Считам, че е добър всеки мъж, достоен да носи званието БАЩА.
- Публикувана: 5 апр. 2007, 11:41 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 08:54 ч.
Добрият баща
Добрият баща е този, чийто деца един ден стават добри майки и бащи. 
Добър е всеки баща, който детето му го чувства като такъв. Има прекрасни бащи които не умеят да сменяват памперси и да помагат кой знае колко, но децата ги обожават. Идеално е ако добрият баща е и добър съпруг, но не е задължително. Има и много случаи на самотни бащи които сами отглеждат децата си, те не са съпрузи но са добри бащи. За мен моя съпруг може да е идеалния баща или пък точно обратното, но важното е детето как го чувства. 
За мен добър баща е този, който с живота си може да дава пример как трябва да живее един добър човек. Този, който се занимава с детето си и активно участва в неговото отглеждане и възпитание. Добрият баща е търпелив и грижовен и мисли за детето си повече отколкото за себе си.
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
Марги, съгласна съм напълно с теб....И за съжаление дъщеря ми не попадна на такъв баща....
Предложих ви тази тема,защото напоследък все в тази посока бягат мислите ми.Трудно ми е да си дам отговор на вече поставения въпрос.Давам си сметка,че всеки от нас има свои критерии за преценка и оценка на бащата на своите деца,както и на собствения си баща.Искам субективното ви мнение.Това е.Сигурна съм,че ще успея да си дам отговор за себе си въз основа на споделеното от вас.Който от какъвто аспект желае да разгледа въпроса-нямам претенции.Благодаря ви.
Бащата на мъжа ми е другата крайност. Много добродушен, детешар-синът ми го обожава. Може с часове да се занимава с детето и изобщо не му омръзва. Не съм го видяла нещо да отказва на собствените си децата. Предполагам е бил такъв всеотдаен и в детството им. Обаче
сега за всичко той им е крив и на него не може да се разчита-аз съм чужд човек и не смятам така-човека е много свестен , но за собствените му деца не е и толкоз.
Та идеята ми е, че това си е малко или много чисто философски въпрос-най-важното е децата да си растат с майка и баща, пък добри или лоши-всеки си е такъв какъвто си е.
Разбира се това не се отнася за случаите, в които родители малтретират децата си-това е недопустимо.
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
Това най-много се доближава до моята представа за добрия баща. Щастлива съм че съм открила човека, покриващ се с това описание почти напълно.
Това е като въпросът за идеалния мъж. Колкото жени - толкова и мнения 
Но ето мои няколко: да обича майката, детето и себе си, да умее да се радва на живота заедно със семейството си, да цени времето си и то да му е най-голямото богатство и да го споделя с нас, да е щастлив по натура и усмихнат, да умее да изненадва, да не се прави "на мъж" и да отбягва ежедневните битовизми, да носи пари (така той се чувства чудесно, покрай него и ние), да обича хубавата храна и евентуално да я готви!
Да може да замести майката във всяко едно отношение (е, без кърменето), да обича природата, да умее да кара кола, да не пуши, да пие умерено, но да е адски купонджия; да е харизматична личност и да е център на компанията, да умее да създава добри приятелства и да държи майка си настрана от нас! Да ме подкрепя във всяко едно отношение и да ме кара да го уважавам и да му се възхищавам. Всеки ден! Да е с железни нерви и да не избухва, когато аз съм нервна. Да е спокоен, уравновесен и абсолютно железен, каквото и да се случи.
Да е интелигентен, умен, образован, работлив. Силен и издържлив.
Красив и пример за подражание!
С идеи и мечти. Да е дечко и мъдрец едновременно.
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
Но ето мои няколко: да обича майката, детето и себе си, да умее да се радва на живота заедно със семейството си, да цени времето си и то да му е най-голямото богатство и да го споделя с нас, да е щастлив по натура и усмихнат, да умее да изненадва, да не се прави "на мъж" и да отбягва ежедневните битовизми, да носи пари (така той се чувства чудесно, покрай него и ние), да обича хубавата храна
и евентуално да я готви! Да може да замести майката във всяко едно отношение (е, без кърменето), да обича природата, да умее да кара кола, да не пуши, да пие умерено, но да е адски купонджия; да е харизматична личност и да е център на компанията, да умее да създава добри приятелства и да държи майка си настрана от нас! Да ме подкрепя във всяко едно отношение и да ме кара да го уважавам и да му се възхищавам. Всеки ден! Да е с железни нерви и да не избухва, когато аз съм нервна. Да е спокоен, уравновесен и абсолютно железен, каквото и да се случи.
Да е интелигентен, умен, образован, работлив. Силен и издържлив.
Красив и пример за подражание!
С идеи и мечти. Да е дечко и мъдрец едновременно.
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
Добрият баща = моят баща. 
Той пътуваше много, докато бях малка, но когато си беше в къщи, беше истински празник. Научи ме на всичко, което умееше. Аз му бях и дъщеря, и син. Никога по никакъв начин не е показал, че би предпочел да има син, вместо мен. Той беше винаги до майка ми - и в ежедневните задължения, и когато празнувахме нещо, и когато по цели нощи будуваше до леглото ми (аз доста често боледувах като малка)... И не спеше заедно с мен до нейното легло, когато тя умираше... Винаги е бил до мен - помагаше ми, когато бях в гимназията, тръпнеше с мен, когато бях кандидат-студентка, радваше се с мен, когато ме приеха. Беше до мен, когато се родиха децата ми, беше до мен, когато останахме без мама, винаги ми е бил опора, никога не ме е спирал или пък карал да направя нещо. Получавала съм съвети, но само когато съм ги искала. И сега е така. Баща ми е мой приятел.
Радвам се, че и моят мъж е добър баща, който играе с децата и ги гушка, но ги и наказва, когато заслужават; позволява им много неща, но никога да прекрачват определени граници; къпеше и сменяше памперси (когато беше такъв период); води и прибира от ясла, градина, училище... И им показва, че обича майка им, без да го афишира излишно. Той е най-прекрасният баща за нашите деца... Но за мен най-прекрасният баща си остава моят!
Обичам ги и двамата и пожелавам на всички деца (малки, големи и още неродени) да имат бащи, за които да могат с чиста съвест да кажат такива думи!
Той пътуваше много, докато бях малка, но когато си беше в къщи, беше истински празник. Научи ме на всичко, което умееше. Аз му бях и дъщеря, и син. Никога по никакъв начин не е показал, че би предпочел да има син, вместо мен. Той беше винаги до майка ми - и в ежедневните задължения, и когато празнувахме нещо, и когато по цели нощи будуваше до леглото ми (аз доста често боледувах като малка)... И не спеше заедно с мен до нейното легло, когато тя умираше... Винаги е бил до мен - помагаше ми, когато бях в гимназията, тръпнеше с мен, когато бях кандидат-студентка, радваше се с мен, когато ме приеха. Беше до мен, когато се родиха децата ми, беше до мен, когато останахме без мама, винаги ми е бил опора, никога не ме е спирал или пък карал да направя нещо. Получавала съм съвети, но само когато съм ги искала. И сега е така. Баща ми е мой приятел.
Радвам се, че и моят мъж е добър баща, който играе с децата и ги гушка, но ги и наказва, когато заслужават; позволява им много неща, но никога да прекрачват определени граници; къпеше и сменяше памперси (когато беше такъв период); води и прибира от ясла, градина, училище... И им показва, че обича майка им, без да го афишира излишно. Той е най-прекрасният баща за нашите деца... Но за мен най-прекрасният баща си остава моят!
Обичам ги и двамата и пожелавам на всички деца (малки, големи и още неродени) да имат бащи, за които да могат с чиста съвест да кажат такива думи!
Най-добрият баща е този, който обича майката!
Добрият баща е съпругът на добрата майка
Според сина ми най-добрият баща е най-висок, най-силен, качва стъпалата през две и има най-дебел глас (запитах го)
Според сина ми най-добрият баща е най-висок, най-силен, качва стъпалата през две и има най-дебел глас (запитах го)
Хехеее, знам го аз вашия баща - по тези критерии просто няма други добри бащи
Мисля, че приятеля ми е страхотен баща.Не съм сигурна дали му е "отвътре заложено" или е от възрастта(той е на 19 а детето на година и половина).Не се налага да го подсещам да си играят или да се гонят, въобще по някакъв начин да се забавляват заедно.Понякога като ги гледам как си гукат двамата и започвам да се чудя всъщност имат ли разлика във възрастта 
.
Редовно излизат на разходка по мъжки, играят на "война", забавляват се заедно, а с просто око личи, че това се отразява страхотно и на двамата.
Единственото, което малко ме дразни понякога е, че като се прибере от работа приятеля ми, понякога, и е много изморен, направо се тръшва да спи, а детето гледа след него с надеждата пак да си поиграят...
.Редовно излизат на разходка по мъжки, играят на "война", забавляват се заедно, а с просто око личи, че това се отразява страхотно и на двамата.
Единственото, което малко ме дразни понякога е, че като се прибере от работа приятеля ми, понякога, и е много изморен, направо се тръшва да спи, а детето гледа след него с надеждата пак да си поиграят...