Аз съм от кърмещите , но мисля, че не начина на хранене, а самото дете определя това дали ще спи отделно. Завиждам на всички, които казват "спи си без проблем". Аз седем месеца сън не видях, опитвайки се да бъда твърда и да не го вземам в леглото си. На осмия го взех и до 1г. 3 месеца спа при мен. Вече не го кърмех нощем, така, че при нас начинът на хранене беше без значение. Направо живнах. Това биберони, вода, завиване, гушкане, обръщане/защото често го намирах на края на леглото надолу с главата/ - всичко това правех в просъница. После, като започна да спи по цяла нощ, постепенно го изместихме отново в креватчето му. Спомням си, че около 1 месец, не можех да осъзная, че детето вече спи. Все си мислех, че е спокоен период и с ужас чаках да почне пак да беснее. Но явно всяко дете си има момент на "узряване".
- Публикувана: 23 фев. 2005, 22:07 ч.
- Последно мнение: 10 март 2005, 14:52 ч.
Спите ли в едно легло с детето си
Цитат на: mama kenga
Стана ми интересно "изкуствените " майки спят ли заедно с децата си? И ако" да" докога?
Никога не сме спали на едно легло - дори понякога искам да я сгуша и да остане при нас , но се е случвало само веднъж.
Смятам, че бебето трябва да си е отделно - да не го смачкаш, да му е по-удобно и широко, по-хигиенично , да свиква на самостоятелност, а не 10 год. деца да ти спят в леглото.А и по този начин (не на последно място) сексуалният живот не се прецаква.
Никога не сме спали на едно легло - дори понякога искам да я сгуша и да остане при нас , но се е случвало само веднъж.
Смятам, че бебето трябва да си е отделно - да не го смачкаш, да му е по-удобно и широко, по-хигиенично , да свиква на самостоятелност, а не 10 год. деца да ти спят в леглото.А и по този начин (не на последно място) сексуалният живот не се прецаква.
Аз дохранвам с адаптивно мляко, незнам дали влизам в категорията на "изкуствените ".
Но не ми стига кърмата, какво да направя опитвам да я стимулирам все пак 
Инъче за спането; напълно те подкрепям в това отношение с двете ръце даже 
Аз също не го слагам в леглото при нас въпреки, че ми се е приисквало понякога. Други мами ме придопредиха да не допускам тяхната грешка. Те още спят със децата си, и няма утърване. Налагало се тя да ляга с дъщеря си а мъжа и в другата стая докато заспи детето, след това го местят и си лягат, докато то не се събуди и не разбере за инвазията, и се довлича пак в кревата им.
Не съм от кърмещите, но Цецо е спял и при нас като ядеше нон стоп мляко и в креватчето си. И изобщо не съм се притеснявала да не го затисна, просто няма как да стане. На около 1 и 2 м го преместихме в неговата стая и нямаше проблем до преди два месеца, започна да се събужда през ноща и да се съдира от рев. И к`во да го оставя да реве ли? Или аз отивам или баща му, или го вземаме при нас и така откарваме до сутринта. Това не пречи на сек. ни живот и мисля, че когато едно дете, което не може да говори и се нуждае от нещо то реве или мрънка, или нещо подобно. Така, че е мой майчински дълг да го гушна и успокоя, дори да не зная за какво, не мога да стоя безучасна ако реве и точка. Ако му е хубаво да спи при нас добре. То няма да е цял живот. Щом има нужда от нас ОК, ще дойде време когато няма да иска нито даже да му отваряме вратата на стаята така, че използваме момента.
Цитат на: mama kenga
Стана ми интересно "изкуствените " майки спят ли заедно с децата си? И ако" да" докога?
Мамо Кенга, да ти се отчета и аз за "проучването":
Aз съм от "изкуствените" майки. Изцяло. До 1г3м. детето не спеше при нас. Имаше период, когато бе съвсем новородено-поспиваше за исвестно време върху мен. Но това бе седмица-две. Нощни и среднощни закуски не съм правила. След горната възраст започна, явно, да изпитва нужда от "нашето крило". Ами няма как-вземахме я и я пренасяхме при нас. Успокояваше се за секунди и запсиваше доволна. После пак се пренасяхме до креватчето и т.н. Само тези, чието дете не се е скъсвало от рев не могат да разберат защо родителите прибягват до тази мярка, като заедно с това са опитали всички варианти.
Сега вече, тъй като спи без решетка на леглото си , сама доприпква при нас, когато реши. В повечето случаи това е, когато е умряла от студ, поради собствената си немарливост по отношение на завивките.
За 10-годишните деца в леглото на мама и тати по цяла нощ не искам да говоря-това е вече друга тема, и определено не го намирам за нормално.
Сексуалният ни живот ни най-малко не се прецаква. Не чакаме да стане "Х" часът, за да отидем в леглото си и да се сексуваме.
Айде и аз в отчета.
2 броя изкуствено хранени хлапета - всеки от малък си знае леглото.
Като съвсем малки (до около 3-4 месец) и на двамата креватчетата бяха прилепени до нашата спалня и се е случвало да заспим хванати за ръчичка (моята протегната до бебето), но не и в едно легло.
Каката се отдели сравнително късно (беше на 4 г) в отделна стая (по-рано просто нямахме отделно помещение), но малкият беше на 5 месеца, когато го отделихме и започна да си спи заедно с кака в детската стая.
И двамата не са приспивани, заспиват сами, не се будят през нощта и не плачат (каката от едномесечна възраст, малкият - след като го отделихме, т.е. от 5-тия месец).
2 броя изкуствено хранени хлапета - всеки от малък си знае леглото.
Като съвсем малки (до около 3-4 месец) и на двамата креватчетата бяха прилепени до нашата спалня и се е случвало да заспим хванати за ръчичка (моята протегната до бебето), но не и в едно легло.
Каката се отдели сравнително късно (беше на 4 г) в отделна стая (по-рано просто нямахме отделно помещение), но малкият беше на 5 месеца, когато го отделихме и започна да си спи заедно с кака в детската стая.
И двамата не са приспивани, заспиват сами, не се будят през нощта и не плачат (каката от едномесечна възраст, малкият - след като го отделихме, т.е. от 5-тия месец).
Цитат на: AFRODDITA
Така, че е мой майчински дълг да го гушна и успокоя, дори да не зная за какво, не мога да стоя безучасна ако реве и точка. Ако му е хубаво да спи при нас добре. То няма да е цял живот. Щом има нужда от нас ОК, ще дойде време когато няма да иска нито даже да му отваряме вратата на стаята така, че използваме момента.
По-добре не бих могла и да го кажа! Не мога да си представя дъщеря ми да плаче със сълзи и аз да не обръщам внимание на това, само защото щяла след това да ми се качи на главата. Тя си спи в нейното леглото в нашата стая и всеки ден към 3.30 сутринта се събужда от колики с пъшкане и плачене. Боли я коремчето, напъва се и аз я взимам при нас и с мъж ми я успокояваме. И през ум не ми минава да я оставя да се мъчи сама в леглото си само заради принципа, че не било хубаво да спи с нас. По тази логика, всички двойки, които спят в едно легло са разглезени, липсва им възпитание и се превземат. Защо спите заедно със съпрузите си, а не в отделни легла в отделни стаи????
имате такова изискване към бебетата си а в същото време умирате да се гушкате в леглото с половинката си.... Желанието на едно дете да спи с родителите си не е вечно, и ще дойде момента, в който ако вие не може да го отучите от този "ужасен" навик, то само ще се откаже. Така, че не намирам за нужно да се стряскат майчетата, които спят с децата си в едно легло, с това колко ужасна практика е това. 
Цитат на: makrust
През ноща си спи в леглото. Сутрин като го нахраня в 6 понеже му е лек съня а пък татето става да се къпе го слагам до мен понеже ме мързи да ставам като промрънка за вода или за нещо друго. А през деня спи някъде в хола - в количката, в кошничката, на дивана...
И при нас е така, само сутрин си го взимам ако се размрънка, иначе нощем спалнята си е за нас с татито
Във всички книжки се препоръчва бебоците да спят в отделна стая. Колкото по-западни- толкова по-отрано. Да ме извинят всички, които практикуват това, но аз не го намирам за нормално поне докато не изникнат зъбетата. Нощният сомнамбулизъм не ми допада като идея а и май всички западняци, които се психоанализират редовно страдат- съзнателно или не, от липса или не добро изразяване на родителска обич. Не намирам за нормално да гоня децата си, когато идват при мен нощем. Защо да се чувстват нежелани или да заспиват след часове страдания? мисля, че всичко е въпрос на период от живота и се надживява. Пък и детството и бебството не продължават вечно, та дискомфорта от скубането и ритниците да ме притеснява трайно. Абе мир да има и наспани и спокойни деца!
А за секса има кухня, баня, коридор... все удобни и уютни помещения
А за секса има кухня, баня, коридор... все удобни и уютни помещения