Публикувана: 4 март 2007, 12:02 ч.
Последно мнение: 6 март 2007, 16:07 ч.

Какви духовни ценности предаваме на децата си

2 008
20
1

1
2
Всички

4 март 2007, 12:02 ч.

Мнения: 109

Предаваме ли на децата си някакви духовни ценности и дали не сме се посветили само на това да оцелеем и да трупаме само материални блага. Колко пъти сме им разказвали за културата и историята на народа ни . При мен например се случва рядко. А мисля че не трябва да е така.
"Децата се нуждаят повече от примери отколкото от критики"-Ж.Жуберн family4

# 1 4 март 2007, 12:26 ч.

Мнения: 7 388

Най-краткия отговор на въпроса ти:Такива,каквито ние притежаваме.Нещо ,което го няма у теб,просто не можеш да го предадеш.А то с приказки не става. Mr. Green

# 2 4 март 2007, 12:37 ч.

Мнения: 1 937

Цитат на: Didia в нд, 04 мар 2007, 12:26

Такива, каквито ние притежаваме...

Разбира се!

И това, което ние знаем - показваме, разказваме, обсъждаме... Съобразено с възрастта на децата ни.
Националният флаг на покрива целогодишно, а не само на трети март, 100-те национални туристически обекта, които посещаваме с предварителна подготовка, винаги когато можем...
Въпросът предполага много отговори.

# 3 4 март 2007, 13:41 ч.

Мнения: 109

Да съгласна съм съм че първо трябва ние да ги притежаваме но дали успяваме да ги предадем.Защото родител които непрекъснато говори колго голяма е ползата от книгите а в свободното си време се излежава пред телевизора не звучи убедително. И има вероятност децата да не повярват на думите ни.
"Възпитанието може всичко.То е в състояние да произведе даже гении"-Хелвеций smile3529

# 4 4 март 2007, 14:40 ч.

Мнения: 3 367

това ще стане ясно след около 15-18 години в нашия дом..
традиция,култура,морал и ценност не могат да се прелеят зорлем,не е като да ги забъркаш със сладко 1е да се преглътнат без да разбере дете..правим каквото можем и намираме за редно,но какъв 1овек е детето има също огромно зна1ение за "предаването";
не се напъвам излишно,правя/1ета/показвам това к ми се струва редно и нужно,кой какво разбира и пази не ме тормози толкова..
*
за "матер.блага"имаме доста то1ни правила у дома и не ме тревожи потенц.риск от прекалена ангажираност с тях..

# 5 4 март 2007, 18:55 ч.

Мнения: 1 470

И аз също се опитвам да ги възпитавам да бъдат човеци,да ги уча да уважават другите,да бъдат горди че са българи,но светът е толкова сложно нещо...Всички сме се превърнали в зверове,надлъгваме се един друг,прецакваме се,и после се извиняваме за това с това че сме българи...
За четенето четем...Вечер легнали в креватите си задължително четем,а който още не може разглежда,на масата винаги се събираме заедно за вечеря,говорим...Играем заедно на семейни игри,ходим на разходка в планината,на прощален концерт на Георги Минчмев,на 6 септември на парада,на трети март,винаги участваме във празници като Поклади,Тодоров ден,Цветница и др.в нашият квартал те са просто традиция,когато попаднем на някое свято място,разказваме с баща им,ходили сме по музеи,по манастири,ходим на църква...Какво още?!Стараем се!Но понякога имам чувството че сме сами...

# 6 5 март 2007, 10:14 ч.

Мнения: 1 640

Радвам се ,че въпросът е повдигнат и съм съгласна напълно с изказаните вече мнения.Нямам какво да добавя от моя опит,тъй като детето ми още е малко за целенасочени и системни въздействия в тази посока.
Подразних се ,че темата бързичко е отишла на втора страница,защото може би става в-с за духовни,а не за материални неща.Дано постъпят нови мнения.Ще почерпя идеи от вашия опит,които да приложа в близкото бъдеще!

# 7 5 март 2007, 10:43 ч.

Мнения: 109

Какво по хубаво нещо да предадеш на децата традициите ни. А те не са малко .За да повярват децата в тях трябва да им обясним техния смисъл и тяхната значимост.Иначе думите ни ще бъдат неубедителни.
"Който възпитава едно момиче , възпитава с него едно цяло семейство, а чрез него цяло потомство"-П.Р.Славейков family6

# 8 5 март 2007, 11:22 ч.

Мнения: 2 722

Много "тежка" тема и не ме учудва че е отишла на втора страница толко бързо - съгласна съм че да предадеш духовни ценности трябва да ги имаш наистина а не само да претендираш че ги имаш. Нека не забравяме че ние сме хората които служат за пример на малките човечета - те ни гледат и ни копират едно към едно. Не съм съгласна че ако едно дете е много малко то не може да започне да изгражда ценностна система - според мен може та дори и с копиране.
Друг е въпроса че забързани да правят пари и кариера по-голямата част от родителите приемат за чиста загуба на време поддържането на традициите.
Аз се старая да се отдава значимото на традициите.

# 9 5 март 2007, 12:36 ч.

Мнения: 2 700

Както вече са ти отговорили, човек предава на децата си само това, с което разполага като знания, умения , поведение, усещане за живота. Не можем да се надскочим.
Конкретно за нас и нашето дете, смея да твърдя, че правим всичко възможно да формираме една пълноценна личност в смисъл, че не пестим време. Говорим, разказваме, онагледяваме, посещаваме, обясняваме. Стараем се. Но рецепта няма. Времето ще покаже, доколко сме успяли.

# 10 5 март 2007, 14:01 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Възпитанието не е в думите, а в това зад тях.
НИто в примерите при обясняване на някакво действие или принцип, а в действията и отношението към света, което детето попива всяка секунда.
За това възпитавам себе си, а то стига до детето със сигурност.
Не става аз да съм кариеристка работеща и ден и нощ, гледаща детето само на снимка и да обяснявам че хората са преди парите; на Коледа да ядем пържоли и гледаме телевизия пък на детето да обяснявам... както и да искам да подрежда, а аз да сея бепорядък...
Аз съм научила много от родителите си без да ми обясняват специално, защото така са живели и за мен е най-естественото нещо на света, това което е било пред очите ми.

# 11 5 март 2007, 15:16 ч.

Мнения: 2 891

Искам да стане добър човек, със самочувствие и увереност. Да знае на какво е способен и да преследва целите си. Не искам да е шушумига и да мишкарува, за да оцелее, но ще се постарая да не е и прекалено нафукан Sunglasses

# 12 5 март 2007, 16:00 ч.

Мнения: 109

Предаването на духовни ценности от родители на деца е нещо като даряване, това е безвъзмезден жест.Моето момиче много обича да разговаря с баба си на тема как е било по онова време когато те са били деца.Как са празнували сирница, коледа , лазаров ден и др..
Дано този интерес продължи и занапред. newsm03

# 13 5 март 2007, 17:40 ч.

Мнения: 1 877

Всеки си има свой собствен път

# 14 5 март 2007, 22:25 ч.

Мнения: 2 959

Цитат на: djeli в нд, 04 мар 2007, 12:02

...Предаваме ли на децата си някакви духовни ценности...Колко пъти сме им разказвали за културата и историята на народа ни...

Djeli, поне се опитвам да го правя, а както е посала Анетте, времето ще покаже резултата. Но от друга страна и аз като Арт Мама се възпитавам и израствам заедно с Дана, опитвам се не толкоз с думите да й обяснявам нещата, а по- скоро със скритият им смисъл. Дъщеря ми е малка, но попива всичко- мимика, жестове, поведение в определени ситуации, емоции. А колкото до културата и историята, да разказвам, чета и самата аз се дообразовам заедно с нейните въпроси.

# 15 6 март 2007, 09:35 ч.

Мнения: 24 467

Темата наистина е добра и не е от типа на тези, които дори не ме карат да отворя. Изчетох написаното дотук и доста от постингите ми харесаха много.
Не мисля, поне в къщи, че се опитваме само да оцелеем, напротв, но оцеляването е една от причините, които ме карат още повече да възпитавам по определен начин децата си. С големия си син прекарваме доста време заедно в разговори. Той е вече 7- годишен, първокласник, доста е самостоятелен и има за какво да си говорим. Някои от нещата, в които аз съм била възпитавана сама съм отхвърлила и от опита си съм решила да променя по отношение на своите деца възпитанието им в определена насока.
Например едно от приоритетните ми неща, на които се опитвам да го науча е самостоятелността в избора и действията и навика да носи отговорност за този избор. Това нещо липсва на по- голямата част от нашето население и създава огромни практически проблеми както на обществото, като цяла, така и на индивида, който не притежава тези качества. Трудно е, но го карам да обмисля варианти и да ги обсъжда, преди да действа. След това често се случва да обсъждаме последиците от един или друг избор. За мен важно е да се научи да разсъждава самостоятелно.
Разбира се има и други важни неща, но това упражняваме най- напористо от близо година насам.
За бебето е още рано, сега се отглеждаме повече, а по- малко се възпитаваме.

# 16 6 март 2007, 10:10 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Темата ми става все по-интереесна.
Съгласна съм с Judy за отговорността. Наистина е основна ценност детето да бъде стабилен и отговорен човек. А момчетата дори още повече, че често липсват тези качества в поколението на татковците им. Ако не съзнава че всяко действие има последсвия и носи отговорности със себе си, това е доста трудно.
Мисля си,че ако се научи да носи отговорност за действията си и рабере, че хората и ценностите им са различни, родителите могат да бъдат удовлетворени.

# 17 6 март 2007, 14:13 ч.

Мнения: 109

Можем да предадем само неща в които вярваме.Децата веднага забелязват ако има противоречия. В семейства кадето се зачитат традиции празнуват се семейни празници няма как да не повлияе върху възпитанието на децата ни. love001

# 18 6 март 2007, 15:02 ч.

София
Мнения: 3 406

Много хубава тема, но и тежка.
Като цяло смятам, че времето, прекарано с децата ни трябва да е пълноценно- защо казвам това, познавам родители, които са по-цял ден с детето си, но го отглеждат по-скоро, отколкото да общуват с него.
Фактът, че много родители работят, не означава непременно, че не посвещават време на детето си, това е до човек, важно е времето, прекарано с детето да е пълноценно.
Ценностите за различните хора са различни, но в най-общ характер семейните, националните и социалните ценности могат да се вместят в някакви рамки и ми е много приятно, когато все по-често срещам възпитани и мили дечица, които видимо имат положена сериозна основа като възпитание и ценностти.

# 19 6 март 2007, 15:56 ч.

благодаря ти, djeli, за хубавата тема.

не можем да предадем на децата си нищо, в което не вярваме, въпреки, че те могат да го научат от другаде - както лошото, така и доброто. заради децата си се опитвам да бъда по-добър човек, за да бъдат и те по-добри човеци.

дъщеря ми е още много малка (бебето още по-малко), но отдавна е личност. личност, с която трябва да се съобразявам всеки ден (всяка минута). искам, тя да бъде отговорна и добра, опитвам се да й обръщам много внимание. сега не ходя на работа. но се надявам и като започна да имам време, за да мога да й предам, това което знам и да я подтикна да научи това, което аз не знам.
темата за качеството на времето прекарано заедно е направо клише, но от друга страна мога да кажа, че ми се е случвало да прекарам цял ден с нея и общуването ни да не е било пълноценно. друг път да съм била с нея половин час и да се чуствам удовлетворена, а и тя също. пожелавам ви на всички пълноценни мигове с вашите деца, за да можете да се насладите на тяхното съзряване като личности.

# 20 6 март 2007, 16:07 ч.

Мнения: 109

Така е народа е казал ;"Каквото посеем това ще жънем"-просто, кратко и ясно
Радвам се че темата ви допадна .Благодаря ви за мненията които споделяте . lovekiss

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: