Какви са ми правата?

Е, как какви права имаш над детето- майка си! Мъжът ти също има права на баща. Помисли спокойно. Пиши ми на лични. Може да сме си полезни.

Kaзваш, че живеете на семейни начала. Той припознал ли е детенцето? 

Трябва да решиш за себе си можеш ли да търпиш тези баби,дядовци,лели и друга рода или предпочиташ по-самостоятелен живот с детето.А мъжа ти...не знам какво да ти кажа,поговори с него и му кажи,че търпението ти също има граници.

Както в една друга тема писах(не твоя), ти явно вече си решила какво да правиш и просто си дала предисторията на следствието. На мен поне това ми лъха от целия ти пост. Много се чудя дали да не си изкажа мнението, макар че това се очаква от всеки, но бих го направила едва ако си провела достатъчно разговори с мъжа си и всичко останало, в това число политиканстване, съблазняване, разговори с бабето, и подаръчета към крехката й особа, един вид опитала си всичко. Все пак започни да обработваш бабето...

50 на 50 са правата върху детето, ако бащата, го е припознал след като нямате брак

Да припозна го

ako si reshila  che slagash krai se iznesi itriabva da zavedesh delo za prisajdane na roditelskite prava na teb ( inache sa 50/50)
togava na bashtata se prisajda rejim na svijdane i izdrajka

точно така.

Ако си тръгваш, тръгваш си заедно с детето при всички положения! След това завеждаш дело както са ти казали. Правата ви в момента са равни.

Така й ще направя. Без детенцето не тръгвам. Ако той иска нека ме последва. В крайна сметка никой не може да ме задължи да живея там. Благодаря

Каквото и да решиш- УСПЕХ! Дръж ни в течение за нещата около теб.

Така е - имате абсолютно еднакви права.

Виждала съм я на живо твоята история.
При моите съседи сценката е същата.
Навремето бащата се развел с майката заради свекървата и детето останало при него.
Сега момчето се ожени, роди им се дете, но бабата не спря да се меси в живота им.
Младата жена разбра, че положението е неспасяемо и се изнесе с детенцето.
Никакво молби не успяха да я върнат - условието беше, че няма да живее повече с бабата.
А бабата не спря да сипе плюнки срещу снахата и да го увещава да се разведе и да си вземе детето.
Не знам по какъв начин снахата успя да се пребори с бабичката, но един хубав ден сина и внука изнесоха багажа на бабата в друго жилище, а снахата се върна вкъщи.
Сега бабата живее сама, не спира да пустосва снахата, но... това е положението.
Дано тази реална история ти даде сили да се справиш с проблема.
Ясно е, че търпението не е решение в твоя случай.
Успех!

Проблемът не в бабата, а в мъжа ти. И аз познавам младо семейство, в което свекървата беше решила да доминира, но снахата й се опъна яката и синът /мъжът на приятелката ми/ взе страната на жена си и децата си и сега майка му ходи да вижда внуцита на специален режим. Ако мъжът ти боготвори чак толкова тази своя баба, не виждам как може да се промени съотношението на силите - или ти трябва да се съобразяваш на 100% с нея, или да си навириш главата и да принудиш мъжа си да те последва. Ако той предпочете баба си - да си стои при нея! Аз лично не бих търпяла такова положение - в края на краищата си се събрала с НЕГО, а не с НЕЯ и това, че се налага да живеете в един апартамент не й дава право да се меси в живота на едно съвсем отделно семейство.

Чакай, чакай сега! Заради една баба да тръгнеш да си ходиш? Явно мъжа ти е малко по-слабохарактерен и таи огромно уважение към баба си, което не е срамно или лошо, щом го е отгледала. Обаче че и за теб е гадно положението, спор няма. Според мен трябва да поговориш с мъжа си малко по-сериозно да стъпи на врата на баба си за малко повече уважение към теб. Другият вариант е да продължиш да режеш салатата по нейния начин, докато съберете пари за квартира Сори, знам, че не ти е до смях. Третият вариант е да живеете като на квартира в дома на бабата - храните се отделно, спите отделно, перете се отделно, излизате, прибирате се, без да давате обяснения и т.н. (предполагам, че си имате собствена стая?) Познавам такива семейства, не им беше леко, но живяха относително самостоятелно, докато се преместиха в тяхно си жилище. Успех ти желая, не си тръгвай, детето ти има нужда от баща!

Еми да това си е то , родени сме жени и все от нас да минава - но моят съвет е потърпи още малко може пък да се промени нещо .Ти разбира си поговори с мъжлето , а с бабето няма какво да обсъждаш. Желая ти само успех, бъди силна ще се справиш нали затова сме жени да се борим .

Въпросът не е в търпението, а в това, че не прочетох да има някакъв проблем с мъжа й. Останах с впечатление, че той много уважава баба си, но с жена си живеят добре.
Ясно ми е, че 2 домакини под 1 покрив "не мелят", ама не виждам причина жена да се раздели с мъжа си, защото не се понася с баба му. Или има и други причини, или става дума за инат.
Надали в обратния случай, ако мъжът й я пердашеше по 3 пъти на ден, а бабата беше душичка, щеше да остане заради бабата.
Решението е да тропнеш с крак и да покажеш коя е майката на правнучето и жената на внука. Никой не те кара да я заобичаш или да се съобразяваш с нея. Давай мило и с усмивка - режи си салатата, както ти харесва; гледай си детето, както ти искаш, а тя нека да си отвори устата тогава пред мъжа ти. Да видиш дали ако тя те нападне, а не ти да си "контра" пак ще е на нейна страна. Ако и тогава я подкрепя, вземай детето и отивай у вашите - той да те търси.

понеже съм в подобна ситуация от опит мога да кажа,че подобно пложение се издържа адцки трудно.С мъжа ми първоначално живеехме сами двамата в моя апартамент-сам самички,но по стечение на обстоятелствата се наложи да се преместиме у тях/при баба му и майка му/е бабето от самото начало като почна''тва така режи,онова тук сложи,така ще миеш пода... ''и ми вика се ''аз те учим'' е писна ми    и като отворих една уста ,страшен скандал и дигнах,то бяха драми чудо,била съм я мразела,ами накрая и казах,че не е далеч от истината и сега нищо не ми казва,защото а се заяде нещо и аз търча при мъжа и му снасям всичко и той я прави на маймуна,ноо имам неговата подкрепа за което съм много доволна.  в крайна сметка той с баба си ли ще живее следващите 20 години или с мен?

и аз така мисля.Много ми харесват всички твои постове,кратко и ясно. 

Доколкото знам, ако живеете без брак и той е припознал детето, той може да претендира за бащиснтво, но е много трудно да се присъди на него. Не съм юрист, но съвсем скоро мой много близък приятел дойде при майка (която е адвокат) ми с такъв въпрос - как може да си вземе детето. Та нещата стоят така - прецедент е да се даде детето на бащата, дори и след брак. Това може да стане, ако успее да докаже в съда, че си алкохоличка, наркоманка, системно биеш и тормозиш детето, не се грижиш за него и то страда от системно недохраване и животът му с теб е заплаха за здравето му.

Можеш разбира се, тук са те посъветвали, да заведеш дело за отнемане на родителските му права, но трябва да имаш мноооого основателна причина - почти като тези горе.

Между другото гаджето на моя въпросния близък приятел също си тръгна така заради лудата бабичка на момчето.

Ако можете да се разберете с бащата и да излезете заедно на квартира или нещо такова... Ако се обичате още, наистина направете всичко възможно да запазите връзката си!

Уф, пожелавам ти успех. Много ми е мъчно, когато чета такива постове за раздели и се моля те все повече да намаляват!!!

Благодаря ти мила. Говорих с него за квартира, но той твърдо не иска. Сигурно си мисли, че като съм толкова далеч от семейството ми съм беззащитна и искам не искам ще се примиря. Казах му, че ще си тръгна и той каза добре, но без детето. А уж ме обича. Поне така ми казва. Не разбирам. Толкова ли обича баба си, че е способен на това.

Не те обича достатъчно - това е отговорът.
Иначе би могъл поне да помисли за някакво разумно решение на проблема, удовлетворяващо и двете страни.

Истинската любов всякакви прегради премества.

Подреди живота си, преди да си се примирила с това явно незачитане на твоите чувства!

а чакай малко,аз пък съм инат и не обичам да се предавам така лесно.
ами че я седни и й обясни на тая жена ,че ти си на 30год и ще правиш нещата така както ги правят сега 30-годишните. и понеже е вече дърта да спре да се бърка.няма вечно да е домакиня,пък и утре може да се тръшне на легло и да се напикавва.и ще трябва някой нея да я гледа.така че да си наляга парцалите,за да не се чуди на дърти години кой да й трие задника.

Казах й няколко пъти, че съм жена на 30 и знам кое и как. Но какво да ти кажа, тя си е такава и не се примирява. След като тя си е в къщата, а аз съм на "гости" трябва да правя нещата по нейния начин. А това, че някой ден ще се наложи да й бърша задника грубо казано не мога да й го кажа. Не ми е удобно. А й като знам как ще се засегне.... Тя не позволява никой нищо да й каже или да й направи забележка. Тя винаги е идеална и компетентна по всичко.

mama na Mishi, можеш да си вземеш детето. То трябва да е с майката. Наистина, прецени колко те обича. Божидара е права - истинската любов планини премества. Кой е той да ти казва "Обичам те, ама напускаш без детето"??? Чакаш го да излезе и дим да те няма. Взимаш детето, малко багаж, малко пари, една прима карта да се обадиш на родителите си, зарязваш старата карта и бегом!!!

Иска ми се да ти кажа, недей мила, направете всичко възможно да се съберете, но не може само едната страна да прави компромиси, а другата - не.

Аз ще ти дам един не толкова близък един пример, надявам се да те накара да разбереш как реагира един мъжз разкъсан между това да бъде с жената, която обича и сина си и майка му. Значи, майка ми и баща ми са на 6 месеца младо семейство и си имат момченце (по-големия ми брат). Живеят при свекъра и свекървата (да подчертая, това е любимата ми баба и любимия ми , бог да го прости дядо). Баба ми е била за времето си важна личност, заемала е висок пост и съответно е била доста авторитарна. Положението - същото като твойто. Обяснявала на майка ми кое как да прави, как се гледа бебе и пр. Един ден на майка ми й писнало, взела си детето и отишла при родителите си. Те живеят в къща и имаше един половин етаж (2 стаи без кухня и баня, но поне е самостоятелно). Та баща ми после звъни в паника каво става и майка ми му вика - няма да живея с родителите на никой от двамата. На следващия ден баща ми дойде с неговия си багаж в тези стаички. Започнали са много трудно - готвели са на един газов котлон и са ползвали обща баня и тоалетна на етажа, но са били добре. Сега отношенията на майка ми със свекърва й са прекрасни.

Опитай така. Не мога да ти дам рецепта, но ако те обича, ще те последва, ако не - да си живее с бабата и да бърше нейното наакано дупе вместо на своето дете , а ти започни от начало. Може да е трудно, но ще си заслужава, защото ще си спокойна. А той ще може да го вижда - не го лишавай от това. Ако не обича теб, поне обича детето си.

Целувам те и ти пожелавам да намериш решение на тази дълбока житейска дилема. Пък ние ще ти помагаме с кураж, акъл и малко хумор 

Консултирах се с адвокат. Той ми каза, че не е добре да избягам с детето. Трябва да го предупредя че тръгвам. А най-добре би било да дойдат роднините ми да ме вземат за да има свидетели, ако стане нещо. Иначе ще се определи за бягство (евентуално, ако се стигне до съд). От друга страна, ако дойдат ще стане една..... Има да дърпаме детето..  Не знам. Сигурно в понеделник ще дойдат нашите, пък ще видим.

Щом си го решила, действай. Но, направено по този начин - с адвокат, роднини и т.н., не вярвам той да те последва - дори и да те обича. Ти си взела решение, но пак питам - вие двамата имате ли друг проблем, освен намесата на бабата? АКо само затова го правиш, жалко. Обидно е.

Когатя живяхме отделно 1 година на квартира нямахме проблеми. Но когато забременях, той реши че ще отидем да живеем у тях. Докато бях бременна помагах на бабата в домакинската работа. Тя вечно ме поучаваше и ми правеше забележки, както вече споменах. Мълчах си. Когато родих и тя започна да ми се бърка и в отглеждането на бебето и се скарахме. Мъжа ми ми направи забележка, че не й помагам както преди. Че кой ще пази малката? Тя не иска да стои сама и плаче. Той излиза да си пие кафето и друго не го интересува.
Понякога си мисля, че ме е използвал само да му родя дете. И сега се чудят как да ме изгонят.
И аз си мисля, че не ме обича. Или не знае какво е обич? Никога не ме е питал как се чувствам, щастива ли съм, липсва ли ми нещо.
Е, явно не съм го познавала достатъчно. Беше ми жал, като разбрах, че е израстнал без майка, но ...... сега не

Аз също ще те посъветвам да намериш начин да се махнеш от тази къща.
Понякога на човек трябва да му се срине света, за да стъпи на земята и да се осъзнае.
Напусни този мъж, уведоми го че не желаеш да живееш в този дом и се махни.
Нека поживее без теб - или ще изтрезнее и ще си поиска семейството обратно, или ще му хареса живота без теб ...

И как така ТОЙ Е РЕШИЛ, че трябва да живеете при баба му??? Това е решение за двама, не се взима ей така.
И да те е използвал да му родиш дете, все пак ти си му майка и законът на 100% винаги е на твоя страна. Не е нужно да имаш свидетели при изнасянето. То тогава всяка раздяла щеше да е страхотен цирк. Кажи му, че си тръгваш (уведомен е) и изчакай да го няма, за да няма допълнителни проблеми и недай си боже да ти посегне.

А и ти не си слугиня!!! Всеки помага според силите си. Моята свекърва така беше прекалила едно лято на вилата им, като ме караше да готвя и тичам като луда в къщата. Не че тя е стояла със скръстени ръце, де, но мъжът ми тогава скочи и едно хубаво й се накара, че прекалява.

Виж, ти имаш наистина много трудно решим проблем. А ти, обичаш ли го??? Какво те кара да стоиш при него, от кога ти е последният щастлив спомен с него, кога за последно плака от щастие, а не от болка? Кога се почувства жена??? Отговори си на тези въпроси и сама си направи сметката.

Ако не го обичаш, какво значение има дали той те обича???

Напротив, между тях двамата има проблем, който никак не е маловажен.
Проблема не е само в бабата.
Незачитането на чувствата и мнението е сериозен въпрос, който не бива да бъде пренебрегван.

Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване, но зависят от собствените ни действия.
Обичай себе си, цени се сама като личност, тогава и другите ще те обичат истински.

Малко странен съвет от адвокат  . Първо (без да съм адвокат) мога да ти кажа, че роднините не са надеждни свидетели изобщо - по простата причина че са пристрастни. Второ - единствената причина, която би могла да те спре да избягаш заедно с детето е, ако имаш претенции върху семейното жилище, т.е. това, в което живеете в момента.

Според мен 1) намери си друг адвокат; 2) намери къде да живеете с малката; 3) изнасяш се заедно с нея и казваш на таткото пред свидетели (някоя приятелка, например, но не и родителите ти-те в съда не вършат работа), че може да вижда детето когато пожелае. Най-добре попитай в консултации с адвокат в "Родители отглеждащи сами децата си".

П.П. Дела за бащинство и отнемане на род. права са безсмислени в случая според мен.

Божидара, само не ми стана ясно защо коментираш подписа ми и какво общо има това с темата (дори специално допълни по-късно коментара)???
Не виждам да има тема за коментари на чужди подписи. Нали?

За останалото, подкрепям Маргарита. Решението е взето. Мама на Миши, действай разумно. Успех! Важно е твоето спокойствие и това на детенцето. Но, все пак, опитай поне да не се разделите със скандали и кавги, а да запазите човешки отношения в името на детето - не го лишавай изцяло от контакт с баща му.

Не е писано с цел да те засегне лично. 
Подписа и размислите ти събудиха у мен мисли по темата.
Никъде не цитирам, че това е точно твоя подпис, не виждам и да съм писала коментар точно върху подписа ти.
Едва ли някой е забелязал някаква връзка между подписа ти и моя постинг.
А пък и не знам написаното във форума да е защитено с авторски права... 

Момичета, благодаря на всички за съветите и подкрепата. Ще ви кажа какво съм решила. Дадох му възможност да реши дали иска да се изнесем на квартира или не. Той категорично отрече. Разбрах се с майка ми да дойде в понеделник да ме вземе с кола, тъй като аз съм от далече (350км). Не знам как да му кажа, че ще идват и кога да му го кажа. Страх ме. Той е избухлив. Мисля в неделя пак да го попитам за квартира и ако откаже няма повече да му мисля. Все пак работата ми е в София и не ми трябваше да идвам към Търново. Той ме излъга, че ще започва работа в полицията и вече 1 година нищо.

Oт сърце ти желая успех!!! Бебка да остане при теб, той ако иска-да я вийда...това за мен е най-добрия вариант!
И аз като спомена за раздяла-да, ама детето...А кой се грижи за него и става посред нощ??? Чета за родителските права-да съм подготвена, ако ми се наложи (дано не стане, ама никога не се знае!)
Дано при теб се наредят нещата, най-важно за беба е да й е спокойно! А това ще е само при теб...и ти да си спокойна.. Успех!!!

Mama na mishi, какво стана с теб? Всичко наред ли е?
Чакаме да се обадиш, че се притесняваме за теб!!!
Хайде, до скоро

Здравейте момичета. Аз съм голяма страхливка.
Мъжа ми планира да замине в Испания до края на месеца или началото на другия. Сега кара курсове кат. Е - за тирове. Ще работи при негов роднина. Сега си подготвя документите. Ще проявя още търпение (което ми е много трудно), но искам като замине да се изнеса на спокойствие. Ако не стане работата той ми е обещал да ме закара в началото на месец май при майка ми да постоя за 1 месец. И там ще си остана. Така няма да се определи като бягство. Тогава ще му поставя условие ако иска да бъде с мен да остава в София, ако не да си тръгва.
Реших така, защото ако бяха дошли роднините ми да ме вземат, може би щеше да стане страхотен скандал и да "дърпаме детето.
Е, това е. Може да ме обвините, че съм несигурна, непостоянна и страхлива, но мисля че така е най добре.
Ох, колко бавно ми се минават дните... Добре, че ви има Вас, че да се разнообравявам. Благодаря ви.

аз лично не смятам да те обвинявам. Трудно си е решението и това си е. Ако имаш сили да чакаш, ние сме с теб!

Не можеш ли да поговориш сериозно с мъжа си и да му обясниш, че ако не се изнесете на квартира, ще се наложи да поискаш развод, защото това положение не е приемливо за теб. Ако е свестен, може да се осъзнае. Е едва ли ще стане от раз.....

За бебо съм готова на всичко.

 Решението ти е разумно.
Само силните могат да чакат.