аз така завърших второто, понякога си мисля за трето 
, искам да запиша психология, но вече наистина съм притисната от към време 
- Публикувана: 27 апр. 2007, 09:48 ч.
- Последно мнение: 2 май 2007, 10:30 ч.
"Второ висше?!Да бе,да?!"
аз така завърших второто, понякога си мисля за трето , искам да запиша психология, но вече наистина съм притисната от към време ... А кой ще те издържа докато учиш?Трябва да започнеш работа първо" ...
На мен ми стана интересно това.
Може ли да се присъединя към въпроса на половинката ти
? ... А кой ще те издържа докато учиш?Трябва да започнеш работа първо" ...
На мен ми стана интересно това.
Може ли да се присъединя към въпроса на половинката ти
?Авторката изчезна, иначе и аз това попитах
... А кой ще те издържа докато учиш?Трябва да започнеш работа първо" ...
На мен ми стана интересно това.
Може ли да се присъединя към въпроса на половинката ти
?Авторката изчезна, иначе и аз това попитах
Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?
...
Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?
Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?
Амиии, не знам как ви стоят нещата със семейния бюджет, но за мен в едно семейство парите са общи - т.е. за да изнасяш, трябва и да внасяш (това си е моята логика, не се заяждам - не разбирам логиката "мои и твои пари").
Иначе, повечето магистратури са задочно или дистанционно.
Наистина, да учиш, докато си гледаш бебето е далеч по-удачно от това да чакаш да ти свърши майчинството, да се върнеш на работа, да работиш, да учиш и да си гледаш детето и домакинството.
А за кандидатстване май отдавна няма облекчения за майките с деца - единствено имат право да не посещават всички лекции и упражнения, както и да ги изпитват на индивидуален протокол.
Ммм да и аз като azaf , не споделям принципа на мои и твои пари, но това си е мое убеждение 
Няма облекчение за майки с деца.
Наистина си права, че е значително по- добре да завършиш още до като си по майчинство, но разбирам и реакцията на мъжа ти. Дори и да оставим финансовата страна и да предположим, че ти изцяло си поемеш обучението остава въпросът с целесъобразността. Натоварването и за двамата ще е голямо - и физическо и финансово. В това няма лошо, няма да сте единствените, но после се очаква да има възвръщаемост. С фотографията това ще е страшно трудно. Казвам го като човек, който има много приятели в този бранш и си докарва допълнителен доход от там.
Не се опитвам да те разубедя, нито да ти давам акъл Сигурна съм, че ако наистина искаш това ще успееш. Въпросът е дали има смисъл да превръщаш едно такова увлечение в професия или просто да го оставиш на ниво хоби. Лично аз за себе си прецених, че разходите и натоварването ще е прекалено голямо, за да си начешам крастата. Записах курсове, което ми отне значително по- малко време и пари. Даже и допълнителна работа свързана с фотография си намерих, но и при това положение все още не съм си възвърнала инвестицията дори само за скъпата техника, която си купих.
И другото върху което може да помислиш е факта, че това е област в която е много важно не какво си завършил, а какво можеш. Това какво можеш е съвкупност от вътрешна дарба и виждане + познания в сверата. За познанията има достатъчно литература която е налична из интернет както за снимането, така и за ретуша и спокойно можеш да си улпътняваш времето, четейки. По принцип в тази област наемат хора и без особен опит, но с усет и ако почнеш някъде, никога няма да е късно пак да запишеш магистратура:)
Възможно е позицията на мъжа ти да е подобна и за това да не те подкрепя изцяло. Всъщност той не ти е отрязал квитанциите, защото си от слабия пол и трябва да забодеш глава в печката, а просто е казал, че трябва да поотложиш малко нещата и първо да си намериш изобщо някаква работа. В НБУ ще си откараш 3 години, а в НАТФИЗ малко повече. Това във всички случаи е повече от времето, в което ти ще си седиш в къщи по майчинство.
Мечтите и амбициите са прекрасно нещо, но се хвърляй сляпо и на инат
Няма облекчение за майки с деца.
Наистина си права, че е значително по- добре да завършиш още до като си по майчинство, но разбирам и реакцията на мъжа ти. Дори и да оставим финансовата страна и да предположим, че ти изцяло си поемеш обучението остава въпросът с целесъобразността. Натоварването и за двамата ще е голямо - и физическо и финансово. В това няма лошо, няма да сте единствените, но после се очаква да има възвръщаемост. С фотографията това ще е страшно трудно. Казвам го като човек, който има много приятели в този бранш и си докарва допълнителен доход от там.
Не се опитвам да те разубедя, нито да ти давам акъл
Сигурна съм, че ако наистина искаш това ще успееш. Въпросът е дали има смисъл да превръщаш едно такова увлечение в професия или просто да го оставиш на ниво хоби. Лично аз за себе си прецених, че разходите и натоварването ще е прекалено голямо, за да си начешам крастата. Записах курсове, което ми отне значително по- малко време и пари. Даже и допълнителна работа свързана с фотография си намерих, но и при това положение все още не съм си възвърнала инвестицията дори само за скъпата техника, която си купих.И другото върху което може да помислиш е факта, че това е област в която е много важно не какво си завършил, а какво можеш. Това какво можеш е съвкупност от вътрешна дарба и виждане + познания в сверата. За познанията има достатъчно литература която е налична из интернет както за снимането, така и за ретуша и спокойно можеш да си улпътняваш времето, четейки. По принцип в тази област наемат хора и без особен опит, но с усет и ако почнеш някъде, никога няма да е късно пак да запишеш магистратура:)
Възможно е позицията на мъжа ти да е подобна и за това да не те подкрепя изцяло. Всъщност той не ти е отрязал квитанциите, защото си от слабия пол и трябва да забодеш глава в печката, а просто е казал, че трябва да поотложиш малко нещата и първо да си намериш изобщо някаква работа. В НБУ ще си откараш 3 години, а в НАТФИЗ малко повече. Това във всички случаи е повече от времето, в което ти ще си седиш в къщи по майчинство.
Мечтите и амбициите са прекрасно нещо, но се хвърляй сляпо и на инат
Човек се справя с много неща, стига да има от време на време нечие рамо, на което да се опре. А мъжете се странно нещо - от една страна така могат да те попарят, а от друга - много обичат да се похвалят с тебе и постиженията ти.
Аз вече трета година 3 пъти в седмицата вечер съм на английски до късно. Когато обявих, че се записвам, вкъщи се изприказваха сума приказки против - и за парите, и за времето, а се оказа, че паралелно с това той се е изхвалил с мене на всичките си приятели.
Аз вече трета година 3 пъти в седмицата вечер съм на английски до късно. Когато обявих, че се записвам, вкъщи се изприказваха сума приказки против - и за парите, и за времето, а се оказа, че паралелно с това той се е изхвалил с мене на всичките си приятели.
...
Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?
Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?
Амиии, не знам как ви стоят нещата със семейния бюджет, но за мен в едно семейство парите са общи - т.е. за да изнасяш, трябва и да внасяш (това си е моята логика, не се заяждам - не разбирам логиката "мои и твои пари").
Иначе, повечето магистратури са задочно или дистанционно.
Наистина, да учиш, докато си гледаш бебето е далеч по-удачно от това да чакаш да ти свърши майчинството, да се върнеш на работа, да работиш, да учиш и да си гледаш детето и домакинството.
А за кандидатстване май отдавна няма облекчения за майките с деца - единствено имат право да не посещават всички лекции и упражнения, както и да ги изпитват на индивидуален протокол.
Ами и аз не го споделям и понякога ми е криво,че така се извъртат нещата,защото той носи повечепари от мен . Именно заради това искам някак да се докажа.
Ммм да и аз като azaf , не споделям принципа на мои и твои пари, но това си е мое убеждение
Няма облекчение за майки с деца.
Наистина си права, че е значително по- добре да завършиш още до като си по майчинство, но разбирам и реакцията на мъжа ти. Дори и да оставим финансовата страна и да предположим, че ти изцяло си поемеш обучението остава въпросът с целесъобразността. Натоварването и за двамата ще е голямо - и физическо и финансово. В това няма лошо, няма да сте единствените, но после се очаква да има възвръщаемост. С фотографията това ще е страшно трудно. Казвам го като човек, който има много приятели в този бранш и си докарва допълнителен доход от там.
Не се опитвам да те разубедя, нито да ти давам акъл Сигурна съм, че ако наистина искаш това ще успееш. Въпросът е дали има смисъл да превръщаш едно такова увлечение в професия или просто да го оставиш на ниво хоби. Лично аз за себе си прецених, че разходите и натоварването ще е прекалено голямо, за да си начешам крастата. Записах курсове, което ми отне значително по- малко време и пари. Даже и допълнителна работа свързана с фотография си намерих, но и при това положение все още не съм си възвърнала инвестицията дори само за скъпата техника, която си купих.
И другото върху което може да помислиш е факта, че това е област в която е много важно не какво си завършил, а какво можеш. Това какво можеш е съвкупност от вътрешна дарба и виждане + познания в сверата. За познанията има достатъчно литература която е налична из интернет както за снимането, така и за ретуша и спокойно можеш да си улпътняваш времето, четейки. По принцип в тази област наемат хора и без особен опит, но с усет и ако почнеш някъде, никога няма да е късно пак да запишеш магистратура:)
Възможно е позицията на мъжа ти да е подобна и за това да не те подкрепя изцяло. Всъщност той не ти е отрязал квитанциите, защото си от слабия пол и трябва да забодеш глава в печката, а просто е казал, че трябва да поотложиш малко нещата и първо да си намериш изобщо някаква работа. В НБУ ще си откараш 3 години, а в НАТФИЗ малко повече. Това във всички случаи е повече от времето, в което ти ще си седиш в къщи по майчинство.
Мечтите и амбициите са прекрасно нещо, но се хвърляй сляпо и на инат
Няма облекчение за майки с деца.
Наистина си права, че е значително по- добре да завършиш още до като си по майчинство, но разбирам и реакцията на мъжа ти. Дори и да оставим финансовата страна и да предположим, че ти изцяло си поемеш обучението остава въпросът с целесъобразността. Натоварването и за двамата ще е голямо - и физическо и финансово. В това няма лошо, няма да сте единствените, но после се очаква да има възвръщаемост. С фотографията това ще е страшно трудно. Казвам го като човек, който има много приятели в този бранш и си докарва допълнителен доход от там.
Не се опитвам да те разубедя, нито да ти давам акъл
Сигурна съм, че ако наистина искаш това ще успееш. Въпросът е дали има смисъл да превръщаш едно такова увлечение в професия или просто да го оставиш на ниво хоби. Лично аз за себе си прецених, че разходите и натоварването ще е прекалено голямо, за да си начешам крастата. Записах курсове, което ми отне значително по- малко време и пари. Даже и допълнителна работа свързана с фотография си намерих, но и при това положение все още не съм си възвърнала инвестицията дори само за скъпата техника, която си купих.И другото върху което може да помислиш е факта, че това е област в която е много важно не какво си завършил, а какво можеш. Това какво можеш е съвкупност от вътрешна дарба и виждане + познания в сверата. За познанията има достатъчно литература която е налична из интернет както за снимането, така и за ретуша и спокойно можеш да си улпътняваш времето, четейки. По принцип в тази област наемат хора и без особен опит, но с усет и ако почнеш някъде, никога няма да е късно пак да запишеш магистратура:)
Възможно е позицията на мъжа ти да е подобна и за това да не те подкрепя изцяло. Всъщност той не ти е отрязал квитанциите, защото си от слабия пол и трябва да забодеш глава в печката, а просто е казал, че трябва да поотложиш малко нещата и първо да си намериш изобщо някаква работа. В НБУ ще си откараш 3 години, а в НАТФИЗ малко повече. Това във всички случаи е повече от времето, в което ти ще си седиш в къщи по майчинство.
Мечтите и амбициите са прекрасно нещо, но се хвърляй сляпо и на инат
Да, има го и този момент, сега се замислям да е само магистратура или наистина курсове.От тези курсове тапия дават ли? Аз в Америка работих като фотограф,но не ми беше достатъчно.
Аз отдавна го мисля това и не е от инат,просто реакцията му ме донадъха. Но определенмо не съм се разъбедила.
Като ви слушам май само аз съм единствената, на която и беше страшно трудно да завърши две висши, да работи и да гледа дете междувременно 
Иначе мисля да си остана бакалавър, много повече неща научавам в работата и с ровене в нета вкъщи и контакти с други профита от моята област.
Като ви слушам май само аз съм единствената, на която и беше страшно трудно да завърши две висши, да работи и да гледа дете междувременно
Но съм далеч от мисълта, че няма невъзможни неща. А за финансовата страна-според мен също е много важно да сте финансово стабилни. Аз започнах да уча, когато вземах заплата, която ми позволява да не се лишавам от нищо. Само понякога си мечтая някой да ми помогне в къщи или за бебка, но няма кой....живеем си тримата сами.
Нищо не пречи да учиш и да работиш едновременно 
Не се отказвай!! И аз карам в момента задочна магистратура и работя!!! Кураж!!!Второто си висше образование завърших преди 3 години, а втората си магистратура - преди 1г. През есента ще записвам и редовна докторантура. Вярно, нямам малко дете, синът ми е голям мъж
Мъжът ми винаги ме е подкрепял, както и аз него. Докато учех, не съм спирала да работя. Голям плюс е, че имам свободна професия и работя за себе си. Когато не са ми достигали парите за някоя такса, ползвах кредитна карта, но се справих. Не мога да си представя точно най-близкият ми човек да ме пита кой ще ме издържа докато уча.
Следвай мечтите си - щом искаш да учиш фотография направи го. Намери компромисно решение. Можеш да учиш вечерно, съботно-неделно, задочно. Днес се предлагат много гъвкави вариянти. Имам колежка, която работи и учи дистанционно. Много е доволна, зощото е завършила едно, а сега учи друго - това което винаги е искала, но не е имала смелост да го направи. От нея разбрах, че имаш право като учаща на 15 дни отпуск, отделно от редовната отпуска.
Успех
Успех