Кога започнахте да спите отново нормално

Мила Роси, едва ли някога ще спя бе за виждам ужаса! и аз като Мери съм на работа от няколко дни, и вчера едвам да набия една жена  която удари шамар на детето си! За сега моята Вяра е още сред нас, ала не е до мен. Кошмарите предстоят!
От всеки един от отговорите намирам доста прилики за моето състояние. Но наистина ОЩЕ НЕ СПЯ

 meyz , моля се за теб и твоето малко бебче  . Дано всичко да е наред!!!

meyz  
Ще се моля за Вяра 

meyz, 
Дано успеете да продължите напред. 
А Вяра е толкова красива. 

meyz, Нека Бог ви даде силите да продължите.
За пореден път - голяма част от лекарите в тази държава са.... жалки, дребнави нищожества. Съжалявам, че още едно семейство е трябвало да стане жертва на тяхната компетентност. 

Meyz,толкова е сладка малката.Моля се всичко да е наред с нея!Прегръщам те!

 

Аз пиех лекарства няколко месеца всяка вечер и така заспивах.

Мила meyz ,  мисля си, че знам как се чувстваш. Иска ми се да те успокоя - някой ден ще започнеш да спиш, някой ден след година, две, кой знае, но ще се случи. Това, обаче, не значи, че ще спреш да виждаш ужаса, просто ще започнеш да го виждаш по-рядко. Но въпреки, че ще бъде по-рядко, ще боли така, все едно се случва в момента. С учудване ще установяваш, че не си забравила нито една секунда от тези месеци, просто си ги заровила дълбоко.
Ще се научиш да живееш с тази болка, ще плачеш тайно или явно, ще продължиш напред, ще станеш по-силна, ще се научиш да цениш това, което имаш и да оплакваш тайно това, което си загубил.
Но всичко това ще те направи по-човечна.
Едва ли те успокоих. Това, което ти се случва е ужасно и няма равно на себе си, но ти ще го преживееш, защото си силна. И аз съм с теб

Мила  MEYZ  това което ти се случва не е честно твоя кошмар продължава все още наистина разбирам как боли аз вече написах историята си в "нека да се представим" но я пускам и тук защото аз също си задавам въпроси без отговор:
Здравейте мили момичета,
Преди месец и половина на 3 март и аз станах майка на ангелче.Незнам дали ще имам сили да ви разкажа и моята болка защото сърцето и душата ми плачат.

Преди около две години преживях така наречения мисед аборт загубих бебечето в третия месец мислех си че няма по лошо от това такава болка ме разкъсваше от вътре .....  но се посъвзех след шест месеца решихме да опитаме отново мислех си няма как да се повтори неможе живота да е толкова гаден въпреки това когато разбрах че съм бременна бях повече изплашена отколкото щастлива.Засъжеление всичко завърши отново със мисед към края на трети месец................................................................................
 Мина доста време от тогава правихме си генетични изследвания и всички други които ни посъветваха за да добия смелост и сила да опитаме пак защото много искаме да имаме дете. Забременях отново на 15 август 2006г. на Богородица знам че тогава се случи, и бях сигурна че не е случайно.Първите четери месец ги изкарах със свито сърце и със страх но след като влезнах в шестия месец вече бях сигурна че нищо неможе да ми се случи.

На 01/03/2007г в края на седмия месец за първи път сърцето ми се сви от болка генеколога който посещавах каза че нещо го претиснява и ме изпрати на триизмерен екограф във ВМИ гр.Пловдив там ми казах че бебчето ми има хидроцефалия нищо не разбирах неможех да повярвам че всичко това ми се случва само разбрах че има нещо в мозъка.Реших да потърся друго мнение неисках да повярвам че е истина отидохме със съпруга ми в Мйчин дом София доктор Марков заключи че бебето ми има СПИНА БИФИДА С  ХИДРОЦЕФАЛИЯ и бременноста трябва да се прекъсне по мед.показания незабавно.
Приеха ми във ВМИ на 02/03/2007г. всичко се случваше толкова бързо и несправедливо сякъш беше един лош сън родих нормално предизвикаха ми болки роди се живо момиченце нарекох я Мартина живя един ден  така  и  не я видях.................................................

Но я сънувам всяка нощ малкото ми ангелче там на небето а толкова я исках..........................
Знам че никога няма да спе да ме боли душата.Опитвам се да продължа живота си но много боли съпруга ми много ми помага да превъзмогна всичко това но едвали някого ще успея.Тайно плача когато остана сама вечер се будя с надежда това да е било кошмар но уви...........

Сега щях да съм в деветия месец...................


 

helenapeeva , безкрайно, безкрайно съжалявам. С цялото си сърце се моля Бог да ти изпрати едно мъничко човече, което да донесе успокоение на душата ти.

На всички ни пожелавам сили, защото са ни много необходими

helenapeeva,  Четох историята ти и в другата тема... Много тъжно... Пиши тук, ние някак успяваме да си даваме кураж. Не знам как става и откъде го намираме, но лично аз го усещам от първия ден, когато попаднах при момичетата с подобна на моята съдба... 

RENNY   права си тук срещаш подкрепа и знаеш че за съжеление момичетата тук наистина знаят какво всъшност чувстваш защото са го изпитали и продължават да го изпитват разбрах го веднага трябва да си даваме сила за да продължим напред в живота.

Здраверйте мили мами.Аз загубих моето бебче на 23.03.2007г. и до ден днешен не мога да спя,а ако успея да задремя всеки път преживявам всичко насън-кошмарите нямат край.Ужасно е