Изпитвате ли чувство на вина

Смърфиета, отчасти съм на твоето мнение... ама само отчасти. 

Значи за тортата - ОК. Вчера Дариа обядва само шунка, има дни в които е само на бисквити или само на ябълки или само на... каквото тя реши. Има дни и в които нищо не яде. Нейна си работа. Но определено не бих я допуснала в моето легло да спи всяка нощ. Както и не бих допуснала да си ляга в 10-11 вечерта. Правила трябва да има и то твърди такива, макар и малко на брой. Правилата и режима са нещото, което кара децата да се чувстват спокойно и сигурно. Какви ще бъдат самите правила нека всеки сам си реши. 

Чудесен постинг, поздравления за него и най-вече за това, че е добронамерен.

Убедена съм, че ако си поговорим, ще се окаже, че мислим доста сходно, но така както си ги написала нещата, ми е трудно да се съглася, с много неща. Но тъй като не са по темата, няма да ги разисквам.
По темата: Няма идеални хора, нито родители, всички грешим, повече или по-малко, следователно, всички в даден момент, изпитваме чувство на вина, за допуснатите грешки. Смешно би било, да тръгнем тук, или където и да било, да се доказваме, кой е по-добрия родител.

Напълно подкрепям това мнение. 

А колкото се отнася до темата често изпитвам чувство на вина и то най-вече когато не му обръщам достатъчно внимание.

Тонина, подобно на теб, изпитвам чувство на вина ...много често.
За ужас на Смърфиета, трабва да кажа, че напоследък ми е адски нервно и определено не си владея нервите, просто ме изкарват извън тях отвсякъде. Изкарвам си го навън, но понякога кресвам и на децата (е, не за щяло и нещяло, а след продължителни добронамерени молби от моя страна....и накрая става мазало). Виновна се чувствам. 
Чувствам се зле, когато ревнат за мен преди лягане. Знам, че трявба да има правила и ги налагам,. Но отсреща идва питанка:"Мамо, обичаш ли ме? Аз много те обичам, ела да ме гушнеш"...и възпитателните методи биват изпратени на бой със сантименталните такива.
Не искам да ми спят в леглото. Един нормален секс не можем да направим. Да не говорим, че и леглото идва малко... А когато ги изгоня-ей на, пак ми става едно такова никакво.
Чувствам се виновна и когато я карам да яде...ама толкова е злояда. Повече от това обаче е капризна и се боря неистово с генетично предадения й инат да не опитва дори ядене, което не е харесла на пръв поглед. Леле, умирам. В повечето случаи й харесва и се обясняваме надълго и нашироко....Но днес се случи обратното. От проклетия не вечеря. Дойде по едно време да иска сок (иска ли сок, значи е гладна). Не позволих. Последва въпрос:"Какво има". "Супа и ядене". "А кисело мляко с мед"-"Има, но за десерт (преди няколко часа беше яла такова). И я изнудих (че ше й се разсърдя, ако не се нахрани и цял ден утре няма да й говоря), та си изяде една много добра порция супа. В леглото. Хъх...после се запитах доколко редно беше това, не я ли насилих...Такива ми ти работи.
Иначе за това дали отделям достатъчно време нямам кахъри-все пак не съм целодневно на работа и успявам книжка да прочета, да правим апликации, да си играем на разни неща, да излизаме навън.
Успех на всички, които се стараят да бъдат идеални майки!      

Туфи и аз изнудвам Гери да яде. Ако не я натисна да яде, тя няма да яде изобщо. Не я вълнуват цели дни без ядене, нито пък следващите. Просто не яде.
ПРеди я бях оставила да не яде. Ако ще. Обаче като й правихме изследване за хемоглобин, беше около 90..., което било малко. Изписаха й някакви капки, за да не развие анемия. Подивях!!! Като я хванах... ела да гледаш, какво е насилие над дете . Хич не ми пукаше... хемоглобина й се вдигна на 130. Сега, една година по-късно е 122. Постоянно я моля да яде, правя се на клоун, празник е у нас, като се нахрани.
Не се чувствам виновна за това, че я карам да яде, в никакъв случай не може да се каже, че я тъпча. Просто искам да хапва поне два пъти на ден нормална храна. Иначе ще се разболее.

О, да, и аз не я тъпча, Ню. Но при условие, че са хапнали еднакво количество с брат си наобяд и след това нищо не са яли, и тя е гладна, но не яде от инат...няма как. И още, Филип тази вечер яде две порции допълнително, по едно време се уплаших, че ще повърне, но не би. А тя сяда на масата и започва с уговорка:"А може ли да изям половината?". Категорично отказах, а може би трябваше да се съглася (тя не че яде, точно една лъчица опита и това беше)...ей за такива работи се притеснявам....

Абе и моето е същото. Гладно е, като почна да й давам аз в устата, гълта като гъсоче, но ако я чакам сама да хване лъжицата и да яде като хората - не. От инат и лиготия не яде . Така й се вижда забавно.

И при нас е така... Никога няма да поиска храна това дете, освен сутрин закуската. Но не мога да го оставя така, и без това е кожа и кости...
Благодаря за подкрепата!   

Абе аз чета ли чета книги за детско възпитание,съгласявам се с всички учени...после си гушвам бебето,мачкам го докато и двамата се изморим,след това правя точно обратното на това,дето го пише в книгите и нямам чувство за вина.Но изпитвам невероятно чувство на щастие,че вместо да се тормозим взаимно (някой не иска да спи,друг не дава да се играе с ножицата) се използвали времето си по един по-приятен начин.И в края на деня всички са щастливи,яли,пили и се веселили!

П.С.Аз имам своя теория за детето си.Тъй като за сега имаме само по един живот,опитвам се да го науча да му се радва с пълни шепи,а да приема неприятните неща като  моменти, които трябва да приключи по-бързо.

Ама ха,няма да си губим
              времето в излишно тровене на нерви ,я!

Здравей, Toninna!
Мисля, че чувството ни за вина идва от противоречията вътре в нас - между това, което ни се иска да направим, и това, което смятаме, че трябва да направим. Затова бих те посъветвала /както и себе си / по-рядко да си даваш поводи за самообвинения. Но също така и да бъдеш по-толерантна към самата себе си, да можеш да си прощаваш, както би простила на някой друг, да допускаш, че и ти можеш да направиш грешка, и по-често да си припомняш какъв всеотдаен и прекрасен родител си!

Рядко, но се случва- след като съм му се карала след някоя щуротия Никога не е заспивал сам, но аз не го намирам за грешка във възпитанието. Обожавам тези мигове на нежност преди съня. Говорим си, докато го милвам по главичката, а той си е легнал в неговото легълце. Като беше по-малък обичаше до му пея песнички. Случва се и да иска да заспи на спалнята, а после внимателно го пренасям в неговото креватче.  За мен е много важно да заспи спокоен и смисълта, че е обичан и на сигурно място!!! Всичко друго ще дойде с времето си.

Сигурно ще ви се стори, че съм майка-вампир, но не съм правила компромиси относно възпитанието на децата си и не изпитвам никаква вина. Ама абсолютно никаква. Става ми мъчно само ако изядат без да са виновни някой шамар по дупето - извинявам се и пак не изпитвам вина. Като се замисля, май само 1-2 пъти съм била несправедлива към тях.

Понякога изпитвам вина. Но гледам да се самоуспокоя че освен майка съм и човек, че и аз имам своите нужди. Или просто се опитвам съвсем целенасочено да мисля за нещо друго. Има случаи когато и на мен не ми се излиза, тогава я извеждам за кратко и си казвам че тя се чувства добре и във вкъщи, не плаче, смее се, забавлява се, явно не страда от късата разходка. Да не би пък някой да знае дали на децата винаги им се излиза като ги подкараме навън.  По подобна схема се опитвам да излезна и от други ситуации, които будят чувството ми за вина.

Не се притеснявай за заспиването. И ние минахме наскоро през отучването от приспиването. Продължи около 1 седмица като всеки ден ставаше все по-лесно. За това пък специално не изпитвах ама никаква вина. Бях абсолютно убедена че го правя за нейно добро и смятам че моето спокойствие много помогна.

Ами да, защото сме възпитани (не само от семейството си, а и от обществото) , че щом като сме жени, трябва да сме перфектни. Ами разбира се, че от време на време няма да ти се излиза, защото вече ти се повдига от мисълта за следващо усилие. Или ще избухваш уж за дреболии - кога още са го казали хората, че и малките камъчета могат да преобърнат колата. Гледай да се успокоиш, защото това чувство за вина допълнително те натоварва. Пак ще дам любимия си съвет, но той на мене наистина ми помага:
взимаш два листа хартия, на единия пишеш какво правя за семейството си/детето си, а на другия - какво не правя за семейството си/детето си, оставяш ги някъде на видно място и когато каквото се сетиш, попълваш вътре. Ама и с все дреболиите, като събирам по пода чорапите на мъжа ми или забравям да избърша паяжините в коридора. Като ги поизпишеш, а трябва да си сигурна, че тоя, какво правиш, ще се запълни доста бързо - седни, поразгледай ги и поразмисли. И ще видиш, че ти всъщност си една чудесна и прекрасна майка! Пък и ако видиш, че имаш нещо да поправяш в себе си - още по-добре! Но да ипитваш вина - е, няма смисъл.

От както се помня,за съжаление..............