Кога започнахте да спите отново нормално

# 75 20 май 2007, 23:51 ч.

Мнения: 419

Цитат на: Assia_Dimitrova в нд, 20 май 2007, 22:53

Ники,миличка....това е знак според мен Hug

В най-скоро време той ще се върне при теб и ще си го гушкааааш до полуда.
Искренно ти го желая,в най-скоро време.

Ники,мила,мисля че Асето е права.Това е един хубав знак че в най-скоро време ангелчето ти ще върне при теб!Желая ти го от сърце! bouquet

# 76 21 май 2007, 09:53 ч.

Мнения: 7 114

Ники, сега щастлива в съня, а скоро и наяве. Hug

# 77 21 май 2007, 11:34 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: Assia_Dimitrova в нд, 20 май 2007, 22:53

Ники,миличка....това е знак според мен Hug

В най-скоро време той ще се върне при теб и ще си го гушкааааш до полуда.
Искренно ти го желая,в най-скоро време.

И аз мисля така. Това е хубав знак.

# 78 27 юни 2007, 11:53 ч.

Мили и изстрадали момичета,
аз също се присъединявам към вашата мъка и ви разбирам напълно! Преди близо месец разбрах, че бебечето ми на месец и половина бременност е мъртво в мен, а няколко дни по-рано чухме пулсация...Вече и то е моето ангелче...дори толкова мъничко.
От този злокобен ден съм в тежка депресия и въпреки успокоителните и хаповете за сън, нищо не ми помага.Нито социални контакти, нито се храня нормално, нито мога да спя...нищо, а още повече,че и съпругът ми е извън БГ и от това още повече страдам -подкрепя ме много, обажда ми се винаги, но не е тук и не се знае кога ще бъде...Това още повече ме кара да полудея от неясното ни бъдеще-кога и как ще бъдем заедно...А трагедията от загубата на бебчето е неописуема.Мятам се всяка нощ като риба на суха, невиждайки светлинката в тунела... и въпреки че от два днисъм на работа,не мога да се концентрирам изобщо, а само се ровя в подобни форуми, търсейки някаква съпричастност и утеха...
Дните минават неописуемо тежко, през нощите не се живее...

# 79 27 юни 2007, 12:22 ч.

София
Мнения: 1 098

nadyanikolova, съжалявам за загубата ти. Разбираме те напълно през какво минаваш. Няма лек, и никога няма да открием такъв. Успокояващото е , че не спираме да се борим за това което най-много желаем. Успех , и бързо възстановяване. Недей да таиш болката в себе си, излей я тук.

# 80 27 юни 2007, 19:56 ч.

Мнения: 1 165

Аз ъщо съм на това мнение-мъката никога няма да мине,само ще намалее но ти никога няма да забравиш случилото се.Макар че изминаха повече от 3 месеца от загубата на моето момиченце,аз все още тъжа за нея така както и в парвия ден след загубата.Хубавото при мен е че преди няколко дни бях при лекаря ми и ми каза че вече сам съм се възстановила и сам готова за нова бременност,само трябжа да ми нормализира цикъла,тъй като имам проблеми.Така че пак ще трябва да чакам около 2 месеца още и започваме с новите опити.Успех желая на всички вас и дано скоро всяка жена преживяла загуба скоро да се похвали с добри новини EFP

.Прегръщам ви Hug

# 81 30 юни 2007, 19:55 ч.

Мнения: 1 350

Здравейте, мили мами!Често влизам да ви чета.И аз си имам своята си болка.И аз съм една от вас ,мама, преживяла загуба през далечната 1998г. в 12г.с- мисед аборт.Тогава се запознах с болката!Днес съм щастлива мама на две слънчица. Благодаря на Бога от все сърце за милостта му и радостта, с която ме дари и докато съм жива ще му благодаря...
Но..... Никога няма да забравя онази пълнота,която изпитах,когато разбрах че съм бременна с първото си детенце,което загубих. Никога няма да забравя,след като прокървих, думите на престрашилата се да ми каже лекарка,защото явно не бях разбрала,че бебето не е живо - невероятен шок. Никога няма да забравя онзи сън,който сънувах 10-ина дена преди това- сънят в който се сбогувах с моето дете,как му казвам,че съм слаба,че сега не мога да го защитя,не мога да го предпазя,както ми се иска и огромната любов и разбиране в очите на това дете; че ще се срещнем друг път! Никога няма да забравя вината си,която изпитвам.Чувствам вина....защото пренебрегнах себе си и бебето,нашето здраве и удобство заради другите.....Никога не забравям датата на термина ми на онази злополучна бременност и никога не празнувам Гергъов ден,когато си излязох небременна от болницата. Минали са почти 10 год.,но от тогава не спя нормално.....забравила съм какво е.След аборта нямаше нощ без сълзи. После забременях и пак не спях нормално от трвога и притеснение нещата да не се повторят. И двете ми бремености бяха проблемни и можете да си представите ужасът ми всеки път,когато прокървявах това да не е краят. Месеци на легло.Сама. И двете ми деца по чудо са живи!!!Не знам как може човек да спи нормално след всичко това.....Мъжът ми не беше до мен в пряк и преносен смисъл.
Извинете ме,че бях толкова подробна,но исках да споделя......

# 82 4 юли 2007, 11:04 ч.

Мнения: 3 166

laki, никога не минава, никога не забравяме. и това е нормално според мен, другото би било неестествено. Бог ти е дал две дечица - те няма да заместят изгубеното, но вярвам, че напълно осмислят живота ти. Прегръщам те. Hug

Причина:

Причина: