Как да постъпвам

ЛИО и при нас е така и съм напълно съгласна с теб,4е режимът е много важен за едно дете.И го спазваме без каквито и да било пазарлъци.
На нас ни се налага да живеем с баба и дядо,което всъщност не ми и пре4и напротив много ми помагат даже,когато могат,но понякога не мога да си наложа моето без да не ме критикуват,което според мен е много лошо и е във вреда за възпитанието на детето.

Работя за една фондация в която ще се опитаме да направим едно училище за родители а може и on-line

да, разбирам.

Ако стане, ще е супер.
Мисля си, че много майки имат нужда да се посъветват с някого. Май по-горе Дебеланата казваше, че при тях имало специалист, който и казал как да реагира на конкретния проблем. При нас, май няма. Или аз не съм запозната. Училището за родители ще трябва да започва обучението доста прди да се е родило детето, а по-нататък да дава съвети и помощ. Така виждам аз нещата...

охо разбирам те прекрасно,моите родители живеят под нас,постоянно си дават"ценните "наставления как се гледа инато дете,ако нещо не и угодя аз съм виновна,бе изобщо изкарват ме цербер от всякъде,моята хубостниц е овен

защо все пак не пробваш да я пуснеш на ясла . сега дори е по удачното време , защото след есента идва зимата и почват едни вируси . а сега през пролета и лятото ще се присеспособи по лесно без да е болна през една седмица . та по вьпроса . яна беше на 1.7 година когато я пуснах на ясла . и не защото нямах вьзможност да я гледам , а защото бях убедена че сред други деца на неината вьзраст ще се чуства вьв свои води . наистина трябва яслата да е супер и лелките да си вьршат сьвестно работата . бая пообиколих града докато намеря подходящата .(на другият край на града от нас ) . но си заслужаваше пьтуването всеки ден . яна стана супер самостоятелна , много общителна ( не че преди това не беше ) и този пубертет за който говорим между2-3 години аз изобщо не го усетих. когато я вземех вечер тя беше толкова щастлива и доволна и не спираше да ми обяснява какво са правили и какво е научила .
   
ти си решаваш , но аз сьм още убедена че социалния контакт на детето с други на неговата вьзраст им се отразява страхотно  в положителна насока .

Да имаме училиЩе zа родители към родилната клиника в болницата ни. Има много полеzни курсове с много насоки.
Ако има интерес Ще ви снабдя с необходимата литература.
Аz самата обсъждам оЩе с моя мъж едно местене към България и мечтата ми е да направя родилен дом като тукаШните с училиЩе zа родители. До момента въпроса е чисто финансов, иначе място съм намерила.

Да ще я пускам,но от септември месец

От възрастта е. Опитай се да я игнорираш, като прави сцени, и в никакъв случай не се поддавай. Остави я обаче да си се тръшка, в смисъл не я бий и не я наказвай за това. Неприемливото поведение от рода на пипане на контакти обаче трябва да бъде спряно веднага и физически, плюс категорична и разбираема за нея забрана. В нашия случай - наложи ми се да го обяснявам на година и половина, когато бяхме на хотел и нямаше как да обезопасим всичко, беше едно гръмогласно "БАМ! БАМ! БАМ! БАМ!", което за мое учудване имаше ефект.
Ако разбира добре какво й се говори, можеш да пробваш да я заведеш в стаята й, да я оставиш сама и да й кажеш, че може да дойде при тебе и останалите, когато й мине сръднята. При мен сработи, знам, че не винаги се получава.
По време на тръшкане и рев понякога помага да я гушнеш (тя със сигурност се стряска от собствената си истерия, независимо колко незначителен е поводът), понякога не. Накрая обаче е хубаво да я гушнеш, за да знае, че все пак я обичаш - нищо, че е била "лоша" и е ревала.
И споко - навсякъде чета (а напоследък виждам и от собствен опит), че това е възраст на противопоставяне, сцени и пр. Моето досега мило и кротко момиченце сега е способно да изпадне в чудна истерия, защото примерно не съм му прочела една и съща книжка за шести път, защото не съм й облякла каквото иска и прочие. Опитай се да гледаш философски на проблема.

Сори, ако се повтарям с някоя от другите мами, ама нямах време да чета всички отговори. Успех, казват, че все някога свършвало!

Абсолютно вярно и напълно достатъчно. Настина трябва да си последователен.

Обаче ми се струва, че подронват авторитета на майката със забележки пред детето. Ефектът съм забелязала - объркано дете.

Може би трябва да строиш малко и околните

И без много-много обяснения...

Пък за скорпионите... Ми аз съм добро дете, бе...
И татито е скорпион. Пък малката е рак... Едни сме щипалчести и черупчести.

Magimon, опитай се да си намериш книгата "Мъдрата обич" на Марта и Уилям Пийпър (издателство "Сиела"). Ще откриеш доста по-различни неща от повечето, което са ти казали тук.
Детенцето ти е напълно нормално и се държи точно, както трябва. Не се безспокой! Въпросът е ти да се научиш как да се държиш и как да подхождаш към него, така че да не нараняваш чувствата и личността му. А това става с много четене на съвременни автори, различни от Макаренко.

Моите уважения към майките, които спрягат думички като наказания, дисциплиниране, казарма, еле пък бой. Човешкото дете не е домашен любимец, за да го дресираме. То има чувства, емоции и преживява трудности във всеки един етап от живота си. Единственият начин да изразява всичко това е на езика на децата, който ние възрастните сме длъжни да се опитаме да разберем, а не да съдим по стандартите за поведение на възрастния човек! За да стане възрастен и да се държи като възрастен, на детето му трябват поне 18 години, а не просто 2-3. Ние трябва да му помагаме и да го насочваме с много любов и търпение, както каза Дебеланка, а не с наказания и дресировки.

Това, което искам да кажа, майчета, е че при всяка постъпка на детето, която не ни харесва или даже ни хвърля в ужас, трябва да се запитаме защо това се е случило и какви чувства са подтикнали детето да се държи така. С каква емоция се е сблъскало то в този момент, за да се "тръшне", разкрещи, разреве, удари, "оглушее" за думите ни. Това е много по-важно, отколкото да побързаме да го накараме с някой "макаренковски" метод да спре да се "изразява" и да го изпратим в ъгъла като "лошо" дете. Чак когато разберем какво е чувството и му го назовем, бихме могли спокойно да му обясним. Само тогава то може да ни "чуе" наистина. Само тогава можем да му помогнем!

Разберете, че имате много повече късмет и е много по-лесно, ако детето ви се гневи, тръшка, крещи или плаче, защото то ви говори така. Аз не предпочитам да имам "послушно" дете, което да таи всички чувства в себе си и аз да си мисля, че всичко е наред. Кротките деца са потайни и по-трудни за разбиране.

Всички деца са добри! Само възрастните могат да бъдат лоши, защото не са имали добри родители, когато са имали нужда от тях!

Валентина е родена на 11.11.2002г. - изключително емоционална и напориста.    
Най-много ми допаднаха съветите на Дебеланата и на Лиорена, може би защото самата аз се стремя да постъпвам по този начин.
През деня я гледа детегледачка /детска учителка е/, няма никакви проблеми, дневният режим се спазва, слуша, играят най-различни игри, пеят в дует, излизат всеки ден.
Вечер при нас с баща й се поглезва, Но вече стана ясно, че основното е събота и неделя, когато сме заедно не трябва да променяме режимът й , защото тогава започва да капризничи.
Според мен децата се нуждаят от разбиране и търпение; понякога е много трудно да запазиш самообладание /особено след дълъг работен ден/, но от викове няма никакъв смисъл /изцяло сме против употребата на физическа сила спрямо дете - вкл. и т.нар. плескане!!!/.

Мерси имам позната,която работи на борсата,ако я има там ще ми я донесе

За съжаление въпросната книга е изчерпана, но може и да е останала някоя скрита бройка.
 Иначе много добре те разбирам - Бимбото ви е набор - на 2 години и 3 месеца, истинско скорпи , бяс голям и той отвреме-навреме, напоследък доста често ми ги свърта разни подобни дивотии. Търпение му е майката и мнооого обяснения - както се казва до 101 и обратно.
 Белята, и аз съм скорпион - мноого , ама приказно добро детенце съм била, дивотията в пубертета ме подхвана