Изпитвате ли чувство на вина

Кой те излъга, че възпитанието е лесна и приятна дейност? 
Трудно е, болезнено е, но когато си убедена, че е за доброто на детето... Няма друг начин.

За мен при децата трябва да има граници - до къде може и до къде - не може! Т.е. за заспиването в конкретния случай... Да, може да се прочете приказка, да се погушка, но известно време.... От там нататък детето трябва да е наясно,че е вече време за сън.

Аз също оставям децата си да заспиват сами. В началото е трудно наистина, но после детето си знае,че не може да разиграва родителката си и всичко си идва на мястото....

Постоянно изпитвам такава вина. Постоянно мисля, че би трябвало по-добре да я гледам, да и давам повече.
Постоянно - с разликата, че повечето пъти когато прилагам не особено приятни за нея методи на възпитане ИМАМ ЧУВСТВОТО, че не е за нейно добро, но пък в същото време ЗНАМ, че според книгите би било така /да и правя добро/. Така от самото начало се разкъсвам между теории и майчински инстинкт...в крайна сметка се изнервям, а би трябвало да съм спокойна - ей това пък е най-важно при отглеждането на едно дете. Ми то аз това като не мога да правя 

Уф, Тони... Аз изпитвам чувство за вина, че не съм достатъчно настойчива и търпелива, когато трябва да я науча на нещо- визирам точно заспиването в нейното легло    Като я оставя да реве, бързо ми минава меракът за възпитание и пак я слагам при мен на спалнята  Май аз съм по- сбъркана от теб?!

А за излизането пък много често така ме мързи или съм изморена, че от леглото (респективно бюрото  ) не ми се става... Намирам й други занимания вкъщи и така притъпявам породилото се чувство за вина 

Чувствах се много отдалечена от детето си и лишаваща го от много, когато работех. Сега прекарвам всичкото си време с нея, денонощно, и това, че не съм я извела за половин час, не е от голямо значение.

Ми то и аз съм така и за това на 2 години спи при нас! Което не одобрявам изобщо! Днес беше 3-ия опит и 2-ри успешен. 
Трудна работа, започвам да се сблъсквам челно с възпитанието и от  сблъска боли... Но ще се справим, няма  да се даваме! 

Ще се справите млади мами,няма страшно! Възпитанието изисква търпение и компромиси.При мен чувството за вина се появява, когато си спомня как като отглеждах каката,бях студентка и определено не и обръщах достатъчно внимание.В резултат на това, от бабиното гледане,тя израстна доста по-лигавичка.А малката ,каквото и когато да и кажеш ,го изпълнява веднага и е така от бебе.Успех! 

А защо е нужно едно дете на тази възраст да спи само сякаш , ако спи при теб света ще свърши все пак и детето си е индивид и има право да изисква претенции, а не да бъде дресирано по ваш вкус да не говорим пък колко е вредно това за психо-емоционалното развитие на едно мъниче аз лично не възприемам тези методи и тактики към приучване на каквото и да е-всяко нещо си идва на мястото, като му дойде времето

Аз си спя с моето шоши от 3я му месец!
Имаше много колики и това бе решението-гушвах го и заспиваше!
И така си спим до днес!
Като порасне малко и започне да разбира и говори смятам да муобясня,че трябва да си спинка на негово легло и се надявам сам да има желание!
За сега не бързам да го отделя, а и ми е хубаво като спинкаме гушнати!

И аз така си мислех, но промених мнението си... Детето ми вече е достатъчно голямо, за да спи отделно. Нито кърмя, нито е болна, нито нищо- просто навик. Голяма е вече, разбира, говори... Не е нормално да продължава да спи между нас на спалнята  Все пак и ние сме хора. А и искаме още едно бебе 

Племеничката е на 4,5г и още спи м/у мама и тате(даже легло си няма).Големия ми син винаги си е заспивал в леглото,но с някой до него и посред нощ се пренасяше при нас всяка нощ.До преди няколко месеца.Вече се задоволява само с малко гушкане и приказка,но вече си има стая а преди не.Относно чувството за вина не ме напуска почти  Уви,особено като се разчета в тоя форум и ме хваща здраво ,но не защото го възпитавам,а защото осъзнавам,че не съм родителя който бих искала да съм .

Не, не мисля, че чувствам вина......

И моето мнение е същото като на Тарталета  Не смятам, че мястото му е в нашето легло и то най-вече от прозаична гледна точка - той спи напраов отгоре ми и сутрин винаги съм схваната. И аз съм човек... Пък и не е мъниче, щом знае какво иска и как да си го отстоява.  Но темата не беше само за спането, а за вината като цяло...

Чувствам вина, когато не я изкарам на разходка. И всеки ден тичам с нея навън, само и само, за да й осигуря емоции..., игри с връстници и да я види слънцето, да я духне вятъра. Имало е дни, в които изобщо не ми се е излизало, но излизам против волята си..., заради нея. Дори когато съм била болна и с температура.
Случвало се е да имам много работа в къщи и да не мога да изляза. Тя не протестира, кой знае колко, но като я видя, как пристъпва от крак на крак, разхвърля хаотично играчките си и си играе на приятелите си, като си въобразява, че са пред нея, сърцето ми се свива и точно тогава изпитвам ВИНА.

Всяко нещо с времето си. Не разбирам възпитанието под формата на дресировка. Ще спиш там, ще ядеш това, ще излизаш тогава, няма да правиш това. Да, много е лесно да ти е подреден живота, но не на такава цена. Никога няма да си оставя детето да спи само, защото аз съм решила, че трябва да стане сега. Детето ще бъде самостоятелно и ще спи само, когато е готово за това. За мен така стоят нещата с всички видове самостоятелност.
И какво ще постигнеш, като я дресираш да спи сама? Мнима победа над абсолютно зависимо от теб човече. Гадно. И комплексарско. А за избухванията - владей си нервите. Детето няма смисъл да ти бъде отдушник. Има хиляди начини за разпускане на напрежението и викове и крясъци по детето не е сред тях. И какво значи "голяма е и говори"? Толкова е мъничка, няма 2 годинки.
Изумявам се, честно.

Чувствам се виновна - да. За какво ли не.

Когато осъзнавам, че чувството ми на вина е глупаво, неправилно или 'внедрено' го пренебрегвам. Това е когато я оставям на бавачката й, за да изляза или на баща й, а аз се забавлявам някъде, когато твърди, че не й се спи, аз й кажа с твърд тон да ляга и тя ме погледне тъжно и ми се ще да я гушна й да й кажа, че може да дойде с мен пред ТВ....

Когато обаче й забраня нещо, без много да му мисля и видя, че тя се разстрои, в няколкото случаи, когато съм я плесвала, когато я оставям на детска градина и тя реши, че днес ще плаче за мен... Тогава й казвам колко много я обичам, извинявам й се и обяснявам защо съм се държала така, моля я за прошка и изобщо не се свеня да се разкайвам...

Явно на теб ти е по-трудно да свикнеш, че той ще спи сам, отколкото на него. Гушкай го, казвай му колк много го обичаш, как се гордееш, че е толкова голям... Що се отнася до избухването - всички сме хора - но ако му викаш - обясни му защо си изнервена, извини му се.. 

4уствам вина само,когато не я изведа на разходка.Но за една година се е слу4вало едва няколко пъти.
Ина4е и нашто мъни4е спи с нас и засега не ни е проблем.Знам,4е ще дойде момента ,в който ще си спи сама в леглото,но засега не се оплаквам и ми е добре да се гушкаме  Правила съм опити да я сложа в леглото и и са едни ревове....и набърза ръка се отказвам,само и само да не я слушам как пла4е.

Когато има поставени ясни граници на позволеното (полезното за детето) и те се спазват от всички в семейството, според мен няма място за чувство на вина.

Това мнение, много ме озадачи!
Хубаво е, човек да е информиран, да чете книги, но винаги съм поставяла майчинския инстинкт, на първо място. Ако разбира се, говорим за едно и също нещо. Не става въпрос да лигавиш детето, и да му ходиш по гайдата винаги, но ако чувстваш, вътрешно като майка, че нещо не е добро за него, не го прави, независимо какво пише в книгите.

За излизането навън, никога не съм пропускала, дори и да съм болна и с температура.

Да, понякога. Ако реша че по непредпазливост съм помогнала на някоя настинка, макар това да е причина единстввено в главата ми
Но за спане сам на почти 2! НЕ!
Опитай се да приемеш, че детето  трябява да спи само от раждането. Всичко друго е подарък за него и това, че го оттучваш чак сега е нещо  като луксозна грижа Гушкай много и после след времето за гушкане идва времето за заспиване - сам.

Макар и да му е трудно да приеме някое уж лошо правило, наличието на ясно и неизменно правило е от огромна полза за детето. Това не е просто удобство или улеснение за гледача.

Според мен само за това трябва да изпитваш чувство на вина.
Останалото е нормално - винаги когато се опитваш да прокараш възпитателните си идеи и срещнеш нежелание и неразбиране от негова страна ще изпитваш чувство на вина и съмнения, но това е нормално.

Понякога изпитвам. Зависи от настроението ми. Когато прецених, че е време да го отуча от бибата, а той мрънкаше и не можеше да заспи, се чувствах виновна. Но устоях няколко дни и го отучих. Сега се радвам, че го направих.
Случвало се е да се чувствам виновна и заради това, че той се е събудил през нощта, отвил се е, а аз си спя завита на топло. Но и мама е човек, и на нея й се случва да се умори.

Да, доста често. Нерядко ми се налага да работя и вечер, и в събота и неделя ( изпращам го при баба му в такива случаи). Чувствам се виновна за времето, което не съм прекарала с него тогава (знам, че няма да се върне). Ядосвам се на себе си, ако съм била уморена вечер или ядосана от нещо, това да се отрази на настроението или търпението ми.....
Много са случаите. Важното според мен е да обичаме децата си и да им го показваме.

Писах много, но го изтрих, няма смисъл. Това си е твоето мнение и аз го уважавам, но ми позволи да се почувствам засегната от него. Не сме се разбрали явно, но и няма нужда, нали.
Само едно, когато налагам правилата, споменати от теб, аз не го правя, за да ми е подреден живота - напротив, много по-лесно би било за мен да го оставя на самотек и да прави всичко както и когато е решил, но не мога, нещо вътре в мен не го позволява...

   Понякога съм се обвинявала,че невинаги съм в кондиция и добро настроение за игра,за разходки,но постепенно-с порастването,все по-рядко ми се случва.
  Като цяло написаното от теб ми е много познато с единствената разлика,че винаги,ама винаги заспива сама-съсредоточава се ,когато е сама и се унася в сън.Така е по-добре за детето.Естествено,някоя приказка ,песен или прегръдка-може,даже е желателно,но после-самичко.

Да,по същите поводи съм изпитвала сщото.За отвиването-долепихме си леглото и кошарата,та сега се пресягам и завивам и въпреки това всяка сутрин е отвита.

Ти май визираш моето изказване?! Аз не мисля нито да се оправдавам, нито да се обяснявам 

Диманка, за мен говори, само че е объркала мъжки с женски род заради твоето изказване, което се припокрива с моето. Няма значение. Темите са за това, да си изказва всеки мнението...

toninna, Тарталета, говоря по принцип. От много време съм забелязала, че в този форум различното от всеобщото мнение не се цени.

toninna, защо се засягаш, когато прочетеш мнение, различно от твоето? Защо в този форум всички дават съвети? Най-лесно е да се дават съвети, най-трудно е да се изпълняват. Разбрах го за себе си по неприятен начин и предпочитам по-скоро да изкажа мнение, отколкото да дам замазано-любезен съвет.

Дори да се опитваш да възпитаваш в този момент - да, ти вероятно ще постигнеш някакви успехи. Конкретно за спането - сигурно ще свикне да спи сам. Ще поплаче, ще поплаче и ще му мине. Много семейства постъпват по същия начин и очевидно това е нещо нормално. За мен обаче не е. Не искам аз и детето ми да страдаме заради мними бъдещи ползи. Това се отнася не само до спането, а до всичко останало. Предната вечер позволих да вечеря само торта и се почувствах много щастлива. С това отношение човечето се развива чудесно и е много разбрано детенце. Никога не е наказван или лишаван от нещо.

Аз изпитвам чувство за вина най-вече затова, че откакто ходя на работа, прекарвам много малко време с него. Доста съм заета и съм решила, че винаги, когато мога, ще си взимам отпуска и ще прекарваме цялото време заедно. Не допускам да крещя и да си изливам напрежението върху него. Няма никакво значение, че е човешко и е нормално да имам и такива емоции, но в крайна сметка е важно да се владееш и да намериш друг начин да изливаш отрицателните си емоции.

Туй е.

Нищо лично.

Смърфиета, отчасти съм на твоето мнение... ама само отчасти. 

Значи за тортата - ОК. Вчера Дариа обядва само шунка, има дни в които е само на бисквити или само на ябълки или само на... каквото тя реши. Има дни и в които нищо не яде. Нейна си работа. Но определено не бих я допуснала в моето легло да спи всяка нощ. Както и не бих допуснала да си ляга в 10-11 вечерта. Правила трябва да има и то твърди такива, макар и малко на брой. Правилата и режима са нещото, което кара децата да се чувстват спокойно и сигурно. Какви ще бъдат самите правила нека всеки сам си реши. 

Чудесен постинг, поздравления за него и най-вече за това, че е добронамерен.

Убедена съм, че ако си поговорим, ще се окаже, че мислим доста сходно, но така както си ги написала нещата, ми е трудно да се съглася, с много неща. Но тъй като не са по темата, няма да ги разисквам.
По темата: Няма идеални хора, нито родители, всички грешим, повече или по-малко, следователно, всички в даден момент, изпитваме чувство на вина, за допуснатите грешки. Смешно би било, да тръгнем тук, или където и да било, да се доказваме, кой е по-добрия родител.

Напълно подкрепям това мнение. 

А колкото се отнася до темата често изпитвам чувство на вина и то най-вече когато не му обръщам достатъчно внимание.

Тонина, подобно на теб, изпитвам чувство на вина ...много често.
За ужас на Смърфиета, трабва да кажа, че напоследък ми е адски нервно и определено не си владея нервите, просто ме изкарват извън тях отвсякъде. Изкарвам си го навън, но понякога кресвам и на децата (е, не за щяло и нещяло, а след продължителни добронамерени молби от моя страна....и накрая става мазало). Виновна се чувствам. 
Чувствам се зле, когато ревнат за мен преди лягане. Знам, че трявба да има правила и ги налагам,. Но отсреща идва питанка:"Мамо, обичаш ли ме? Аз много те обичам, ела да ме гушнеш"...и възпитателните методи биват изпратени на бой със сантименталните такива.
Не искам да ми спят в леглото. Един нормален секс не можем да направим. Да не говорим, че и леглото идва малко... А когато ги изгоня-ей на, пак ми става едно такова никакво.
Чувствам се виновна и когато я карам да яде...ама толкова е злояда. Повече от това обаче е капризна и се боря неистово с генетично предадения й инат да не опитва дори ядене, което не е харесла на пръв поглед. Леле, умирам. В повечето случаи й харесва и се обясняваме надълго и нашироко....Но днес се случи обратното. От проклетия не вечеря. Дойде по едно време да иска сок (иска ли сок, значи е гладна). Не позволих. Последва въпрос:"Какво има". "Супа и ядене". "А кисело мляко с мед"-"Има, но за десерт (преди няколко часа беше яла такова). И я изнудих (че ше й се разсърдя, ако не се нахрани и цял ден утре няма да й говоря), та си изяде една много добра порция супа. В леглото. Хъх...после се запитах доколко редно беше това, не я ли насилих...Такива ми ти работи.
Иначе за това дали отделям достатъчно време нямам кахъри-все пак не съм целодневно на работа и успявам книжка да прочета, да правим апликации, да си играем на разни неща, да излизаме навън.
Успех на всички, които се стараят да бъдат идеални майки!      

Туфи и аз изнудвам Гери да яде. Ако не я натисна да яде, тя няма да яде изобщо. Не я вълнуват цели дни без ядене, нито пък следващите. Просто не яде.
ПРеди я бях оставила да не яде. Ако ще. Обаче като й правихме изследване за хемоглобин, беше около 90..., което било малко. Изписаха й някакви капки, за да не развие анемия. Подивях!!! Като я хванах... ела да гледаш, какво е насилие над дете . Хич не ми пукаше... хемоглобина й се вдигна на 130. Сега, една година по-късно е 122. Постоянно я моля да яде, правя се на клоун, празник е у нас, като се нахрани.
Не се чувствам виновна за това, че я карам да яде, в никакъв случай не може да се каже, че я тъпча. Просто искам да хапва поне два пъти на ден нормална храна. Иначе ще се разболее.

О, да, и аз не я тъпча, Ню. Но при условие, че са хапнали еднакво количество с брат си наобяд и след това нищо не са яли, и тя е гладна, но не яде от инат...няма как. И още, Филип тази вечер яде две порции допълнително, по едно време се уплаших, че ще повърне, но не би. А тя сяда на масата и започва с уговорка:"А може ли да изям половината?". Категорично отказах, а може би трябваше да се съглася (тя не че яде, точно една лъчица опита и това беше)...ей за такива работи се притеснявам....

Абе и моето е същото. Гладно е, като почна да й давам аз в устата, гълта като гъсоче, но ако я чакам сама да хване лъжицата и да яде като хората - не. От инат и лиготия не яде . Така й се вижда забавно.

И при нас е така... Никога няма да поиска храна това дете, освен сутрин закуската. Но не мога да го оставя така, и без това е кожа и кости...
Благодаря за подкрепата!   

Абе аз чета ли чета книги за детско възпитание,съгласявам се с всички учени...после си гушвам бебето,мачкам го докато и двамата се изморим,след това правя точно обратното на това,дето го пише в книгите и нямам чувство за вина.Но изпитвам невероятно чувство на щастие,че вместо да се тормозим взаимно (някой не иска да спи,друг не дава да се играе с ножицата) се използвали времето си по един по-приятен начин.И в края на деня всички са щастливи,яли,пили и се веселили!

П.С.Аз имам своя теория за детето си.Тъй като за сега имаме само по един живот,опитвам се да го науча да му се радва с пълни шепи,а да приема неприятните неща като  моменти, които трябва да приключи по-бързо.

Ама ха,няма да си губим
              времето в излишно тровене на нерви ,я!

Здравей, Toninna!
Мисля, че чувството ни за вина идва от противоречията вътре в нас - между това, което ни се иска да направим, и това, което смятаме, че трябва да направим. Затова бих те посъветвала /както и себе си / по-рядко да си даваш поводи за самообвинения. Но също така и да бъдеш по-толерантна към самата себе си, да можеш да си прощаваш, както би простила на някой друг, да допускаш, че и ти можеш да направиш грешка, и по-често да си припомняш какъв всеотдаен и прекрасен родител си!

Рядко, но се случва- след като съм му се карала след някоя щуротия Никога не е заспивал сам, но аз не го намирам за грешка във възпитанието. Обожавам тези мигове на нежност преди съня. Говорим си, докато го милвам по главичката, а той си е легнал в неговото легълце. Като беше по-малък обичаше до му пея песнички. Случва се и да иска да заспи на спалнята, а после внимателно го пренасям в неговото креватче.  За мен е много важно да заспи спокоен и смисълта, че е обичан и на сигурно място!!! Всичко друго ще дойде с времето си.

Сигурно ще ви се стори, че съм майка-вампир, но не съм правила компромиси относно възпитанието на децата си и не изпитвам никаква вина. Ама абсолютно никаква. Става ми мъчно само ако изядат без да са виновни някой шамар по дупето - извинявам се и пак не изпитвам вина. Като се замисля, май само 1-2 пъти съм била несправедлива към тях.

Понякога изпитвам вина. Но гледам да се самоуспокоя че освен майка съм и човек, че и аз имам своите нужди. Или просто се опитвам съвсем целенасочено да мисля за нещо друго. Има случаи когато и на мен не ми се излиза, тогава я извеждам за кратко и си казвам че тя се чувства добре и във вкъщи, не плаче, смее се, забавлява се, явно не страда от късата разходка. Да не би пък някой да знае дали на децата винаги им се излиза като ги подкараме навън.  По подобна схема се опитвам да излезна и от други ситуации, които будят чувството ми за вина.

Не се притеснявай за заспиването. И ние минахме наскоро през отучването от приспиването. Продължи около 1 седмица като всеки ден ставаше все по-лесно. За това пък специално не изпитвах ама никаква вина. Бях абсолютно убедена че го правя за нейно добро и смятам че моето спокойствие много помогна.

Ами да, защото сме възпитани (не само от семейството си, а и от обществото) , че щом като сме жени, трябва да сме перфектни. Ами разбира се, че от време на време няма да ти се излиза, защото вече ти се повдига от мисълта за следващо усилие. Или ще избухваш уж за дреболии - кога още са го казали хората, че и малките камъчета могат да преобърнат колата. Гледай да се успокоиш, защото това чувство за вина допълнително те натоварва. Пак ще дам любимия си съвет, но той на мене наистина ми помага:
взимаш два листа хартия, на единия пишеш какво правя за семейството си/детето си, а на другия - какво не правя за семейството си/детето си, оставяш ги някъде на видно място и когато каквото се сетиш, попълваш вътре. Ама и с все дреболиите, като събирам по пода чорапите на мъжа ми или забравям да избърша паяжините в коридора. Като ги поизпишеш, а трябва да си сигурна, че тоя, какво правиш, ще се запълни доста бързо - седни, поразгледай ги и поразмисли. И ще видиш, че ти всъщност си една чудесна и прекрасна майка! Пък и ако видиш, че имаш нещо да поправяш в себе си - още по-добре! Но да ипитваш вина - е, няма смисъл.

От както се помня,за съжаление..............

Изпитвам вина, последния месец е направо кошмарно имах проблеми с бременността, трябваше да лежа, малката беше болна и си е вкъщи, като се пооправи й се ходи на разходка аз не мога да я изведа, защото няма как да тичам след нея и да я качвам и свалям от люлките. Играе си с фигурки на животни на пода и казва и аз искам на разходка, хайде всичките животни на разходка, направо се разревах. Аз съм притеснена и изнервена, определено не й обръщам същото внимание както преди, но трябва и бебето да пазя. А за приспиването от 2 дни спи в детската стая сама, или аз или баща й лягаме до нея докато заспи, четем й доволна е, не е плакала.

Понякога да, когато несправедливо съм й се скарала. Също така когато си мисля че аз съм виновна, че се е разболяла.
А за приспиването, понеже беше свикнала да спи при нас с баща й и до скоро я беше страх да спи сама, а вече е на почти 8г. Така, че май е по-добре от малки да свикват да спят сами.

Чувствам се виновна , когато не си играя достатъчно с него , а гледам да свърша нещо в къщи  Това е единственото - не знам достатъчно ли се занимавам с него .

За заспиването имаме железен режим - от бебе си заспива сам , в леглото .
На разходки сме непрекъснато . Всеки ден по два пъти то за по няколко часа . Няма причина , заради която да го лиша от излизане .

Pipinka, и при нас е така! 

Да, едва ли има някоя майка, която никога не е изпитвала вина...Безпокоя се главно дали й отделям достатъчно внимание, също и когато ми се наложи рано да я дам на бавачка (7м.), а си беше още бебче и имаше нужда най-вече от мама...
Досега не ме е ядосвала до степен, че да й крещя, да я пошляпвам пък още по-малко. Прекалено малко време през деня сме заедно и се наслаждавам на всеки миг.

За спането аз съм по-скоро на мнението на Смърфиета, но всеки избира как да гледа децата си.

Случва ми се да изпитам вина ....когато и се скарам, без да е виновна, или даже и да е виновна - защо не съм успяла да и обясня, без да викам ....когато се подмотква сутрин и и се играе, а аз съм ужасно нервна, че пак ще закъснея ....когато вечер, вместо да се забавляваме заедно, гледам да свърша някоя домакинска работа ....

Понякога когато вечер нямам време да й обърна внимание.

И аз най-много се тормозя когато вечер не й обърна внимание...Включително и в момента Но след 5 вин. отивам да ми разкаже какво е гледала на двд- вечер има разрешително да погледа малко и от тази благина
Да, чувствам се виновна, когато не си овладея нервите пред нея....ако съм я наказала несправедливо се извинявам, нищо че е малка. Мисля, че е хубаво за детето да знае, че безгрешния няма, даже и мама
Ако се случи два поредни дни да работя до 8 - пак ми е гадно, че не сме се видяли и тя се чувства изоставена...ууух.....Затова компенсирам като все още й разрешавам да се гушкаме заедно да спим. При мен проблем за спане в общо легло с нея няма - само двете сме и е лесно. Може би така компенсирам и липсата на баща...и затова се тормозя, че не можах да й осигуря по-свестен такъв...ама колкото толкова както се казва

Изпитвам вина-да. За пореди време ,когато беше бебе- сигурно не съм правила нещата както е редно...не знаех много неща и нямаше кой да ми казва.
За сега- ами да- когато не и обръщам внимание ( заради компютъра) или когато се карам и повишавам тон.
За излизане не мога да изпитвам вина- ми тя дълго време навън и сред много хора се изнервя повече, откокото ,ако не излезем 1 ден- голяма работа 
А със Смърфиета и аз съм съгласна само отчасти. И да Смърфиета- има деца на тази възраст,които говорят и разбират прекрасно за какво иде реч в 85% от случаите.
Дали ще заспи сама или при мен- ми ако не е ежденвие ми е все тая...по едно време имахме период дето не заспиваше без мен...после само на ръце, после сама, после до мен на спалнята и аз я премествам и т.н.
Но това , което пишеше Смърфиета за наказанието и лишаването...еми на  2 год как да накзваш- то е глуповато и смешно, но за лишаването не съм съгласна  не може абсолютно всичко, което детето реши да му се позволи 

За спането - може би всичко звиси от детето. Росен спи в леглото си откакто се е родил, като естествено съм го ранасяла на ръце и съм пяла, когато е имал нужда. От 6-месечна възраст просто детето си показа, че има нужда да бъде оставено само в стаята, докато заспи, направо имам чувството, че точно този подохд го успокоява.
А иначе изпитвам чувство на вина, че след малко пове4е от месец ще тръгва на ясла по стечение на обстоятелствата, просто нямаме друг избор вкъщи ( за съжаление )
Изпитвам вина, че понякога гледам га свърша пове4е работа вкъщи и го оставям да се занимава сам; че съм доста изнервена на моменти от стоенето вкъщи от началото на бременността досега и това се отразява на детето

Изпитвам закъсняла вина за всички ваканции, през които изпращах дъщеря си при моите родители - майка ми е учителка. Сега, когато е голяма, вината ми е много силна като се сетя и препрочитам писмата й : "Тук е много хубаво...Ела си ме вземи!"  или "Кога ще дойдеш да ме видиш?" Но за онзи момент това беше единственият начин да не я държа при нас в горещините и сама по цял ден, а аз не можех да остана от работа, за да бъда с нея!
А възпитанието на децата е труден, сложен и продължителен процес, който изисква много време, толерантност, уважение към личността им, но и самоконтрол от наша страна, за да не ги направим прекалено зависимо от нас. И едновременно с това да чувстват и да знаят, че ги обичаме, както казвам на дъщеря си, много, много, най - много!

Да, изпитвам понякога.
Най-много, когато не съм се занимавала достатъчно с нея.
Даже преди време бях пуснала същата тема.

Това, което правя като компенсация е да й обърна внимание, веднага щом мога.