на брега на една река, на колене, с най-прекрасния пръстен, който съм виждала, ме попита дали все пак ще се омъжа за него. Един месец по-късно се оженихме.

 То и аз подозирах,щото първата оферта беше на Св.Валентин,ама аз бях на семинар и нямаше как да стане:)Пък после настъпи затишие и точно,когато вече се отказах,че второ питане ще има,той измъкна точно МОЯ пръстен(веднъж си го харесах като бяхме в Благоевград)и не много драматично,но пък мило ме попита И дали защото бях поканила мама на вечеря и реших,че на-добре ще да стане(ще я изненадам пак) или пък защото тръпнем в очакване на бебе ,ама просто не можах да устоя
   Странно ми е,все си го представях на открито,по тъмно и с музика...той с треперещ глас пита...аз с чаровна усмивка приемам...
  Пък то-че тъмно беше,беше;че на открито-на открито;музиката-някаква чалгийка от ресторанта,той крещи че аз не чувам,а после като видях пръстена-пия вино и рева....Романтиката беше ,че ме прегръщаше под звездите и ми каза,че ще е с нас до края на света

Отидохме на уикендова разходка и разходка с лодка на езерото Бодензее. Лодката всъщност си беше туристически кораб, пълен с весели немци и там, по средата на езерото пръстени, чудеса, доста се посмяхме в интерес на истината, малко лигавко се получи, но какво пък, важен е резултатът 

  При нас беше много забавно, щото след 2год и половина гаджелък един негов колега по погрешка го издаде.
Отивам аз на работата му и  се заговорих с един от колегите му който по едно време той ме попита"Кога ще е сватбата ви ".Про което аз го погледнах тъпо и успях само да промърморя "Ми,незнам"
И двамата се почувствахме сконфузено,той задето издъни ситуацията и аз от факта че приятеля ми има сериозни намерения.
Направих се аз че нищо незнам и 2 месеца след това,в един ден прекрасен докато си . ...той дойде до мен и почна да увърта:
-Искаш ли другата седмица да отидем на село?
-Ама защо-отговарям аз.
-Ами да вземем баба ти
 - ама защо?- пак питам
-Ами за да си направим годежа че да се съберем всички........
.........

Голяма романтика.....ама се излъгах...без пръстен без нищо.
Пръстена си го взех чак на годежа.....ама ех,любов

Ние бяхме гаджета едва от 6 месеца. Бяхме на море в Поморие. Аз през цялото мрънках, че е трябвало да отидем в Несебър, защото е любимият ми град. Един ден, на връщане от плаж, той ме остави пред квартирата и каза, че ще отиде да измие колата. Стори ми се доста необичайно, защото друг път ако има нещо да се върши на път за вкъщи, сме го правили заедно. Обаче той каза - изкъпи се докато се върна, после аз ще взема един душ и се приготвяй, ще отидем в Несебър тази вечер. Изкъпах се аз, облякох се, а него още го няма. По някое време пристига, изкъпа се и той, облече се и отидохме в Несебър. Решихме да се разходим. И аз като почнах - тук да отидем, там да отидем, по не знам си коя улица да минем. Три часа се разхождахме. Той вече взе да мрънка, че го боляли краката, че бил гладен и т.н. (а той никак не обича така безцелно да се разхожда). Накрая ме заведе в една страхотна кръчма - "Капитанска среща" на пристанището в Несебър. Седнахме и поръчахме вечерята. Тогава той ми казва:" Чудя се сега ли да ти го дам или да го оставя за десерт". Аз питам - "Кое?" А той изважда една кутийка и я поставя пред мен. Отварям я - вътре пръстен. Поглеждам го въпросително, а той мълчи. Беше много смешно, защото аз, естествено, разбрах за какво става въпрос, но той като не ми казва нищо, аз какво да отговоря Накрая, след като помълчахме малко, го попитах:"Добре де, кажи все пак какво е това!" И той :" е се омъжиш ли за мен?" Аз казах да После извика едни музиканти с цигулка да свирят на масата ни. Беше наистина много красив момент! няколко седмици по-късно разбрах, че съм забременяла 3 или 4 дни след предложението и всичко стана още по- хубаво

Когато за пръв път видях бъдещия си съпруг той каза "Ето такава жена ми трябва!". След два месеца вече ми казваше "Искам да имаме три деца!". След още три месеца като му казах, че съм бременна каза" Ами значи ще трябва да се женим!". Нямаше пръстени, на колене и други такива. Три месеца след сватбата, в еддна ужасна декемврийска вечер към 18,30, когато навън беше -10 градуса и валеше мокър сняг мъж ми се прибра от работа и аз нещо съм се разкиснала и го пътам тъжно, тъжно защо не ми е предложил, истински, брак и не ми е купил пръстен... И той каза "Обличай се" и ме помъкна в гадната, мокра нощ нанякъде. Влязохме в един голям магазин и на щанда със златото, където жената вече прибираше таблите с бижутата, моят мъж каза "Спрете ако обичате, жена ми ще избира пръстени!" И така купи ми ТРИ пръстена наведнъж, за да се реванширал за това, че не го е направил както трябва! Няма особена романтика във всичко това, но наистина повечето мъже са такива, и май тези сцени с изненадите, шампанското и падането на колене са само от филмите! Аз така и не нося злато, обаче е важно, че той направи това за мен, просто защото съм жена 
П.С. Наистина имаме три деца и сме заедно вече 18 години!

Първият път: "Ами като не искаш да правиш аборт ......... май трябва да се оженим"
Вторият път: по телефона "Злато, коя дата си избираш - 1 или 2 май, че за 14 февруари вече е късно да се правят резервации?" Естествено, харесах си 1-ви май - някакси по-лична дата е  .
Е и аз съм си го представяла по-различно, ама.......... Иначе с романтиката сме "на ти" - цветя, изненади, а подаръците заедно ги купуваме да не стават гафове   

Първият път... по телефона  Човекът специализираше в Германия и му беше домъчняло. Тука аз с блеснал поглед, ходя 2 метра над земята от щастие, се изфуках на приятелите му, а те ме спукаха от майтап - че било стояло месеци на сухо и вече превъртало момчето, той да се върнел, те ще го разубедят...
Обаче - върна се той - отидохме на екскурзия в Копривщиза и там на един хълм се разигра романтичната сценка с истинското предложение.
Беше купил не годежен пръстен за мен, а годежни халки и за двама ни - знае, че не обичам злато, затова са сребърни. Направо ме разтопи - за пръв път чувам и мъж да носи годежен пръстен, ама той моичкият си е такъв - винаги знае как да ме накара да се чувствам единствената жена...

Бяхме се запознали в един бар!Покани ме на среща.Отидох!Вората ве4ер когато излязохме на ресторант....ме помоли да отида до тях с него,4е искал да ми покаже нещо!
Отидох!Имаше пиано.Сипа по уиски...засвири на пианото песен която беше написал и композирал за мен!
След това ми предложи брак!Аз малко не бях сигурна дали го разбирам защото....не говорех английски,но тази фраза ми беше позната от филмите ,та на вторият път разбрах какво ме пита!
Приех!Нищо 4е на сватбата не разбирах какво говорят хората....или пък какво ме пита майка му !Та и самия него не разбирах...и той мен! Абе луда работа....
За два месеца нау4их английски...и ей ни на заедно ве4е 2 год. с беб4е на 3 месеца!

Много романтично.Уж отивахме на разходка край морето и ме заведе в Балчик на двореца.После издирваше трона на царицата сложи ме да седна извади кутийката с пръстена падна на колене и ме попита"ще станеш ли царица на живота ми"
Може да ви звучи много така,но заклевам се си е самата истина.Моят мъж рядко проявява романтика,но като го прави го прави жестоко.

Изтичаше ми разрешения престой от 30 дни и трябваше да изляза от Македония и пак да вляза, та се разходихме до Кюстендил. То пък било 14 февруари и човекът си бил планирал. И изцепваме се в Кюстендил, кучешки студ, мотаме се и решаваме да ядем скара. Влизаме в един соц. ресторант на центъра, вътре още по-студено, а персонала се скупчил и се грее на една печка. Сядаме и ние наблизо,поръчваме шопска, скара и ракия за мъжа ми. През цялото време треперех от студ и се чудех как да си стопля ръцете. Хапнахме, той миришеше на скара, лук и ракия, но доби смелост. Като се почна - той много ме обичал, бил много сериозен и стабилен... минутка за реклама На целия клинч почнаха да ми треперят и зъбите  и тогава ме попита дали искам да му бъда жена. След месец отидохме официално да каже на моите и да ме остави при тях, докато е в Румъния. Имах и бюджет да си избера пръстен:)
А събирането да живеем заедно стана много смешно - той беше в Румъния, аз- на работа и си правихме мухабет на MSN месинджър. Той каза, че утре тръгва рано сутринта, ако съм искала, да минел да ме вземе с все багаж. И аз му викам "ок" Организирах си превоза за нещата, които не можех да нося с мен и на другия ден айде

Аз си бях в къщи той на работа пишем си по кю-то и той -Хайде да се оженим ,и така -не беше романтично но.......здраве да е:))

Живеехме вече заедно(от година и половина),аз му намеквах постоянно,че обичам брака,и не обичам да живеем "просто така",питах го няколко пъти той как го предпочита,той всеки път ми отговаряше-и той искал брак,не обичал просто така...и след 1000 намека,той ми предложи -една вечер ,пред телевизора ,без пръстен,него после аз си избрах.Скъсах се да го питам после дали не го е направил като резултат от намеците ми,или сам го е пожелал,всеки път отговаряше,че сам го е пожелал...

Бяхме по на 19 години,познавахме се от месец и половина,след приятно прекараната вечер заедно, той ме изпращаше към къщи и без никакви предисловия ми предложи да се оженим.И така 17 септември за мен се превърна в незабравим ден-после разбрах ,че било ,,ден на вярата ,надеждата и любовта''От тогава мина повече от четвърт век,а сякаш беше вчера

В ладата, някъде около седмица преди сватбата, която организирахме от 4 месеца. Тръгваме, а той вади пръстена и пита "Ще се омъжиш ли за мен?" 

След като две години се дърпахме един друг и всеки с по някакво гадже в един момент ми писна и я хванах на тясно -искаш ли да си с мен? Последваха още 2 месеца, любов, целувки... после заживяхме заедно. След 2 години спряхме да се пазим и след 6 месеца - две чертички. И както това не беше на дневен ред спонтанно решихме да се оженим.

Ох, много сте сладки!
 При нас е малко нетрадиционно. В момента в който го видях, знаех, че това е мъжа ми. Казах му" Аз ще  се омъжа за теб", а той "Добре". Странното е , че го казах като факт, не като закачка, или флирт. Нямаше как да сме заедно в този момент, преживяхме много неща преди да станем гаджета, но той твърди, че също  веднага е познал в мен жена си. Още не бяхме тръгнали, не бяхме консумирали любовта си, когато ми прати смс-"Ще се омъжиш ли за мен?", аз писах"Да, кога?" , той-"Септември".
Това е.

в един ресторант- черпех го, че си бях взела държавния изпит и по едно време той извади кутийка отвори я и ме пита дали ще стана негова съпруга аз се съгласих и заплаках
преди това имах още две предложинея от него- едното отказах, другото приех, но така се стекоха нещата, че трябваше да има и трето

Предложи ми на рождения ми ден (май тогава се случват най-великите неща ). Бях си взела работа за вкъщи и се бях залисала на компютъра. Повика ме Беше запалил навсякъде по плотовете в кухнята чаени свещи. Подаде ми чаша шампанско и ме попита, какво мисля по този въпрос и ми подаде кутийката. Не бях разбрала за организацията, защото стария кухненски шкаф седеше в коридора и чакаше да го изхвърлим, там беше скрил огромен букет, торта, бутилка шампанско и кутийка с пръстен. Страхотна изненада, беше измислил

А преди това предложение, аз му бях предложила на него ... беше много сладко и лудо

първия път беше тъпо, много тъпо!Той все се канеше да ми предлага, по свое си желание, не съм го подстрекавала, ама все нямаше пари за пръстен Тогава аз му дадох назаем, да ми купи пръстен! Пръстена беше със синтетичен камък, демек пластмаса.Падна на колене, а аз това с коленете не го обичам, никак - тъпо ми е!

Сега новия кандидат не се сеща да ми предлага.Обмислям аз да му предложа Аз съм му казала вече 50-100 пъти да ми предложи,ама той не ми предлага.. Да, ще взема да му предложа!

и бившето ми гадже все го натисках, а той бягаше и когато се реши да ми предложи аз избягах

ами той не бяга!Той иска да се оженим,ама го е срам да ме пита...
Вика да съм организирала сватбата, а аз не ща тъй... искам да има официално питане, на което ще трябва аз да питам, явно!!!

не го разбирам твоят приятел- как така ще го е срам- какво срамно има- той гол ходи пред теб пък иначе го е срам да те пита
И как така да организираш сватба, пък още не те е питал дали искаш да станете семейство

предполагам, защото дефакто ние вече сме семейство - живеем на семейни начала вече 2 години и 8 месеца (току що изброих месеците)

така съм почти съгласна , но все пак не му се давай

Тои твърди,че като ме е видял и решил,че аз съм жената за него.
Аз го осъзнах по-късно
Бяхме приятели около месец,докато изведнъж започна да страни от мен и ме накара да осъзная,че всъщност го искам
След месец заживяхме заедно.Сле 2 години влезе в казарма(в родната си атина)
Отидох да го посетя и в отпуската му заминахме на почивка в халкидики.
По-пътя на един кораб,загледани във вълните ме попита дали ще съм завинаги негова,въпреки,че знаеше отговора
Последва пръстен и след още 2 години се оженихме.
Иначе не си пада романтик,нито пък аз

В един ресторант с музика на живо . Излезе пред всички, взе микрофона от музикантите, падна на колене и ми подаде пръстена с въпроса ? Аз щях да пукна от притеснение .....и всички викаха, пляскаха! Не се забравя!

при нас беше много смешно: На "годишнината ни", в къщи, бяхме приспали детето и вечеряхме. После влязох да се къпя, а мъжа ми каза, че ще си полегне.Като излязох от банята, по хавлийка, мъжа ми (той пък беше по гащи ) ме помоли да отида в стаята за малко. Отидох аз, той падна (пак казвам - по гащи!) на колене, с пръстен в ръка и ме попита дали ще се омъжа за него.В следствие на този шок аз изпуснах хавлийката и останах чисто гола  Ей това е предложение - единия по гащи, другия със и без хавлия! Ужас! 

Още чакам....

И аз така дано не си останем само с чакането.
Няколко пъти вече подхвърлям , но той явно не.

arodoet2, pollitta, за такива като нас, трябва тема - 'как да му предложа?' 
Аз имам идея - мисля да направя десерт - шоколадова кутийка, в нея може и малко крем да сложа. Като вдигне капачето да намери бележка, а под бележката пръстен, който сама съм си купила предварително! На бележката да пише: 'Ако искаш да се ожениш за мен, може да ми сложиш този пръстен!' 

Две седмици след като се запознахме в колата пред нас като ме изпращаше каза:"Искам да се оженя за теб! Бяхме сигурни ,че ще излезе нещо трайно и резултата е на лице.

Това е уникално! Много се смях, големи сте сладури 
Моето предложение се състоя в един супермаркет между дамските превръзки и тоалетната хартия  . Също незабравимо, макар и не особено романтично     

Първо честито! 
Ние бяхме на море и се разхождахме на кея в една прекрасна вечер, пълнолуние, вълни, романтика... прелест.
И аз докато се любувах на красивата гледка и на момента, моят приятел /вече съпруг/ ме прегърна, целуна ме и ме попита искам ли да се омъжа за него. И аз ... се шокирах, дойде ми като гръм от ясно небе. И казах "да", усмихната, насълзена и т.н. После отидохме да го полеем в едно заведение и докато вървяхме нататък имах чувството, че краката ми са от пластелин.
Беше прекрасен момент, който винаги ще помня. Имаме и снимки от това невероятно красиво място!

Честито!

И при нас нямаше никаква романтика. Съпругът ми рече, че харесвам не харесвам фамилията му, ще трябва да се навия и да го взема на мен все на шега ми се струваше

не са ми предлагали брак!

      При нас беше обратното - аз бях с дрехи, а той излезе от банята(без хавлия) и застана на едното си коляно и ми предложи, а аз се изсмях и му казах че без пръстен не се давам  Ама големия майтап беше като ми подари пръстена - взел тойедин мой пръстен и уж мерил по-него, ама като ми подари годежния пръстен се оказа че ми е доста голям 

Беше много романтично - нощ, луна, звезди, на брега на морето ...
Друг е въпроса, че беше преди доста време, а още съм си мома

Ние още от запознаването ни, си знаехме, че е само въпрос на време кога ще ми предложи.
Явно и двамата усетихме, че сме открили половинката си.
4 месеца след като се запознахме ме заведе в ЦУМ уж да разглеждаме магазините и ме завлече направо в бижутерският магазин. Аз обаче схванах тънкия замисъл и разглеждах всичко  не само пръстени. После ми каза, че хич не съм му помогнала с избора  . На Нова Година (имам рожден ден) след бурни танци и шампанско, отидохме в кунята да правим кафе и той падна на колене и доста романтично ми направи предложение, без пръстен!  Дойде ми малко като гръм, хем знаех...а бяхме на гости и няколко пъти приятели влизаха в кухнята и излизаха ухилени  . Само му казах "Да, да, добре, стани от пода" ...абе, голяма бяла птица съм аз 
Мина доста време, моя мъж пътува и нямаме много време за годежи и сватби...
Забременях, родих... и когато малкия беше на 5 месеца, баща му си дойде от Щатите.
Вечерта оправях банята за къпане и събличайки детето, от панталонките изпада кутийка с дългоочакваният годежен пръстен - с диаманти...

Предлагал ми е всякак - много романтично, много настоятелно, много умолително.. Не се давам! В институция не влизам! 

Слизахме по стълбичката в подлеза на ЦУМ, където преди имаше сергии със всевъзможни дрънкулки. Той ми каза да чакам на едно стъпало със затворени очи и че след малко ще дойде. Аз зачаках със затворени очи, когато чух гласа му в ухото си: "Дай ми едно левче на заем". Аз му дадох и след малко се върна с пръстенчето, за което не му достигаше левчето

Бях в командировка в Египет. Първо ми предложи с смс, след това по телефона, а като се прибрах и "на живо" с пръстен. Беше наистина вълнуващо.

много сладичко 

При нас... беше малко смешно, но пък на мен ми се стори мило, понеже моят мъж не е от най-романтичните... Бяхме гаджета от много време де, той си беше направил ремонт на апартамента и ми беше подхвърлял няколко пъти да ходим да живеем там - ама аз, ей така на майтап и да го дразня все му разправях, че искам да сме сгодени поне и тогава да се местим... И уж не вярвах, пък някакси си знаех, че е само въпрос на време да се случи... И на 5-тата ни годишнина откакто бяхме станали гаджета ми предложи на стълбището на къщата, където живеех Доста изнервен беше човекът, щото аз както винаги закъснявах след работа, докато се прибирах към вкъщи сумати познати видях и с тоя - с оня по някоя приказка... А той ме вижда, че се спирам и приказвам и още повече се изнервя - щото стои и чака пред вратата на къщата. Най-накрая се добрах до вкъщи, отключих и като влязхоме на стълбището не можа да чака повече Пак де, като за него си беше направо романтика 

моето предложение беше скоро..тъкмо си направихме коледната украса,бяхме в много хубаво настроение,аз влезнах в банята и след няколко минутки като излезнах,в целия апартамент беше тъмно,само коледните лампички светеха,моят беше запалил свещи,беше пуснал нашата песен тихичко,и ме помоли да седна до него,за да ми каже нещо.започнаха едни дълги,романтични излияния,описващи историята ни още откакто се запознахме,след това като бяхме дълго време най-добри приятели,та чак докато станахме гаджета и досега..каза ми,че съм най-прекрасната жена,че иска да съм майка на децата му,че мечтае да прекара остатъка от живота си с мен..извади кутийката с пръстена,попита ще се омъжа ли за него,аз казах "да",сложи ми го и последваха прегръдки,целувки и сълзи и от двамата.
след това започнахме да обсъждаме кога ще съобщим на родителите и приятелите и така..

Правихме сек,мъжът ми ми каза,че не може да живее без мен,аз го попитах това преложение ли беше/на майтап всичко/-той каза -ДА.
Половин час по късно се видях ме с майка му.Аз вече го бях забравила почти разговора ,като той и изтърси ,че имали сме да и казваме нещо и така съобщи новината....................и от там се почна всичко

Как ли?
Ами на колене!
Както трябва всеки един мъж да седи пред една жена!

Не много романтично - по тел. (той живееше в Канада, а аз в България). По тел ме поиска и от нашите, на което баща ми повтаряше само- "Да,Да Благодаря!". Все едно благодареше , че се е отървал от мен. А аз очаквах да ми предложи в Коста Рика. После разбрах , че пръстена не го били доставили, та за това не искал да е без пръстен. А пръстена си го получих на летище София, когато си дойде за сватбата.

Ами ние нямаме брак по ред причини...
Но получавам предложения от него през 6 месеца/може пък и да се излъжа/-винаги ми го казва между другото, пред ТВ, пред гостите, роднините....
Колкото и да е "между другото",обаче, ми става готино

Още като се запознахме настоящият съпруг ми каза че като се оженим ще имаме много красиви деца. Помислих, че си е пийнал повечко, но се харесахме и станахме гаджета. След 3 месеца-по Коледа, бях при моите родители на село. Той пристигна на 27 декември, влезе в една стаичка от схлупена селска къщица, на земята постлани черги-тъкани , отоплението-кюмбе на дърва и въглища , а той-наколяно като рицар и с диамантен пръстен в ръка, пред очите на шашнатите родители, ме пита " Ще ми направиш ли честта да станеш моя съпруга " И аз след дълъг смях от нелепата ситуация казах "Да"

Аз получих предложение за брак в едно кафе до нас по Коледа.Той беше супер притеснен.Както си говорихме и той бръкна в джоба си и извади една червена кутийка,отвория(вътре имаше прекрасен златен пръстен с две сърца) и ми предложи.аз разбира се приех веднмага,защото бях и съм мнооого влюбена. Послеее се поотпуснахме и решихме да си имаме бебе,то стана и така и до сватба не се стигна,но.........Никога не е късно.Тамън Кари ще ни е шаферката .

Предложи ми 1 седмица преди сватбата. Вече всичко беше готово, всички бяха поканени, рокли, костюми, абе всичко. Изобщо не очаквах, тъй като според мен момента за предложение беше безвъзвратно отминал, но точно тогава той падна на колене и ми даде един страхотен пръстен придружен с красиво обяснение.Въпреки закъснението, се развълнувах искрено. Лошото е, че беше сигурен в отговора, но  ........ 

По ICQ. Не бе романтика да го опишеш...

Ех, технологии...

На нас ни предстои след няколко дни 17 годишнина, така че е подходящо време да се сетя. Предложи ми докато вървяхме за ръчичка по Славейков. И още не бяхме правили секс 

Честито   !
Ние просто си харесахме едни халки в бижутериен магазин и аз го попитах дали иска да се ожени за мен..... 

   Аз съм учителка  и всяка година в читалището ни се провежда “Ден на талантите”, като всеки клас изнася програма и всеки клас и класен се стреми да е най........Аз съм класна на 7 клас и мн мн дълго готвихме нашите скечове и програма и всичко живо около мен се вълнуваше през тия месеци на подготовка. И ето че дойде края на април(2006).Почти целият град беше в залата(аз съм от малко градче до Варна) и шоута започна. Класовете се изреждаха, но моят клас незнайно защо беше изместен последно да се представя.А по сценарии бяхме по седата. И така моето слънце и то беше там за да снима таржеството на моите деца. Дойде и нашия ред.Много се вълнувах.....но децата се представиха чудеснооооооо. И Накрая пускам финалната песен за да излязат и да се поклонят, те излизат целия клас и ми разпъват едно огромно платно с надпис: “Здравче, ще се омъжиш ли за мен?” В този момент аз не можех да прочета 6 метровия плакат но видях моя човек да идва до мен,коленичи пред цялото читалище и отвори кутииката. Е чак тогава започнах да осъзнавам какво ставаааааааааааа.Имах чувството че ще припадна.Но всички деца, цялата зала започнаха да стават и да пляскат и да викат ГОРЧИВО! Нататък сами можете да се досетите как продължи всичко...................
А пръстенът бил купен от декември 2005 и Той чакал най- подходящия момент, а аз до април да не разбера...........Явно съм била заета изцяло с подготовката на децата......
Това е моето предложение! 

На колене пред паметника на Руските войни с пръстен в ръка и сълзи от радост в очите

Страхотно 

Предложи ми на 14 февруари преди 5 години в леглото. Ставам аз сутринта, правя му кафе, нали е празник, иначе той прави кафето. Отивам в спалнята, а той вече буден и гледа някак странно. Аз обаче не се усещам. Лягам, а той нещо търси под юргана. Оказа се, че е загубил пръстена от вълнение. Както и да е. Намира пръстена и ме пита дали ще се омъжа за него. Докато ми задаваше въпроса имах чувството, че сърцето му ще излезе, толкова силно биеше . Та при нас така беше.
 После пак в леглото /за нас то се оказва ключово място  / му казах, че ще става баща.

Предложи ми под един водопад в норвежкия фиорд Флам.

Доста смешно беше при нас.
Родителите ни не се познаваха, а "случано" бяха поканени на неговия рожден ден и към края на вечерта, когато моите родители и неговите решиха да си ходят мъж ми каза : "чакайте да ви кажа какво съм си поръчал за рожденния ден" Съответно 20 погледа бяха в него при което той изцепи :
" Трикрилен гардероб с надстройка и в тоя ред на мисли ти ще се ОЖЕНИШ ли за мен?" Извади пръстена и т.н.т.
Аз си глътнах граматиката, на свекърва ми и увисна ченето, а на майка и падна цигарата и след това настъпи момента с моя изключително глупав отговор :
"Ми незнам ще питам мама"

Искахме бебче. После родителите ни настояха да се оженим.. И така... сега предстои.  Тривиално.

С моичкият сме женени от 24г. Три години бяхме гаджета.Всеки път като ме изпращаше, по 1 час се целувахме до парното във входа! Е, да ама на мен ми писна, щото ОФ-то беше казало на мама, че съм морално неустойчива. И една вечер му казах : виж к;во давай да се женим, щото съседите ме изядоха!

в 12.00 часа вечерта излизам аз  от банята по халат,а той преди мен беше там,и влизам в стаята а той запалил десетки свещички(сега се чудя как му беше стигнало времето само за това) ,заглушена романтична музика, човека коленичил по риза на кафяви раета и боксерки пак на кафяви раета  и с пръстен в ръката.Е нямаше мърдане вече-казах да. 

Ние се запознахме и след няколко дни тръгнахме.Аз от Пловдив той от София!Две седмици след като тръгнахме аз се прибрах в Пловдив.Говорихме по телефона всеки ден и 2 пъти в месеца идвах при него за почивни дни.Един ден нещо се бяхме скарали (даже не помня за кво),но като се сдобрихме и той ми каза"хайде да се оженим" и аз останах без думи,мълчах около половин минута и казах "ДА",а той пита що съм се замислила ,а то хич не беше мислене .И така най-накрая се събрахме ,беше ни писнало се по колите нагоре-надолу ,все по телефона!