Публикувана: 27 март 2007, 10:50 ч.
Последно мнение: 28 март 2007, 13:38 ч.

К'во са прайваш...

2 020
41
1

# 30 27 март 2007, 16:57 ч.

Мнения: 6 958

Цитат на: OnlyOne в вт, 27 мар 2007, 15:55

Цитат на: мама на Ваяна в вт, 27 мар 2007, 13:36

Да бъде и от мен !

Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.Амин!

Евала!!!

Защо не се кандидатираш за Господ? Всички ще сме щастливи! Laughing

# 31 27 март 2007, 17:15 ч.

Мнения: 4 053

Цитат на: OnlyOne в вт, 27 мар 2007, 15:55

Цитат на: мама на Ваяна в вт, 27 мар 2007, 13:36

Евала!!!

Защо не се кандидатираш за Господ? Всички ще сме щастливи! Laughing

малко тъпо и несериозно звучи Stop

# 32 27 март 2007, 17:36 ч.

Мнения: 365

Цитат на: Kalinkata в вт, 27 мар 2007, 15:44

Цитат на: triniti в вт, 27 мар 2007, 15:01

Винаги, когато ми е сдухано и криво прочитам този откъс от книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Куелю и възкръсвам, защото в този откъс е събрана цялата философия на живота ми:

"Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."

Благодаря ти за това, което си написала. Чак щях да се разплача Hug

Защото точно това е нещото, от което подсъзнателно се опитвам да избягам, за да си подаря "глътка свежо щастие" - от онова, което наистина съм. А всъщност, през цялото време на това "бягство", се страхувам, че съм заровила онова, което съм и което ме прави личността, която Създателят ме е направил. И се мятам като вода в бряг между едното и другото...Знам, че всеки от нас сам носи отговорността за постъпките си - когато го разбрах, осъзнах, че съм пораснала. Но и досега все още се уча - на това, да не пропускам този ценен момент, в който да поправя стореното и на това ДА ПУСНА НА СВОБОДА СЕБЕ СИ. Може би в последното се дъня най-много. Чувствам се като че ли съм се самозатворила зад решетките и си крещя сама "Пусни ме навън! Искам да живея!" Sick

Човек е най-големият враг на самият себе си. Каквото и да те е накарало да се хвърлиш в тези размисли, знай, че ти си творецът на живота си, а не наблюдател, който гледа през прозореца на страха и задръжките как протича той. Не преставай нито за миг да вярваш в чудеса. Те се случват на тези, които вярват в тях. Казвам го от личен опит.
И помни, че всичко хубаво в живота е любов. Hug

# 33 27 март 2007, 17:45 ч.

Мнения: 6 958

Цитат на: triniti в вт, 27 мар 2007, 17:36

Не преставай нито за миг да вярваш в чудеса. Те се случват на тези, които вярват в тях.
И помни, че всичко хубаво в живота е любов.

Много хубаво изкаване мила Hug

Аз вярвам

# 34 27 март 2007, 19:32 ч.

Мнения: 597

Когато ми е сдухано,първото което правя е да излезна на слънце..с кафето разбира се,ако ще съм в нас- в градината,ако е навън-с приятелка. И да нямам пари,поне за едно 4ервило или някоя подобна дрънкулка ще имам...или отивам по магазините..или до фитнеса-там вси4ки са усмихнати, свежи-дори и дебеланките са в настроение..Ако някой в къщи те е ядосал,намери си при4ина да се разкараш на някъде...Слу4вало ми се е преди много време,да ходя в парка сама и да се нарева.../без да ме зяпа някой разбира се../- дори и това ми помага,защото след това ме обхваща амбицията- бърша последните сълзи и взимам решение как да продължа с достойнство и така,4е да не се предавам!И като се върна...ела да видиш-нов 4овек ,влизам с гръм и трясък...Разли4ни са на4ините,избери подходящият за теб,фатката е да не се предаваш,да не се самосъжаляваш,да вдигнеш гордо глава и да покажеш на света,4е нищо не е в състояние да те сма4ка. Ако ти не помислиш за себе си,няма кой да го направи.

# 35 27 март 2007, 19:44 ч.

Русе
Мнения: 511

Цитат на: Мони * в вт, 27 мар 2007, 17:15

Цитат на: OnlyOne в вт, 27 мар 2007, 15:55

Цитат на: мама на Ваяна в вт, 27 мар 2007, 13:36

Евала!!!

Защо не се кандидатираш за Господ? Всички ще сме щастливи! Laughing

малко тъпо и несериозно звучи Stop

Колко си мила!
Естествено, че е несериозно, но тъпо звучи твоя пост, че се хващаш за такива работи в тази хубава тема!

# 36 27 март 2007, 22:16 ч.

Мнения: 4 053

Цитат на: OnlyOne в вт, 27 мар 2007, 19:44

Цитат на: Мони * в вт, 27 мар 2007, 17:15

Цитат на: OnlyOne в вт, 27 мар 2007, 15:55

Цитат на: мама на Ваяна в вт, 27 мар 2007, 13:36

темата е много хубава,но май не е място за шеги Sick

# 37 28 март 2007, 01:02 ч.

Мнения: 2 959

Цитат на: Kalinkata в вт, 27 мар 2007, 10:50

Тази сутрин денят изглежда много по-кофти, отколкото вчерашния...

Калинката, как можа да позволиш подобни черни мисли да развалят настроението Ти преди голямият Ти ден?!

Честит Рожден Ден, търсещо Себе Си Момиче!

С пожелание за много здраве, много късмет, и разбира се постигане на мечтите. И...не, Ти не бягаш от себе Си, нали?! Просто Ти трябва малко повече време за да намериш отговор на въпросите Си, а брака е трудна задача, в която трябва да даваш и жертваш понякога. Но Ти ще се справиш, защото досега винаги си го правила успешно. Дано новият Ти ден бъде много слънчев и усмихнат от вчерашният, въпреки че от малко мъгла, дъжд имаме нужда за да се научим да ценим силата на светлината и щастието. Имай невероятен празник, пролетно мъжко Майче, с много приятни изненади!