Той не иска да се жени за мен

Знаеш ли, не се отчайвай! Аз и бащата на моето дете ходихме 4г, преди да се оженим и нито за момент не ми е идвало наум да настоявам за брак. Всичко стана постепенно и тъй като бяхме много щастливи , решихме да заживеем заедно.Едва бяха минали няколко месеца и той ми предложи,както си му е реда:с пръстен.Изненада ме на работното място,беше много приятно.Сега сме женени от 2г и 6мес и продължаваме да сме като току-що "бракувани".Понякога е необходимо време, а и хората са различни .Не можем да очакваме всички да се държат по един и същи начин

Не знам защо ми се струва, че желанието ти за сключване на брак се крепи на съвокупност от доста обстоятелства и си го превърнала в някаква фикс идея.
Само дето съвместното съжителство (общо домакинство, сметки, битови и административни проблеми) и бракът са монета с две страни и далеч не са "върхът на сладоледа".
Навремето и аз отчаяно исках да се омъжа, и аз като теб имам властна майка, дето седмица не минава да ми каже на коя колежка дъщеря й се била омъжила, пък аз, ето на, никой не ме искал, такива като мене не били предпочитани от мъжете..., направо ми се плачеше и е имало моменти, когато съм се чувствала не по-значима от последното безгръбначно мекотело.
Сега не си и помислям, че искам да се омъжа, даже самата мисъл за това ме плаши, но аз съм подредила живота си така, че да ми е интересен, вълнуващ, предизвикателен, и сериозните връзки, обвързванията и ангажиментите към друга персона са много далеч от моите приоритети.
Сега, да не вземат тук да ме замерят с камъни - не съм против брака по принцип, но никога няма да сключа брак с човек, за когото само аз искам да съм омъжена, а се надявам да срещна такъв, който ще ми дава чувство на спокойствие, увереност и свобода, такъв, за който това дали съм му съпруга, или не ще е без значение за мен и евентуално, ама само евентуално бих казала "ДА".
Не притискай човека до себе си. И не зацикляй само върху това. Може би сама не осъзнаваш колко е хубав животът ти, просто му се радвай, а когато му дойде времето нещата и без да очакваш ще си дойдат по правилните за теб места.
И аз съм на 27 години. Брак ли? - Опазил Господ.

Еее, айде ся, нЕмаше нужда...

Всеки чувства нещата различно, но да ти кажа честно и на мен мъжът ми да ми беше поставил условие първо да се оженим и след това да живеем заедно, и аз щях да се дръпна. Защо е това бързане? Според мен ако беше се съгласила още в началото да поживееш с него, сега вече можеше и да сте сключили брак. Пренасяй се при него и изчакай да му хареса съвместното ви съжителство. Ние живяхме заедно с мъжа ми 6 години преди да се оженим. Той искаше и брак, и деца, но аз реших, че не бързам и че ще сключа брак само ако реша да имам деца веднага след това. И понеже дотогава не исках да забременявам, не исках и да се омъжвам. Та като подписахме, той още същата нощ използва това което повтарях с години и каза, че вече няма мърдане за бебето. Забременях точно тогава.  Мисля, че за всичко трябва време. И двамата трябва да сте узрели за идеята. А ако се съгласи само, за да ти угоди, но знаеш, че идеята не му е присърце, по-доволна ли ще се чувстваш?

И спри да мислиш за сватбата. Много по-важно е какви взаимоотношения ще изградиш с партньора. Много хора подписват, но много и се развеждат. Аз имам един пример на близък роднина, който подписа така само за да угоди на приятелката си и 1 година след това се разведоха. Даже не той, а тя го напусна!

Аз пък се чудя това дърпане дали няма нещо общо с апартамента - нали ако го купи преди да се ожените, той ще е негов, а ако го купи след това - ще е общ 

Evgenia, направо ме уби   Ама ако си права, не знам. Мен пък грам не ме интересува неговия апартамент, аз съм само дете и имаме огромно жилище в центъра на СФ, за какво да ми е неговото...

Не изчетох всичко и с риск да повторя някое мнение, ми се иска да те попитам какви са отношенията ви, ако не става въпрос за сватба?
Той готов ли е да живеете заедно, да споделяте едно домакинство, да имате общи пари, иска ли деца?
Това са важните неща за една връзка, а не толкова хвърлени пари за сватба, пръстени, рокли и разни неща за един ден.

Мъжете винаги се стряскат от напористи намеци или откровени разговори за обвързване. И най-сговорчивият мъж би се почувствал притиснат.
Моят, например в началото беше готов на на първия месец да се оженими да правим деца, толкова беше влюбен. После, като заживяхме заедно и като ни налегнаха разходите за всичко, да видиш как се убеди, че една сватба ще ни дойде излишно много. Но за деца, никога не е имало и съмнение. Бил е готов винаги. Парите от първия ни ден заедно са били общи, всичко се е купувало за двамата, деляло се е така. Тези неща са показателни, според мен.

А иначе за романтичното предложение, виж хумористичния ми поглед над нещата. Дано да те накара да се усмихнеш и да не приемаш така сериозно темата за брака и пръстена. http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-desi/p2858.html

аз пък точно така бих постъпила - да изчакам за апартамента преди да се оженя. любов, любов, ама при развод нещата стоят друго яче. ако нямаш участие в този апартамент мисля,че е справедливо.
а и може да не е така, де  

Съжалявам, ако съм те разстроила, но съм била свидетелка на подобно развитие с мой много близък човек. Много грозно ми се видя отстрани, още повече, че дори нещо да беше се случило в хипотетичния бъдещ брак, вероятността апартаментът да остане за моя познат, е нищожна - обикновено при развод жилището се присъжда на жената. Въпреки това, тя избърза, едва ли не да се застрахова.
До сватба не се стигна.
Искрено ти желая вашият случай да няма нищо общо с този сценарий.

Аз съм на мнение, че успешен брак може да има и без никакво съвместно съжителство преди това. Изобщо мисля, че просто на човека или не му се жени по принцип, или не му се жени за теб (не искам да се изказвам категорично кое от двете е, нито ми се иска да те засегна, не съм запозната със ситуацията). Казвам само как изглежда отстрани.

Не във всички случаи - ако аз искам брак, а човека не иска, НЕ бих се пренесла на тавана му, та да пробвам докъде ще ни доведе съвместното съжителство. По-скоро междувременно бих си потърсила друг мъж.

herelina, ти си права, но при едно условие - всичко в апартамента да е готово, завършено, и най-важното ИЗПЛАТЕНО.

Една колежка си купи жилище, като изтегли 25 годишен кредит. На другия месец се омъжи. 25 години тя ще изплаща със средства от семейния бюджет СВОЕТО жилище.
А така дали е справедливо?

Естествено, че може  
Но кога ще стане ясно?

това не е ли по-различно? защото съвсем лесно може да се докаже, че заемът е изплащан след брака и би трябвало да важи в съда /да не се стига до там де  /.

То дали е съжителство или брак - или ще се получи, или не

Имам две приятелки със същия проблем като твоя. Едната се раздели с въпросния мъж и сега си има друг, с който правят общи планове за брак, а другата - го изчака да стане готов, изтърпя неговата съпротива и в крайна сметка го убеди да се оженят. Ти от кой тип си - от крайните или от търпеливите?