Публикувана: 27 март 2007, 10:50 ч.
Последно мнение: 28 март 2007, 13:38 ч.

К'во са прайваш...

2 009
41
1

# 15 27 март 2007, 14:06 ч.

Мнения: 185

Цитат на: мама на Ваяна в вт, 27 мар 2007, 13:36

Да бъде и от мен !

Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден.Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм.Амин!

за първи път се замислям,за този вариант,но много ми харесва и щеше да е хубаво,ако можеше да се случи Laughing

# 16 27 март 2007, 14:08 ч.

Мнения: 2 147

Страхотни мисли .... , но защо сте тъжни, усмихвайте се на живота Hug

,дори и ако трябва да плачем , ще ни бъде по лесно

# 17 27 март 2007, 14:13 ч.

Мнения: 1 364

Цитат на: miranda_rs в вт, 27 мар 2007, 11:18

# 18 27 март 2007, 14:19 ч.

Мнения: 3 537

хубава тема! bouquet

# 19 27 март 2007, 14:30 ч.

Мнения: 6 958

Цитат на: Azzy в вт, 27 мар 2007, 12:51

да знаеш какво наистина искаш и какво би те направило истински щастлива, защото понякога ТО се появява изведнъж и за кратко и трябва да можеш да го разпознаеш и да го задържиш в живота си.

Това ми хареса Peace

мама на Ваяна страшна си Peace

Нати по ведро мила по ведро Heart Eyes

Ето и нещо кратичко от мен:

''Животът е един, а дните много дали ще тичаш или просто ще вървиш - важното е да не го проспиш!!!'' Mr. Green

Много щастие ви желая и само усмивки bouquet

# 20 27 март 2007, 14:43 ч.

Мнения: 8 917

Готино

прегръщаш се здраво с две ръце, казваш си, че въпреки всичко се ПРИЕМАШ и ОТНОВО ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ОБИЧАШ Crazy

# 21 27 март 2007, 14:51 ч.

Мнения: 398

и колкото да ми е гадно и мрачно и тъпо ...
усмихвам се когато ми се плаче....
усмихвам се когато ме боли....
и много по добре се чувствам
когато ме погледнат два чифта очи
на обожаваните ми деца

# 22 27 март 2007, 15:01 ч.

Мнения: 365

Винаги, когато ми е сдухано и криво прочитам този откъс от книгата "Край река Пиедра седнах и заплаках" на Паулу Куелю и възкръсвам, защото в този откъс е събрана цялата философия на живота ми:

"Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.
Горко на оня, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си. Но когато погледне назад - защото все някога поглеждаме назад, - ще чуе сърцето си да казва: „Какво стори с чудесата, чиито зрънца Бог пося в дните ти? Какво стори с дарбите, които твоят Учител ти повери? Погреба ги в дълбока яма, защото се страхуваше да не ги изгубиш. И сега единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде сигурността, че си пропилял живота си."
Горко на оногова, който чуе тези думи. Защото ще повярва в чудеса, ала вълшебните мигове в живота му вече ще са отлетели."

# 23 27 март 2007, 15:32 ч.

Варна
Мнения: 1 858

Valieta,много добре казано bouquet

чак се просълзих.............
и аз съм в един такъв период Tired

...,но благодарение на това което чета тук,виждам че няма да я бъде дълго, тая мойта тъга Hug

Благодаря ви bouquet

# 24 27 март 2007, 15:36 ч.

Мнения: 4 053

Цитат на: Biby в вт, 27 мар 2007, 12:32

Има и друга рецепта :
1. спираш да се самосъжаляваш
2. ставаш поне малко егоист и намираш време за себе си
3. започваш да тренираш, да полагаш постоянни грижи за тялото си
4. надяваш усмивка на лицето и не я сваляш по /почти/ никакъв повод
5. започваш да харесваш и обичаш себе си, за да те харесват и останалите
6. спираш да се поддаваш на провокации и показваш, че не ти пука
7. показваш, че можеш да бъдеш независима и да се оправяш сама
...
Simple Smile

точно така

# 25 27 март 2007, 15:38 ч.

Бургас
Мнения: 3 553

Хайде и аз де се включа:

Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.

Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.

Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.

# 26 27 март 2007, 15:44 ч.

По-близо до звездите
Мнения: 274

Цитат на: triniti в вт, 27 мар 2007, 15:01

Благодаря ти за това, което си написала. Чак щях да се разплача Hug

Защото точно това е нещото, от което подсъзнателно се опитвам да избягам, за да си подаря "глътка свежо щастие" - от онова, което наистина съм. А всъщност, през цялото време на това "бягство", се страхувам, че съм заровила онова, което съм и което ме прави личността, която Създателят ме е направил. И се мятам като вода в бряг между едното и другото...Знам, че всеки от нас сам носи отговорността за постъпките си - когато го разбрах, осъзнах, че съм пораснала. Но и досега все още се уча - на това, да не пропускам този ценен момент, в който да поправя стореното и на това ДА ПУСНА НА СВОБОДА СЕБЕ СИ. Може би в последното се дъня най-много. Чувствам се като че ли съм се самозатворила зад решетките и си крещя сама "Пусни ме навън! Искам да живея!" Sick