първо посещение на мястото от където сте взели слънчицето си.

Разгеле, доживях да прочета ....



Децата от домовете имат крещяща нижда от помощ, но не точно от тази, която си представяте.

А това да се водят именно вашите деца там няма нищо общо с хуманността.

Вашите деца с нищо съществено няма да им помогнат, а раните, които ще си спечелят, определено ще са съществени.

Ммммдаааа и аз така мисля.

Защо трябва да водя Никола обратно там - за да види от къде е бил "спасен"?! Да ви кажа честно, аз не мисля че осиновителите спасяват децата си... по-скоро ми се струва обратното ... или може би е взаимно, няма значение.
Другият вариант - да види от къде е дошъл,  - не го приемам и него, ами той не е дошъл оттам. Никола има биологични родители, те са част от неговата история, не  дома.

Мисля, ч връщането към това не особено приятно място ще е травмиращо за детето ми. Ако той сам пожелае - това е друга работа, то ще бъде негов избор, който аз ще уважа разбира се.

Ние планираме почивка през август близо до мястото, откъдето ги взехме. Мисля си да отидем там, да се запознаем с докторката, която познават от първите си снимки, и за която знаят, че се грижила за тях докато дойдат мама и тате. Имат една единствена бебешка снимка, която искам да получат от докторката.
Децата ни са от Родопите - за мен това е магнетично място, което искам те да видят. Ще ми се да се чувстват българи. Пускаме им родопски песни и те познават тази музика и я харесват. Мечтата ми е някога да можем да им купим къщичка в Родопите. Затова искам да отидем там. Въздуха е различен, кръвта им е родопчанска.
Ще ги нарани ли това посещение? Ако само се разходим из двора, ако видим сърничката /там се разхожа една сърничка и не се страхува от хората/? За мен родопчани са някакви уникални хора. Не зная какво да реша. Мъжа ми също не знае дали е правилно решението ни да отидем.

Ти си ми най-близка и на теб ми е най-трудно да отговарям.

По мое скромно мнение:

1) Ти пишеш :"Децата ни са от Родопите" -

е по мое мнение, не са от Родопите.
 .
Те са от там, където е детството им. Руснаците са го казали перфектно :"Все мъй родом из детства"  (не намирам еръй на клавиатурата, извинете)

А детството им е в момента и е такова , каквото се случва и където се случва в момента.
И утре и след 20, и след 40 год. те ще са родом от това детство.


2) Ти пишеш: "кръвта им е родопчанска." - не знам каква е кръвта им, но тя не им е дала елементарния екзистенц минимум сигурност и защитеност.

Тъкмо обратното - взела им е доста.
И с ограбената от тях сигурност и енергия БМ е продължила нататък. Движението обратно на природата смуче колосална  енергия.

На теб ти четат морал разни незапознати (които не знаят, че децата не са били винаги с вас), че децата  изоставали, ама ти времето назад не можеш да връщаш и никой не иска това от теб.  Ти си си майка на място и за чуждите престъпления вина нямаш.

При теб децата са си у дома.


3) Къщи си купувайте където ви душа иска   (колкото повече - толкова повече, както казал Мечо Пух ),

само не  и водени от идеята да осигурявате на някого връзка с някакви корени.

То голееееееми корени....., няма що....,
тия корени са ги метнали от влака в нощта и  са си продължили...

Не знам дали съм ясна - да, имат био-корени, но корените са ги обрекли на смърт.
 Това не са високопарни думи.
 За новородено отделянето от мама е смърт, то няма друга идентичност, за тях са нараняващи тези корени. Същото е и при децата, които поради болест, война или друго са отделени от мама, но там после мама е имала възможност да лекува раните - тука не. + бонуса, че децата подсъзнателно се питат дали пък те не са сгрешили в нещо та мама да ги остави.

Съзнателно не се питат, на 40 г. знаеш твърдо, че бебе на дни не може де а е виновно за нищо, но логиката е едно, а душата - друго, туморът си живее с теб, бременното момиче от другата тема го е казало по-ясно от мен.

Думата "корени" в езика ни е символ на живителни сили, сила, подкрепа, опора.



Та... ако тези деца имат корени в смисъл на градивни източници, то те - корените,  са там, където сте вие с мъжа ти.



4)  Не знам дали да ги водите, много ми е тежко  да отговоря.

Вие сте доста уникален случай - всеки един от тях си има роден човек до себе си.

Близнаците са си природен феномен, личната уязвимост на всеки от тях и зависимостта от другия са в същото време и тяхна мощ спрямо останалия свят.



Не мога да спра да ти се възхищавам как си се отказала съвсем естествено и непринудено от изследванията "с  чашката".

Така не си си "запрашила" и връзката с любимия мъж като сте си спестили "лукса"  да се терзаете у кого кога е проблема и защо.



Може затова Господ да ти е направил двоен подарък, знам ли,

да е преценил, че са точно твоите деца едновременно тези две души.



За 6 години брак - две деца на 3 г. си е отличен успех, пълна отличничка си ни ти  ,

 а безсънните нощи, омазаните с какво ли не дрехи, несресаната коса и треперенето по болници минават зад кадър.


5) Това е само мое мнение - възрастните да ходят и помагат на колкото дома искат, ама баш тия дечица при средна възраст на децата във форума 3 год. как точно ще помогнат не разбирам.

А да ви почнат разни регреси (за жалост нищо видимо няма да се забележи, може да има видим голям ентусиазъм и пр... ) не съм убедена, че ще е от полза за никого.


Това е само мое и то съвсем непрофесионално мнение 
Може би детски специализиран за такива деца психолог би бил по-полезен.


Бе я си изкарайте едно хубаво лято, че зимата ей сега ще дойде пак и направете това, което сърцата ви подсказват.

 

Мираета, ей за това изпаднах в истерия когато ме нападнаха бисквитките и не ме пускаха да вляза във форума. Отговорите на незададените пред нас самите въпроси са в нас самите. Само че понякога е нужно някой да ги формулира, за да ги проумеем. Защо им е, наистина, на три години да научават, че ей онези деца нямат мама и тате? Добре, че ви открих!

Може да прозвучи егоистично или смахнато но дори аз нямам желание да отида там. Пратих моето слънце на гродина на около 2г и половина, и сужас останових че градината прилича на дома от който си го взех. Всеки ден с ужас пристъпвах към градината, дадох си сметка че може да си спомни нещо и той. Много трудно свикна с градината и целия му организъм го показва, когато е вкъщи е абсолютно здрав а на втория ден от посещениета му на градина се разболява. Синчето ми е много емоционално и умно дете, всеки път му се обяснява че мама ще си го вземе вечерта след работа. Аз не бих посетила дома, имам приготвени дрешки да ги изпратя там а още не мога да пристъпя към самото езпращане. Според мен то трябва да отиде ако пожелае някой ден но кога то ще реши.

Разлаях кучетата с темата и я занемарих, покрай появата на новия член на семейството. Ето че вчера, като гледахме снимки за пореден път, Милен каза че и той е бил в къщата за бебета на Митко. Следвайки идеята си да отговарям кратко и честно на некомфортните за мен въпроси му казах - не, твоова е друга къща за бебета. От този момент нататък само ме врънка - къде е моята къща за бебета, искам видим.
Добре че предстои ходенето на море, та временно го откачам от темата, обаче човека е като питбул - захапе ли - пускане няма.
И логично понеже се сравнява с бебето за всичко - пита защо Митко е бил близко, а той на друго място.
Ох, тамън отбия серия бодливи въпроси и дойде новата.
Ама поне не скучая.

Ами хем има логика в това, което казвате, хем друго ми диктува Ирина.

Всеки път с радост иска да гледаме снимките от Дома, независимо, че не всичко там е било рози и злато.
Преди време се запътихме да видим, може би, за последен път един наш роднина (след две седмици почина). Домът ни беше на път. Спогледахме се с тати и много небрежно попитахме дали би й харесало да отидем...Ами като се въодушеви! Едвам успяхме да й обясним после, че не може да види децата, защото е неделя и лелите ги няма, а децата спят...
Тъй че, видя мястото на четиригодишния си живот и се покатери по оградата, видя една леля от кухнята и скочи радостно, а колко беше горда, че й казаха, че е пораснала!

Това е.
Нямаше отрицателни последици. Просто я доядя, че не могат да я видят всички.
Но тя знае и помни прекрасно, нещо, което по-малките деца може би бавно изтриват от съзнанието си.

Аз не мога да се реша да го заведа там.  Иначе гледаме снимките от дома - той все още помни имената на някои от жените там, но това е само като му показвам снимките, през другото време изобщо не споменава и дума за тях, децата или дома. Веднъж го попитах помни ли една от лелите и той ми отговори "Ами тя е в другата детска градина". Хем искам да го заведа, хем се страхувам това да не породи отрицателни емоции. Като чета за  срещите на другите - никъде не прочетох че това се е отразило отрицателно на децата им.

Не знам как бих постъпила, ако Никола беше по-голям и имаше спомени от дома. На този етап съм убедена, че няма да го водя там. Единствено ако той в някакъв момент пожелае да види какво е

Ние отидохме заедно там.
Бях решила да не ходим. Запознахме се с нови хора, с деца, които говореха за своите бременности и разказваха и разказваха. Децата по свои начин се включваха и присъстваха на части от тези разговори. Отидохме заради Вики. Това, което бече дочул, незададените въпроси, обърканите му реакции, зачестилите въпроси дали го обичаме, провокациите... Просто отидохме при докторката, която се е грижила за "нас, докато дойдат мама и тате". Не носехме нищо, не говорихме за това, че там има дръги деца. Отидохме да вземем снимката от докторката и да видим дали сърничката е още там.
Усещах страха и на двамата. Усещах страха и на таткото. Добре, че се появи докторката, която е много адекватен човек. поиграхме на люлките, видяхме сърничката, децата се оживиха и видяха, че мястото не хапе. По едно време се чу детски плач и просто им казах, че тук са бебенцата, които чакат майките и татковците си да дойдат да си ги вземат. Помолихме докторката да доиде с нас на кафе, взехме си снимката и много се радваха като си я гледаха. Седнахме с докторката на кафе и децата разказваха за почивката, за баба и дядо, за детската. Забавляваха се. Вики си поиска от докторката голям самолет. Тя звънна по телефона и една лелка донесе голям надуваем самолет, които беше малко понарисуван, малко залепен с тиксо. Вики отказа да го вземе, а Преси много му се зарадва.
Питам се защо Вики поиска голям самолет след като няколко дни бяхме му казали, че ще ходим при докторката. Предположих, че е защото аз разказвах, че съм пътувала със самолета.
Сега започвам да се питам дали е виждал някога този самолет, дали не го е докосвал /като се стиска самолета приятно свирука/.
Това беше нашето първо посещение на Мястото.
Почувствах облекчение, че го направихме. След първите няколко минути не се чувстваше никакво напрежение. Нямаше призраци. Разхождахме се из града, в които са се родили и бяхме семейство туристи, които се забавляват. Не зная дали е правилно или не. Ние го направихме заради всички нас.