Кристалните и индигови деца

Четох статията за индигото и кристалчето. Написаното за кристалчето звучи като чиста измислица на майката, която явно се увлича по източни учения и езотеричното

Otdavna ne e pisano po temata jalko,4e 4ak sega q pro4etox Blagodarq na vsi4ki, izkazali mnenie i mi se iska da spomena tuk 2 filma - RAINMAN i FOREST GUMP (izvinqvaite, 4e pi6a na latinica) Bix se radvala, ako temata se vazobnovi

 secretdreambox , това са много силни филми. В действителност ситуациите са доста крайни и са критерии за зрелост на обществото. Да се защити общността и да се даде възможност на индивида за себереализация.

Amber, blagodarq, 4e se vklu4i- ve4e sme dve dano i drugite da se varnat. Ne mislq, 4e temata e iz4erpana. A kato spomenax filmite imax predvid, 4e tazi tema mi gi pripomni i mislq, 4e glavnite geroi i v dvata se vpisvat v neq

  Аз точно не съм от привържениците на строги класификации и групиране. Вярвам във възможността да намерим път към децата си. И пътят винаги минава през сърцето. Не им е лесно на сегашните деца. Границите са по широки и те често не знаят точно до къде могат да стигнат. С цел да запазим индивидуалността им,понякога ги нагърбваме със сериозната отговорност да вземат решения.  Осъзнавам,че това не е никак лека задача.

Колко меко си го казала, че често си загубват детството...
И колко е вярно за сърцето... Децата с амного по-мъдри и по-чувствителни от възрастните, които понякога просто ги порастяват.

и аз подкрепям secretdreambox в това темата да продължи,мисля че във времена на Кристалните и индигови деца  е нужно ние от старото поколение на се пригодим към тях,да се научим да ги обичаме такива каквито са защото те са поистини от нас
мисля че тази тема е идеална да си помагаме взаимно в развитието и усъвършенстването си в отношенията ни с децата си,обмяната на опит една огромна крачка напред към тази цел

И все пак трябва да се чете история. Ясно си личи как всяко поколение държи да отбележи колко е специално и че именно то живее във времената на Второто пришествие и всички катаклизми, защото сме ИЗБРАНИ. Колко глупости в тази тема чета... Колкото никъде другаде. Трябва да се пригодим да обичаме децата?! Че те просто трябва да се обичат и се обичат, какво има да се пригаждаме. Децата не са различни от никои досега, нито от нас като деца, нито от прабабите и прадядовците ни. Единственото, което е променено е бързият поток от информация и пълната дезориентация при липса на класически морал, здраво общество, но пък глобализация и интернет. Така че стига с глупостите.

Secretdreambox, пиши на български, обидно е за форума и за самата теб да не ползваш кирилица.

Чета темата днес, но ще забравя какво искам да пиша.
По принцип съм си ку ку. Интересни са ми такива неща, но до толкова, че да са обяснени научно и с факти. На принципа съм око да види, ръка да пипне.

Аз самата съм многостранна натура. Като дете съм си седяла самичка. Помня, че много рисувах, идваше ми отвътре. Но нашите не го развиха този талант. Сега по настоящем с каквото и да се захвана ( плетене, шиене, и т.н) ми идва отвътре и правя красоти. Прости неща, но красиви. Имам много силна интуиция- знам кога нещо ще се случи, кога ще падне детето, сънувам разни неща. А бе ку ку съм си. Не съм от калъпените хора, макар, че имам такъв вид.

Сега имам дете, на 2 и половина.
Мъжа ми има леля с разни способности ( колко е вярно тя си знае). Когато бях бременна ми каза, че ще е момиче, после се потвърди. Два- три дни след това просто се появи името за детето.
Само защото е моето дете я възприемам като много специална ( какво всяко дете). Същата тази леля каза, че е кристално дете.
Четейки характеристиките, не мога да потвърдя това на 100 %.
Проговори рано и доста смислено. Играе си сама или избирателно. Знае кое дете е лошо ( аз избягвам да давам такива определения). Обича да събира листа и камъчета. Рисува свой картини и казва какво има на листа. много е обичлива и има една харизма около нея. Аз не съм общителна, но доста често ни спират да и се порадват.

Факт е, че живеем в ново време и се разжат доста различни деца. Аз искрено се надявам бъдещето им да е по- добро от нашето и да имат смелостта да се противопоставят на нормите.
Макар, че като се замисли човек ако настъпи хаос?

    Понакого противопостовянето на нормите, си е вид норма. Има редица течения,които се противопоставят, обаче издигат просто друга норма, понякога доста нелепа.
Важното е децата ни да се чувстват закриляни,и да успеят да чуят най доброто от сърцето си.

Според мен е много важно децата да се чувстват разбрани. Вместо постоянните проповеди, можем да кажем просто: "Знам какво ти е, знам как се чувстваш, ядосан/а си защото.... искаш ли да поговорим за това". Защото като се замислим колко досадни и отвратителни биха били отношенията ни с човек, който непрекъснато ни опява, наказва, заплашва... А защо го правим постоянно с децата си? Какво очакваме? Независимо кристални ли са, индигови или порцеланови, на всеки би му писнало и би се държал инфантилно.