- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
През декември почина чичо. От рак. Това е вторият много близък човек, който губим от тази болест. Първият беше братовчед ми, който беше на 20. От тогава изпаднах в депресия 
Почти непрекъснато мисля за това 
Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък 
Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос 
Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането
Почти непрекъснато мисля за това Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането 
роза, доста пъти сме дискутирали тоз въпрос. Просто потърси....
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...Има хора които не са дискутирали този въпрос,интересно ми е да ги 4уя .Дай 6анс и на тях,моля те.
Шани...Нямам ги в клавиатурката ми тези букви. Имам ей такива: Å...Ø..Æ...
. Опитах но не става. Незнам какво да направя? Да не мисли6 4е и на мен ми харесва да пи6а с тези тъпи цифри...Иска ми се и аз да си пи6а нормално. ПП. Ако има6 идея как да стане и да си вкарам липсв6тите ми букви4ки...пи6и ми на ЛС....6те ти бъда много благодарна
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
Не обичам да цитирам по този начин, но по-точно от това не бих могла да го кажа.
Това изцяло се припокрива с моето мнение.
Не ме е страх от смъртта, защото смятам че тя не е края, а просто преход към нещо друго.
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убитАз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убит
Аз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш От моята собствена смърт не ме е страх, но най -близките ми хора вече остаряват и това ме плаши. Често се страхувам да не ги изгубя.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Страх ме е, да.
Страх ме е заради детето ми - да не остане без мама...
Страх ме е много. Мога да кажа, че това е най-големият ми ужас. Била съм до умиращия ми дядо, който правеше и даваше всичко за мен. Невероятен човек беше! Сега баба ми е онкоболна и бях до нея след операцията и по време на всички отвратителни химиотерапии. Като съм до нея съм силна, но след това рухвам. Бях първата, на която докторът съобщи гадната диагноза.От две години съм в депресия от всичко това и много ме е страх да не ми се случи нещо и да не мога да отгледам дъщеря си. Не ме е страх за мен, а за нея най-много. Тези мисли не ми дават покой... А бях толкова силен човек духом... Сега изпитвам страх да ида на лекар дори, за да не ми кажат нещо лошо.
Скоро почина скъпата ми баба. Съвсем ненадейно. След нова година. Бях изпаднала в шок, защото я обичам твърде много - дори повече от майка си.
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и.
Тъжно ми е и това е.
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и. Тъжно ми е и това е.
Притеснява ме само това, дали ще я посрещна достойно. Когато не съм намерила вярната формула за живота си, няма как да стане това.
И аз мисля по този на4ин
Само бих сменила вместо "Когато" с "Ако".... 
За собствената ми смърт ме е страх ( макар че рядко ми минава през ум) да не е мъчителна за околните, в смисъл да не се тръшна от някое нелечимо, дълго заболяване. Тези мисли ме навестяват обикновено, когато около мен има случаи на приятели, гледащи такива роднини ( най често родители). Иначе съм с напълно ясното съзнание че никой не е останал завинаги на тоя свят.
От смърт на близките ми ме е страх, случва ми се да си мисля най лошото при абсурдно незначителни случаи или причини. Страхът от загуба на близък е нормален мисля. Между другото ме е страх и че някой от близките ми може д се разаболее, което май не влиза в графата " страх от смъртта".
От смърт на близките ми ме е страх, случва ми се да си мисля най лошото при абсурдно незначителни случаи или причини. Страхът от загуба на близък е нормален мисля. Между другото ме е страх и че някой от близките ми може д се разаболее, което май не влиза в графата " страх от смъртта".
аз искам да уто4ня въпроса, страх от кое по -то4но свързано със смърта-при4ини, последствия или самия акт-ами то можеш да умреш по много на4ини- има доста такива!?тихо в леглото на 98 г -да, ако ве4е ми е омръзнал живота, но в разцвет, когато имам деца, любящи хора, о4аквания, радост и слънце в душата? много ме е страх от вси4ко вкупом! заради тези, които ще оставя сами, без усмивката и любовта ми!и ще им липсвам безпределно!така ми липсват тези, които са си отишли!
Никак. Пълно камикадзе съм. Скачала съм отвисоко, летяла съм още по-нависоко, летяла съм и с колата, случвали са ми се доста страшни и смъртоносни по принцип неща, и продължавам да съм безстрашна. Това е безотговорно, разбира се, не твърдя че съм представителна извадка 
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Никак. Пълно камикадзе съм. Скачала съм отвисоко, летяла съм още по-нависоко, летяла съм и с колата, случвали са ми се доста страшни и смъртоносни по принцип неща, и продължавам да съм безстрашна. Това е безотговорно, разбира се, не твърдя че съм представителна извадка Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.
Просто инстинктът ми към саморазрушение е по-силен от този за оцеляване.Наистина интересни неща са ти се случвали
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност..... 
Преди изпитвах страх от загуба на близък, особено много се страхувам да не загубя майка ми. Сега вече ме е страх и за мен и то пак заради близките ми и най-вече заради децата ми.
Имам чувството, че Djane е клонинг на Мамица, същият речник наситен с обиди, какво ли е да се живее с толкова злоба
Имам чувството, че Djane е клонинг на Мамица, същият речник наситен с обиди, какво ли е да се живее с толкова злоба
Моля те, Мамица е интелигентна жена, при все речника си 
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност.....
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
Моля те, Мамица е интелигентна жена, при все речника си
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
След такива преживявания си мисля че си доста силна личност.....
Напротив, просто никакво чувство за самосъхранение нямам.
мюриел ,не мога да кажа нищо друго освен че Бог те пази по някакъв начин.
Има една приказка# Ако ти е писано да се удавиш...няма да се обесиш#...или нещо подобно беше . Но мисля че ме разбра какво имах в предвид... 
Не приемам я почти спокойно като естествен завършек на живота/макар,че ми липсват и ще ми липсват хората които няма да са до мен/
Наистина би трябвало смърта да я приемаме така,както ти пишеш.....спокойно като естествен завършек. А че ще ни липсват близките ,че ги няма вече до нас,това си е така...Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши,а страданието,което я съпътства...
Била съм до умиращи...И по-страшното-до такива,които знаят,че дните им са преброени. Плакали са не защото ще умрат, а защото няма да могат да ни помагат, няма да могат да видят внуците си завършили, женени, с деца...
Никога няма да забравя как дядо ми казваше: "Не знаете колко трудно се умира!" Той е най-смелия и силен човек който познавам и въпреки това физическата болка омаломощава човека до такава степен,че той сам започва да се моли за смъртта...Най-страшното е да чуваш как човек,който обичаш,те моли над ковчега му да има цветя а не пръст, в последните си минути да ти казва с кои дрехи иска да е,колко много те обича...Това е страшното,а смъртта какво е-просто една безкрайна почивка от целия този забързан свят...
Била съм до умиращи...И по-страшното-до такива,които знаят,че дните им са преброени. Плакали са не защото ще умрат, а защото няма да могат да ни помагат, няма да могат да видят внуците си завършили, женени, с деца...
Никога няма да забравя как дядо ми казваше: "Не знаете колко трудно се умира!"
Той е най-смелия и силен човек който познавам и въпреки това физическата болка омаломощава човека до такава степен,че той сам започва да се моли за смъртта...Най-страшното е да чуваш как човек,който обичаш,те моли над ковчега му да има цветя а не пръст, в последните си минути да ти казва с кои дрехи иска да е,колко много те обича...Това е страшното,а смъртта какво е-просто една безкрайна почивка от целия този забързан свят... А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Надявам се да посрещна края като дядо ми, когото обичах страхотно много.Той умря с виц и усмивка на устата на 62години
Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Да мен от това ме е страх ,като стана дърта и без сили..
....и някой друг да са ангажира да се грижи за мен. А аз да не мога да ям нормално,и да се опикавам в леглото....ах жалка картинка Само че ако знаем че са на хубаво място би трябвало да ни радва а не да ни натъжава.Ама е трудно да се мисли по този начин наистина...
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Доня....а защо си в депресия
....та 33г си е направо супер младост...
Такаааа....ми не ме е страх.
От друго ме е страх: да не стана стара, сбръчкана, досадна баба, в тежест на хората около мен
Страх ме е, че може да изпратя любимите си хора, без които не мога да си представя живота и да изживея остатъка в самота
Приятелят ми ми обеща, да умра преди него... Дава ми 5 мин преднина, за да бъде с мен до края
От друго ме е страх: да не стана стара, сбръчкана, досадна баба, в тежест на хората около мен
Страх ме е, че може да изпратя любимите си хора, без които не мога да си представя живота и да изживея остатъка в самота
Приятелят ми ми обеща, да умра преди него... Дава ми 5 мин преднина, за да бъде с мен до края
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...
Смъртта е страшна заради това, което знаем за нея – разпадането, гненето, разложението.
То е грозно, зловещо и сигурно.
Това, че смъртта била „безкрайна почивка”, водела към един „по-добър свят” е нещо, което не знаем и е напълно несигурно.
Няма нищо по-естествено от страха от смъртта.
Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.
Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Аз пък си мисля,че не самата смърт е това,което плаши...
Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
Страх ме е ужасно много. Може би, защото не знам какво се случва след това. Чела съм много литература по въпроса, но никой не се е върнал от онзи свят, за да разкаже има ли го, няма ли го... Аз винаги съм се страхувала от неизвестното. 
Не съм била никога до умиращ човек, за съжаление по неприятни стечения на обстоятелствата, не успях да видя баща си за последно, преди да си отиде от този свят. Мило татенце, прости ми! 
Не съм била никога до умиращ човек, за съжаление по неприятни стечения на обстоятелствата, не успях да видя баща си за последно
, преди да си отиде от този свят. Мило татенце, прости ми! Няма нищо естествено в смъртта. Човек е създаден, за да бъде безсмъртен.
... Но има надежда, нали?
Опитвам се да се надявам.
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца, бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца, бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Не, не ме е страх!
Не бих, могла да го кажа по-добре ... 
Страх ме е по-скоро от начина, по който ще умра... Иначе всички ще умрем един ден. Това съм го приела. Дано да умра в съня си. Това е най-блажената смърт. Страх ме е, че може да умра от някоя ужасна болест или самотна или знам ли.. например при катастрофа и да умирам много болезнено. бррр. Дори сега си уплаших от самата смърт.... Със сигурност не искам да умра утре. И ме е страх при тази мисъл.
Със сигурност не искам да умра утре. И ме е страх при тази мисъл. 
Да при това много ме е страх от смъртта!
Нека да не сме чак толкова благодетелни - да мъчно ще ми е ако починат мои близки, но това не значи ,че не се страхувам за себе си.
Никой не е сигурен какво има и какво няма след смъртта, така че няма как да не ни е страх.
Ужасявам се от мисълта че ще ме сложат в ковчег и ще ме ядът червеите. Това тяло си го обичам
Да не говорим , че в повечето случаи да си го кажем честно роднините че дори и децата гледат само как да разграбят каквото има и дори са облекчени ако човекът и стар и е изисквал грижи.
Нека да не сме чак толкова благодетелни - да мъчно ще ми е ако починат мои близки, но това не значи ,че не се страхувам за себе си.
Никой не е сигурен какво има и какво няма след смъртта, така че няма как да не ни е страх.
Ужасявам се от мисълта че ще ме сложат в ковчег и ще ме ядът червеите. Това тяло си го обичам
Да не говорим , че в повечето случаи да си го кажем честно роднините че дори и децата гледат само как да разграбят каквото има и дори са облекчени ако човекът и стар и е изисквал грижи.
страх ме е
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам
може да е малодушно, знам, че страх-нестрах, тя си идва
и все пак се страхувам
А, не ви ли е страх повече от самото остаряване, от от физическото скапване, от психическото скапване...?
Доня....а защо си в депресия
....та 33г си е направо супер младост... Вече съм на повече в същност...Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...
Вече съм на повече в същност...Ама това е друга тема. Тази тук е много тъжна...А на теб отде ти идват на акъля таквиз работи...
Еми идват ми...че то на всеки му идват,не само на мен
и като се замисля понякога за живота и смърта....и аз се натъжавам.А не би трябвало....Ама човешко е
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
Браво че си го превъзмогнала....страха
Де и аз да можех... Много съм чела за смърта,какво става след това и вярвам че сме "незсмъртни"...но въпреки това пак си ме е страх малко но въпреки това пак си ме е страх малко
.... Иначе още сега, в тази минута, всички вкупом бихме изключили компютрите, бихме си оправили леглата и бихме извършили с усмивка най-голямото масово самоубийство.
Караш ме да се смея
"Смърт в екстаз" - http://www.sfbg.us/authors/l/larry_niven/Gil/01-Death_by_Ecstasy.htm - препоръчвам за любители /да умреш със забучени електроди в мозъка, стимулиращи Удоволствие/.
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Защо не се страхуваш от това, че те е нямало, преди да се родиш?
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Защото нищото преди да се родиш не е гниене, разпад, разложение, защото не е грозно и зловещо.
За разлика от нищото на смъртта.
Ако хората умираха както заспива Спящата красавица, никой нямаше да се страхува от смъртта.
Как може да Ви е страх от преди да се родите - помните ли какво е било в утробата на майка Ви или в момента, в който са се съединили сперматозоида и яйцеклетката, или пък момента, когато душата е влезнала в тялотот Ви?
Защо смесвате и то неумело, физиката и това, което е необяснимо с нея?
Ако наистина вярвате, че ще Ви ядат червеи и ще гниете в земята, много жалко за неведението и страха, в който живеете.От Ваши постове, които съм чела, останах с впечатление, че знаете доста неща, жалко, че не можете да си обясните и приемете, нещо толкова просто като смъртта!
Без лоши чувства!
но въпреки това пак си ме е страх малко
Това разбира се са си мои изводи и не желая да ги налагам на никого!
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... 
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден.... 
След тежка депресия, породена от страх от смъртта, и в най- тежкия момент, в който от страха ме болеше физически си мислех, че единственото нещо, което може да ме спаси е смъртта. От тогава не ме е страх. Неможе да ме е страх от нещо, което съм пожелавала. Превъзмогнах най-големия си страх и израстнах.
има нещо такова. Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае
.
има нещо такова. Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт....
Всъщност доста правилно сте схванала това от което ме е страх .Не точно от самата смърт а от неизвестността след това...и това кое/каква ще бъда.Кои родители ще си "избера' когато се родя отново?...Ще обичам ли живота както сега? ...Моите близки до мен ли ще са...?все въпросчета от този сорт.... Аз лично не мога да кажа, че обичам моя (тази дума трудно я казвам за каквото и да е), но си го харесвам и му се наслаждавам, за да може когато дойде момента да си кажа - живях пълноценно. А за близките - знаеш, че ще бъдат. Сега ти е майка, следващия път - сестра ...кой знае
. Макар че съм имала и спадове и издигания, си харесвам живота...независимо какъв е бил.
Ами притесява ме това нещо!
А за страх мога по скоро да говоря.....за фобията ми към трупни червеи.
Преди 15-ина години във време на глад си бяхме купили пушено пиле,което в последствие се оказа пълно с трупни червеи
От тогава имам голямото желание да ме кримират,дори и да деля обща пещ с някой друг човечец.
А за страх мога по скоро да говоря.....за фобията ми към трупни червеи.
Преди 15-ина години във време на глад си бяхме купили пушено пиле,което в последствие се оказа пълно с трупни червеи
От тогава имам голямото желание да ме кримират,дори и да деля обща пещ с някой друг човечец.
Не ме страх аз да умра,страх ме е близките ми да умират!
След като най-близкият ми човек почина, единственото нещо от което ме е страх е не самата смърт (за мен), а да не се случи така, че детето ми да остане сирак...
Не ме е страх от смъртта. Не ме е страх какво става след като умра, т.е. има ли отвъдно, ад, рай или ме гризкат червеи. Това просто се случва рано или късно. Имам си собствена философия по въпроса, благодарение на която от малка успях да приема мисълта за смъртта. И да, била съм близо до умиращ, и имам починал близък човек. Това, от което всъщност се притеснявам (но не и да ме е страх), е болката - не искам да умра в болка.
Хм.Горещо препоръчвам книгата Светлина след смърта на бизнес дамата Ваня Червенкова... Аз лично не се страхувам от смърта като повечето вярващи хора и от неизвестността също, тъй като много добре знам каде отивам и коя ще бъда... Когато последния ми наистина близък човек си отиваше т.е баща ми го попитах дали го е страх с цел ако да , да се опитам да му дам надежда и утеха..той само се усмихна и каза..Не ме е страх..отивам при моя небесен Татко, сложи ръка на главата ми и почна да ме благославя почти като старозаветен патриарх. Аз седях онемяла.
Но холограма е права , такъв страх трябва да има , а и има всеки който не е срещнал победителя на смърта.ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА.
Но холограма е права , такъв страх трябва да има , а и има всеки който не е срещнал победителя на смърта.ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА.
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Както се казва - живота е полово-предавана болест с летален изход! Така, че на никой няма да се размине. Опитвам да приема нещата като пътуване в една посока. Особено когато става дума за загуба на близък човек. А за смъртта като приемане - не, не ме е страх, била съм в кома - няма страшно, както се казва! Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден....
Остаряването е къде-къде по-гадно нещо така като гледам...ден след ден.... Бих се радвала много и ти благодарила ако ни пишеш малко за това Morgana Какаво точно изпита по време на кома?
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Благодаря ти за линка...
Има страхотно интерсни неща.... Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Здравейте и тук.
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
От доста време гледам тази тема,но чак сега намерих заглавието на книгата,която обърна представите ми за смъртта. И тя е "Пътят на душите" на Майкъл Нютън. Прочетох я,след като почина вуйчо ми,след тежко боледуване. Майка ми,която е по-голяма от него,много тежко го понесе.По случайност ми казаха за тази книга, намерих я,прочетох я и мирогледа ми се обърна на 180гр.
Беше ме страх от смъртта, направо се ужасявах от нея. Но вече не. Благодарение на Майкъл Нютън.
Ако ви интересуват книгите му, можете да ги потърсите тук
Не ме е страх... Не и от моята смърт.
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
Не ме е страх... Не и от моята смърт.
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
Страх ме е от смъртта, дошла да вземе близките ми. Ненавиждам смъртта, отнела детето ми... Да, от такава смърт ме е страх...
Била съм до умиращ човек. Бях до детето си... Но това е нещо, което просто няма как да се опише... И дано никога не научиш за него
И мен не ме е страх от моята смърт. Съгласна съм с Тарталета и разбирам болката й. Моля се на господ никога да не я изпитам. Страшно ми става само като си помисля, че мога да загубя близък човек. Никой не го заслужава. От моята смърт не ме е страх, но не ми се иска да умирам, защото искам да си гледам детето и да се радвам на всеки миг с него и със цялото ми семейство.