Изпратете вашите истории за кърмене!

не исках да звучи тъжно, съжалявам, на фона на ужаса които беше тогава, тази новина беше разтърсващо добра. гледаите я от хубавата страна. Коментарите след новината са за величието на маиката и маичината обич. Във всяка една от историите тук аз виждам наи-вече безкраино много маичина обич.

днес, след като прочетох това, плаках, докато си вършех работа из апартамента
много ми е мъчно

Със сълзи на очи прочетох за загиналата майка и оцелялото дете...Убедена съм че всяка една майка  ще направи това за децата си...До последден дъх да ги дарява с любов и топлина и сила за борба за живот!!!Поклон!!!
Моята история е съвсем обикновена-Имам хлътнали зърна и се страхувах че няма да успея да кърмя детето.В болницата всички се опитваха да ми помогнат,но напразно-Ивайла не засука и веднъж...В дена на изписването  си купих силиконови зърна на Авент и проблемите изчезнаха.Даже вече от едната гърда суче без помоща на силиконките.Имали сме дни на нон-стоп сучене и се притеснявах да не би да ми спира кърмата,но тревогите ми са били напразни.Вече два месеца и половина сме изцяло на кърма!!!Не давам все още и двете гърди на ядене,явно от едната се наяжда.Боря се с една моя приятелка,която  твърди че е АБСОЛЮТНО достатъчно да се кърми до 6 месец,после кърмата не ставала за нищо!!!Не иска и да чуе какво  мислят и пишат другите...Както и да е...Това е от мен!
 P.S.на 1 месец Ивайла беше наддала 1400гр.,на 2- 1000гр.

Няма да напиша кой знае какво, но си е моята история и си я харесвам 
Докато бях бременна имах голямо желание да кърмя. Не знам защо, просто от вътре ми идваше и нямах търпение. Изчетох всичко в библиотеката и вътрешно бях сигурна, че няма да имам проблеми. Така и стана. Александър се роди в 22,00 часа. Само ми го показаха и го взеха. Не ми го дадоха за през нощта  Много бях разстроена, не мигнах в очакване да го видя 
Донесоха ми го сутрината - спеше. Изчаках го да се събуди за да се пробваме в новото и дългоочаквано начинание.
Като го сложих на гърдата с такава сила засука, не очаквах от новородено такава сила  Не знам дали имаше коластра. Не го чувах да преглъща, но той не се отказа. Сучеше докато не се измори, после заспиваше и после пак сучеше... Вода не съм му давала. Другото мамче в стаята беше секцио и на нейното бебе носеха шишенце с АМ. Беше ми много мъчно и съвестно, че Алекс няма какво да яде... Спеше при мен в леглото, за да не ставам през нощта. На третата нощ се събуди за пореден път да цока и тогава чух най-прекрасния звук - преглъщаше мляко 
Не мога да опиша какво щастие изпитах! Нахрани се и заспа с най-блаженната физиономия на света 
Зърната ме боляха само няколко дни. Не съм имала рани. Кърменето беше по-хубаво отколкото си го представях 
От тогава до сега сме имали проблеми със намаляване на кърма и разни стачки, но се справихме успешно и още се кърмим...

Никога въпросът "Дали да кърмя детето си?" не е стоял пред мен. Знаех, че ще го направя още в мига, в който разбрах, че ще имаме бебе. Когато се запознах с момичетата от ЛА ЛЕЧЕ ЛИГА България/на които много благодаря/ и прочетох "Книга за кърменето" от Хана Лотроп, за пореден път се убедих, че заедно с таткото сме взели най-правилното решение за нашето дете във връзка с храненето му. Наистина има безброй много статии за предимствата на кърменето, но както знаем всички, едно е да го прочетеш, друго е да го искаш, а трето да го направиш. Така бях и аз - почти обезкуражена от първите си опити да накърмя детето си в болницата и изправена пред целия обслужващ персонал/който ме убеждаваше в други неща/, с твърдото решение, че ИСКАМ и МОГА ДА КЪРМЯ, стига да се науча как да го правя. Неопитна и плаха в първите си опити, разраних зърната си и въпреки болезненото усещане не спирах да поставям бебето на гърдите си. С идването на нощта, положението стана още по "страшно", защото моето бебе огласяше спящия коридор и разбуждаше всички майки и новородени. Отидох до дежурната акушерка - за съжаление, така и не запомних името и, но и до ден днешен си спомням как изглеждаше - дребна женица, на около 50 -годишна възраст, с прошарена коса, която беше събрала в опашка назад и с очила, които поставяше и сваляше от очите си, докато пишеше болничните листове. Държаш в ръце ревящото си бебе и през сълзи я питах, какво трябва да направя. Тя ме успокои и ме покани на дивана в кабинета. "Успокой се мило дете?" - това бяха първите и думи. Показа ми как да поставя детето на гърдите си и насочи малката му главица към зърното ми. По коридора се показа детската сестра и настоятелно ме приканваше да даде на детето адаптирано мляко. Отказах, въпреки, че тя ми беше много симпатична, но въпреки създалата се ситуация още бях убедена, че ще кърмя детето си.

Нощта се поуспокои и уморени с моя син заспахме в стаята си призори. На следващата сутрин, след задължителните болнични процедури историята се повтори. След краткото ми успокоение, гладният ми син, който ревеше в малкото легълце ме доведе до ръба на паниката. И тогава се появи "нощният ми ангел" - акушерката, която ми каза, че в съседната стая една майка изцежда кърмата си, защото е в повече. Акушерката предложи синът ми да бъде накърмен от нея. Дори не се и замислих и отидох при младата майка в съседната стая - младо 20-годишно момиче, което ражда второто си момче - ХАФИЗЕ. Така се казваше тази жена, със снежно бяла кожа, руса коса и еленово кафеви очи - не мога да я забравя. Тя накърми малкото ми момче и то кротко заспа в скута й. "Е, мило дете вече имаш млечен брат".

И така няколко пъти през деня, ходех с моя син в съседната стая, а Хафизе кърмеше моето бебе. Успокоих се и скоро всичко се нормализира. Това беше най-кошмарният момент по време на кърменето, за който винаги ще си спомням и няма да намирам сили и начини да благодаря безкрайно на Акушерката и Хафизе.

Затова сега, когато сложа моя малък син върху гърдите си, знам, че всеки миг от това да бъдем заедно е НЕЗАБРАВИМ. Да го държа в скута си, да го милвам и да го гледам, как блаженно поема с малките си устни - ЖИВОТВОРНАТА ТЕЧНОСТ - НАРЕЧЕНА МАЙЧИНО МЛЯКО, няма нищо по хубаво за мен. Знам, че съм дала на детето си това, от което то има най-голяма нужда и не само, за да задоволя глада му, но и, за да почувства близостта ми така както сме били заедно през деветте месеца на бременността. За да почувства топлината на тялото ми и усетя как бие малкото му сърчице, сгушено в мен, защото той осмисля живота ми и го прави по-красив.ТОЙ Е НАШЕТО УТРЕ И НИЕ ЩЕ БЪДЕМ С НЕГО В БЪДЕЩЕТО.

Благодаря на нашия татко, който във всеки труден момент е стоял твърдо зад взетото ни общо решение - синът ни да е на изключително кърмене. Всеки ден не преставам да благодаря на "Нощния си Ангел"/акушерката/ и на Хафизе, за това, че ми помогнаха да изпитам това блаженно чувсто - ДА КЪРМЯ ДЕТЕТО СИ.

Ние сме вече 4-ти месец и се кърмим безпроблемно,но вчера -неприятна изненада!Бебчо сутринта се размрънка да цока и като се опитах да стана от леглото не можах.С голяма мъка станах,но въобще не можах да го вдигна от кошарата.Понеже бях сама се обадих на бърза помощ.Като дойде лекарката искаше да ми бие някакви болкоуспокояващи,но нямяло да мога да кърмя Категорично отказах и от зор се напънах боли не боли,взех си детето и си изчаках до вечерта татито да се прибере,че да ме кара на физиотерапевт.Бих се подложила на всичко,само да не си лиша слънчицето от любимата му цицка!

Здравейте момичета!Реших и аз да се включа в темичката.Имах лека и безпроблемна бременност.Родих сина си седмица след като влязох в 9 месец.Имах много кърма, запушене канали, две инжекции и се оправих.Кърмене цедене, кърмене цедене и така по цял ден и нощ.Само в началото ми беше трудно, после нещата се оправиха.Притока на кърма се регулира и кърменето стана удоволствие не само за бебчо.Кърмих Мартин почти до две годинки и се гордея с това.Пожелавам на всички майчета да изживеят тази емоционална връзка с малкото човече.Има огромни ползи и за двете страни.Правете всичко необходимо да кърмите децата си.

Нямам думи.....,а само сълзи....


И аз да разкажа за най-сладките моменти,които се повтарят с всяко кърмене. Може би всички бебчовци го правят....
Започваме да се кърмиме - бързо и съсредоточено, след около 5- 7 мин. започваме по-бавно, и на финала най -сладкото..... цок,цок, пуска гърдата и ме дарява с най-доволната усмивка и тава се повтаря 5 мин.

Не знам дали моята история е точно за тук,но ще я споделя.
Дъщеричката ми е на кърма,но изцедена.

Родих със секцио по спешност.Детенцето ми го дадоха на следващия ден,нямаше и 24 часа след раждането.За първи път я сложих на гърдата на втория ден.Тогава разбрах,че има проблем-хлътнали зърна.Всъщност знаех за това и преди,но лекарките бяха убедени,че бебето ще успее да засмуче.Е,не успя.Коластрата течеше щом стиснех гърдите,а малката само ближеше около зърното.Толкова ми беше жал,защото я виждах,че е гладна,че иска да суче,а не може да захапе,защото няма какво.Обадих се на мъжа ми и му поръчах да ми купи силиконови зърна.На третия ден се събудих с ужасно уголемени и втвърдени гърди,с висока температура и треска.Обадих се да ми донесат помпа.И се започна моят меко казано ад.Явно съм с изключително тесни каналчета,защото колкото и да цедях(а го правех постоянно,когато умалеех го правеха другите,които бяха около мен-майка ми,мъжа ми,зълва ми) мляко не течеше,само капваха по няколко капки.Общо взето първия месец всичко се въртеше около гърдите ми и неописуемата болка,която изпитвах.Болеше постоянно-когато хранех бебето плачех,когато цедях също,през останалото време обикалях гола,защото само допира на каквото и да било до гърдите ми ме побъркваше.Зърната ми се разраниха и повече от месец не можеха да се оправят.Бебето ми на няколко пъти е засуквало кръв.Не искам са си спомням дори какъв шок изживях като видях устичката и пълна с кръв,докато разбера откъд е и дали няма да и стане нещо.Въпреки това реших,че няма да се откажа.След месец болката почти изчезна и реших,че най-после съм се справила.Едното ми зърно изскочи,другото не.Посъветваха ме да махна силиконовите зърна.Бебето ми успя да засуче и двете зърна.Бях изключително щастлива.Но за кратко.Не след дълго получих първото запушване на каналче.Беше ужасно болезнено.Справих се.След което се започна със запушвания почти постоянно.През 4-5 дни бях със запушен канал.Отнемаше ми по цял ден,за да се справя с отпушването.Всеки път,когато ми се запушеше каналче се заричах,че ще си спирам кърмата.Така и не посмях да го направя.И така до момента на поредната консултация,на която се оказа че бебето ми е качило само 300гр.Първоначално реших,че кърмата ми е малко.Затова реших да започна да цедя,за да проверя колко кърма имам.Оказа се,че имам достатъчно,че даже и повече отколкото бебето ми можеше да изпие.Откакто започнах с цеденето бебето ми наддаде с 1кг за първия месец и продължи да си наддава добре,а аз престанах да получавам запушвания.Извода до който стигнах самостоятелно е,че явно бебка не е успявала да ме засуче правилно(1.Защото беше свикнала със силиконовите зърна и 2.Докато ми се регулираше кърмата в началото имаше периоди в които не успявах да изцедя необходимото и количество и се налагаше хранене от шише.Въпреки това детето ми не е и близвало АМ.Просто имах невероятния късмет със сестра ми да родим през 5 дни и тя имаше достатъчно кърма за своето и моето бебе.)Оттам следва,че тя е оставала гладна,а аз се сдобивах със запушвания.
И така продължавам с цеденето вече 5-и месец.Няма болка,само радост от това че детето ми получава наистина най-добрата храна!!

Eva_merry, поздравления! 

Здравейте мили майчета! За мен кърмаческият период отмина преди повече от 26 години, но времето прекарано в кърмене на детето ми ще остане сред най-незабравимите, вълнуващи и щастливи мигове в живота ми. Апелирам към всички млади майки - не се отказвайте по свое желание от това съкровено щастие за вас и детето ви. А за ползата от кърменето има достатъчно писано и говорено.
Само че искам да споделя с вас своя горчив опит и дано това не се случва на никоя от вас.
Дъщеря ми се роди нормално (3,2 кг), сучеше си нормално, имаше достатъчно кърма и се развиваше идеално. Но дойде патронажната сестра и каза, че понеже е зимно бебе трябва да започна от 20-ия ден да й давам по една чаена лъжичка пресен сок от ябълка. Така и направих. Но ако знаех какво ще последва! В момента, в който опита сока, бебето отказа да близне каквото и да е. Нито кърма, нито вода, нито изкуствени храни. Нищо. По цял ден реве и се дере, докато заспи от изтощение. Кожата му се сбръчка, обезводни се. Когато навърши един месец тежеше 2,7 кг. Свекър ми (Бог да го прости!) беше хирург в "Пирогов". Детето беше под непрекъснато наблюдение. Що специалисти се извървиха у нас. И всички казаха, че детето просто е гладно, все повече се дехидратира и свекър ми каза, че ще го сложи на системи. Само като си го представих него, колкото коте и разпънато на системи!
Между другото, нас ни изписаха от болницата и двете хремави, поради авария на парното. Казаха ми да му капя в нослето кърма. Питам аз - колко капки, а сестрата се смее и казва "колкото искаш, то му отива в стомахчето".    И така, цедя кърма и докато тя спи, аз й капя в носа, а в другото време ревем заедно. Това продължи три месеца, докато започнахме да я захранваме с кисело мляко и оризова вода. ОТ ЕДНА ЛЪЖИЧКА ЯБЪЛКОВ СОК! Не мисля, че си заслужаваше.  Е, сега тази госпожица ще се жени и дано не минава през такива неща.

Табоси, вашите времена ги знаеме - кърмене 3 месеца си е направо за почетна заслуга!!!Соковете направо не са ги пропускали...Поздравления за това че така живо се интересуваш от новите информации и подкрепяш младите маики!    Дъщеря ти ще бъде късметлиика с твоята подкрепа като и доиде времето да кърми!

Martany, благодаря за ласкавите думи. Желая ти много радости с мъничкия Мирко (просто си представям какъв сладур е на тази възраст!). Да расте здрав и умен и наистина като слънце да озарява живота ти.

Да се включа и аз: кърмим се вече 1 месец, още от първия ден в родилно, нямах проблеми със запушени канали или неправилно засукване. Яд ме е обаче, че много се вслушвах в чужди съвети: първите 18 дена го хранех на 3 часа /по съвет на абсолютно всички - майка ми , сестра ми, в родилно, че и педиатърката/, пропусках нощно хранене като го наливах с вода СЪС ЗАХАР заради жълтеницата - така ми казваха всички, на всичкото отгоре му дадох и биберон залъгалка, а водата пиеше със шише. Изпиваше на ден около 600 гр. вода и естествено първия месец наддаде само 600 гр., акаше нередовно, но накрая седнахме с таткото и си поговорихме двамата, че след като съм попрочела някои работи смятам да променя някои неща и той се съгласи с мен. Спряхме водата /предлагам му след кърмене, но изпива една две лъжички или направо я плюе, водата разбира се вече е БЕЗ ЗАХАР/, храня го когато заплаче или го видя че си лапа ръцете. Оказа се че огладнява по - скоро на 2 часа, и въпреки пророкуванията на всички около мен, че ще виси само на гърдата, изобщо не е вярно, като се наяде пуска и толкова. Остава да се преборя и със залъгалката, че започна от няколко дни да заспива с нея и като я изпусне се буди и караме с таткото "биберонови дежурства" денем и нощем, просто като я изпусне се пробужда и хленчи и така цяла нощ. Съответно аз не знам кога действително е гладен и кога иска само да лапа нещо и за всеки случай го проверявам като го слагам на гърда през 20 минути. Много е уморително обаче да ставаш на 20 минути нощем и днес не съм давала залъгалка. Хленчи 10 минути и заспива сам. Като отвикне и от смукането на залъгалка ще си отдъхна. Обръщам се към всички майчета: не правете като мен и слава богу че форума го има за да прочета и да променя начина по който си гледам детето, че от неправилни съвети достатъчно си напатих. Чувствам се страшно виновна, но се обнадеждавам от това, че все пак това продължи само  18 дни. За тези 18 дена обаче малкия успя да свикне към края на кърменето или когато почива да ми суче гърдата като биберон, дано да успеем да се отучим и от този навик, за да съм сигурна че се храни пълноценно. Извинявайте ако много съм се оляла, моята история не е много за пример, ама поне показва какво да НЕ правите и ако го правите какви са последствията. Просто искам да си излея душата някъде, че така ме е яд, особено на педиатърката, която ми каза да го наливам с вода със захар, а после на консултацията ми се кара че детето не било наддало и ме пита: ама ти сигурна ли си, че не гладува