Той не иска да се жени за мен

Пак ти казвам, ако беше прочела преди да пишеш, щеше да проумееш, може би, че това не е опит за оценка на каквото и да било.

Ами всъщност - него му е гот така, никаква обвързаност, никакви задължения, секса си му е осигурен... Ако можеш, зарязвай го и се оглеждай за друг докато е време. А и като го зарежеш - нищо чудно той да хукне да те гони - и тогава вече ще приказвате от друг ъгъл...

Подкрепям Невада. И то не заради друго, а само и единствено, защото преди да се омъжа за съпруга ми, бях в положение идентично на твоето, с тази разлика, че аз и дума не обелвах за брак.Както и младежа в прочем.Обичах го!Исках го!Ревях за него!Защитавах го!
Преспивах при него на тавана няколко дни в седмицата и т.н. и т.н.Три години!!!
      Изморих се и започнах да я карам ден за ден ,докато накрая не се разделихме.
      Излишно е сигурно да казвам, че след това направи и невъзможното, за да ме върне при себе си, но... късно е чадо!
          Понякога ,за да оцениш нещо, си струва да го загубиш.

Глупости! Не ги е страх от брака.
Страх ги е от приятелките ти.

Кво се тръшкаш, че не иска да се жени?!
Какъв ти е проблемът? Пречи ли ти нещо,
че да сте заедно? Искаш да избягаш от
майка си, ама като женена жена. Щото
иначе хората ще се скъсат от одумвания.
Или искаш да се омъжиш за него защо?
Все пак си на 27, имаш толкова много години
пред себе си, докато стигнеш до женитба.
Защо бързаш?! Какво мислиш, че ще изпуснеш?
Според мен на твоя човек просто не му се жени.
Не му се занимава. Удобно му е. И си се кефи на
удобството. Мани го пръстена! Той нищо не променя.
Евентуалните деца може да ви променят отношенията.
Но пръстена, казаното пред публика "да", дунавското
няма да променят нищо, ама съвсем нищо в отношенията ви.
Живейте си заедно, кльопайте си се в леглото, свиркайте си.
Не се жени напук на майка си, напук на приятелките си, не се
жени просто ей-така. Жени се, ако намираш смисъл в това!!!

Лиска както винаги изчерпа темата
Подкрепям написаното, не бързай да се жениш по горепосочените причини И не го насилвай и него в брак, който не е еднакво желан и от двамата... за какво ти е такъв, само за принципа да си омъжена ли?

прочетох само коментарите от 1 стр.

но мнение така или иначе имам...
според мен имате базисно различие по много критичен въпрос.
все пак този в-с не е като какво ще вечеряме тази вечер, или кой филм да гледаме утре.
на мен не ми е било все едно дали живея в брак или не с любимия човек.
бракът за мен е бил ценност и съм търсила човек, който да я споделя , или поне да няма нищо
против да живее в присъствието й.
било ми е важно и двамата да имаме общ поглед , план и начин към бъдещето.
нали за това е целия зор.

   Защо пък трябва да си сигурна, че си жената за него, той Бог ли е кво ли, че нагаждането трябва да е спрямо неговата Вселена, какви са тия лиготии- не съм сигурен, че ти си жената  . 
  Може и да ти допада, но за мен това си е пълен лигльо или го превъзпитаваш, ако можеш,  или го приемаш такъв какъвто е...
 

подкрепам няписаното 

А това ли е основната причина да искаш брак?  Ако е така, приоритетите ти явно са обърнати с краката нагоре. 

Да споделя и аз моя опит..

На 29 се влюбих зверски в един мъж и се преместих на другия край на света за него.  Поживяхме заедно 2 години.. Много си пасвахме, обаче... пича не искаше да чуе за брак или дете.. Постепенно го намразих - така де, ако толкова много ме обича, както твърди, защо ме прави толкова нещастна и не иска най нормалните неща на света с мен?... Разделихме се 2 години по късно.  Нали ви казвам - намразих го задето ме лишаваше от най голямото щастие на света - детенце.

Година по късно срещнах настоящия си приятел/гадже/баща на детето ми/мъж.  Живеем заедно от 3 години.  Имаме си Софийче.  Не сме женени и не ми пука дали ще се оженим някога.  Като ни питат приятели, отговаряме, че нямаме пари за пръстен   Кара ме да се чувствам 100% жена, обичана, желана и красива.  С малката просто се разтапя.. Родителите му са супер - много се разбираме и си допадаме.  В огъня скача за мен.

Мисля, че не те притеснява толкова че не си омъжена за този мъж, а че по скоро отчаяно се опитваш да почувстваш стабилност и спокойствие (съвсем нормално и човешко желание).  Той отказва да поеме каквато и да е отговорност за твоето "благо" и те кара да се чувстваш несигурна и да се съмняваш в себе си.  Проблемът е не, че не иска да се ожените, а че не се чувстваш комфортно с него, което поражда съмненията а оттам постинга ти. 

Един вариант да се успокоиш и да спреш да мислиш непрекъснато за брак - ако му предложиш да си имате дете и той се съгласи и си го направите - уверявам те, изобщо няма да настояваш да сте женени - ще си имаш други приоритети, за които да мислиш.  Обаче ако почне да увърта, ти самичка ще си го намразиш бавно и постепенно.. Даже няма да има нужда да се пунеш да го зарязваш и да страдаш още повече че те е принудил да го оставиш.  То само ще си дойде и тогава нищо няма да може да те върне при него, ако ще да ти лази на колене с пръстен в уста.

дано си ме разбрала, че се развълнувах, много ми напомни за мен преди време.  Успех ти желая.

Благодаря ти, Pug, на лични ти писах...

Бракът не бива да е самоцел! С приятеля ми сме заедно вече повече от 5 години, на втората година заживяхме заедно. Като завършихме се преместих при него, в друг град. И двамата не искаме брак. От време на време аз се замечтавам за бяла рокля...но само за роклята  , без подписи. Той пък е по-склонен да се подпише по дънки 
Но истината е, че ако търсиш дом и семейство можеш да ги намериш и пътя към тях не минава непременно през олтара   
А що се отнася до майка ти - ако сама не се справиш с това, никога няма да си 'свободна', пък ако ще и нова фамилия да имаш. Моята майка беше така, докато не показах ясно, че вече аз сама решавам за себе си. Повече не съм имала проблеми с нея 

Може да ти е казал това, защото не е мислил по въпроса и разговорът ви му е дошъл изневиделица . Щом си щастлива с него бих те посъветвала да заживеете заедно и да изчакаш. Но му дай в това време да разбере, че имаш и други алтернативи. И не говори за сватба. Нека сам стигне до това решение. Ако след 1-година още не е сигурен какво иска - бягай от него.