Бебето на Розмари дано не се окаже с бозав край.
Започвам Опасните личности - Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 09:54 ч.
В момента чета ... 89
Точно с такъв се оказа. Цялата книга ми беше интересна до последните редове, където всичко се скапа. Жалко за цяла книга.
Започвам Опасните личности - Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър.
След Малки неща като тези на Клер Киган, сега затворих и Три светлини от същия автор. Прочетох ги за два дни.
Кратки, но съдържателни. Плавни четива, в които е скрито много спокойствие. На фокус са онези моменти, които могат да вълнуват и обикновените човешки реакции, които имат силата да променят животи.
Хубави книжки за малките и големите хора.
Кратки, но съдържателни. Плавни четива, в които е скрито много спокойствие. На фокус са онези моменти, които могат да вълнуват и обикновените човешки реакции, които имат силата да променят животи.
Хубави книжки за малките и големите хора.
Mijjj, благодаря за новата тема! 🌹
Чета Цветя за Алджърнън. 🤗
Чета Цветя за Алджърнън. 🤗
Момичета, огромно разочарование преживях с "Пречупена светлина" на Джоан Харис ... 
Ето ревюто ми:
ОК, ще го кажа така: ако има изобщо някакво дъно съвременната радикално-феминистка политпропаганда, то Джоан Харис го е достигнала с този си роман.
И това го казвам с огромно съжаление първо защото харесвам книгите ѝ (особено симпатичните ѝ истории от колежа Сейнт Осуалдс) и второ, защото подходих с огромни очаквания към „Пречупена светлина“ , очаквания, които в никаква степен не се оправдаха.
Да, историята е ситуирана отново в малкото градче Мобри. Споменават се и познатите ни колежи Сейнт Осуалдс и Ситибанк, има и бивши училищни приятелства и реминисценции от колежанско минало, но приликите спират дотук.
От първата страница клетият читател е принуден да чете нещо като наръчник по приложна менопауза. Буквално ни заливат горещите вълни на Бърни - главната героиня в предменопауза. Книгата гъмжи на всяка страница от менструални спазми, подгизнали дамски превръзки , „предупредителни сигнали за горещи вълни“, самите вълни, и пак вълни и направо цунамита от горещи вълни! Това цунами е мизансценът на историята , доколкото изобщо можем да говорим за такава, защото в тази книга няма нито трилър, нито любовна история, нито нищо, което заслужава да се прочете! Всички героини (да, ще използвам феминитив за тези квачки!) тук са нелепи, но са водени от идеята да „накажем мъжете“. Колкото повече мъже, толкова по-добре!
Нео-клишетата на културата на отхвърлянето и цялата нелепост на книгата достигат до наистина чутовни размери. Например мисълта, че „момчета, които не ценят историите за момичетата, накрая се превръщат в мъже, които не зачитат правата на жените“. WTF?? Като майка на почти осемгодишно момче мога да кажа, че той предпочита истории за момчета, например за Малкия Никола, пред момичешки книги, което едва ли ще резултира в незачитане на правата на жените в бъдеще.
Стигнах до 200-ната страница и реших дотук. Четох мнение, че „накрая всичко си идвало на местата“ , но не мога да се насиля да чета повече този роман, достоен съперник на издаваните през 50-те години на миналия век наръчници в помощ на партийния работник, за да видя как нещата се „наместват“.
Огромно разочарование и кандидат No 1 за Малинка 2024.
Ето ревюто ми:
ОК, ще го кажа така: ако има изобщо някакво дъно съвременната радикално-феминистка политпропаганда, то Джоан Харис го е достигнала с този си роман.
И това го казвам с огромно съжаление първо защото харесвам книгите ѝ (особено симпатичните ѝ истории от колежа Сейнт Осуалдс) и второ, защото подходих с огромни очаквания към „Пречупена светлина“ , очаквания, които в никаква степен не се оправдаха.
Да, историята е ситуирана отново в малкото градче Мобри. Споменават се и познатите ни колежи Сейнт Осуалдс и Ситибанк, има и бивши училищни приятелства и реминисценции от колежанско минало, но приликите спират дотук.
От първата страница клетият читател е принуден да чете нещо като наръчник по приложна менопауза. Буквално ни заливат горещите вълни на Бърни - главната героиня в предменопауза. Книгата гъмжи на всяка страница от менструални спазми, подгизнали дамски превръзки , „предупредителни сигнали за горещи вълни“, самите вълни, и пак вълни и направо цунамита от горещи вълни! Това цунами е мизансценът на историята , доколкото изобщо можем да говорим за такава, защото в тази книга няма нито трилър, нито любовна история, нито нищо, което заслужава да се прочете! Всички героини (да, ще използвам феминитив за тези квачки!) тук са нелепи, но са водени от идеята да „накажем мъжете“. Колкото повече мъже, толкова по-добре!
Нео-клишетата на културата на отхвърлянето и цялата нелепост на книгата достигат до наистина чутовни размери. Например мисълта, че „момчета, които не ценят историите за момичетата, накрая се превръщат в мъже, които не зачитат правата на жените“. WTF?? Като майка на почти осемгодишно момче мога да кажа, че той предпочита истории за момчета, например за Малкия Никола, пред момичешки книги, което едва ли ще резултира в незачитане на правата на жените в бъдеще.
Стигнах до 200-ната страница и реших дотук. Четох мнение, че „накрая всичко си идвало на местата“ , но не мога да се насиля да чета повече този роман, достоен съперник на издаваните през 50-те години на миналия век наръчници в помощ на партийния работник, за да видя как нещата се „наместват“.
Огромно разочарование и кандидат No 1 за Малинка 2024.
Хаха! Веси! Разсмя ме, но и ме разочарова, защото и аз харесвам Джоан Харис и чаках с нетърпение какво ще кажеш.
Поне някакви полезни съвети за борба с горещите вълни има ли?
Поне някакви полезни съвети за борба с горещите вълни има ли?
Има. Бърни следва блог "Моята грандиозна менопауза" на някаква гуру на менопаузата, която казва какво да се яде, какво не, какви етерични масла да се ползват ... Но съдейки от цунамитата горещи вълни, които ни заливат от всяка страница на книгата, явно съветите не са много подходящи
Благодаря за новата тема!
Прочетох „Знакът на всички неща” - Елизабет Гилбърт. Книгата е интересна и различна, стилът е много увлекателен, но в историята доста са застъпени проповядвания и духовност, които са мноооого далеч от мен и много ме натоварваха. Като цяло се лутах в двете крайности - дали да я зарежа или да й дам шанс, и в крайна сметка й давам оценка 3*.
Започнах "Тайният живот на пчелите". Съвсем в началото съм, но започва обещаващо. Надявам се до края да е толкова интересна.
Прочетох „Знакът на всички неща” - Елизабет Гилбърт. Книгата е интересна и различна, стилът е много увлекателен, но в историята доста са застъпени проповядвания и духовност, които са мноооого далеч от мен и много ме натоварваха. Като цяло се лутах в двете крайности - дали да я зарежа или да й дам шанс, и в крайна сметка й давам оценка 3*.
Започнах "Тайният живот на пчелите". Съвсем в началото съм, но започва обещаващо. Надявам се до края да е толкова интересна.
В момента чета 'Златните анклави' на Наоми Новик (3та книга от поредица е) и дооста ми харесва.
Харесвам фентъзита и всякакви измишльотини за вампири, върколаци, феички и т.н. Тази не е такава, макар да се отнася за магьосници. Има неочаквани развръзки, а не е обичайния сюжет, на който знаеш какво да очакваш и не се изненадваш особено като се окажеш прав. Единствено на моменти ми идва малко твърде описателно детайлите в обстановката - 13те листенца с тъмнозелен цвят, клатушкащи се до 4те листенца с жълт цвят на клонките на дървото намиращо се сред еди какви си други дървета... Ясно, че трябва да се опише светът, за да може читателят да си представи всичко, но ми идва мааалко прекалено на моменти.
Все пак препоръчвам!
Харесвам фентъзита и всякакви измишльотини за вампири, върколаци, феички и т.н. Тази не е такава, макар да се отнася за магьосници. Има неочаквани развръзки, а не е обичайния сюжет, на който знаеш какво да очакваш и не се изненадваш особено като се окажеш прав. Единствено на моменти ми идва малко твърде описателно детайлите в обстановката - 13те листенца с тъмнозелен цвят, клатушкащи се до 4те листенца с жълт цвят на клонките на дървото намиращо се сред еди какви си други дървета... Ясно, че трябва да се опише светът, за да може читателят да си представи всичко, но ми идва мааалко прекалено на моменти.
Все пак препоръчвам!
Започнах "Тайният живот на пчелите". Съвсем в началото съм, но започва обещаващо. Надявам се до края да е толкова интересна.
Не знам как по-точно да го опиша... 
Само аз ли не се впечатлих толкова от “Тайният живот на пчелите”? Преди време започнах да я чета с големи очаквания явно, но като цяло историята не остави отпечатък след себе си.
Продължавам да чета фентъзи, което ми допада, хубаво е понякога по някакъв начин да се откъснеш от реалността.
Продължавам да чета фентъзи, което ми допада, хубаво е понякога по някакъв начин да се откъснеш от реалността.
Само аз ли не се впечатлих толкова от “Тайният живот на пчелите”? Преди време започнах да я чета с големи очаквания явно, но като цяло историята не остави отпечатък след себе си.
Продължавам да чета фентъзи, което ми допада, хубаво е понякога по някакъв начин да се откъснеш от реалността.
Продължавам да чета фентъзи, което ми допада, хубаво е понякога по някакъв начин да се откъснеш от реалността.
Започнах Несвършващо време. Спомени от Петър Стоянович. Не ми се нрави. Има един хумор, който се предполага, че трябва да бъде оценен достойно и високо.
Не успявам дори да се усмихна. Като от онези вицове, които ти разказват и се очаква да ги търпиш с досада, за да се засмееш толерантно за изгубеното време и усилия на намиращия ги за забавни събеседник.
Не успявам дори да се усмихна. Като от онези вицове, които ти разказват и се очаква да ги търпиш с досада, за да се засмееш толерантно за изгубеното време и усилия на намиращия ги за забавни събеседник.
Само аз ли не се впечатлих толкова от “Тайният живот на пчелите”?
