Спите ли в едно легло с детето си

Не
винаги си е спяла в нейното легло( с изключение на 2-3 пъти) До седмица -две планувам да остане и сама в стаята си-мисля, че вече е крайно време.
 

През ноща си спи в леглото. Сутрин като го нахраня в 6 понеже му е лек съня а пък татето става да се къпе го слагам до мен понеже ме мързи да ставам като промрънка за вода или за нещо друго. А през деня спи някъде в хола - в количката, в кошничката, на дивана...

Не! Ако прикоткам някоя, мъжа ми само дудне         . А и те спят доста спокойно, не се кърмим, не ядем през нощта - не виждам смисъл  от спането заедно в нашия случай (представете си и какво легло ще ни трябва   ), а и по принцип не го приемам спането на детето в семейното ложе, даже от 01.03. сме в друга стая

Не. Спи си в нейното легло, очаквам момента, когато ще спи непробудно до сутринта да я преместя в друга стая. Проблемът е, че спалнята ни е преходна с хола та малко разкарване ще падне докато отида до стаята и.

определено всеки у нас си знае къде е мястото за сън.

Един,два пъти е спал при нас.Т.е. като ревне го гушвам при мен и като заспи го връщам в леглото му.Първо от страх че може да го затисна и второ неискам да свиква.Последно време той сам неиска,като го взема при мен започва да реве   По принцип и аз съм за"всеки да си знае мястото"  

Два пъти се е случвало-веднъж ,когато е била болна и веднъж,когато и проби първото зъбче.Иначе си знае креватчето!

Не!
Нито тя има желание, нито ние с баща й-всеки да си знае леглото,  а надявам се скоро да си узнае и стаята
Признавам, че се пробвах един път само,  но детето така започна да ни тормози(скубе, щипе, бърка с очи, уста където й падне)   че смятам да ми е единствения опит.
Просто тогава мнооого ми се спеше   и силно се надявах да може да заспи при мен, ама нъцки

Не. Само докато бяха малки бебета и имаха колики като се разплачеха ги взимах до мен. Малката я слагах върху мен и така сме заспивали понякога много я успокояваше това...а съответно и мен и така си откарвахме до сутринта

Ние развалихме дисциплината на 11 месеца и за около 2 месеца Крис спеше при нас. Заспиваше си в неговото легло, но по някое време ставаше прав и се съдираше от рев. Аз в пристъп на съненост започнах да го вземам и докато се усетя, той си беше изградил вредния навик. Преди няколко седмици с баща му взехме категоричното решение, че това няма да продължи така и една вечер се чудехме къде да си намерим място - рева сигурно около 40 мин. и си блъскаше главата в кошарата. Беше ужасно, но слава Богу издържахме на изкушението да станем и да го гушнем и вземем при нас. Сега, ако случайно проплаче и стане прав, само го гушваме за малко и пак го връщаме в неговото си легло, а той не възразява. Сутрин понякога към 7 часа го вземам, за да си доспим. Мисля, че така е правилно. Всеки да си знае мястото.

Не мисля, че има чак такава връзка методът на хранене... наистина, някои кърмещи (като мен) избират така заради удобството нощем, но има и не-кърмещи, които го практикуват.
Братовчедка ми храни изкуствено от втория месец, детето й сега е на 3 г и 2 месеца и едва от скоро спи в нейното си легло - допряно до голямата спалня без решетка. Доскоро бяха заедно - таткото, мамата и детето в този ред.

И докато кърмех и сега си спи в креватчето (е, като имаше колики ми спеше на корема, но то е различно)

Не - нито баткото, нито Ива е спала при нас. В началото, когато кърмех, съм я взимала и сядах на един стол, после - пак в нейното си легълце. Четох, че много от кърмещите майки за удобство спят с децата си , но аз съм твърда в това отношение.
Сега много се буди нощем, но въобще не я вдигам. Само подавам шишето с вода и бибата.

Аз точно затова пуснах темата - гледам, че всички кърмещи спят с децата си, че даже и мъжете им са в други стаи.А пък виждам, че нито една "изкуствена" не спи с детето си.Ето, правя си проучване, от което накрая при достатъчна представителност може да се направи доста обосован извод.

мамо кенга, трябваше анкета да пуснеш :

Анкетата е анонимна и всеки може да гласува, дори да не храни детето си с ад.мляко........и нямаше да е точна извадката.

Аз съм от "кърмещите", но също съм на твърдото мнение, че всеки трябва да си знае леглото. Беба никога не е спала с нас в едно легло, най-много сутрин да я вземем при нас да си поиграем. И аз смятам, че може да я смачкаме; че някак си не е хигиенично; а какво ще стане, ако до 2-3-години спи при нас и изведнъж решим да я сложим отделно - едва ли ще се съгласи лесно. Вярно, по-трудно ми е нощем, като се събуди и ревне, но това се случва 1, макс. 2 пъти на нощ. Аз самата никога не съм спала при родителите си. Случвало се е да идва майка ми при мен, ако сънувам кошмар, но аз при тях - никога.
Бях чела статия от френски психолог, който казваше, че не трябва да вземаме децата при нас, така не им правим услуга, а точно обратното. Това беше един от съветите му към родителите. Но и аз така си го чувствам.

че защо им е да го правят...
всъщност то всякакви хора де..
ама сега какво - ще се броим ли

От първия си ден спи в нейното легло, а от 9 си месец и в стаята си.

А, и да уточня: до 3 месеца беше на смесено хранене, след това само на изкуствено.

Спи си в нейно легълце, обожава го и като я сложа ми е много сладко как се разтяга една усмивка и започва игра с цялата зоологическа градина там. Аз нощем много се въртя и става страшно Освен това не заспива, ако съм в стаята, а ако лежа до нея абсурд. Иначе като ми види гърба и е захъркала

Не не спим заедно все пак и аз съм човек и не искам секса да се превърне в мираж

Извинявайте, аз съм горния гост    

когато мартин ядеше в 3 часа през ноща наистина спеше при нас . просто ми беше по лесно - предьрпвах си го кьм мене , нахранвах го и двамата продьлжавахме да си спим ( не се разсьнвахме ) .  но откакто спря да се сьбужда вечер ( от вторият месец )  си спи в неговата стая на неговото легло .  така свиква да е самостоятелен  и да си заспива сам

С Вики се е случвало инцидентно по време на коликите да го взимам при нас, а с Дани даже нямам спомен да се е случвало     , но той си беше по-спокоен по принцип.
Иначе съм против - "Всяка жаба да си знае гьола"   .
Даже скоро Вики беше с висока температура и го взех през нощта при нас, че да не събудя Дани, но по-едно време той ми вика "Мамо спи ми се, искам да си легна в леглото!"   .
А това да изгониш мъжа си и да го смениш с детето направо го смятам за лошо и неправилно - приятелката ми така стигна почти до развод   .

Абсолютно същото и при нас. И аз кърмя, но всеки си има легло. Голямото легло е за нас с тати, бебо си има негово и компромиси за това не се правят. Пък и малчо си знае и си спи спокойно цяла нощ в неготово легло.

И аз мисля, че е много лошо да изгониш мъжа си в друга стая или на друго легло, за да сложиш детето на неговото място.

Само не разбрах какво общо има секса, със спането на майката и бебето в отделна стая ? Аз спя в отделна стая с Ева, но секса ни никак не е ощетен, напротив поне през вечер се отдаваме на това занимание , понякога и в късният следобяд дори, ако беба спи. Аз мисля, че бих се чувствала по-неудобно, ако поради някакво стечение на обстоятелствата детското креватче е в спалнята, а детето ми вече на 1-2 години се събуди случайно по време на "церемонията" или пък да правим кекс със лепенка на устата, за да не събудим детето. Да колкото съм изчела тук във форума, не всеки разполага със отделна стая за бебето, тогава как става секса със дете на 2-3 години във същата стая ?

Значи, освен където пиша за изкуствено хранещата си братовчедка, която спеше с детето си доскоро (и засега е единствена от тези редици, практикуваща това ужасно, ужасно нещо), искам да подчертая дебело, че съвместният сън съвсем не означава изгонване на бащата или спиране на секса.

И аз, и братовчедка ми си държим мъжете в семейното ложе; също така ние секса съвсем не сме го прекратили (има други стаи), а явно и те, защото чакат второ бебе.

Не са ти много правилни изводите от проучването. Аз съм от кърмещите (по-точно бебето е на смесено хранене) дето не спят с бебето си в едно легло. Случвало се е в самото начало, когато имаше силни колики да спи през деня за час-два с мен на едно легло, но през нощта винаги си е спял сам в собственото си креватче.

Здравейте,
аз  кърмя малката, но не е спала при нас никога,една ве4ер  бе6е много нервна и я взех но нито аз заспах нито тя спря да се върти и си я върнах в креват4ето.Сега е на 5 месеца напролет ще си е  в отделна стая.

Ами аз определено съм опитала и двата начина и на хранене,и на спане.Синът ми е изкуствено хранен от 6-тата седмица,откакто е роден си спеше без никакви възражения в собственото креватче и докато не родих дъщеря ми,винаги съм смятала,че всичко това е както си го направиш и както си свикнеш детето.
Да,ама не - дъщеря ми е съвършено различна като личност и с различни потребности,не желае да стои сама и реве - опитах се да я оставям да спи в нейното легло,след като се върнахме от родилния дом,но се оказа невъзможно,ако искаме поне някой в къщата да се наспи.Кърменето също доста допринесе за това тя да спи в леглото ми - за да правиш адаптирано мляко,неминуемо трябва да станеш и да се разсъниш,докато приготвяш шишета,води и т.н.Докато с кърменето много по-удобно е полусънена да я придърпам към мен и да й дам гърдата,отколкото да ставам да ходя до креватчето,да я взимам и кърмя,после да я връщам обратно - всяка кърмила мама знае колко време отнема това занимание и предвид,че яде минимум 4 пъти нощем,сега трябваше да съм заприличала на зомби.Затова подходихме разумно и като се изключат първите 2-3 нощи с опитите бебка да спи сама,оттогава не се е чуло,че в къщата има бебе и сутрин всички сме чудесно наспани.
А съпругът ми не спи в същата стая откакто се е родил сина ми!,т.е.вече 6 години  - просто спи леко,дава нощни дежурства и нито аз,нито той искаме да му се пречи на съня от ставане за хранене,зъбоникнене или друга обичайна детска причина(макар че той обикновено дотърчава при първия необичаен детски звук,макар че е в другата стая).
И несподелянето на съпружеско легло през нощта изобщо не ни е повлияло на семейния живот,нито пък на секса - боже опази  - тъкмо напротив,по статистика правим секс много по-често от всичките ни познати независимо от това на кого къде му спят децата И даже съм на мнение,че фактът,че секс се прави не в семейното ни ложе,а навсякъде другаде и не вечер,а по всяко време на денонощието,когато има възможност и няма деца наоколо,доста добре се отразява на качеството на сексуалния ни живот и го прави далеч по-вълнуващ

няма как да се постигне представителност на "проучването", защото е пуснато в специализиран форум

Аз съм от кърмещите, но почти никога не спя с децата в едно легло. И двете са си спали в креватчетата ( с изключение на екстремни периоди на зъбоникнене или друго неразположение). Татко им винаги спи при мен, а не на дивана. И понеже това явно те тревожи, Мамо Кенга - кърменето не пречи на секса. Има ли желание, има начин. Няма ли желание, има причини. Има и дивани, маси, кухненски плотове, бани, вани, килими и други места Съпружеското ложе е за спане.

       
              Не,всеки трябва да си знае мястото!Като имаше силни колики го гушках и сядах с него на дивана докато заспи,но след това веднага го слагах в креватчето.Смятам,че не е редно да спим в едно легло!!!!!!Те са като попивателни ,всичко помнят и след това зор ще видя докато се научи да спи сам.

Добре де,аз в момента съм кърмеща - но сина ми е отгледан с изкуствено хранене и несподеляне на родителското легло,така че излиза,че имам повече практика с това (да не казвам,че поне две от темите тук на първа страница са пуснати от мен) - сега какво,да не взимам участие и тук само защото в момента кърмя и в съответствие с това доста съм си променила представите за отглеждане на децата,с което се нарушава представителността на проучването ли?!?
Изобщо беше непрактична (да не кажа по-силна дума) идея това разделение на форумите,понеже много мами увисват посредата - но това е друга тема,да не я започваме пак.

Спят си децата сами!
Каката изобщо не съм взимала в нашето легло, а малкия сега го вземам само сутрин, след като се събуди, за да мога да "спечеля" още няколко минутки сън. Случвало се е, когато е бил болен, да го вземам и през нощта, но това са инцидентни случаи.

Това "проучване " си го правя за себе си  - няма да пиша статия или научен труд.Който иска също може да си направи накакви изводи.Кърмещите нещо  много се притесниха да не ги изтипосам, че спят с децата и без мъжете си.Мислех, че като сме се отделили ще се успокоите и ще ни оставите на мира, ама вече се съмнявам.Имам чувството, че ви липсва скандала.

Е, ние определено не сме така. Отбележи в проучването си, че има и изключения.   Спя си с мъжа в нашето легло, а беба - в нейното креватче, при това даже не е допряно до нашето. Ако имаше възможност, щяхме и в друга стая да я преместим.
Значи не са "всички кърмещи"!  
А за разделението на форумите - понеже аз не съм така крайна за кърменето и другите теории, мисля, че тук бих намерила повече съмишленици.   Затова влизам.

Не спим в едно легло, даже и в една стая не спим откакто се е родила Дариа още.

В болницата я давах през ноща на акушерките, защото исках да се наспя и да съм готова за това какво ме чака вкъщи.

Вкъщи имаше готова стая за нея и тя спи там откакто се прибрахме. Като ходим на почивка или на гости спим в една стая /тя в кошарата си/ и определено не спи така добре както като е сама.

Смятам, че е много важно детето да е самостоятелно и да има 'личен' живот, както и ние с баща й. Под това не разбирам само секс, а изобщо стил и начин на живот. Смятам, че всеки, дори и новородено има нужда от 'пространство'.

Докато кърмех нямаше случай Иво да спи при нас. Предадох се на непрекъснатите му буденици през нощта и започнах да го взимам при мен в спалнята доста след като вече бях спряла да кърмя.
Така че, според мен, дали детето ще спи при родителите си или не зависи не толкова от начина на хранене, колкото от волята на родителите да се справят с проблема. За мен това, че Иво спи при мен нощем, вече откровено си е проблем.

А по въпроса кой къде да пише-мисля, че са неуместни такива разделения-кърмещите вън, тук е само за некърмещи! Форумите са отворени за всички.

Не. Дори и през злополучния, кошмарен месец, в който кърмех. Напоследък се промъква през нощта и ляга при нас , но я връщам веднага обратно, защото имам нужда от пространство. /Само дето започна да захитрява и да ляга от страната на баща си, който очевидно няма нищо против/.  
        -  
 След цялото рипане да се разделят форумите, защото не понасяте некърмещите

Добре казано.

Всичко, което исках да кажа, и което казах:

Братовчедка ми храни изкуствено и спи с детето си. Точка.

Много се надявам, че в тази тема няма да се разрази поредната битка кърмещи срещу некърмещи или обратно. Защото ако нещата тръгнат натам, ще има лека модераторска метличка -ще изтрия онези мнения, които са извън темата и излишно наелектризират атмосферата в чисто новичкия форум

От самото начало Александра си  спи в нейното легло.Единични случаи спим заедно-когато сме на гости например.
Понякога съм искала да се гушнем двете, но не става просто-малката започва да се върти като обран евреин в леглото, изнервя се, хленчи и като я сложа в нейното си -мир и спокойствие.

Никога не сме спали в едно легло. Когато беше на 10 дни веднъж ми се наложи да го гушна при мен, докато заспи и после го прехвърлих в люлката му. И това ни беше. Когато навърши 7 месеца го прехвърлихме в отделна стая и оттогава си спи сам. Знае, че сме в къщи и когато има проблем, погледът му е все към вратата. Нощем, а понякога и през деня , когато решим и ние да полегнем след обяд, го наблюдаваме с бейби-видеофон.

и при нас малката си спи отделно.Имало е и моменти на гушкане до мама сутрин рано,но са рядкост.

Както ще забележите, изтрих мненията, които според мен предизвикват поредните скандали. Надявам се нямате нищо против. Всички мнения, които са по темата, могат да бъдат прочетени.

Спали сме 3-4 пъти в едно легло. Когато и растат зъби и не може да заспи или пък се буди през 30 мин. я взимам- не виждам да е дало отражение- когато нищо не я боли си спи в нейното креватче без никакви протести и то от 20:30 до 8 сутринта. На мен не ми е удобно, когато е при нас- винаги се обръща и се гушва в мен, а аз се сгърчвам в ъгъла и цяла нощ съм в полу-сън, да не я смачкам. Иначе нямам против да спи при нас, когато я боли нещо и не смятам, че би се научила къде е хубавото и само така да иска да спи.

Ето: копирам си мнението без първата част.

Оги никога не е спал при нас, дори докато го кърмех нощем.

И аз почти не съм кърмила, но първите 1-2 месеца след като се роди Мони спеше  в леглото с мен и тати, защото аз предпочитах да е близо до мен и да го усещам. Страхувах се да не заспя дълбоко и да усетя когато се събуди.
Като стана на 2 месеца не се будеше нощем и си спеше в неговото си легло.
Но тази зима, поради честите му боледувания започна да спи пак при нас! Иначе трябваше да ставам по 10 пъти най- малко да го завия, да проверя дали няма температура и т.н.
Таткото наистина протестираше и за известно време се беше изнесал в другата стая да спи, но издържа около седмица.
Сега се чудя как да се преборим с този проблем - дори и да го сложа в неговото легло си взима възглавницата и завивката и се примъква при нас. Ако го сложа пак в неговото легло - заспива плачейки и по някое време през нощта се събужда с неистов рев и пак идва при нас!
Не че толкова ми пречи да спи при нас - все пак леглото е доста голямо, но корема ми тепърва ще расте и ще става малко трудно да се  събираме  

За известно време бебка спа в нашето легло - към 3-4 месец. Тогава беше много студено в спалнята и затова я взех при нас. След като решихме проблема с отоплението си спи отделно. Тя свикна по-бързо, отколкото аз. Много ми харесва да си я гушкам и сега ми липсва, но мисля, че е редно бебето да спи в отделно легло.

И аз спя с детето в едно легло,но не казвам кое

Не мисля, че начина на хранене оказва влияние къде спи детето

Нито докато кърмих (първите 7 месеца), нито след това Мони е спала при нас. Един-два пъти сме я вземали сутрин с надеждата, че може пак да заспи, обаче тя ни "претрепа" от бой, оскуба ни коси, вежди, мигли и... повече няма-а-а!!

Ne misly 4e trybva da spi v legloto ni.Trybva da svikva v neinoto si leglo.Imame edni poznati te sa go sviknali da spi v legloto im i sega MAIKOOO ,na 12godini e i prez noshta stava i otiva i lyga pri tyh-ne misly 4e tova e normalno.Sviknesh li go niama otkazvanka.

Аз съм от кърмещите , но мисля, че не начина на хранене, а самото дете определя това дали ще спи отделно. Завиждам на всички, които казват "спи си без проблем". Аз седем месеца сън не видях, опитвайки се да бъда твърда и да не го вземам в леглото си. На осмия го взех и до 1г. 3 месеца спа при мен. Вече не го кърмех нощем, така, че при нас начинът на хранене беше без значение. Направо живнах. Това биберони, вода, завиване, гушкане, обръщане/защото често го намирах на края на леглото надолу с главата/ - всичко това правех в просъница. После, като започна да спи по цяла нощ,  постепенно го изместихме отново в креватчето му. Спомням си, че около 1 месец, не можех да осъзная, че детето вече спи. Все си мислех, че е спокоен период и с ужас чаках да почне пак да беснее. Но явно всяко дете си има момент на "узряване".

Аз дохранвам с адаптивно мляко, незнам дали влизам в категорията на "изкуствените ".    Но не ми стига кърмата, какво да направя опитвам да я стимулирам все пак    Инъче за спането; напълно те подкрепям в това отношение с двете ръце даже Аз също не го слагам в леглото при нас въпреки, че ми се е приисквало понякога. Други мами ме придопредиха да не допускам тяхната грешка. Те още спят със децата си, и няма утърване. Налагало се тя да ляга с дъщеря си а мъжа и в другата стая докато заспи детето, след това го местят и си лягат, докато то не се събуди и не разбере за инвазията, и се довлича пак в кревата им.

Не съм от кърмещите, но Цецо е спял и при нас като ядеше нон стоп мляко и в креватчето си. И изобщо не съм се притеснявала да не го затисна, просто няма как да стане. На около 1 и 2 м го преместихме в неговата стая и нямаше проблем до преди два месеца, започна да се събужда през ноща и да се съдира от рев. И к`во да го оставя да реве ли? Или аз отивам или баща му, или го вземаме при нас и така откарваме до сутринта. Това не пречи на сек. ни живот и мисля, че когато едно дете, което не може да говори и се нуждае от нещо то реве или мрънка, или нещо подобно. Така, че е мой майчински дълг да го гушна и успокоя, дори да не зная за какво, не мога да стоя безучасна ако реве и точка. Ако му е хубаво да спи при нас добре. То няма да е цял живот. Щом има нужда от нас ОК, ще дойде време когато няма да иска нито даже да му отваряме вратата на стаята така, че използваме момента.

Мамо Кенга, да ти се отчета и аз за "проучването":
Aз съм от "изкуствените" майки. Изцяло. До 1г3м. детето не спеше при нас. Имаше период, когато бе съвсем новородено-поспиваше за исвестно време върху мен. Но това бе седмица-две. Нощни и среднощни закуски не съм правила. След горната възраст започна, явно, да изпитва нужда от "нашето крило". Ами няма как-вземахме я и я пренасяхме при нас. Успокояваше се за секунди и запсиваше доволна. После пак се пренасяхме до креватчето и т.н. Само тези, чието дете не се е скъсвало от рев не могат да разберат защо родителите прибягват до тази мярка, като заедно с това са опитали всички варианти.
Сега вече, тъй като спи без решетка на леглото си , сама доприпква при нас, когато реши. В повечето случаи това е, когато е умряла от студ, поради собствената си немарливост по отношение на завивките.  
За 10-годишните деца в леглото на мама и тати по цяла нощ не искам да говоря-това е вече друга тема, и определено не го намирам за нормално.
Сексуалният ни живот ни най-малко не се прецаква. Не чакаме да стане "Х" часът, за да отидем в леглото си и да се сексуваме.

Айде и аз в отчета.
2 броя изкуствено хранени хлапета - всеки от малък си знае леглото.
Като съвсем малки (до около 3-4 месец) и на двамата креватчетата бяха прилепени до нашата спалня и се е случвало да заспим хванати за ръчичка (моята протегната до бебето), но не и в едно легло.

Каката се отдели сравнително късно (беше на 4 г) в отделна стая (по-рано просто нямахме отделно помещение), но малкият беше на 5 месеца, когато го отделихме и започна да си спи заедно с кака в детската стая.
И двамата не са приспивани, заспиват сами, не се будят през нощта и не плачат (каката от едномесечна възраст, малкият - след като го отделихме, т.е. от 5-тия месец).

   
По-добре не бих могла и да го кажа! Не мога да си представя дъщеря ми да плаче със сълзи и аз да не обръщам внимание на това, само защото щяла след това да ми се качи на главата. Тя си спи в нейното леглото в нашата стая и всеки ден към 3.30 сутринта се събужда от колики с пъшкане и плачене. Боли я коремчето, напъва се и аз я взимам при нас и с мъж ми я успокояваме. И през ум не ми минава да я оставя да се мъчи сама в леглото си само заради принципа, че не било хубаво да спи с нас. По тази логика, всички двойки, които спят в едно легло са разглезени, липсва им възпитание и се превземат. Защо спите заедно със съпрузите си, а не в отделни легла в отделни стаи????  имате такова изискване към бебетата си а в същото време умирате да се гушкате в леглото с половинката си.... Желанието на едно дете да спи с родителите си не е вечно, и ще дойде момента, в който ако вие не може да го отучите от този "ужасен" навик, то само ще се откаже. Така, че не намирам за нужно да се стряскат майчетата, които спят с децата си в едно легло, с това колко ужасна практика е това.

И при нас е така, само сутрин си го взимам ако се размрънка, иначе нощем спалнята си е за нас с татито

Във всички книжки се препоръчва бебоците да спят в отделна стая. Колкото по-западни- толкова по-отрано. Да ме извинят всички, които практикуват това, но аз не го намирам за нормално поне докато не изникнат зъбетата. Нощният сомнамбулизъм не ми допада като идея а и май всички западняци, които се психоанализират редовно страдат- съзнателно или не, от липса или не добро изразяване на родителска обич. Не намирам за нормално да гоня децата си, когато идват при мен нощем. Защо да се чувстват нежелани или да заспиват след часове страдания? мисля, че всичко е въпрос на период от живота и се надживява. Пък и  детството и бебството не продължават вечно, та дискомфорта от скубането и ритниците да ме притеснява трайно. Абе мир да има и наспани и спокойни деца!
А за секса има кухня, баня, коридор... все удобни и уютни помещения

И мойто дете си спи в леглото. Правила съм опити да я взема при нас, но категорично отказва.

Все още спим заедно.
И ще продължаваме докато малката иска.
Докато кърмех тя спеше на съседното легло до мен.
Сега сме двете на спалнята, има достатъчно място и за тати, но той така хърка, че ...