Кристалните и индигови деца

Здравейте!  Темата е страшно интересна, Този месец има статия за две български деца, едното индиго, другото кристал, в списание Осем (. Това е бившият Космос. Доста е интригуващо, ако ви интересува, хвърлете му едно око 

Аз от известно време се ровя по темата и дори се сещам, че мой познат има доста проблеми с детето си. Трудно се съсредоточава, обича да се затваря и да рисува, малко е буйно момчето  , може и да има нещо! Кой знае! А да, има и говорен проблем и сега го мъчат да произнася правилно определени звуци.

А за кристалните, пише, че виждат аурите, както ние виждаме ръцете си примерно.

Това майтап ли е? Смях се с глас, сълзи ми потехока на очите ... ох, скоро наистина не съм се забавлявала така искрено и чисто и да плача от смях!

Ти се смееш, ама съфорумката може да стяга абитуриент нАпролет. 

И да научи майка си да пише грамотно.

Подкрепям напълно!

Не знам детето ми дали е индиго или кристално или просто трудно, обаче в последно време се улавям да го причислявам като дете на новото време, не за друго, а за мое си успокоение. В момента е на 5 години, но все съм имала някакви проблеми. Проходи нормално - на 11 месеца, проговори също нормално, но още от малък не играе със играчки, редеше ги и то винаги по някакъв признак. На около 7 месеца започнаха да му се  появяват бактерии в урината над нормата и след множество антибиотици и най-на края при престой в болница и преливане на антибиотик венозно го изписаха, друго дете. От весело дете и постоянно в движение, то побеляваше и не знаеше къде се намира. Започнаха се едни изследвания за епилепсия, но всички резултати бяха отрицателни. Един от "светилата" в неврологията, на база само , че побеляваше и с часове не беше контактно, потеше се реши, че има епилепсия. Назначи му лечение, нещата започнаха да стават още по-зле. Добре, че се случи така, че в това му състояние случайно го видя и друг доктор. Той ни посъветва да потърсим и други мнения. Е, слава богу потърсихме. Започнаха се пак едни изследвания, при което отново нямаше никакви признаци в изследванията детето да е болно от епилепсия. Спряха му назначеното "лечение", като детето малко по малко започна да се възстановява. През цялото време когато вземаше лекарствата почти не знаеше на кой свят се намира, но въпреки това научи буквите още на 2 години и то всичките. Не ги научаваше, като тази е на мама, тази на тате и т.н., а си ги произнасяше така както са си. Знаеше над 20 стихчета и песнички, които научавах в последствие, че ги знае, като започваше сам да ги казва. Малко преди на направи 3 години му спряха лекарствата и го записахме в детската градина, първият ден отиде с желание, но на вторият не искаше, казваше, че учителката му се карала и го биела. Започна да се напиква в детската, като беше спрял от две годишна възраст да се напиква. Водихме го няколко пъти на сила и когато го взимах, той излеждаше мнага зле, наплашен. Една сутрин получи гърч. Вече бях  сигурна, че има епилепсия. И се започнаха отново едни изследвания, едни мъчения за детето и отново нищо. Резултатите отново показваха, че детето няма епилепсия. Спрях го от детската градина. Детето ми беше наплашено , но малко по-малко започна да се възстановява. Както казах, той почти не играеше с играчки, но обожаваше да разглежда книги и да му чета. Аз през целият си живот не бях чела толкова книги, колкото на него. Миналата година /беше на 4 години/ с баща му бяхме легнали на обяд и синът ми седнал на килима и отново взел книжка и в един момент го слушаме как той сричаше една думичка и след това я каза цялата. Ние се втрештихме, защото никога не бяхме го учили да чете. Той беше се научилсам. Започнах да го питам и за други думички да ми чете и той го направи, четеше или буква по-буква или на срички, но след това казваше цялата дума. В момента на 5 чете цяло изречение. Преди 1 седмица пак го пуснахме на детска и отново проблеми. Учителките казваха, че постоянно изпитва страх, но въпреки това не ги слуша, обижда ги и се  държи отвратително, стои настрани и не иска да се приобщи. Той просто не признава авторитети и въпреки страха си от тях, не се подчинява. И друго, адски е чувствителен, направо ме побърква понякога, често се случва да прави заключения, които би ги направил възрастен човек. 
 Та от всичко изброено, и преживяно, за да не се побъркам още повече, предпочитам да го причислявам към специалните деца /за мое си успокоение/, а не да му лепвам етикета трудно дете.
 Извивявам се предварително, ако съм ви одтегчила.

Да тие живо и здраво детето! Щом имате начин да си го гледате без детска градина /където не е ясно дали има условия за него/ нямате проблем сякаш/. Много деца са наричани трудни само защото си изискват /понякога по странни начини/ елементарно уважение, което за съжаление не винаги се дава по подразбиране на децата.

Четох онзи ден че се прави нов закон за образованието, за адекватно обучение на съвременните деца.
Става въпрос за тотална смяна на приниципите на обучение.

Дано успеят да сменят все още властващия комунистически подход на възпитание чрез дисциплиниране и пречупване на детската психика. 

  Ние сега започваме училище. Много се притеснявам. Но по скоро от неправилен подход към учението и съставянето на програми на по високо ниво.  Иначе ми се струва, че напоследък е по застрашена психиката на учителя  , по скоро те се пречупват. Впечатленията ми са от наблюдения на попорасналите  деца на приятели. По едно време се шокирах, като ми кажеха, че Христо Ботев е някакъв нещастник, ама вече претръпнах.то добре, че са чували,за него. Добре, че не съм учител.

Запис

Здравейте, мноооого отдавна не съм писала в темата, но затова пък редовно ви чета. Да поразкажа и аз за моя син Алекс, пък дано да съм полезна и на други майчици в подобно положение...Алекс ми направи за първи път гърч, две седмици преди да стане на 2 год. когато вдигна не толкова високата температура от 38,3. Аз не съм била тогава с него , бил е с баща си на предната седалка и просто се е свлякъл...Добре, че мъжа ми е страшно хладнокръвен в такива ситуации и добре, че е бил на две пресечки от нашата поликлиника, но като ми се обади и ми каза Алекс не диша, не знам как стигнах с едно такси до нас точно за две минути. То беше една трагикомична ситуация, защото аз бях бремена в 9тия месец с малката и само влизам и му викам - карай спешно, към 30та поликлиника, а той ми вика - ама , то не се ли ходи в болница за раждането  Както и да е приеха ни в болница и аз трябваше да лежа в болницата с него, защото таткото е Англичанин, майка ми тогава току що си беше дошла от Гърция и Алекс не я искаше и така...Направихме му и ние всичките видове изследвания и ми обясниха, че тоя купон ще продължи, докато не навършим 5 / догодина Януари/. Нещо от рода на това, че нервната кора на мозъка при някои деца не се развива напълно до 5 годинки и затова се получава тоя срив - всъщност не съм сигурна, дали разбрах правилно обяснението, защото честно казано тогава не знаех на кой свят съм. След 4 дена ни изписаха по мое желание, защото аз пък бях се заразила в болницата и вече издишах и след 5 дена се роди малката преждевремено и в цялата тая лудница само запомних, че вдигне ли температура дори и само 38 веднага му бутам Диезепан и Хексалгин и се надявам да не получи друг гърч...И така дните си минаваха и покрай другите неща, се позабравих и...тази година Алекс тръгна на детска и същата история - несприсобим, непоколебим и абсолютен инат според описанието на учителките. И така на втората седмица, от детската вдигнахме температура и този път го видях гърча с очите си - не го пожелавам и на най-големия си враг да види детето си така...Само да кажа, че бях забравила заръката на лекарите и не му бях дала хапчето. Както и да е, сега вече го следя отблизо, а и в детската са предупредени, но този път си умират да го хвалят в детската, голяма промяна имал съвсем друго дете, а ние с Алекс си знаеме защо. Това лято по едно щастливо стечение на обстоятелствата го записах в един детски кът, където жената ги занимава по метода на Мария Монтесори, също така си говорят за ангелите, за това, че нашата планета Земя е жива и трябва да я пазим и обичаме и тн. Та тя ми каза, че и двете ми деца са кристали, но че малката ми е мнооооооооооого стара душа. И ги обгрижва с много любов и другите деца...И така ние сключихме сделка с Алекс, ако не му харесва в детската, ще си ходи в детският кът при Мария...и чудото като, че ли стана, може би защото знае, че има алтернатива сега, той се успокои...

Алекс-Софи, много се радвам, че при вас нещата се подобряват-уцелили сте нишата, така да се каже 
Надявам се да нямате повече проблеми с гърчовете, че е много гадно.Виждала съм гърч при дете и найстина не го пожелавам на никой.

Ние сме все още на тема-ще си правя каквото си искам, пък да става каквото ще.....Справяме се някак със ситуациите с много говорене, но сега проблема е, че каже ли на бялото-черно значи  е така, не можеш да я убедиш в противното-ако щеш и хиляда довода и доказателства да извадиш  Много говорим, разговаряме, ей, боже устата вече ме болят, днес пак падна от дебела глава, удари я отзад, не стигнахме до спешното- размина се само с натъртена глава.....Не ви знам как се справяте, но аз понякога вече изнемогвам, лошото е, че се усещам че отделям повече време на малкото, отколкото на сестра и и ме хваща яд на мене си.
Сега тръгна на градина, тук е нещо като предучилищна,като че  започват от 3-годишни.....всеки ден е нещо ново, учителят и казва, че е характер и няма да се пробва да я пречупва, само я насочва-според мен това е добре и му стискам палци на този човек  Упорито отказва да говори в училище на испански, но разбира и говори в къщи, там си говори на български с всички.....какво ли не говорихме и не иска и това е, казват, че ще мине време докато се отпусне....Знам ли, ще поживеем и ще видим....Това е от мен за сега, чета ви редовно   

Радвам се, че темата отново е поела в позитивна посока. По едно време се бях отказала да я следя, още по-малко да пиша в нея. Момичета, пробвали ли сте с хомеопатия? На моята принцеса й се отрази много добре и преодоля доста от проблемите си с адаптирането към училището, хиперактивността и липсата на концентрация. Е, и доста философски разговори водим ежедневно, но... с тия деца не става да се измъкнеш просто със заповеди, за всяко нещо трябва да се разнищи в детайли, аргументирано и с доказателства защо и как функционират нещата, защо трябва да се съобразяваме с обществото, защо то е устроено както е устроено и прочие...

За гърч не знам какво е, но до пет години моята вдигаше относително често много високи температури, няколко пъти сме влизали в болница за по седмица и повече, без да ни кажат каквато и да е диагноза... Сега почти не вдига температура, но не знам дали е от смяната на държавата, или го е израстнала като период...

Да, моите и двете са на хомеопатични и определено добре им се отразява...

Ние сме на чайчета за успокоение и билчици, дават резултат, но явно не толва колкото на мен ми се иска.Не, че искам да ги вържа, но поне малко по спокойно да се държат....