Публикувана: 27 март 2007, 23:06 ч.
Последно мнение: 4 апр. 2007, 08:42 ч.

Какви са ми правата?

2 590
44
1

# 30 30 март 2007, 15:24 ч.

София
Мнения: 1 352

Аз също ще те посъветвам да намериш начин да се махнеш от тази къща.
Понякога на човек трябва да му се срине света, за да стъпи на земята и да се осъзнае.
Напусни този мъж, уведоми го че не желаеш да живееш в този дом и се махни.
Нека поживее без теб - или ще изтрезнее и ще си поиска семейството обратно, или ще му хареса живота без теб ...

# 31 30 март 2007, 15:37 ч.

Мнения: 368

И как така ТОЙ Е РЕШИЛ, че трябва да живеете при баба му??? Това е решение за двама, не се взима ей така.
И да те е използвал да му родиш дете, все пак ти си му майка и законът на 100% винаги е на твоя страна. Не е нужно да имаш свидетели при изнасянето. То тогава всяка раздяла щеше да е страхотен цирк. Кажи му, че си тръгваш (уведомен е) и изчакай да го няма, за да няма допълнителни проблеми и недай си боже да ти посегне.

А и ти не си слугиня!!! Всеки помага според силите си. Моята свекърва така беше прекалила едно лято на вилата им, като ме караше да готвя и тичам като луда в къщата. Не че тя е стояла със скръстени ръце, де, но мъжът ми тогава скочи и едно хубаво й се накара, че прекалява.

Виж, ти имаш наистина много трудно решим проблем. А ти, обичаш ли го??? Какво те кара да стоиш при него, от кога ти е последният щастлив спомен с него, кога за последно плака от щастие, а не от болка? Кога се почувства жена??? Отговори си на тези въпроси и сама си направи сметката.

Ако не го обичаш, какво значение има дали той те обича???

# 32 30 март 2007, 15:37 ч.

Мнения: 420

Цитат на: azaf в пт, 30 мар 2007, 12:57

Щом си го решила, действай. Но, направено по този начин - с адвокат, роднини и т.н., не вярвам той да те последва - дори и да те обича. Ти си взела решение, но пак питам - вие двамата имате ли друг проблем, освен намесата на бабата? АКо само затова го правиш, жалко. Обидно е.

Напротив, между тях двамата има проблем, който никак не е маловажен.
Проблема не е само в бабата.
Незачитането на чувствата и мнението е сериозен въпрос, който не бива да бъде пренебрегван.

Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване, но зависят от собствените ни действия.
Обичай себе си, цени се сама като личност, тогава и другите ще те обичат истински.

Последна редакция: пт, 30 мар 2007, 16:31 от Божидара

# 33 30 март 2007, 16:22 ч.

Мнения: 6 315

Цитат на: mama na Mishi в пт, 30 мар 2007, 12:19

Консултирах се с адвокат. Той ми каза, че не е добре да избягам с детето. Трябва да го предупредя че тръгвам. А най-добре би било да дойдат роднините ми да ме вземат за да има свидетели, ако стане нещо. Иначе ще се определи за бягство (евентуално, ако се стигне до съд). От друга страна, ако дойдат ще стане една..... Има да дърпаме детето.. Не знам. Сигурно в понеделник ще дойдат нашите, пък ще видим.

Малко странен съвет от адвокат newsm78

. Първо (без да съм адвокат) мога да ти кажа, че роднините не са надеждни свидетели изобщо - по простата причина че са пристрастни. Второ - единствената причина, която би могла да те спре да избягаш заедно с детето е, ако имаш претенции върху семейното жилище, т.е. това, в което живеете в момента.

Според мен 1) намери си друг адвокат; 2) намери къде да живеете с малката; 3) изнасяш се заедно с нея и казваш на таткото пред свидетели (някоя приятелка, например, но не и родителите ти-те в съда не вършат работа), че може да вижда детето когато пожелае. Най-добре попитай в консултации с адвокат в "Родители отглеждащи сами децата си".

П.П. Дела за бащинство и отнемане на род. права са безсмислени в случая според мен.

# 34 30 март 2007, 16:55 ч.

Мнения: 4 965

Божидара, само не ми стана ясно защо коментираш подписа ми и какво общо има това с темата (дори специално допълни по-късно коментара)???
Не виждам да има тема за коментари на чужди подписи. Нали?

За останалото, подкрепям Маргарита. Решението е взето. Мама на Миши, действай разумно. Успех! Важно е твоето спокойствие и това на детенцето. Но, все пак, опитай поне да не се разделите със скандали и кавги, а да запазите човешки отношения в името на детето - не го лишавай изцяло от контакт с баща му.

# 35 30 март 2007, 17:12 ч.

Мнения: 420

Цитат на: azaf в пт, 30 мар 2007, 16:55

Не е писано с цел да те засегне лично. Peace

Подписа и размислите ти събудиха у мен мисли по темата.
Никъде не цитирам, че това е точно твоя подпис, не виждам и да съм писала коментар точно върху подписа ти.
Едва ли някой е забелязал някаква връзка между подписа ти и моя постинг.
А пък и не знам написаното във форума да е защитено с авторски права... Peace

# 36 30 март 2007, 17:53 ч.

Мнения: 95

Момичета, благодаря на всички за съветите и подкрепата. Ще ви кажа какво съм решила. Дадох му възможност да реши дали иска да се изнесем на квартира или не. Той категорично отрече. Разбрах се с майка ми да дойде в понеделник да ме вземе с кола, тъй като аз съм от далече (350км). Не знам как да му кажа, че ще идват и кога да му го кажа. Страх ме. Той е избухлив. Мисля в неделя пак да го попитам за квартира и ако откаже няма повече да му мисля. Все пак работата ми е в София и не ми трябваше да идвам към Търново. Той ме излъга, че ще започва работа в полицията и вече 1 година нищо.

# 37 30 март 2007, 19:47 ч.

Мнения: 269

Oт сърце ти желая успех!!! Hug

Бебка да остане при теб, той ако иска-да я вийда...това за мен е най-добрия вариант! Peace

И аз като спомена за раздяла-да, ама детето...А кой се грижи за него и става посред нощ??? Чета за родителските права-да съм подготвена, ако ми се наложи (дано не стане, ама никога не се знае!)
Дано при теб се наредят нещата, най-важно за беба е да й е спокойно! А това ще е само при теб...и ти да си спокойна.. Успех!!! Hug

# 38 3 апр. 2007, 13:54 ч.

Мнения: 368

Mama na mishi, какво стана с теб? Всичко наред ли е?
Чакаме да се обадиш, че се притесняваме за теб!!!
Хайде, до скоро

# 39 3 апр. 2007, 17:59 ч.

Мнения: 95

Здравейте момичета. Аз съм голяма страхливка.
Мъжа ми планира да замине в Испания до края на месеца или началото на другия. Сега кара курсове кат. Е - за тирове. Ще работи при негов роднина. Сега си подготвя документите. Ще проявя още търпение (което ми е много трудно), но искам като замине да се изнеса на спокойствие. Ако не стане работата той ми е обещал да ме закара в началото на месец май при майка ми да постоя за 1 месец. И там ще си остана. Така няма да се определи като бягство. Тогава ще му поставя условие ако иска да бъде с мен да остава в София, ако не да си тръгва.
Реших така, защото ако бяха дошли роднините ми да ме вземат, може би щеше да стане страхотен скандал и да "дърпаме детето.
Е, това е. Може да ме обвините, че съм несигурна, непостоянна и страхлива, но мисля че така е най добре.
Ох, колко бавно ми се минават дните... Добре, че ви има Вас, че да се разнообравявам. Благодаря ви.

# 40 3 апр. 2007, 18:38 ч.

Мнения: 368

аз лично не смятам да те обвинявам. Трудно си е решението и това си е. Ако имаш сили да чакаш, ние сме с теб!

# 41 3 апр. 2007, 18:46 ч.

София
Мнения: 9 111

Не можеш ли да поговориш сериозно с мъжа си и да му обясниш, че ако не се изнесете на квартира, ще се наложи да поискаш развод, защото това положение не е приемливо за теб. Ако е свестен, може да се осъзнае. Е едва ли ще стане от раз.....