Сетих се, че наскоро, като пазарувах
детски дрешки, влязох в един магазин,
където любезно ме посрещнаха: "Какво
обичате? Нещо да ви покажа?" И аз си
казах какво искам, показаха ми друго,
казах си, че не ми харесва, искам трето,
показаха ми четвърто, на петото някак
се отегчиха, усетих, че повече не им се
занимаваше с мене. Аз пък си казах, че
едва ли ще купя нещо от това магазинче.
Такива работи хич не обичам. Хич не ми
харесва да съм зависима от продавачки,
които, от една страна, крият стоката зад
гърба си, сгъната, и не ти дават шанса да
попаднеш на това, което търсиш, защото
след като са ти показали третия парцал,
им докривява случайността, че са те срещнали.
Има нещо сбъркано в концепцията на подобен
род магазини. Жалко, че са масово явление у нас.
И при това много настойчиво ти обясняват, че това или онова, което не си харесал, всъщност било много хубаво. Или пък размерът, в който се съмняваш /всяка фирма на детски дрешки си има различни представи за номерация/ е точно този. Дразнят ме, разбира се .
Но и аз ходя в магазини, където никой не ме дразни и с удоволствие пазаря.