Работодател измамник

И аз съм от малък град. Ама много много малък, споменатите в темата Благоевград или Кюстендил от моя гледна точка са големи градове. И наистина много неща ги няма и аз няма как да ги създам. Например и при нас няма лаборатория, няма и рентгенов кабинет. Ако се изуча за лаборантка, няма къде да си намеря работа на заплата, ще трябва лаборатория да отворя, което ще ми струва много пари и още много знания.

Но аз не съм вързана за този град. Като имам образование за лаборантка, но в моя град не се търсят такива, отивам в друг. В случая авторката се връща от чужбина. Ами трябваше да си направи едно добро проучване къде и за колко ще работи. Не е задължително да се върне в родния си град, аз имам колежка, която се върна след 12 години навън и не в нейния град, в София е, защото е завършила финанси и в нейния град наистина няма къде да си намери работа

Това от къде се подразбира? И защо вадиш инициативността от контекста и забравяш за разликата между моделиерката и шивачката на оверлог?

“Дай не роба криле и той ще започне да мете улиците с тях”

Мислиш, че във всеки град има шивашка фабрика, че и с моделиерка?

Започнахме оттам където твърдиш, че в малките градове имало точно същите неща, каквито и в големите, но в по-малки обеми. Това категорично не е вярно. Кажи си, ако мислиш, че не съм разбрала. За някой друг ли работиш?/Работодател имаш ли? Ако да, работодателят ти в колко населени места, с каква големина и локация е отворил работни места?

Говорим по темата за град 60 хил. души. Не говорим за твоя град, не говорим за твоя опит, не говорим за мен. Говорим за авторката, която е измамена да подпише на минимална работна заплата, работи с още около 200 души, колегите ѝ са вишисти, но са принудени, тя има квалификации, но в малкия град не може са бъде специализирана и ценена.
Затварям аз тая сергия!

Тя има мъж и малко дете. Връщането от чужбина в конфигурация не е същото като да се прибереш сам с един куфар, трябва да се съобразиш.

Авторката в началото писа, че е от малък град. Не уточни повече и тук си помислихме, че става въпрос за някой град с 5000 души население, което наистина е малък град и опциите за работа не са много.

Обаче после поясни, че става дума за 60-70 хиляден град. Това не е малък град за нашата страна. Не всичко е София, Пловдив и Варна.

Порядък 60-70 хиляди са Благоевград, Велико Търново, Добрич, Пазарджик, Перник и т.н.

Съвсем да не може да си намери никаква работа в град с подобен брой население не е като да отиде в град с 5-6 хиляди души.

Просто авторката е много нагла, защото имаше и една предишна тема как искаше да си пуска болничен, за да ходи в друг град. Чула е, че болничен се дава за всичко и айдеее..

Имам близки по бащина линия в град с подобен брой жители и всички работят или по специалностите си (главен счетоводител в окръжната болница, оперативен счетоводител в местния винпром, строителен инженер - той работи в цялата страна и се прибира да живее там, социален работник в общината, нотариус, преподавател в местния колеж), или развиха частен бизнес (заведение, автомивка, мандра - марката им има договор с Лидл, фабрика за ядки - 2 от най-популярните, логистична и транспортна фирма) и др. Важно е човек да има желание и да не чака някой да дойде да го повика да работи за много пари, а да почне от някъде. И да не си губи времето в чудене как да прецака системата.

Fever, Ямбол?

Много топло, почти горещо.
На някои офисите са точно в Ямбол. Съвсем излязох от анонимност май.

Има и друго. Не я оправдавам, но ако сложим някои факти и ги погледнем под друг ъгъл донякъде я разбирам.

1/ Била е години в чужбина, откъснала се е от тукашната действителност на трудовия пазар, включително склонноста някои работодатели да са некоректни.
2/ Чувства се неуверена като квалификация, конкурентност - въобще като служител. Може и да е била в нужда да почне работа бързо. Оттам действа и мисли като "притисната" и "робски".
3/ Работодателят явно не е цвете и такива хора му идват дюшеш. Цитирате другата тема, но дайте всички детайли. Писа, че отказва да й одобри отпуск. Отделно "забранява" болнични /не стига че договора е на МРЗ, но и толкова да си спести/. Изобщо не трябва да се отсъства.  На нея и е нужно отсъствие и беше уверена, че няма да й дадат отпуск, оттам мисли отчаяни варианти.  Да, това е само манипулация, но тя поддава заради т.2. Страх я е да не остане без работа и доход.
4/ Съгласила се е на МРЗ, да, това е И нейна грешка и е поела риск. Още не може да го осмисли и приеме. Шефът от друга страна я е подвел с обещания за повече пари, заради т.2 се е доверила, сега трябва да си изсърба чашата.

Мисля, че много критики прочете, просто вече са излишни. Тръгнала е с някакви очаквания, не добре информирана за правата си, съгласява се на нещо некоректно, разочарова се. Още не може да приеме сблъсъка с реалността и своята вина затова подскача остро. Авторке, ще си помогнеш ако вместо да търсиш хиляда причини кой е виновен извън теб, преглътнеш горчилката, вземеш поуки и се мобилизираш. Информирай се за всичко около здравни, болнични, незнанието не е оправдание. Законите са каквито са. Висшето ти ако няма връзка с работата, все тая какво е. Не всичко е с връзки и несправедливо, но трябва да търсиш. Сменяй, избирай, по-лошо заплащане и условия от тези като чета трудно е намериш, не губиш.

Подписва се договор на МРЗ, а останалото е бонус, който трябва да се изработи. Това нито е странно, нито незаконно.
Спешното започване на работа е семеен въпрос, а не проблем на работодателя.
Отпуските се одобряват, няма нищо чудно в това и не знам защо се коментира, все едно е някаква вендета срещу работническата класа.
Нищо сложно. В случая авторката очаква непременно някой да се съобрази с нея, което не се случва, и тя се дразни, защото изобщо не предвижда възможността някой да не се съобрази.и да ù разваля плановете.

Точно така е. Авторката обаче изрично подчерта, че отказва да извършва каквото и да е допълнителни задачи, да работи извън работното (договореното) време, очаква винаги да я пускат отпуска, независимо от работния процес и т.н., а после се изненадва, че не получава нищо над договореното.

Напомням, че на местата, където всичко е чисто по договор, често се определя твърда сума над заплатата или определен брой допълнителни почивни дни срещу изричното съгласие с подпис на служителя да работи ненормирано работно време и да е на разположение на работодателя и извън договорените 8 часа. При продължителни отпуски и болнични също не се получават бонуси и различни начисления за времето на отсъствие и т.н.
Т.е. нещата с взаимно свързани.
Напомням и друго. Броят полагащи се дни за отпуск трябва да съответстват на броя отработени дни за годината, а авторката планираше да пусне предизвестие и да си стои отпуска. После сигурно щеше да се изненада, че трябва да връща пари за надвзетата отпуска, защото още е само март и за 3 месеца надали е натрупала повече от 5-6 дни отпуск.

Единствено болничен няма как да се одобрява или не. Ако е издаден от лекар, го ползва и това е, но работодателят може да поиска проверка дали е даден при реална нужда и дали наистина се ползва по предназначение и спрямо условията в болничния (примерно, построен режим у дома, а не пътуване до друг град).

Мис Каприз, хубав анализ, обаче е факт, че ако си на неквалифицирана позиция в малък град, ще работиш с договор на МРЗ и евентуално с някакви пари отгоре. Обаче няма да плащаш наем или кредит, ще има място в детската градина, ще има и родители наблизо да помагат.

Авторката, която иначе има образование и опит уж, никой не я е забил насила в малкия град и не я е принудил да бачка неквалифицирана работа. За мен е съвсем естествено човек с продаваеми умения да се насочи към по-голям такъв. Затова дадох пример с колежката ми, която беше живяла 12 години навън и се върна в БГ. Направила си е анализ къде ще се търсят уменията ѝ и къде трябва да живее.

От цялата драма изводите да такива - решила е, че ще си намери някаква работа. Не се е информирала правилно, че масово в провинцията работодателите не само осигуряват, но и плащат МРЗ. Грешка едно, ще измами системата да получава повече, отколкото плаща данъци. Бързо са я свалили на земята. Грешка 2, чула е, че българските лекари ей така дават болничен не ако си болен, а просто имаш някаква лична работа. Работодателят че плаща на МРЗ, а не дава всичко друго, което е обещал, си действа съвсем според законите. Някой някога се е подписал под тоя договор. Човек, който отива при личния да иска болничен, не защото реално е болен, а за да си свърши лични неща, пристъпва законите. Така че е въпрос на гледна точка кой е измамника в случая.

Много я надценявате авторката. Явно ѝ се вързахте на хленченето, а тя сама се оплете в лъжите си.
Ходила е на гурбет да бере зарзават или да мие тоалетни и се е върнала, че там с такава работа дете се гледа много трудно, пък тя търси лесното.
Останалото са просто жалки опити да получи съчувствие от непознати.
И отново да повторим не работодателя ѝ отказва болничен, а лекарката не ѝ дава болничен.