- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
Вече съм на повече в същност...Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...
Еми идват ми...че то на всеки му идват,не само на мен
и като се замисля понякога за живота и смърта....и аз се натъжавам.А не би трябвало....Ама човешко е 
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
Браво че си го превъзмогнала....страха
Де и аз да можех... 
Много съм чела за смърта,какво става след това и вярвам че сме "незсмъртни"...но въпреки това пак си ме е страх малко 
но въпреки това пак си ме е страх малко
.... Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.
Караш ме да се смея
"Смърт в екстаз" - http://www.sfbg.us/authors/l/larry_niven/Gil/01-Death_by_Ecstasy.htm - препоръчвам за любители /да умреш със забучени електроди в мозъка, стимулиращи Удоволствие/.
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Как може да Ви е страх от преди да се родите - помните ли какво е било в утробата на майка Ви или в момента, в който са се съединили сперматозоида и яйцеклетката, или пък момента, когато душата е влезнала в тялотот Ви?
Защо смесвате и то неумело, физиката и това, което е необяснимо с нея?
Ако наистина вярвате, че ще Ви ядат червеи и ще гниете в земята, много жалко за неведението и страха, в който живеете.От Ваши постове, които съм чела, останах с впечатление, че знаете доста неща, жалко, че не можете да си обясните и приемете, нещо толкова просто като смъртта!
Без лоши чувства!
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх 
.Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... 
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден.... 
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
X
Реклама