Кои са измеренията на това понятие-добър баща?Как се държи;какво прави за детето/децата/ си;какви качества притежава?
- Публикувана: 5 апр. 2007, 11:41 ч.
- Последно мнение: 28 май 2007, 08:54 ч.
Добрият баща
Моят баща беше и е най-добрият баща! Винаги е знаел как да реагира, какво да ни каже, кога да се скара или да ни поощри. Да поиграе с нас, да се вълнува с проблемите ни, да се гордее с нас и да ни го показва. Много, много да ни обича!
Защо спор? - ето аз казвам, че мъжът ми е добър баща, но не най-добрият. Много обича децата, и мен ме обича
, много се грижи семейството, но няма никакво време за да поиграе или да се позанимава с децата. Само го чакат да се прибере и се лепват за него.
Тук сега пак ще се развихри един спор,да не ти е работа.И на всички татковците ще са най-добрите,ще видиш 
Защо спор? - ето аз казвам, че мъжът ми е добър баща, но не най-добрият. Много обича децата, и мен ме обича
, много се грижи семейството, но няма никакво време за да поиграе или да се позанимава с децата. Само го чакат да се прибере и се лепват за него.
Предложих ви тази тема,защото напоследък все в тази посока бягат мислите ми.Трудно ми е да си дам отговор на вече поставения въпрос.Давам си сметка,че всеки от нас има свои критерии за преценка и оценка на бащата на своите деца,както и на собствения си баща.Искам субективното ви мнение.Това е.Сигурна съм,че ще успея да си дам отговор за себе си въз основа на споделеното от вас.Който от какъвто аспект желае да разгледа въпроса-нямам претенции.Благодаря ви.
И на мен ми хареса това за обичащият майката баща.
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
За мен добър баща е този, който с живота си може да дава пример как трябва да живее един добър човек. Този, който се занимава с детето си и активно участва в неговото отглеждане и възпитание. Добрият баща е търпелив и грижовен и мисли за детето си повече отколкото за себе си.
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
...има търпението да остави децата си да се развиват и да ги подкрепя, а не да издава директиви
...има време за забавления...не постоянно, но пълноценно
...винаги е на линия, когато от него има нужда
другото сте го казали
п.п. моят дядо беше такъв...не знам какъв е бил като баща, но за нас внуците беше всичко това
...има време за забавления...не постоянно, но пълноценно
...винаги е на линия, когато от него има нужда
другото сте го казали
п.п. моят дядо беше такъв...не знам какъв е бил като баща, но за нас внуците беше всичко това
Да може да сменя памперси 
Не го пиша несериозно. Щом може да сменя памперси, значи участва (смяната на памперси е върхът на поредица от много други неща), а това е важното за добрия родител. Дали се държи правилно / неправилно не може да се разбере към настоящия момент.
Важното е родителите да ги има, не е задължително да бъдат добри.
Не го пиша несериозно. Щом може да сменя памперси, значи участва (смяната на памперси е върхът на поредица от много други неща), а това е важното за добрия родител. Дали се държи правилно / неправилно не може да се разбере към настоящия момент.
Важното е родителите да ги има, не е задължително да бъдат добри.
Добър баща е моя мъж.... Децата си умират за него.... С него правят това,което не правят с мен и в това отношение идеално се допълваме... той се лигави с тях, той си играе с тях, той не им се кара, той им носи лакомства, той.., той.... Аз само ги родих! ВСИЧКО е правил мъж ми за децата без 2 неща - не ги е родил и не ги е кърмил! А и аз не мога да се оплача от него...като партньор!
Искаш субективно мнение, ето го моето- добрият баща е този, който може да се довери на жена си за възпитанието на децата, без критики (особено когато не е прочел и една книга по въпроса), който му пука и се занимава с непривични за него неща, само защото поколението му го иска и всякакви такива нежелания за доказване на мъжкото его...
Това е една от най-хубавите теми пускани до сега тук! 
Добрият баща,на първо място наистина трябва да обича и уважава,майката на децата си.А след това трябва да грижи и да защитава семейството си!Да отдава на децата си по голямата част от свободното си време,да играе с тях,да се разхожда с тях,да почистят и подредят двора заедно,например,да направят спуканата гума на колата,или да поправят веригата на байка...Добрият баща винаги ще смени памперса,или ще промие раната,или ще успокои детето с думи и милувка.Той ще отиде в училище да защити синът си пред госпожите,или да поговори с него,ако то е виновно...И още много много...Не мога да опиша всички качества на моят съпруг,но само ще ви кажа,че си заслужава да му родя трима сина!!!
Добрият баща,на първо място наистина трябва да обича и уважава,майката на децата си.А след това трябва да грижи и да защитава семейството си!Да отдава на децата си по голямата част от свободното си време,да играе с тях,да се разхожда с тях,да почистят и подредят двора заедно,например,да направят спуканата гума на колата,или да поправят веригата на байка...Добрият баща винаги ще смени памперса,или ще промие раната,или ще успокои детето с думи и милувка.Той ще отиде в училище да защити синът си пред госпожите,или да поговори с него,ако то е виновно...И още много много...Не мога да опиша всички качества на моят съпруг,но само ще ви кажа,че си заслужава да му родя трима сина!!! Искаш субективно мнение, ето го моето- добрият баща е този, който може да се довери на жена си за възпитанието на децата, без критики (особено когато не е прочел и една книга по въпроса), който му пука и се занимава с непривични за него неща, само защото поколението му го иска и всякакви такива нежелания за доказване на мъжкото его...
ПП Дано съм те разбрала правилно.
Всеки баща е добър за децата си, както и майката.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
аз, защото съм станала 30-год пръчка ли, що ли, хич не погледнах на темата като дъщеря 
.
а моят баща го заслужава. от една страна е може би най-интелигентният мъж, който познавам - начетен, умен. от друга - един от най-забавните хора, винаги сърцето на компанията, със страхотно чувство за хумор. от трета - голям помощник на майка ми - има си негови задължения в къщата като миенето на чинии и чистенето с прахосмукачка, например. изобщо мъж за пример и до преди да срещна съпруга си, е бил най-добрия ми приятел освен всичко друго!
добре че срещнах мъж с качества, които ИЗОБЩО не отстъпват на тези на баща ми, макар и различни от неговите - забавлява се чудесно с децата, мисли в перспектива за живота, който трябва да ни осигури. въобще внася в дома ни веселие, уют и сигурност, които съм чувствала и като дете
ами това е, нахвалих си аз мъжете - миличкият ми павел, много висока му е летвата, но съм сигурна, че ще я прескочи
. а моят баща го заслужава. от една страна е може би най-интелигентният мъж, който познавам - начетен, умен. от друга - един от най-забавните хора, винаги сърцето на компанията, със страхотно чувство за хумор. от трета - голям помощник на майка ми - има си негови задължения в къщата като миенето на чинии и чистенето с прахосмукачка, например. изобщо мъж за пример и до преди да срещна съпруга си, е бил най-добрия ми приятел освен всичко друго!
добре че срещнах мъж с качества, които ИЗОБЩО не отстъпват на тези на баща ми, макар и различни от неговите - забавлява се чудесно с децата, мисли в перспектива за живота, който трябва да ни осигури. въобще внася в дома ни веселие, уют и сигурност, които съм чувствала и като дете
ами това е, нахвалих си аз мъжете - миличкият ми павел, много висока му е летвата, но съм сигурна, че ще я прескочи
За мен добър баща е този, който отделя подобаващо време и внимание на детето си - имам предвид игри, забавление, обучение, разговори.
добрият баща е този, който може да се довери на жена си за възпитанието на децата, без критики (особено когато не е прочел и една книга по въпроса), който му пука и се занимава с непривични за него неща, само защото поколението му го иска и всякакви такива нежелания за доказване на мъжкото его...
И на мен ми хареса това за обичащият майката баща.
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
И е забавен и много, ама много търпелив!
Всеки баща е добър за децата си, както и майката.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
Но моите представи и опит са лишени от примери за лоши бащи, така че...
Айде да се изкажа и по-сериозно. За мен добрият баща е този, който винаги е до детето си /в пряк и преносен смисъл/, независимо от обстоятелствата. Вярва му и е готов да го подкрепи във всяка ситуация. И е винаги първо на негово разположение, независимо от това дали има работа, дали му е зле или му се купонясва. И обича и уважава майката на детео си.
Дали един баща е бил добър в качеството на такъв става ясно след време, когато детето порасне.Според мен добър баща е този, който прави от децата си истински човеци.Този, когото децата уважават и то не само заради факта, че им е баща.Мисля, че едно дете би уважавало повече баща, който понякога е по-строг от необходимото, отколкото такъв, който ни веднъж не му се е скарал за нещо.
Айде да се изкажа и по-сериозно. За мен добрият баща е този, който винаги е до детето си /в пряк и преносен смисъл/, независимо от обстоятелствата. Вярва му и е готов да го подкрепи във всяка ситуация. И е винаги първо на негово разположение, независимо от това дали има работа, дали му е зле или му се купонясва. И обича и уважава майката на детео си.
Не съм съгласна. Това, че няма чувства към майката на детето си, не го прави автоматично не-добър баща! По-скоро добрият баща върши всичко, което си описала, независимо от чувствата си към майката на детето!
Категорична съм, че трябва да я уважава. Да я обича - спорно е, но все пак дори и да не я обича, по-добре да създава тази илюзия у детето си /под обич разбирам и чисто приятелска такава/.
Всъщност изразявам мнение, поставяйки се на мястото на детето /вкл. и от личен опит/. Разбира се, че добрият баща може и да не обича и да не уважава майката, но детето не е нужно да знае това.
Всъщност изразявам мнение, поставяйки се на мястото на детето /вкл. и от личен опит/. Разбира се, че добрият баща може и да не обича и да не уважава майката, но детето не е нужно да знае това.
Добрият баща е този, чийто деца един ден стават добри майки и бащи. 
Добър е всеки баща, който детето му го чувства като такъв. Има прекрасни бащи които не умеят да сменяват памперси и да помагат кой знае колко, но децата ги обожават. Идеално е ако добрият баща е и добър съпруг, но не е задължително. Има и много случаи на самотни бащи които сами отглеждат децата си, те не са съпрузи но са добри бащи. За мен моя съпруг може да е идеалния баща или пък точно обратното, но важното е детето как го чувства. 
За мен добър баща е този, който с живота си може да дава пример как трябва да живее един добър човек. Този, който се занимава с детето си и активно участва в неговото отглеждане и възпитание. Добрият баща е търпелив и грижовен и мисли за детето си повече отколкото за себе си.
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
Другото сте го казали.
П.П. За съжаление бащата на моят син не е такъв.....
Марги, съгласна съм напълно с теб....И за съжаление дъщеря ми не попадна на такъв баща....
Предложих ви тази тема,защото напоследък все в тази посока бягат мислите ми.Трудно ми е да си дам отговор на вече поставения въпрос.Давам си сметка,че всеки от нас има свои критерии за преценка и оценка на бащата на своите деца,както и на собствения си баща.Искам субективното ви мнение.Това е.Сигурна съм,че ще успея да си дам отговор за себе си въз основа на споделеното от вас.Който от какъвто аспект желае да разгледа въпроса-нямам претенции.Благодаря ви.
Бащата на мъжа ми е другата крайност. Много добродушен, детешар-синът ми го обожава. Може с часове да се занимава с детето и изобщо не му омръзва. Не съм го видяла нещо да отказва на собствените си децата. Предполагам е бил такъв всеотдаен и в детството им. Обаче
сега за всичко той им е крив и на него не може да се разчита-аз съм чужд човек и не смятам така-човека е много свестен , но за собствените му деца не е и толкоз.
Та идеята ми е, че това си е малко или много чисто философски въпрос-най-важното е децата да си растат с майка и баща, пък добри или лоши-всеки си е такъв какъвто си е.
Разбира се това не се отнася за случаите, в които родители малтретират децата си-това е недопустимо.
Най-добрият баща не оставя мама сама да разходи децата, не я оставя сама да им чете приказката, не пропуска целувката за лека нощ. Той може да има леко груби длани, но милувката му е като пеперуда и децата копнеят да я усетят. Добрият баща има гръб колкото планина, за да носи "на конче" километри без умора. Добрият баща не носи само пари в къщи, а стабилност и опора.
ПП. И на рима съм го докарала
Това най-много се доближава до моята представа за добрия баща. Щастлива съм че съм открила човека, покриващ се с това описание почти напълно.
Това е като въпросът за идеалния мъж. Колкото жени - толкова и мнения 
Но ето мои няколко: да обича майката, детето и себе си, да умее да се радва на живота заедно със семейството си, да цени времето си и то да му е най-голямото богатство и да го споделя с нас, да е щастлив по натура и усмихнат, да умее да изненадва, да не се прави "на мъж" и да отбягва ежедневните битовизми, да носи пари (така той се чувства чудесно, покрай него и ние), да обича хубавата храна и евентуално да я готви!
Да може да замести майката във всяко едно отношение (е, без кърменето), да обича природата, да умее да кара кола, да не пуши, да пие умерено, но да е адски купонджия; да е харизматична личност и да е център на компанията, да умее да създава добри приятелства и да държи майка си настрана от нас! Да ме подкрепя във всяко едно отношение и да ме кара да го уважавам и да му се възхищавам. Всеки ден! Да е с железни нерви и да не избухва, когато аз съм нервна. Да е спокоен, уравновесен и абсолютно железен, каквото и да се случи.
Да е интелигентен, умен, образован, работлив. Силен и издържлив.
Красив и пример за подражание!
С идеи и мечти. Да е дечко и мъдрец едновременно.
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
Но ето мои няколко: да обича майката, детето и себе си, да умее да се радва на живота заедно със семейството си, да цени времето си и то да му е най-голямото богатство и да го споделя с нас, да е щастлив по натура и усмихнат, да умее да изненадва, да не се прави "на мъж" и да отбягва ежедневните битовизми, да носи пари (така той се чувства чудесно, покрай него и ние), да обича хубавата храна
и евентуално да я готви! Да може да замести майката във всяко едно отношение (е, без кърменето), да обича природата, да умее да кара кола, да не пуши, да пие умерено, но да е адски купонджия; да е харизматична личност и да е център на компанията, да умее да създава добри приятелства и да държи майка си настрана от нас! Да ме подкрепя във всяко едно отношение и да ме кара да го уважавам и да му се възхищавам. Всеки ден! Да е с железни нерви и да не избухва, когато аз съм нервна. Да е спокоен, уравновесен и абсолютно железен, каквото и да се случи.
Да е интелигентен, умен, образован, работлив. Силен и издържлив.
Красив и пример за подражание!
С идеи и мечти. Да е дечко и мъдрец едновременно.
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
С една дума - моят мъж. Перфектен е, сори
Добрият баща = моят баща.
Той пътуваше много, докато бях малка, но когато си беше в къщи, беше истински празник. Научи ме на всичко, което умееше. Аз му бях и дъщеря, и син. Никога по никакъв начин не е показал, че би предпочел да има син, вместо мен. Той беше винаги до майка ми - и в ежедневните задължения, и когато празнувахме нещо, и когато по цели нощи будуваше до леглото ми (аз доста често боледувах като малка)... И не спеше заедно с мен до нейното легло, когато тя умираше... Винаги е бил до мен - помагаше ми, когато бях в гимназията, тръпнеше с мен, когато бях кандидат-студентка, радваше се с мен, когато ме приеха. Беше до мен, когато се родиха децата ми, беше до мен, когато останахме без мама, винаги ми е бил опора, никога не ме е спирал или пък карал да направя нещо. Получавала съм съвети, но само когато съм ги искала. И сега е така. Баща ми е мой приятел.
Радвам се, че и моят мъж е добър баща, който играе с децата и ги гушка, но ги и наказва, когато заслужават; позволява им много неща, но никога да прекрачват определени граници; къпеше и сменяше памперси (когато беше такъв период); води и прибира от ясла, градина, училище... И им показва, че обича майка им, без да го афишира излишно. Той е най-прекрасният баща за нашите деца... Но за мен най-прекрасният баща си остава моят!
Обичам ги и двамата и пожелавам на всички деца (малки, големи и още неродени) да имат бащи, за които да могат с чиста съвест да кажат такива думи!
Той пътуваше много, докато бях малка, но когато си беше в къщи, беше истински празник. Научи ме на всичко, което умееше. Аз му бях и дъщеря, и син. Никога по никакъв начин не е показал, че би предпочел да има син, вместо мен. Той беше винаги до майка ми - и в ежедневните задължения, и когато празнувахме нещо, и когато по цели нощи будуваше до леглото ми (аз доста често боледувах като малка)... И не спеше заедно с мен до нейното легло, когато тя умираше... Винаги е бил до мен - помагаше ми, когато бях в гимназията, тръпнеше с мен, когато бях кандидат-студентка, радваше се с мен, когато ме приеха. Беше до мен, когато се родиха децата ми, беше до мен, когато останахме без мама, винаги ми е бил опора, никога не ме е спирал или пък карал да направя нещо. Получавала съм съвети, но само когато съм ги искала. И сега е така. Баща ми е мой приятел.
Радвам се, че и моят мъж е добър баща, който играе с децата и ги гушка, но ги и наказва, когато заслужават; позволява им много неща, но никога да прекрачват определени граници; къпеше и сменяше памперси (когато беше такъв период); води и прибира от ясла, градина, училище... И им показва, че обича майка им, без да го афишира излишно. Той е най-прекрасният баща за нашите деца... Но за мен най-прекрасният баща си остава моят!
Обичам ги и двамата и пожелавам на всички деца (малки, големи и още неродени) да имат бащи, за които да могат с чиста съвест да кажат такива думи!
Най-добрият баща е този, който обича майката!
Добрият баща е съпругът на добрата майка
Според сина ми най-добрият баща е най-висок, най-силен, качва стъпалата през две и има най-дебел глас (запитах го)
Според сина ми най-добрият баща е най-висок, най-силен, качва стъпалата през две и има най-дебел глас (запитах го)
Хехеее, знам го аз вашия баща - по тези критерии просто няма други добри бащи
Мисля, че приятеля ми е страхотен баща.Не съм сигурна дали му е "отвътре заложено" или е от възрастта(той е на 19 а детето на година и половина).Не се налага да го подсещам да си играят или да се гонят, въобще по някакъв начин да се забавляват заедно.Понякога като ги гледам как си гукат двамата и започвам да се чудя всъщност имат ли разлика във възрастта .
Редовно излизат на разходка по мъжки, играят на "война", забавляват се заедно, а с просто око личи, че това се отразява страхотно и на двамата.
Единственото, което малко ме дразни понякога е, че като се прибере от работа приятеля ми, понякога, и е много изморен, направо се тръшва да спи, а детето гледа след него с надеждата пак да си поиграят...
.Редовно излизат на разходка по мъжки, играят на "война", забавляват се заедно, а с просто око личи, че това се отразява страхотно и на двамата.
Единственото, което малко ме дразни понякога е, че като се прибере от работа приятеля ми, понякога, и е много изморен, направо се тръшва да спи, а детето гледа след него с надеждата пак да си поиграят...
Маргарита: и аз съм на твоето мнение. Не че нашият татко не се грижи за детето, но наистина мисли повече за себе си, компютъра и телевизията, от колкото за мен и детето. Всъщност като се замисля, той много се грижи за нас, винаги да имаме всичко, но ..... Можеше и по-добър да е, опитвам се да го направя, но той не приема
Четейки отговорите ви,оставям с впечатлението,че добрият баща означава почти идеален мъж/човек/.Допирателните м-у понятията са много или почти се припокриват по смисъл.Трудно е ,обаче,да си идеален и непогрешим.Затова и не всеки баща аз бих определила като добър.Най -важно е самото дете да възприема своя родител като добър,да се гордее с него и да му се доверява.
Действително, би било интересно да чуем мнението на самите бащи,възможни са и различия във вижданията ни.Но мисля,предвид правилата на форума,че не е допустимо пускането на еднотипни теми в различни подфоруми.
Действително, би било интересно да чуем мнението на самите бащи,възможни са и различия във вижданията ни.Но мисля,предвид правилата на форума,че не е допустимо пускането на еднотипни теми в различни подфоруми.
същият като най-добрата майка - собственият
2. Не е задължително.
Моят баща е задник. Но майка ми ми намери друг (втори брак)- оказа се страхотен (баща за мен и дядо за децата ми)!
Всеки баща е добър за децата си, както и майката.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
Не съм срещала лоши бащи, затова нямам представа как е да не си добър.
За моите деца баща им е добър, както и за мен.
Ако не беше така, нямаше да е до нас.
АМИН
И ми се струва, че някои бъркат понятията "идеален баща" с "добър баща".
Моят съпруг определено е МНОГО добър баща!!! Но не е идеален. И аз, като един неблагодарен кривондел
му мърморя от време на време; въпреки, че в сравнение с масата бащи е на светлинни години от тях.Но Лили е права. За детето неговия си татко е най-добрия.
За детето неговия си татко е най-добрия.
За детето неговия си татко е най-добрия.
Тогава може би не. И това, което си цитирала, го имах впредвид за по-малките деца. Защото докато са малки децата техните мама и тати са най-най...дори и да допускат грешки родителите, децата ги възприемат по различен начин, отколкото ако същото нещо го направи друг родител.
При порастналите деца (като нас), погледът се изменя. Преценката става по-реална.
За този, дето си изоставя децата...коментара за добротата му е излишен. Макар, че тук пак е нужно уточнение: не всички, които са разведени с майката са лоши бащи иса изоставили децата си.
Другия, който успява да запълни празнината...евалла му; той понякога успява да измести биологичния и от сърцето.
Аз не съм имала добър баща. Всъщност аз дори не знам кой е баща ми. Този, който ме отгледа като баща до 5-6 ти клас беше добрият татко за мен, защото много ме обичаше и даваше всичко за мен. Но пак не беше най-добрият татко! И именно за това се моля моето дете да има татко, който да го обича и да се грижи за него цял живот! Без значение дали ние ще сме заедно или не, защото от истинският баща по-добър няма!
Мисля, че съвременният баща трябва да общува с детето и да се грижи за него по различен начин от този на нашите родители: да може да му смени памперса, да го нахрани, да си играе с него, да може да "замества" за няколко часа майката, когато се наложи, а не да вика майка си да помага. Да има самочувствието и отговорността, която има и майката!
Мисля, че съвременният баща трябва да общува с детето и да се грижи за него по различен начин от този на нашите родители: да може да му смени памперса, да го нахрани, да си играе с него, да може да "замества" за няколко часа майката, когато се наложи, а не да вика майка си да помага. Да има самочувствието и отговорността, която има и майката!