Не мисля, поне в къщи, че се опитваме само да оцелеем, напротв, но оцеляването е една от причините, които ме карат още повече да възпитавам по определен начин децата си. С големия си син прекарваме доста време заедно в разговори. Той е вече 7- годишен, първокласник, доста е самостоятелен и има за какво да си говорим. Някои от нещата, в които аз съм била възпитавана сама съм отхвърлила и от опита си съм решила да променя по отношение на своите деца възпитанието им в определена насока.
Например едно от приоритетните ми неща, на които се опитвам да го науча е самостоятелността в избора и действията и навика да носи отговорност за този избор. Това нещо липсва на по- голямата част от нашето население и създава огромни практически проблеми както на обществото, като цяла, така и на индивида, който не притежава тези качества. Трудно е, но го карам да обмисля варианти и да ги обсъжда, преди да действа. След това често се случва да обсъждаме последиците от един или друг избор. За мен важно е да се научи да разсъждава самостоятелно.
Разбира се има и други важни неща, но това упражняваме най- напористо от близо година насам.
За бебето е още рано, сега се отглеждаме повече, а по- малко се възпитаваме.