То това оставаше-и на тях да се вързвам. Много лесно ги слагам на място и продължавам. По тази причина ходя само в едни и същи заведения и пазарувам само от няколко магазина, където се чуватвам като у дома си.
- Публикувана: 11 май 2007, 12:57 ч.
- Последно мнение: 13 май 2007, 18:13 ч.
Дразни ли ви..?
По тази причина ходя само в едни и същи заведения и пазарувам само от няколко магазина, където се чуватвам като у дома си.
Аз пък не оставям на продавачките да ми определят къде да пазарувам.
И аз се дразня. Например в нашия квартален магазин, отивам и казвам: "Една мая!", лелката веднага почва: "Какво ще правиш? А? А?"... Казвам: "Едно пакетче стафиди", тя: "Да не правиш козунак???"... оооофффф... и тръгвам към магазина, като видя, че е тя на смяна, обратен завой и към другия. Много мразя да ме разпитват, какво ще правя у нас. Може и да е психическо отклонение 
.
. 
По тази причина ходя само в едни и същи заведения и пазарувам само от няколко магазина, където се чуватвам като у дома си.
Аз пък не оставям на продавачките да ми определят къде да пазарувам.
Блонди, днес си особена .....
А пък аз ги оставям да определят ... губят ме като клиент с лошото си отношение и ме печелят с добро
А защо просто не се опиташ да се зарадваш от интереса и да й отговориш? Аз в подобни ситуации си мисля за хората от село, като идеш да си купиш нещо и те се интереусват защо. Не е с лоши чувства. Не ме дразни. Създава чувство за принадлежност.
Блонди, днес си особена .....
А пък аз ги оставям да определят ... губят ме като клиент с лошото си отношение и ме печелят с добро
А пък аз ги оставям да определят ... губят ме като клиент с лошото си отношение и ме печелят с добро
Винаги съм си била особена, трудно ми проличава. Личи ми явно вече, че не съм отскоро тук.
За лошото отношение също име решение. Клиентът е важен
По тази причина ходя само в едни и същи заведения и пазарувам само от няколко магазина, където се чуватвам като у дома си.
Аз пък не оставям на продавачките да ми определят къде да пазарувам.
Напоследък пазарувам от магазини с приветливи продавачи. Маратонки - от един магазин, обувки - от един за обувки, бебешки неща - от един за такива. Същите неща мога и от други магазини да си ги набавя, но предпочитам конкретните - усмихнати, любезни момичета работят в тях, говорят ми на вие, провеждаме кратичък разговор. След време пак ги навестявам.
Някъде четох, че нещата продадени с усмивка носят късмет (то беше за плодовете, че продадени от усмихнат продавач, носели положителна енергия). Но си мисля, че важи и за другите неща.
Някъде четох, че нещата продадени с усмивка носят късмет (то беше за плодовете, че продадени от усмихнат продавач, носели положителна енергия). Но си мисля, че важи и за другите неща.
Абе, нервна ми се струваш нещо ... не че те познавам ...
Понякога е досадно да те разпитват за разни неща, когато си отишъл само за един хляб
Понякога е досадно да те разпитват за разни неща, когато си отишъл само за един хляб
Не съм по-нервна от нормалното. Просто с времето тук (във форума) търпимостта ми намалява
Именно проява за нерви и нетърпимост е да се ядосваш за нещо толкова човешко - да те попита някой нещо човешко.
Нещата в чужбина се оценяват различно - тук сме като на конвейр, никой от нищо не се интересува. Определено не е за предпочитане. Ако това може да се счете за нерви, тогава да, нервна съм
Някъде четох, че нещата продадени с усмивка носят късмет (то беше за плодовете, че продадени от усмихнат продавач, носели положителна енергия). Но си мисля, че важи и за другите неща.
Хайде, хайде, на това му се казва професионално изкривяване
дразня се много! или ми дишат във врата от вратата и то когато съм влязла само да разгледам, а те почват "какво си търсите?" - ми нищо не си търся, гледам. или пък ако наистина съм решила да купя неща тя лафосва или я чакам 10 минути да се натутка с някой друг клиент.
другото което много ме дразни е като разглеждам да ми кажат "може да пробвате" - то оставаше и да не може?!?!
разбира се това само в магазини за дамски дрехи. другите не ме дразнят.
а сетих се - дразни ме че когато съм изтупана и гримирана имат едно отношение към мен, ако нямам грим и съм с по-спортни дрехи се отнасят пренебрежително. като че ли се имат за много умни да преценят кой има пари и кой не.
другото което много ме дразни е като разглеждам да ми кажат "може да пробвате" - то оставаше и да не може?!?!
разбира се това само в магазини за дамски дрехи. другите не ме дразнят.
а сетих се - дразни ме че когато съм изтупана и гримирана имат едно отношение към мен, ако нямам грим и съм с по-спортни дрехи се отнасят пренебрежително. като че ли се имат за много умни да преценят кой има пари и кой не.
едно е да ти дишант във врата друго е вече да се познавате от хиляди пазарувания и да си размените по някоя приказка. Познавам, макар и не всички по име, голяма част от персонала на магазините и кафетата и в квартала си и на улицата, на която е офиса ми. Непрекъснато си говорим глупости докато пазарувам. А ако ме мързи /сутрин/, мълча и гледам заспало.
Хайде, хайде, на това му се казва професионално изкривяване
И още как
Препоръчани теми