И аз чета Джой Филдинг, много любим мой автор. На финалната права съм на "Дълбокият край" - прекрасен психотрилър.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 09:54 ч.
В момента чета ... 89
Ще я потърся, звучи ми точно като за мен. Благодаря за препоръката!
И аз я взех заради коментар в предишната тема, както и "Вода за слонове", и двете ги препоръча Дидка и са топ попадения.
Аня, Жирафите ще е.
Ще я потърся, звучи ми точно като за мен. Благодаря за препоръката!
И аз я взех заради коментар в предишната тема, както и "Вода за слонове", и двете ги препоръча Дидка и са топ попадения.
Аня, Жирафите ще е.
Хоп, троп, скок и аз в новата тема. Прочетох "Рана" на Захари Карабашлиев и съм меко казано не много приятно изненадана. През цялата книга имах чувството, че чета коренно различен автор от този, на който смело мога да кажа, че съм му фенка. Да интересно е да разбереш за този период от историята ни, но до там. На моменти имах чувството, че цели места са преписани от началото на "Милионер в Лисабон".
Изслушах и "Пациент 488" на Н. Бьогле. Определено книгата ми хареса и както някой тук я беше определил напомня доста на Дан Браун. Това ми беше първата аудио книга и вече съм тотален фен.
Сега чета "Последното, което ми каза" супер в началото съм и не мога да дам още мнение.
Слушам "Мамник" и отдавна не съм се впечатлявала толкова от български автор. 10 от 10 давам до момента, това все пак ми дава някаква надежда за бъдещето на българската литература. Единственият ми минус за сега е този трънски диалект, но се преглъща.
Изслушах и "Пациент 488" на Н. Бьогле. Определено книгата ми хареса и както някой тук я беше определил напомня доста на Дан Браун. Това ми беше първата аудио книга и вече съм тотален фен.
Сега чета "Последното, което ми каза" супер в началото съм и не мога да дам още мнение.
Слушам "Мамник" и отдавна не съм се впечатлявала толкова от български автор. 10 от 10 давам до момента, това все пак ми дава някаква надежда за бъдещето на българската литература. Единственият ми минус за сега е този трънски диалект, но се преглъща.
В момента чета втория разказ от Дъждовен дракон (пак за съдията Ди) и всичко се върти около липсващ документ с номер 404. Може да е малко хлабава шега, но всеки път, като видя числото, ме досмешава... 
Тъй като сборникът е от 67-ма година, предполагам, че е случайно съвпадение.
Тъй като сборникът е от 67-ма година, предполагам, че е случайно съвпадение.
Pppqqq, накара ме сега да търся историята на грешка 404 😃. Всъщност, защото се сетих, че все ми правеше впечатление в “Аномалията” на Ерве льо Телие един протокол с номер 42 и се чудех дали не реферира там към Дъглас Адамс.
И нещо друго - вчера от една коментарна радио-рубрика за любопитни факти научих, че титлата на Иван Вазов “Патриарх на българската литература” всъщност му била дадена първоначално от Алеко Константинов, но в съвсем друг аспект, тъй като той не го долюбвал.
И нещо друго - вчера от една коментарна радио-рубрика за любопитни факти научих, че титлата на Иван Вазов “Патриарх на българската литература” всъщност му била дадена първоначално от Алеко Константинов, но в съвсем друг аспект, тъй като той не го долюбвал.
В момента чета втория разказ от Дъждовен дракон (пак за съдията Ди) и всичко се върти около липсващ документ с номер 404. Може да е малко хлабава шега, но всеки път, като видя числото, ме досмешава...
Тъй като сборникът е от 67-ма година, предполагам, че е случайно съвпадение.
Тъй като сборникът е от 67-ма година, предполагам, че е случайно съвпадение.
Най-вероятно е случайно, но какво съвпадение! Ето според Уики:
Цитат
Произходът на кода за грешка 404 датира от ранните дни на световната мрежа. През 1992 г. Тим Бърнърс-Лий , изобретателят на мрежата, и неговият екип в CERN , Европейската организация за ядрени изследвания, създадоха първия софтуер за уеб сървър, наречен CERN httpd. Този софтуер използва проста файлова система за съхраняване и извличане на уеб страници и присвоява трицифрен номер на всеки тип заявка и отговор. Номерът 404 е избран, за да покаже, че исканият файл не е намерен на сървъра.
Терминът „404 не е намерен“ е измислен от самия Бърнърс-Лий, който обяснява в интервю от 1998 г., че иска да направи съобщението за грешка „леко извинително“. [
Терминът „404 не е намерен“ е измислен от самия Бърнърс-Лий, който обяснява в интервю от 1998 г., че иска да направи съобщението за грешка „леко извинително“. [
Интересно, значи историята с Патриарха е подобна на тази за името на течението импресионизъм - предполагам, че повечето хора са я чували - един критик, който присъствал на първата изложба, видял картината Импресия на Моне и с насмешка нарекъл художника и останалите участници "импресионисти". Те обаче нямали нищо против и сами започнали да се наричат така.
Що се отнася до грешка 404 - даже се замислих дали да не потърся разказа в оригинал, в случай, че нашият преводач си е направил шега. Но не успях да го намеря.
Що се отнася до грешка 404 - даже се замислих дали да не потърся разказа в оригинал, в случай, че нашият преводач си е направил шега. Но не успях да го намеря.
Потърсих малко повече за тази история с Алеко Константинов, но не е толкова разпространена информация, че да попадна с бързо търсене. Вчера съвсем случайно се заслушах и определено този факт ме впечатли. Някои понятия, термини, “титли” понякога имат много интересни и непознати истории. Колкото до Нова земя - чета я паралелно с още няколко неща (че от другата тема също имам започнати) и бавно напредвам, засега ми е интересна. Чака ме и “Рана” на Карабашлиев, взех я още, когато излезе, но още не мога да стигна до нея.
Изслушах "Мамник" и все така ми е топ, въпреки че краят ме остави малко излъгана и с лека надежда за втора част.
Сега пуснах да слушам "Войната на буквите" на Л. Филипова по настояване на една приятелка, която е върл фен на авторката. Не възлагам много надежда, защото грам не са ми интересни книги на тематати българска история.
Сега пуснах да слушам "Войната на буквите" на Л. Филипова по настояване на една приятелка, която е върл фен на авторката. Не възлагам много надежда, защото грам не са ми интересни книги на тематати българска история.
Дидка, сега чета "На запад с жирафите" и е копи-пейст "Вода за слонове", много е хубава, но ако не си чела другата книга. И това не е само мое мнение - в Гудрийдс имаше такива сред оценилите с 2 звезди книгата. Като я дочета, ще напиша и повече, но дотук е рамката на "Вода за слонове" със запазени герои и отношенията помежду им, като е вкарана още една сюжетна линия, тази с жирафите, които трябва да прекосят Америка. Има и заемки от филма "Зелената книга", доста явни.
ПП: "Време за жени" се намира в книжен пазар за цена 8-10 лв, има един щанд с възможност за лично предаване в София, така че ако много я искаш, можеш да я купиш на нормална цена все още.
ПП: "Време за жени" се намира в книжен пазар за цена 8-10 лв, има един щанд с възможност за лично предаване в София, така че ако много я искаш, можеш да я купиш на нормална цена все още.