Да си поговорим за образованието или защо учениците не могат да покрият I модул на НВО успешно - 2

Само да вметна, че и в момента до 3 клас децата не са претоварени и си учат скъвсем айляшки. Правя уговорката, че може да има отделни учители, които според собствените си разбирания за обучение дават повече зор на учениците си, но моето дете на такива не е попадало. До 4 клас си беше шапка на тояга (той и сега е, само че вече по собствен избор ), имаше си време за игра, за спорт и за всякакви други извънучилищни занимания.

На мен лично ми се струва малко преувеличена работата с PISA. България не е твърдо на последно място, както се внушава на незапознатите.
Освен това самите изпити се провеждат малко между другото. Няма предварително разясняване, няма мотивиране. Само още един допълнителен изпит, който на всичкото отгоре отнема от свободното време на децата.
В нашето училище преди 2-3 години го правихме като 8 и 9 час. Едната година беше предназначен за всички ученици на 15 години (или 16, не помня точната възраст). Но другата година бяха избрани произволни ученици, като 90% от тях бяха от най-слабия клас в училището. Не знам на какъв признак бяха избрани, но в никакъв случай не бяха представителна извадка.

Защо да е нужно допълнително мотивиране, че да изкарат изпита?
Е то така, ама при ония деца и всичко извън училището е по метода на ПИСА, друг им е чипа, това доста улеснява усвояването на материала.
В доста от задачите е точно на последно, в някои е няколко места по-нагоре от последното, което показва твърд недостиг на определени умения.

Аз не съм учила по Сендовската система, но във входа имах приятелчета, които бяха в друго училище и учеха по нея. Това в началното училище. Втори-трети клас да сме били. Аз честно казано много ги съжалявах 🤣 Аз се прибирах по обед от училище и нататък денят си беше мой, за да се разпореждам както си искам с него. Кеф ми игра навън, кеф ми четене на книги или някакво друго приятно занимание вкъщи. А те, горките, бяха длъжни да стоят цял ден в училище. И учебникът им, защото беше само един по всичко, ми се струваше много странен и безинтересен. Но това са някакви лични детски впечатления. Нямам представа колко знаещи и можещи са били. Беше обаче първият ми досег с някой, който е длъжен да е цял ден на училище мисълта, че нещо такова би могло да ми се случи и на мен, наистина ме плашеше.
За протокола, моите деца никога не са ходили на занималня и по никакъв начин не бих приела да учат целодневно. За мой късмет вече са на финалната права на средното образование, та няма как да ги засегнат разни напъни в тази посока.

Поради факта, че сме прекарвали почти по цял ден заедно с тези деца и до ден днешен продължаваме да се събираме
Имаме : един преподавател в Харвард, един посланик, трима управители на големи международи корпорации в България, един собственик на рекламна агенция, един известен художник, един главен архитект на областният град.
И аз така като гледам, нищо успешно

Наистина свидетелствата за завършен първи клас гласяха: Може да чете, пише, смята и играе Бяха нарисувани от Доньо Донев и бяха супер яки. Също като всички отлични пълвокластни свидетелства към днешна дата.
Това, че нямаше оценки мисля, че доведе до това всеки от нас да знае, че винаги има втори шанс и да може да рискува. Умение, което се гради точно в този етап на развитие.
Това, че в първи и втори клас пишехме само печатно, доведе до това, че до 12 клас пишех разкошно печатно и в 12 си разваих почерка заради изпитите за университет.
Не съм имала проблем с материала след 4 клас, когато започнахме да учим по нормалната програма.
Вярно е, че играехме много и беше супер забавно, но пък четяхме страшно много. Изчела съм тонове книги сравнено с останалите паралелки. Всичко беше сведено до това да го разбереш и да намериш логиката и приложението му.
Нямам спомен защо всяка вечер учех нещо наизуст, ако първата вечер мми бяха необходими няколко повторения на края на годината можех да прочета една страница и да я изрецитирам без да се запъна. И до ден днешен имам страхота фотографска памет. Ако съм минала от някъде веднъж и ме попита човек, къщата на втория светофар какъв цвят е, сигурна съм че ще отговоря без грешка. Мъжа ми в началото на връзката ме питаше : Ти кога си ходила еди къде си та знаеш? И много се пулеше на отговора ми : Ами минавах от там миналата година

Това едва ли е заслуга на Сендов.

И аз имам такива познати - обикновено с произход от богати семейства, които могат да им осигурят необходимия старт да се случат подобни на посочените от теб успехи.

И на него
За мен програмата му е била перфектна, просто защото другата не съм я виждала в този период.
И със сигурност е била интересна, нещо което към днешна дата го няма.

Още помня големият, който при разбора на стихотворениете "и влязох в затвора и станах човек" така и не схвана, как тези в затвора са качествени хора. Сега с младежа преминавам през подобни терзания и се учдя, толкова ли не можем да движи нещата в крак с времето.

Малко оф топик, но това "Влязъл в затвора и станал човек" не го разбирах и приемах преди 35 години, не го разбирам и приемам и сега. Въобще с Вапцаров положението ми е "под вежди се гледаме строго", бих добавила и с недоверие. Какво да се прави, с изключения на отделни стихотворения, не беше моят автор.

Поезията на Вапцаров трябва да се разглежда в контекста на времето, в което е писана и неговите политически убеждения. Става въпрос за това, че в затвора престъпникът е бил спечелен от осъдени заради политика и те са му показали други идеи, приобщили са го.

Че то по-ясно от това няма. Идеята е, че в затвора влиза престъпник и там попада на друг тип затворници, които не са престъпници, а са затворени заради убежденията си. Според автора - правилните такива, комунистическите. И в затвора тези комунисти променили престъпника и го приобщили към своите идеи, той станал като тях, демек - Човек.

Моите спомени от Сендов са, че учехме до 16:30, после пишех домашни. Като ме преместиха, имах чувството, че не уча. По математика-песен. По история беше гадно, защото нищо не се разбираше от текстовете. При Сендов се бяха постарали-кратък и ясен текст.
Наскоро вадих как работи реактивният двигател от учебника за 3-ти клас (има ги в мрежата сканирани), за да успокоя един камтрейснат.)

Сендовската система не беше само до 4ти клас, вижте тук https://www.bg-mamma.com/?topic=374150;all

Аз смятам, че беше доста добра за любопитни деца. Но за по-незаинтересуваните деца не оставаха знания, понеже не се изпитваше на урок. Още в 1ви и 2ри клас се учеше история и георграфия.
Пишеше се с печатни букви.
Свиреше се на металофон и всички трябваше да знаят нотите. Имаше интересни предмети като Проектирам и моделирам и се изработваха фигури от тел.
Имаше Браво, и тн като оценки, но нямаше бележници в четвърти клас, не помня, но по-късно започваха с оценяването.
Казваха се отделения класовете.
Математиката беше по-напред от материала в обикновените училища.


Тук има прикачен учебника за 1ви клас https://roziboracheva.com/2020/07/20/%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0 … 0%B5%D0%BC%D0%B0/.
Вижте свидетелствата за завършване, пишеше Мога да чета, пиша, тн и най - вече да играя.

Според мен ако се ползва системата сега ще бъде от калибъра на частните училища, нещо, което всички искат за децата си.

Единствено индоктринацията не ми харесваше / в последствие осъзнато/, но предполагам, че друг начин не е имало.

Това се учеше в малките класове.

Като чета, Сендовата система напомня донякъде на немската.

За да се напасне на ПИЗА, българското образование и методиката на преподаване трябва много да се промени.
Българското преподаване все още носи отражението на съветската школа. Тип"лекция", както писа някой вече, наливане на много теория и повторение на информация, тип "заучаване".

Имам 2 деца в немска гимназия, разликите са значителни с българското преподаване, доколкото съм в час все още как се преподава в българско училище.
Няма устно изпитване от типа на разказване на урок, а е разговор, дискусия, ролеви игри. Ученикът трябва да е активен в час, всеки ден, иначе се отразява негативно на оценката. Не е добре, който се спотайва на чина и мълчи.
В горните класове устната оценка е 50 процента от общата по даден предмет.

Набляга се на практиката.
По природонаучните предмети половината часове са практически. По химия, биохимия се правят много опити, които после се анализират.

Ето един пример за час по история:
https://www.dw.com/bg/kak-v-germania-ucat-za-nacizma-v-cas-po-istoria/a-66541963
Описаното прилича на това, което моите ученици споделят за техните часове.

Като ще е цитат нека да е точен:
"Но във затвора попаднал на хора

и станал

        човек."