"Второ висше?!Да бе,да?!"

и моя мъж вкара подобна реакция като казах,че ще записвам магистратура.
парите не са маловажен фактор, а щом искаш и фотография да записваш, освен за такси и учебници, ще трябват сигурно и доста пари за консумативи  ако можете да си го позволите финансово защо пък да не запишеш  иначе по-евтин вариант са някакви курсове или магистратура

Задочна форма има ли? Може би ще е по-подходящо при тази ситуация.

Нищо не пречи да учиш и да работиш едновременно

Това, че искаш да учиш второ висше или магистратура е страхотно. Хич не се връзвай на мъжа ти и не се отказвай. Аз самата в момента карам магистратура и работя. Е вярно нямам деца, но пък имам доста колежки с деца или бременни, някой и работят даже, така че и ти ще се справиш. Дистанционната форма на обучение е много подходяща за работещи хора или майки с деца. Сигурно и специалността, която искаш да учиш има такава форма на обучение - така, че действай. 

 

Ще се справиш.Аз имам едно висше,сега искам второ и имам бебе.Искам и още едно бебе.Няма невъзможни неща!Успех!

Ами и аз по едно време се бах навила, но изпуснах сроковете за записване и сега не съжалявам, че не стана - нямам време да дишам, камо ли да уча

 Някой от вас работи ли?  До като учиш ще имате ли някакви доходи, той ли ще трябва да издържа цялото семейство. Понеже моята страст също е фотографията и проверявах как стои въпроса да запиша поредното висше към НБУ. Самото обучение си е доста скъпо, а за техниката да не говрим.  Да не говорим че на настоящия етап в БГ е трудна реализацията и изкарването на приличен доход. Ти мислиш ли да работиш като фотограф? Мъжа ти най- вероятно се притеснява от същите неща.
В крайна сметка аз се отказах от още едно висше в тази област и реших да запиша просто курсове. Разходите покрай снимачната ми техника и без това са доста големи А трябва да се има  предвид, че ние и двамата работим и получаваме много прилични доходи. Нещата изобщо не опират до слаб и силен пол и кой кога е завършил.
Между дрогото и двете си магистратури завърших работейки. Просто не съществуваше вариант някой да ми плаща образованието, а аз да си седя в къщи. Нямахме тази финансова възможност. И сега я нямаме
Та помисли върху това Невъзможни неща няма и може би просто в случая и двамата сте прави и ще може да има решение, което да удовлетворява и двете страни

Искам да ти обърна внимание на един друг аспект на проблема
Имам приятелка, която учи специалност "Фотография". Когато се явяваше на изпит в НАТФИЗ, приемаха 7! души от цяла България. Тя се готви 2 години за изпитите и беше приета. След втората година обаче беше много разочарована от някои преподаватели и др. неща в НАТФИЗ и се премести в НБУ. Същото сториха и няколко от съкурсниците й.
Там, според нея, нивото е много по-високо.
Имай го предвид, като се ориентираш къде да учиш тази специалност.
Няма да ти казвам, че обучението изисква доста инвестиции от страна на студентите, това се подразбира. Но и всички, които учат "Фотография" поработват междувременно по специалността си.
Желая ти успех, но да знаеш, че се захващаш с нещо, което не е шега работа
Ако фотографията те влече само като хоби, по-добре се запиши на курс. Потърси luluto във фотографската тема във форум "Хоби". Тя беше посещавала такива курсове и може да ти даде повече информация

пп. А, ето я и Лулуто междувременно

Не се отказвай!! И аз карам в момента задочна магистратура и работя!!! Кураж!!!

Щом имаш желание - направи го. Повечето мъже (да не кажа всички) реагират по подобен начин. Аз съм от хората тип вечен студент,  голям кеф ми носи. Сега пак искам да записвам макар, че гледам две деца. Така, че действай, ако не го направиш ще мислиш за него, ще трупаш неудовлетвореност и т.н.

Като ви слушам май само аз съм единствената, на която и беше страшно трудно да завърши две висши, да работи и да гледа дете междувременно При мен двете магистратури са по стечение на обстоятелствата и ако не ми се налагаше, след зора с първата, нямаше да се навия изобщо на втора. Бях се разчекнала между 8 часов работен ден, дондуркане на лапе и зубрене до ранни зори за изпити
И пак казвам, ако смяташ да не работиш до като учиш, напълно разбирам реакцията на мъжа ти. Фотографията е много скъпо удоволствие с много ниска възввръщаемост на инвестициите. Освен ако не си невероятно, невероятно добра и не работиш в чужбина
Ситуацията хич не екато по филмите - "you can do it" и главния герой, хоп и се справил 

Щом човек твърдо иска нещо, няма пречки да го осъществи.
Завърших училище, кандидатствах, приеха ме мечтаната специалност, започнах работа, записах още 2 специалности (татко ми плащаше основната, а аз допълнителните - той искаше да плаща всичко, но изборът беше мой и държах сама да се справям - беше моментът, в който всичко стана платено)...
Завърших бакалавърската степен, започнах работа по специалността, омъжих се, записах магистратура + 2-ра специалност...
Родих близнаци, дипломирах се, работех през цялата бременност и през майчинството от вкъщи, сама гледах децата...
Върнах се на работа (не ми харесаха условията и я смених). Сега съм на ново място, работя още 2 неща допълнително (вечер от вкъщи) и от работата ми предлагат специализация към Американския университет и мисля да приема.
И какво означава "ще учиш цял живот", че нали това е начинът да ставаш по-добър в своята област или да научиш неща, които те интересуват.
Успех!!!
 

Ами аз учех две магистратури в два други града, различни от този, в който живея. Паралелно работех, а и забременях след първия семестър. В крайна сметка едната я завърших с курса, а другата я отложих и завърших година по-късно. Не е толкова сложно, обаче аз учех задочно все пак.

аз така завърших второто, понякога си мисля за трето  , искам да запиша психология, но вече наистина съм притисната от към време

На мен ми стана интересно това.
Може ли да се присъединя към въпроса на половинката ти  ?

Авторката изчезна, иначе и аз това попитах

Ей ме. Ами какво значи това? За ученето пари не му искам, имам си. Пък и мисля да е задочно,ако има такъв вариант. И каква е разликата дали ще си седя в къщи и ще дондуркам бебко или ще взема и да се дообразовам?

 
А да питам замайки с децамай имаше някакви облекчения по кандидатстванеи т.н.?

Амиии, не знам как ви стоят нещата със семейния бюджет, но за мен в едно семейство парите са общи - т.е. за да изнасяш, трябва и да внасяш (това си е моята логика, не се заяждам - не разбирам логиката "мои и твои пари").
Иначе, повечето магистратури са задочно или дистанционно.
Наистина, да учиш, докато си гледаш бебето е далеч по-удачно от това да чакаш да ти свърши майчинството, да се върнеш на работа, да работиш, да учиш и да си гледаш детето и домакинството.
А за кандидатстване май отдавна няма облекчения за майките с деца - единствено имат право да не посещават всички лекции и упражнения, както и да ги изпитват на индивидуален протокол.

Ммм да и аз като azaf , не споделям принципа на мои и твои пари, но това си е мое убеждение
Няма облекчение за майки с деца.
Наистина си права, че е значително по- добре да завършиш още до като си по майчинство, но разбирам и реакцията на мъжа ти. Дори и да оставим финансовата страна и да предположим, че ти изцяло си поемеш обучението остава въпросът с целесъобразността. Натоварването и за двамата ще е голямо - и физическо и финансово. В това няма лошо, няма да сте единствените, но после се очаква да има възвръщаемост. С фотографията това ще е страшно трудно. Казвам го като човек, който има много приятели в този бранш и си докарва допълнителен доход от там.
Не се опитвам да те разубедя, нито да ти давам акъл Сигурна съм, че ако наистина искаш това ще успееш. Въпросът е дали има смисъл да превръщаш едно такова увлечение в професия или просто да го оставиш на ниво хоби. Лично аз за себе си прецених, че разходите и натоварването ще е прекалено голямо, за да си начешам крастата. Записах курсове, което ми отне значително по- малко време и пари. Даже и допълнителна работа свързана с фотография си намерих, но и при това положение все още не съм си възвърнала инвестицията дори само за скъпата техника, която си купих.
И другото върху което може да помислиш е факта, че това е област в която е много важно не какво си завършил, а какво можеш. Това какво можеш е съвкупност от вътрешна дарба и виждане + познания в сверата. За познанията има достатъчно литература която е налична из интернет както за снимането, така и за ретуша и спокойно можеш да си улпътняваш времето, четейки. По принцип в тази област наемат хора и без особен опит, но с усет и ако почнеш някъде, никога няма да е късно пак да запишеш магистратура:)

Възможно е позицията на мъжа ти да е подобна и за това да не те подкрепя изцяло.  Всъщност той не ти е отрязал квитанциите, защото си от слабия пол и трябва да забодеш глава в печката, а просто е казал, че трябва да поотложиш малко нещата и първо да си намериш изобщо някаква работа. В НБУ ще си откараш 3 години, а в НАТФИЗ малко повече. Това във всички случаи е повече от времето, в което ти ще си седиш в къщи по майчинство.

Мечтите и амбициите са прекрасно нещо, но се хвърляй сляпо и на инат

Човек се справя с много неща, стига да има от време на време нечие рамо, на което да се опре. А мъжете се странно нещо - от една страна така могат да те попарят, а от друга - много обичат да се похвалят с тебе и постиженията ти.
Аз вече трета година 3 пъти в седмицата вечер съм на английски до късно. Когато обявих, че се записвам, вкъщи се изприказваха сума приказки против - и за парите, и за времето, а се оказа, че паралелно с това той се е изхвалил с мене на всичките си приятели.

Ами и аз не го споделям и понякога ми е криво,че така се извъртат нещата,защото той носи повечепари от мен .  Именно заради това искам някак да се докажа.

Да, има го и този момент, сега се замислям да е само магистратура или наистина курсове.От тези курсове тапия дават ли? Аз в Америка работих като фотограф,но не ми беше достатъчно.

Аз отдавна го мисля това и не е от инат,просто реакцията му ме донадъха. Но определенмо не съм се разъбедила.

Има места където дават и тапия   Не знам как стоят нещата в америка, но в България от това трудно се правят пари Иначе до сега одавна да съмзарязала икономиката и да съм почнала дасе занимавам само с фотография

Не си само ти - на мен хем ми омръзна, хем се побърках, че не ми стига времето, но ме крепи това, че ми остава още една година.
Иначе мисля да си остана бакалавър, много повече неща научавам в работата и с ровене в нета вкъщи и контакти с други профита от моята област.

Трудно е...Аз го правя вече 3 години /първата бях бременна/. Направо полудявам, но трябва да издържа, а и цял живот си мечтая за архитектура.
 Но съм далеч от мисълта, че няма невъзможни неща. А за финансовата страна-според мен също е много важно да сте финансово стабилни. Аз започнах да уча, когато вземах заплата, която ми позволява да не се лишавам от нищо. Само понякога си мечтая някой да ми помогне в къщи или за бебка, но няма кой....живеем си тримата сами.

Второто си висше образование завърших преди 3 години, а втората си магистратура - преди 1г. През есента ще записвам и редовна докторантура. Вярно, нямам малко дете, синът ми е голям мъж  Мъжът ми винаги ме е подкрепял, както и аз него. Докато учех, не съм спирала да работя. Голям плюс е, че имам свободна професия и работя за себе си. Когато не са ми достигали парите за някоя такса, ползвах кредитна карта, но се справих. Не мога да си представя точно най-близкият ми човек да ме пита кой ще ме издържа докато уча.

Следвай мечтите си - щом искаш да учиш фотография направи го. Намери компромисно решение. Можеш да учиш вечерно, съботно-неделно, задочно. Днес се предлагат много гъвкави вариянти. Имам колежка, която работи  и учи дистанционно. Много е доволна, зощото е завършила едно, а сега учи друго - това което винаги е искала, но не е имала смелост да го направи. От нея разбрах, че имаш право като учаща на 15 дни отпуск, отделно от редовната отпуска.
Успех   

Учи, поддържай си пипето,
мъжът ти ще свикне. Пък и
не си тръгнала да се гърчиш
с медицина все пак, нали.

  Щом си толкова мотивирана и имаш средства няма смисъл да се впечатляваш от неразбирането му. Човек не винаги реагира разумно на първо четене и това не бива да определя такива важни решения. Запиши го ако имаш реална необходимост, не се води от неговата реакция, а от това дали на практика ти е нужно това.

Разбира се, че ще учиш още! Що за мърляв коментар е това. Много грубо. И аз искам още да уча, затова с мъжа ми преценяваме кой е най-удобният момент. Няма да е лесно, ама няма и да е толкова трудно, особенов  България, където няма задължително посещаване на лекции и изпитите са малко.

Ами щом ти се учи - учи! Няма значение дали парите са твои или негови - те са ваши! Щом можете да си го позволите и ти имаш желанието направо отивай. Курсове ли, редовно ли, задочно ли, ти ще си решиш. И двамата с половинката сме на мнение, че ученето никога не е достатъчно. Човек винаги трябва да се усъвършенства. А дали ще е в медицината, фотографията, или в политиката, си е въпрос на личен избор. Поздрави за желанието и стискам палци да успееш в това, което предприемеш.

Следвай желанието си.По добре е,отколкото никога.

Щом имаш желание и финансите не са проблем, не виждам какво може да те спре!

Малко OFF. Момичета, знаете ли дали за държавния изпит се полага платен отпуск, отделно от годишния платен отпуск? Ако да, колко дни и дали работодателят е задължен да ме пусне, или може да ми откаже?

Да, полага се 1 месец отделно от годишния платен отпуск за държавен изпит или дипломна защита (по кодекса на труда). Работодателя е длъжен да те пусне, ама не забравяй, че това е БГ и ако си в частна фирма - той коли, той беси 

Работя в банка, така че се надявам, че щом закона ги задължава, няма да ми откажат. Страшно се радвам, че е 30 дни, при това платен. Много ти благодаря 

Отпуска е 20работни дни, но на мен ми отказаха без обяснение, без нищо, и то баш-шефа, въпреки че директният ми началник се опита да го убеди да ме пусне. Иначе казано - зависи си от шефа 

Баш-шефа ти е голяма гад. Дано не ми откажат, че ще трябва да прибягвам до болнични.

Следвай мечтите си. В момента уча 3 магистратура, с 3 деца съм, полудявам от време на време, подлудявам и близките ми, но се справям, ще се справиш и ти. Имам обаче и пълната подкрепа на мъжа ми, той ме нави на последната авантюра.

Браво на azaf  и noia !!!!!! Човек като иска, намира начин (поне да се пробва)!
Аз бременна работех и ходих на лекции, после-с едната ръка клатя количката, с другата държа химикала... Остана ми само дипломната работа (до бакалавър) и наесен записвам магистратура  Искам и още едно висше, и още едно бебе! Мъжа ме подкрепя, финансово...абе оправяме се, не е лесно. Той казва, че сега инвестира в мен, да нося голяма заплата после хаха, дано стане
Записвай и се развивай-курс, висше, както си прецениш! Успех!!! 

Момичета,благодаря ви много за подкрепата! Определено ще продължа да се развивам,защото все пак -

ЗНАНИЕТО Е СИЛА!

 

Щом имаш желание и възможност,запиши каквото решиш.
Аз в момента уча второ висше,магистратура,като имам едно дете и сега чакаме второ и мисля да не се отказвам,колкото и трудно да ми е,а и както ти казавашУспех

Ми,много ясно,че не трябва да се отказваш-най-малкото заради самочувствието си.Аз сега правя точно това-докато съм по майчинство-пак уча и мноооого съм доволна от себе си.С малко организация и предвид това,че задочното не е пречка да си гледаш децата,вече почти завърших едно съвсем ново 4-год. обучение.