Той не иска да се жени за мен

Бракът не решава проблеми. Дори често създава нови. Но ти си прецени кое ти е по-важно - здрава връзка и добри отношения или някакъв подпис на хартийка. Аз съм ЗА брака, но насила не става.

Ще трябва да се примириш със ситуацията или да се разделите.
Моят мъж /не сме женени, живеем на семейни начала/ се побърква от всякакъв вид официални събития. Мрази да ходи на сватби, мрази въобще всякакъв допир с бюрокрация и администрация. По този повод твърдо отказва да се оженим. Аз обаче и не настоявам. Аз също съм за брака, но какво ще постигна с постоянно мрънкане? Само ще го прогоня. Е, не благодаря.
Не виждам никаква разлика в момента - живеем от 3 години заедно. Синът ни ще навърши 1 година на 25 юли. По нищо не се различаваме от семействата, сключили брак.

Хей, и през ум да не ти минават такива мисли, че си смотана, недостойна и пр.  Ти нямаш проблем. Повечето мъже са смотаняци и изпитват неистов страх от брака (т.е. от отговорността). Ще му дойде акъла на твоя, а ако не му дойде поогледай се наоколо. Млада си още, знаеш ли колко потенциални подходящи крачат по света.  А на твоя можеш малко да му помогнеш, спри да го закачаш на тема брак и му дай да разбере, че не си му в кърпа вързана, промени малко рутината, разреди срещите и т.н.  

Ако причината да искаш брак е да се оттървеш от опеката на властна майка,той може би усеща това и се чувства объркан,защото това не може да е причина да се омъжиш.Помисли какво точно искаш и чувстваш преди да се фиксираш върху идеята за брак-ако се обичате и сте щастливи нещата ще дойдат от самосебе си.Успех!

защо просто не заживеете заедно,щом няма против това,пък нещата може от само себе си да се наредят в един момент.пък и отношенията са по-важни от подпис на хартия.също съм за брака,но не винаги става просто ей така.и ние живяхме една година и половина заедно и тогава скл.брак.то беше като тест на характерите.след като разбрахме че сме си един за друг и се оженихме.не се отчайвай.

и аз така мисля. по-притеснително ми се струва не че не иска брак, е че го устройва да си при него няколко вечери в седмицата. 

Първо поживейте заедно, тогава мислете за брак. Едно е да оставаш няколко нощи в седмицата с някой, друго е да живеете заедно и да си поделяте ежедневните проблеми.

На негово място и аз не бих искала да се оженя за жена, с която като първо не съм живял и като второ настоява да се жени за мен, за да избяга от майка си и едва ли не за да има осигурена квартира далеч от родителката.

не искам да съм лоша, но това, 4е не търси пове4е от  редки срещи по нощите, не ми прили4а на задълбо4ена връзка , пък и 2 г. ?мисля, 4е много по-малко време трябва за някой да разбере, 4е има връзка и най-малкото, 4е иска да живее с другия!няма нужда брак,ако е против по принцип ,но връзка е доста пове4е за мене!

Хм...
Ситуацията може да и такава и онаква. Може да не гледа на теб сериозно, може пък и още да се бори типично по мъжки за ергенската си свобода и скоро да му щукне, че вече е време за сватба. Тка отстрани е трудно да се разбере. Зависи как се държи с теб, правите ли въобще общи планове за бъдещето или...просто си прекарвате хубаво заедно и плановете стигат най-много до следващата почивка. Или даже за нея не се говори като за "когато ние...". Дай повече подробности.

Лизбет, тогава може би имам късмет, че той не си ти.

В тая връзка, когато пожелах да се отделя на квартира сама "далеч от родителката", той се възпротиви, тъй като предпочитал да живея при него на тавана.
Може би необходимо уточнение, за да си спестя ремарки като твоята.

Много мъже в днешно време ги е страх от брак-а.  Около мен приятелките ми масово се оплакват от това.
Незнам, опитай наистина да му покажеш ,че не си му толкова сигурна...
Успех

Мисля си, че наистина не е добре да настояваш. Един подпис няма да ти реши проблема, а най - много да го усложни. По-добрата идея е да заживеете заедно, за да се убедиш, че това е твоят човек. И още нещо, дано не те засегна!    : Помисли си дали желанието ти да сключиш брак не е твоят начин да избягаш от властната си майка. Да не се окаже: от трън, та на глог!

аз не разбрах - живеете ли заедно или не?

Не само мъжете не искат да се женят. И аз не го разбирам това с брака на всяка цена... Страх да не останете моми ли, какво?!... Виж първо как ще потръгне съвместното съжителство, после натискай за брак щом е толкова важен за теб.

Повече подробности: говорим за Ние, той обича. В момента купува апартамент. Не че не би го купил и без мен . Не знам какво е дефиницията за далечни планове, но за да пожелая да съм с него - той просто успя да ме накара да се чувствам обичана и нужна.

Обаче - до границата, за която споменах по-горе.

Не разбирам какво толкова лошо има в желанието на една жена да се омъжи. И някак, не е ли естествено това. И откога, аджеба, трябва да се оправдаваме за него?!?

Ако за теб е естествено, а за него- не (или поне все още не), само можеш да го отблъснеш с този натиск. На сила хубост не става.
Хората могат да се обичат и без да подписват.

Още не. Но като гледам как се развива темата, се навивам да пробвам.

Че насила хубост не става, съм сто процента съгласна. Хеле пък за такива работи.

Ми извинявай - но живееш ли при него на тавана? Не. Той нямал нищо против, но май предпочитал само да пренощуваш. Това разбрах от писанията ти. Не разбрах обаче защо искаш да се жениш за него - освен заради майка си. Обичаш ли го?

Какъв съвет искаш - няма как да го насилиш да се ожени за теб, причините за нежеланието му може да са хиляди в диапазона между това да не те възприема като сериозна връзка и да не те вижда като майка на децата си до това да е противник на брака. Ти го познаваш и само ти можеш да определиш причината.

rafikah , пробвай. така и ти ще си по-наясно какво значиш за него. няма смисъл да се жениш за някой, ако просто му харесва да ходиш при него.
това, че те е поканил да живееш пир него е добър знак  
знаеш ли, като писа за апартамента се сетих -  моят мъж въобще не искаше да се споменава дори за съвместно съжителство, докато не си намери хубава работа. просто беше тема-табу. като се почувства финансово що-годе стабилен сам почна да ме врънка да живеем заедно, че и да се женим даже   е той и без мен щеше да си търси хубава работа  

Като се абстрахирам от неясната агресия на примерно Лизбет (моля, не се оправдавай, характер  ), съм безкрайно благодарна на всички за виртуалното изслушване и съвети.


Що се отнася до това дали го обичам момчето. Да. Обичам го много, ако да ми е трудно да си го признавам.

Аз искам само едно да питам: няма ли вече романтични предложения с уверени мъже и пръстен?
Толкова искам това да ми се случи, че ми се реве понякога...Ей така, да ме поискат без условности.
Без да се ми проверили и кътните зъби, че да са сигурни, че ставам за майка/домакиня/ спътница..

Ей това го има май само в романите и сапунките. Гледай малко по-практично на нещата и ще се измъчваш по-малко.

Никога не съм се надявала на романтично предложение. Моят хич не е по тая част. Но пък е щастлив, че е с мен и че имаме деца и това мисля, че е много по-важно... Негов приятел направи официално предложение, вдигнаха пищна сватба, след година се появи първото дете... всичко по реда си. Но се държи с жена си по недопустим за мен начин... Помисли кое е по-важното в една връзка- условностите или отношението.

ами незнам, за някои може и да има, ама ако мъжът е "романтик", като моят - тц   Рени е права   

rafikah, така нещата изглеждат много по-розови.  Вероятно му трябва още малко време. Поне така изглежда. Може би липсата на дом го е спирала, може би иска по-голяма финансова сигурност за тази стъпка. Като поживеете заедно 4-5 месеца и ще ви стане пределно ясно дали сте за семейство,или не. Товая е важно да го знаете, не подценявай тази проверка. какво предпочиташ - прибързан брак и после развод? Какъв е смисъла? Гледай по-ведро, може би скоро ще се видиш в бяло.

А може би просто не е той правилния за теб?..
А може би имаш нужда първо сама да намериш себе си, за да можеш после да се видиш и в очите на друг?..

Абсолютно същото мисля и аз

За мен е странно, че на тези години и за толкова време заедно все още не живеете заедно. Защо си на тавана му!? Защо не сте заедно, освен ако аз нещо не съм разбрала?! Според мен може връзката ви да не е толкова сериозна колкото ти я възприемаш. За брака незнам- аз имам два зад гърба си, но подписа не е опледелящ. Не се сърди за мнения, които не те устройват.

Момчето ми предложи да живеем заедно приблизително 3 или 4 месеца, след като почна връзката.
Аз тогава категорично му рекох, че небракувана няма да се дам

Ама като гледам сега, че не ще да се бракува, почнах да се замислям да се дам и так, без брак 

А е на тавана, че апартаментът, който купи, е в строеж. Надявам се с мен или без мен, да се откъсне от родителското тяло след това и да си иде да си живее на самостоятелно, и неговото ЕГН напредва вече....

на мен пък ми се струва странно след 3-4 месеца да се мисли за съвместно съжителство  2 години, обаче не са вече толкова малко време,и да ен живеете заедно,  би трябвало да имате някакви общи планове за бъдещето 

  

Е, в такъв случай просто остави нещата сами да се развиват. Щом го обичаш уважи начина му на мислене. Най- важното е да се разбирате и да сте толерантни кам разбиранията си и различните периоди. Мъже- можеш ли ги разбра

Има, има Кумата ми се омъжи за такъва човек, много ми бяха сладки. Живееха заедно няколко години, бяха си някак негласно решили, че ще са семейство, но той не й предложи докато не събра достатъчно пари за пищна сватба, пръстен с диамант и романтично предложение
Много ги обичам и двамата, но и на тях съм казвала, и на теб ще ти призная - това за мен са смехории За мен лично!!! Аз съм си такава, и мъжът ми е като мене същият. Ние решихме, че ще се жених, седейки на дивана в хола по домашни чехли - ей тъй, заприказвахме се и... Не си падам по романтиката и традициите по отношение на брака. Но уважавам изборът на всеки Щом ти толкова държиш на това, ако той те обича, според мен трябва да ти го даде. Мъжът трябва да се научи да глези жената и да й дава това, от което тя се нуждае, независимо дали му идва отвътре или не Адски капризно и претенциозно звучи, но е факт от живота - един мъж трябва да угажда на жена си, за да са доволни и двамата. Природата така ни е устроила. Изключенията са много, много малко.
Та... Според мен, поживей с него. Ако сте щастливи, можеш ясно да му покажеш какво би те направило истински щаслива. Ако държи на теб - ще си го получиш. Ако не...значи или има някаква фобия от брака/което можеш да се напънеш да преглътнеш, по твоя преценка/, или просто иска да си живее така, както него го устройва, без значение как ти се чувстваш. В който случай следва да му биеш шута
И така, и така, трябва да поживеете заедно, за да разбереш. И без друго не е хубаво да се жениш, без да сте споделяли преди това покрив, легло и покривка поне една година Да няма после изненадани

Това дразни мъжете според мен. Много са малко тези, дето ще се заженят, защото момата е поставила това условие, за да живеят заедно. И то в началото на връзката. Брат ми е един от тях(в неговия случай- за съжаление...).
Поживейте заедно, пък дано се ожените скоро и да сте щастливи

Не се сърди, ама много остаряло виждане имаш... няма да се дадеш без брак, напредвала му възрастта 
Аз пък смятам, че е важно двойката преди да сключи брак (дали въобще ще го направи са подробности) да са живяли заедно и да са се опознали... за да няма неприятни изненади след първата брачна нощ.
Нали е на 30- за какво му напредва ЕГН-то? Ти не си ли с 4 год. по-млада?

Напредва му ЕГН-то не да се жени, Рени, а да отдели от майчината си трапеза.

На 31 твоят мъж мама ли го переше и хранеше?

Малко трудно можеш да определяш на някой друг за какво му е дошло време и за какво- не.
И не е нужно възрастен човек някой да го пере и да го храни.

Чесно казано, не си стара въобще, не си и закъсняла с брак и т.нат.
Недей да насилваш нещата, но пък и наистина връзката трябва да има развитие.
Не ви познавам и ми е трудно да си кажа мнението конкретно.

А по отношение на брака, наистина е по-добре малко да поживеете, да видите дали ще си паснете. Има разлика да си движите като гаджета и да преспиваш там от време на време и да живеете заедно.
Ако се разочароваш, по-добре ли без брак и със?

Моят съвет е да се съсредоточиш върху себе си. Не казваш с какво се занимаваш. Но мислите ти да са само по този въпрос е изтощително.

Запиши се на курс, спортувай, обръщай внимание на себе си, срещай се с повече хора, гради кариера. Бъди самостоятелна и сигурна, спокойна.
Все едно последната ти грижа е дали ще се ожените или не, което и трябва да бъде. Радвай се на живота.

Бракът често в представите е по-хубав, отколкото е в действителност. 

Грушенка, мерси Дойде ми сърце на място   

Мерси и на всички останали

Белинда, много хубави думи, специално благодаря 

В обобщение само ще кажа: идеята беше да споделя и като си казах, ми олекна. Макар и различни мненията ви, има човек какво да вземе:)
Факт е, че времето ще покаже, но факт е също така, че го обичам тоя мъж и ми се иска да продължа да съм с него. Дано да иска същото и той...

Ние с моят съпруг си гаджелувахме 3 години,като всеки ден бяхме заедно,ту в дома на единият,ту в другият.Накрая ей така сам осъзна че не ще на 60г. да изпраща абитуриент и поиска бебе.
И аз му казах sorry.Обаче без брак няма да стане.
Старомодно или не,това е моето решение........и последва

Здравейте! Да се включа и аз по темичката Ще ти кажа моето мнение аз живея с бащата на второто си дете и нямам намерение да се обвързвам с брак,не само заради това,че веднъж си изпатих,но някак си така нещата ми се струват много по-естествени в смисъл никой от нас не се чувства като принадлежност на другия и това ме прави донякъде по-спокойна,донякъде  и свободна.От личен опит разбрах,че един брак  не гарантира абсолютно нищо нито гаранция за семейно щастие нито за идеални отношения.Сегашният ми мъж понякога ме пита дали не искам да сключим брак,но аз категорично съм решила да не го правя,просто не виждам какво би променило това от към по-добро сегашната ни връзка.По мое мнение не го притискай прекалено ,можеш да му кажеш и покажеш ,че държиш много на това да сключите брак,че за тебе е важно,но го остави сам да реши за себе си.Желая ви щастие!!

Знаеш ли, не се отчайвай! Аз и бащата на моето дете ходихме 4г, преди да се оженим и нито за момент не ми е идвало наум да настоявам за брак. Всичко стана постепенно и тъй като бяхме много щастливи , решихме да заживеем заедно.Едва бяха минали няколко месеца и той ми предложи,както си му е реда:с пръстен.Изненада ме на работното място,беше много приятно.Сега сме женени от 2г и 6мес и продължаваме да сме като току-що "бракувани".Понякога е необходимо време, а и хората са различни .Не можем да очакваме всички да се държат по един и същи начин

Не знам защо ми се струва, че желанието ти за сключване на брак се крепи на съвокупност от доста обстоятелства и си го превърнала в някаква фикс идея.
Само дето съвместното съжителство (общо домакинство, сметки, битови и административни проблеми) и бракът са монета с две страни и далеч не са "върхът на сладоледа".
Навремето и аз отчаяно исках да се омъжа, и аз като теб имам властна майка, дето седмица не минава да ми каже на коя колежка дъщеря й се била омъжила, пък аз, ето на, никой не ме искал, такива като мене не били предпочитани от мъжете..., направо ми се плачеше и е имало моменти, когато съм се чувствала не по-значима от последното безгръбначно мекотело.
Сега не си и помислям, че искам да се омъжа, даже самата мисъл за това ме плаши, но аз съм подредила живота си така, че да ми е интересен, вълнуващ, предизвикателен, и сериозните връзки, обвързванията и ангажиментите към друга персона са много далеч от моите приоритети.
Сега, да не вземат тук да ме замерят с камъни - не съм против брака по принцип, но никога няма да сключа брак с човек, за когото само аз искам да съм омъжена, а се надявам да срещна такъв, който ще ми дава чувство на спокойствие, увереност и свобода, такъв, за който това дали съм му съпруга, или не ще е без значение за мен и евентуално, ама само евентуално бих казала "ДА".
Не притискай човека до себе си. И не зацикляй само върху това. Може би сама не осъзнаваш колко е хубав животът ти, просто му се радвай, а когато му дойде времето нещата и без да очакваш ще си дойдат по правилните за теб места.
И аз съм на 27 години. Брак ли? - Опазил Господ.

Еее, айде ся, нЕмаше нужда...

Всеки чувства нещата различно, но да ти кажа честно и на мен мъжът ми да ми беше поставил условие първо да се оженим и след това да живеем заедно, и аз щях да се дръпна. Защо е това бързане? Според мен ако беше се съгласила още в началото да поживееш с него, сега вече можеше и да сте сключили брак. Пренасяй се при него и изчакай да му хареса съвместното ви съжителство. Ние живяхме заедно с мъжа ми 6 години преди да се оженим. Той искаше и брак, и деца, но аз реших, че не бързам и че ще сключа брак само ако реша да имам деца веднага след това. И понеже дотогава не исках да забременявам, не исках и да се омъжвам. Та като подписахме, той още същата нощ използва това което повтарях с години и каза, че вече няма мърдане за бебето. Забременях точно тогава.  Мисля, че за всичко трябва време. И двамата трябва да сте узрели за идеята. А ако се съгласи само, за да ти угоди, но знаеш, че идеята не му е присърце, по-доволна ли ще се чувстваш?

И спри да мислиш за сватбата. Много по-важно е какви взаимоотношения ще изградиш с партньора. Много хора подписват, но много и се развеждат. Аз имам един пример на близък роднина, който подписа така само за да угоди на приятелката си и 1 година след това се разведоха. Даже не той, а тя го напусна!

Аз пък се чудя това дърпане дали няма нещо общо с апартамента - нали ако го купи преди да се ожените, той ще е негов, а ако го купи след това - ще е общ 

Evgenia, направо ме уби   Ама ако си права, не знам. Мен пък грам не ме интересува неговия апартамент, аз съм само дете и имаме огромно жилище в центъра на СФ, за какво да ми е неговото...

Не изчетох всичко и с риск да повторя някое мнение, ми се иска да те попитам какви са отношенията ви, ако не става въпрос за сватба?
Той готов ли е да живеете заедно, да споделяте едно домакинство, да имате общи пари, иска ли деца?
Това са важните неща за една връзка, а не толкова хвърлени пари за сватба, пръстени, рокли и разни неща за един ден.

Мъжете винаги се стряскат от напористи намеци или откровени разговори за обвързване. И най-сговорчивият мъж би се почувствал притиснат.
Моят, например в началото беше готов на на първия месец да се оженими да правим деца, толкова беше влюбен. После, като заживяхме заедно и като ни налегнаха разходите за всичко, да видиш как се убеди, че една сватба ще ни дойде излишно много. Но за деца, никога не е имало и съмнение. Бил е готов винаги. Парите от първия ни ден заедно са били общи, всичко се е купувало за двамата, деляло се е така. Тези неща са показателни, според мен.

А иначе за романтичното предложение, виж хумористичния ми поглед над нещата. Дано да те накара да се усмихнеш и да не приемаш така сериозно темата за брака и пръстена. http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-desi/p2858.html

аз пък точно така бих постъпила - да изчакам за апартамента преди да се оженя. любов, любов, ама при развод нещата стоят друго яче. ако нямаш участие в този апартамент мисля,че е справедливо.
а и може да не е така, де  

Съжалявам, ако съм те разстроила, но съм била свидетелка на подобно развитие с мой много близък човек. Много грозно ми се видя отстрани, още повече, че дори нещо да беше се случило в хипотетичния бъдещ брак, вероятността апартаментът да остане за моя познат, е нищожна - обикновено при развод жилището се присъжда на жената. Въпреки това, тя избърза, едва ли не да се застрахова.
До сватба не се стигна.
Искрено ти желая вашият случай да няма нищо общо с този сценарий.

Аз съм на мнение, че успешен брак може да има и без никакво съвместно съжителство преди това. Изобщо мисля, че просто на човека или не му се жени по принцип, или не му се жени за теб (не искам да се изказвам категорично кое от двете е, нито ми се иска да те засегна, не съм запозната със ситуацията). Казвам само как изглежда отстрани.

Не във всички случаи - ако аз искам брак, а човека не иска, НЕ бих се пренесла на тавана му, та да пробвам докъде ще ни доведе съвместното съжителство. По-скоро междувременно бих си потърсила друг мъж.

herelina, ти си права, но при едно условие - всичко в апартамента да е готово, завършено, и най-важното ИЗПЛАТЕНО.

Една колежка си купи жилище, като изтегли 25 годишен кредит. На другия месец се омъжи. 25 години тя ще изплаща със средства от семейния бюджет СВОЕТО жилище.
А така дали е справедливо?

Естествено, че може  
Но кога ще стане ясно?

това не е ли по-различно? защото съвсем лесно може да се докаже, че заемът е изплащан след брака и би трябвало да важи в съда /да не се стига до там де  /.

То дали е съжителство или брак - или ще се получи, или не

Имам две приятелки със същия проблем като твоя. Едната се раздели с въпросния мъж и сега си има друг, с който правят общи планове за брак, а другата - го изчака да стане готов, изтърпя неговата съпротива и в крайна сметка го убеди да се оженят. Ти от кой тип си - от крайните или от търпеливите?

Наистина, дано не се стига до там, но теоретично това е двигателят на цялата маневра. Наистина има възможност и този въпрос да се постави в съда при евентуален развод, но аз лично не вярвам да се стигне чак до там имотът да бъде прехвърлен на другия съпруг. Най-много да накарат собственика да плати някакво обезщетение, неясно по какви цени.
Освен това знаем, че 1 лев днес е по-ценен от 1 лев утре.

Съвсем се обърках ...

Нито съм крайна, нито съм търпелива.

Просто искам да съм с този човек.
Не мога да съм сигурна, че съм жената за него. Миналата есен това беше аргументът: "не съм сигурен, че ти си жената". Ами като не е сигурен, да му е прав път по всяко време, това съм го уточнила.

Иначе, положенията към настоящия момент са: "искам дете. виждам бъдещето ни заедно", никога не го е формулирал точно в този вид, но това е импликацията - моля да не ме обвинявате в субективно тълкуване, знаете какво имам предвид.

Говорили сме какво ще стане ако забременея. Аз предпочитах до скоро да махна теоритичното дете, той винаги е бил на мнение, че трябва да родя. Когато започнах да пия хапчета да лекувам стресово разстройство, е бил до мен неотлъчно и грижовно...

От негова гледна точка сигурно е така положението: няма да се женя за някаква кукувица, дето се третира с медикаменти, че и настоява да ме бракува за себе си и да има права върху апартамента МИ  Не е баш за смях, ама.....

Този мъж плаче да бъде зарязан

коя минала есен? 2006 или 2005. ако е второто е нормално да ти е казал така - познавали сте се едва от няколко месеца. ако е първото е притеснително. но пък ти най-добре си познаваш човека. добре е това, че вижда бъдещото си заедно с теб.

Истината е, че много неща могат да бъдат казани.
Много обещания дадени и неспазени.

Дори и да го харесваш, обичаш и т.нат. каквото ви е писано, това ще стане.
Не ни слушай нас, ние си говорим.

Мисли и прави това, което на теб сърцето ти подсказва. И се радвай на живота!
Дори и с него, дори и сключили брак, ти трябва да си постигнала мир със себе си и да си щастлива със себе си, а не щастието ти да зависи от него.

Малко е объркано, извинявам се.

Аз само да питам, не решават ли самите хора, които са се оженили дали е справедливо с какви пари да се изплаща този апратамент???
Нужно ли е трета страна изобщо да коментира подобни неща? Кое е НЕЙНО и кой го плаща си е доста личен и семеен въпрос, за да го обсъждат чужди хора и да дават оценки за справедливост... И също, момичето говори за нещо съвсем различно от апартаменти и желания за чужди придобивки...

Ти пък, изобщо не ги мисли нещата така.
Наистина не е нужно да се пренасяш при него на тавана, за да прецениш дали имате бъдеще или не.
Това трябва да ти го каже той, в прав текст - ти си жената, искам да сме заедно, искам дете, заповядай да живееш при мен.
Знам, че е трудно да се направи, обаче по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Другото са изнасилени опити без бъдеще. Ако питаш мен - въпросът ребром. Ако се колебае - напусни го. Или ще те моли да се върнеш, или ще приключите.
И в двата случая ще спечелиш - във втория ще се сосвободиш от никаква връзка, в първия - ти знаеш... 

А беше добре да го направиш.
До въпросния коментар се стигна като логична развръзка.

Излез на квартира, стани самостоятелна и независима от майка си. Не е нужно да имаш брак, за да се отделиш от властта на майка си. Дори при такава властна майка, е по-добре първо да си изясниш и изчистиш отношенията с нея, а след това да градиш семейство, иначе рискуваш тя да ти се меси непрекъснато.  27 години е предостатъчна възраст, за да можеш да реализираш тази идея.

Пък знае ли се, когато "искам да се отделя от опеката й" вече не е водещ мотив да създаваш семейство, може да откриеш, че има и далеч по-подходящи от спътници в живота от сегашния ти приятел.

Искаш дом и семейство по принцип или точно с този човек?
Или просто искаш да се отделиш от майка си? Ако да, то по-добре излез на квартира...
А семейството с точния мъж/този или някой друг/ ще дойде когато трябва.

Така е, съгласна съм,  мислих по въпроса точно в такава насока.
Но не мога да си го позволя. Майка е пенсионирана и пенсията й е 100 лева, реално ни храня аз.
Не бих могла да издържам два дома.

А наред с това, когато казах на момчето, че искам да се изнеса сама на квартира (да видя как ще реагира), той се позасегна и каза, че иска да живея с него, ако държа - на квартира да идем.

Обаче толкова ми се иска да е по-категоричен Ей-така, да не се налага да го боцвам, та да реагира. Не да се цупи мълчаливо и да му вадя думите с ченгел. Егати значи.

А имам чувството, че колкото повече го нищим, толкоз по-се оплитам. Казал е народът: "Разровиш ли го, ще мирише" 

А при положение, че ти издържаш сега семейството ви (имам предвид теб и майка ти), и въпреки това майка ти е толкова властна, замисляла ли си се каква ще е ситуацията след сключването на брак?  Ще продължиш ли да я подпомагаш финансово, ще й помагаш ли, как, ще ви се меси ли тя в отношенията ви със съпруга ти, а той колко ще е очарован от това положение, и т.н...
Най-добре е да говориш директно с нея, да си изясните, че си достатъчно голяма, за да вземаш сама решения и да носиш отговорност за тях. Първо да решиш проблема с майка си, а след това да вземаш другите решения като създаване на семейство, деца и т.н.

Задължително ще продължа да я издържам, със стоте си лева да я оставя да мре от глад?

Иначе разбира се, че ще се меси, колкото й дам. Днес й казах: изнасям се.
Тя мотала, мислила, притеснила се и накрая вика "ами върви, какво ще правим, то нали всички сега така живеят" .

Имаше случай,в който тъкмо една властна майка беше почти рабила брака на дъщеря си,а внучка й направи неуспешен опит за самоубийство.Дисхармоничинте отношения в семейството,особено ако са продължителни могат да бъдат"отровни"

Коментарът ми се породи от опитите за оценка кое е справедливо за някакво семейство и изплащането на техния апартамент.
Първо, че няма общо с темата и второ, нахално е да се оценяват нечии семейни решения дали са справедливи, най-малкото защото не засягат никого, освен въпросните хора.

Пак ти казвам, ако беше прочела преди да пишеш, щеше да проумееш, може би, че това не е опит за оценка на каквото и да било.

Ами всъщност - него му е гот така, никаква обвързаност, никакви задължения, секса си му е осигурен... Ако можеш, зарязвай го и се оглеждай за друг докато е време. А и като го зарежеш - нищо чудно той да хукне да те гони - и тогава вече ще приказвате от друг ъгъл...

Подкрепям Невада. И то не заради друго, а само и единствено, защото преди да се омъжа за съпруга ми, бях в положение идентично на твоето, с тази разлика, че аз и дума не обелвах за брак.Както и младежа в прочем.Обичах го!Исках го!Ревях за него!Защитавах го!
Преспивах при него на тавана няколко дни в седмицата и т.н. и т.н.Три години!!!
      Изморих се и започнах да я карам ден за ден ,докато накрая не се разделихме.
      Излишно е сигурно да казвам, че след това направи и невъзможното, за да ме върне при себе си, но... късно е чадо!
          Понякога ,за да оцениш нещо, си струва да го загубиш.

Глупости! Не ги е страх от брака.
Страх ги е от приятелките ти.

Кво се тръшкаш, че не иска да се жени?!
Какъв ти е проблемът? Пречи ли ти нещо,
че да сте заедно? Искаш да избягаш от
майка си, ама като женена жена. Щото
иначе хората ще се скъсат от одумвания.
Или искаш да се омъжиш за него защо?
Все пак си на 27, имаш толкова много години
пред себе си, докато стигнеш до женитба.
Защо бързаш?! Какво мислиш, че ще изпуснеш?
Според мен на твоя човек просто не му се жени.
Не му се занимава. Удобно му е. И си се кефи на
удобството. Мани го пръстена! Той нищо не променя.
Евентуалните деца може да ви променят отношенията.
Но пръстена, казаното пред публика "да", дунавското
няма да променят нищо, ама съвсем нищо в отношенията ви.
Живейте си заедно, кльопайте си се в леглото, свиркайте си.
Не се жени напук на майка си, напук на приятелките си, не се
жени просто ей-така. Жени се, ако намираш смисъл в това!!!

Лиска както винаги изчерпа темата
Подкрепям написаното, не бързай да се жениш по горепосочените причини И не го насилвай и него в брак, който не е еднакво желан и от двамата... за какво ти е такъв, само за принципа да си омъжена ли?

прочетох само коментарите от 1 стр.

но мнение така или иначе имам...
според мен имате базисно различие по много критичен въпрос.
все пак този в-с не е като какво ще вечеряме тази вечер, или кой филм да гледаме утре.
на мен не ми е било все едно дали живея в брак или не с любимия човек.
бракът за мен е бил ценност и съм търсила човек, който да я споделя , или поне да няма нищо
против да живее в присъствието й.
било ми е важно и двамата да имаме общ поглед , план и начин към бъдещето.
нали за това е целия зор.

   Защо пък трябва да си сигурна, че си жената за него, той Бог ли е кво ли, че нагаждането трябва да е спрямо неговата Вселена, какви са тия лиготии- не съм сигурен, че ти си жената  . 
  Може и да ти допада, но за мен това си е пълен лигльо или го превъзпитаваш, ако можеш,  или го приемаш такъв какъвто е...
 

подкрепам няписаното 

А това ли е основната причина да искаш брак?  Ако е така, приоритетите ти явно са обърнати с краката нагоре. 

Да споделя и аз моя опит..

На 29 се влюбих зверски в един мъж и се преместих на другия край на света за него.  Поживяхме заедно 2 години.. Много си пасвахме, обаче... пича не искаше да чуе за брак или дете.. Постепенно го намразих - така де, ако толкова много ме обича, както твърди, защо ме прави толкова нещастна и не иска най нормалните неща на света с мен?... Разделихме се 2 години по късно.  Нали ви казвам - намразих го задето ме лишаваше от най голямото щастие на света - детенце.

Година по късно срещнах настоящия си приятел/гадже/баща на детето ми/мъж.  Живеем заедно от 3 години.  Имаме си Софийче.  Не сме женени и не ми пука дали ще се оженим някога.  Като ни питат приятели, отговаряме, че нямаме пари за пръстен   Кара ме да се чувствам 100% жена, обичана, желана и красива.  С малката просто се разтапя.. Родителите му са супер - много се разбираме и си допадаме.  В огъня скача за мен.

Мисля, че не те притеснява толкова че не си омъжена за този мъж, а че по скоро отчаяно се опитваш да почувстваш стабилност и спокойствие (съвсем нормално и човешко желание).  Той отказва да поеме каквато и да е отговорност за твоето "благо" и те кара да се чувстваш несигурна и да се съмняваш в себе си.  Проблемът е не, че не иска да се ожените, а че не се чувстваш комфортно с него, което поражда съмненията а оттам постинга ти. 

Един вариант да се успокоиш и да спреш да мислиш непрекъснато за брак - ако му предложиш да си имате дете и той се съгласи и си го направите - уверявам те, изобщо няма да настояваш да сте женени - ще си имаш други приоритети, за които да мислиш.  Обаче ако почне да увърта, ти самичка ще си го намразиш бавно и постепенно.. Даже няма да има нужда да се пунеш да го зарязваш и да страдаш още повече че те е принудил да го оставиш.  То само ще си дойде и тогава нищо няма да може да те върне при него, ако ще да ти лази на колене с пръстен в уста.

дано си ме разбрала, че се развълнувах, много ми напомни за мен преди време.  Успех ти желая.

Благодаря ти, Pug, на лични ти писах...

Бракът не бива да е самоцел! С приятеля ми сме заедно вече повече от 5 години, на втората година заживяхме заедно. Като завършихме се преместих при него, в друг град. И двамата не искаме брак. От време на време аз се замечтавам за бяла рокля...но само за роклята  , без подписи. Той пък е по-склонен да се подпише по дънки 
Но истината е, че ако търсиш дом и семейство можеш да ги намериш и пътя към тях не минава непременно през олтара   
А що се отнася до майка ти - ако сама не се справиш с това, никога няма да си 'свободна', пък ако ще и нова фамилия да имаш. Моята майка беше така, докато не показах ясно, че вече аз сама решавам за себе си. Повече не съм имала проблеми с нея 

Може да ти е казал това, защото не е мислил по въпроса и разговорът ви му е дошъл изневиделица . Щом си щастлива с него бих те посъветвала да заживеете заедно и да изчакаш. Но му дай в това време да разбере, че имаш и други алтернативи. И не говори за сватба. Нека сам стигне до това решение. Ако след 1-година още не е сигурен какво иска - бягай от него.

Както обикновено ме кефиш! Подписвам се с две ръце под това, което си написала!

Мило момиче, ако искаш да си щастлива, отстоявай принципите и разбиранията си. Не искам да кажа, че компромиси не трябва да се правят по принцип, но категорично твърдя, че компромиси с фундаметнални, принципни неща са абсолютно вредни и за връзката, и за партньорите поотделно.

Каквото и да ти пише всяка една от нас, от гледна точка на собствения си опит и разбирания, важното е какво искаш ти самата и какво ще те направи щастлива. Щом искаш брак, значи това е важно за теб. Помисли си дали едно съжителство без ясни перспективи за брак ще те зарадва или обратното - ще те депресира.

Освен това мисля, че един отговорен, истински влюбен мъж не поставя условия на любимата жена. Това го знам от опит, пък ако искаш, ти го приеми на доверие!

За к'во сте малки бре? Някои на 22 вече са се развели.
А това със сроковете ме развесели