Как да постъпвам

Каква зодия е бубулечката?

Никак не ви е рано за възпитание. Щом е инат от сега, после ще ти е по-трудно да го изкорениш, така че запрятай ръкави. Започни да й показваш какво е да я накажеш, пък може и малко да я нашляпаш, нищо лошо няма да й стане. Като порастне ще ти е благодарна.

Скорпион    

Ами опитвала съм се да я накажа,но не седи.Веднъж я наказах да си седи в стаята,като държах вратата да не излезе,а после беше по невъзможна от всякога
А имаме и друг проблем,4е в къщи ми се бъркат за възпитанието на детето,като и се скарам ми се прави забележка пред детето,за което побеснявам

Magimon, и ние сме в същото положение. Малкият е толкова необуздан, че понякога полудяваме всички покрай него. Опитвам с добро, говоря, обяснявам, той разбира абсолютно всичко, обаче в момента, в който реши, че ще направи нещо нередно, няма сила, която да го спре. Посяга ми, гледа ме освирепял и продължава ...
Ако успея да си сдържа нервите, му предлагам нещо друго, например: "Дай ми това и аз ще ти дам онова", или "Ела да направим това най-напред, пък после ще направим и онова, което ти искаш..." и понякога помага този подход, но ... не винаги.
Снощи например така ме вбеси, че го наплясках яко по дупето, рева като луд, обаче пак се съблече гол. И не иска да го облека и това си е. Счупи ми една от последните чинии, и като му се скарах /защото я счупи нарочно   /, отиде в коридора и ми хвърли якето и чантата на земята, ей така от яд.  
Когато е на ясла, слуша много. Непрекъснато го хвалят. Ако е при майка, също слуша. Като е с мен полудява.
Ако можеш, опитай с добро. Залъгвай я за момент. Понякога забравят за какво точно са се тръшкали и нещата се оправят.
Не знам при вас, но при нас наказанията например не помагат. Става точно обратното  

БОЖЕ,И НИЕ СМЕ СЪС СКОРПИОН4Е,ЗНАМ 4Е СА ИНАТИ,ТО ОТ СЕГА СИ НАЛАГА НЕГОВОТО С РЕВ,А ЗА ПО-КЪСНО НЕ ЗНАМ КАК 6ТЕ Я КАРАМЕ......МОЖЕ ДРУГИТЕ МАМИ ДА МЕ УПРЕКВАТ,НО МИСЛЯ,4Е ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ НАКАЗВА,И ДОРИ ДА СЕ 6ЛЯПА ПО ДУПЕТО,АКО ПРОСТО НЯМА ДРУГ НА4ИН ДА МИНЕ САМО С ОБЯСНЕНИЯ.РАЗБИРА СЕ,АКО ИМА БАБИ ДЕТО ДАСЕ МЕСЯТ СТАВА О6ТЕ ПО-ТРУДНО,ТИ НАКАЗВА6-ТЕ СПАСЯВАТ....ИМАМ ПОЗНАТА С ДЕТЕ НА ПО4ТИ 3 ГОДИНИ,И Е УЖАСНО....ТРЪ6КАНЕ И РЕВ ВЪВ ВСЕКИ МАГАЗИН,ИЗНУДВА Я ПОСТОЯННО ЗА 6ОКОЛАДИ,БОМБОНИ,ТОПКИ,ВСЕКИ ДЕН ЗА НЕГОВИТЕ ГЛЕЗОТИИ ОТИВАТ 10-15 ЕВРО,ЗА МЕН ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО....6ТЕ СЕ ОПИТАМ ДА НЕ СТИГАМЕ ДО ТАМ.ВЯРВАМ,4Е ВСИ4КО ЗАВИСИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ,ТРЯБВА ДА СМЕ ПОСТОЯННИ И ТВЪРДИ.
УСПЕХ.

Дааа за мен това обяснява всичко! Точно вчера четох детския зодиак по повод мойто скорпионче. То защото и аз съм започнала да     още от сега! Ако искаш прочети ето тук: http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=374 и после можем да си поплачем заедно!  

Мерси за линка,много е полезен даже си го сложих във фаворит

Засега не ми прави впе4атление,като ходиме по магазините да прави такива неща.Опитвам се да й обяснявам,4е сме излезли да купим нещо определено и,ако ни останат пари4ки ще купим каквото иска,понякога й взимам каквото иска,а по някога й казвам,4е не са ни останали пари4ки.Но ако ми направи такъв номер в магазина сигурно ще я нашляпам без да ми мигне окото.Виждала съм такива тирани4ни деца и гледката е неприятна и си викам това,ако е мойто дете ще го набия и го прибирам на секундата,но наистина не знам как ще постъпя,дано не ни се слу4ва

Ina[/b] и при нас е така,като се ядоса нещо запо4ва да хвърля и то4но в тоя момент ми иде да й хвърля един пердах,та да се 4уди от къде й е дошло,но още се овладявам,но докога,защото мисля,4е това не помага,а напротив,за това в такива моменти я оставям да си излее яда,а после се опитвам да й обяснявам,4е това,което прави е грозно и невъзпитано и 4е децата навън няма да си играят с нея като прави така и,4е докато не си прибере разхвърляното няма да й говоря и да я гушкам,по-някога помага,но не винаги,за мое съжаление!

 
Оф дано,защото съм се превърнала в развален грамофон,всеки ден говориме едно и също по 100 пъти.

Хии, нямам търпение и ние да станем като вас

Имам опит с обуzдаването на един рак на почти 5 години.
Като се почна с един цирк от 2 годиШна въzраст та до преди 1/2 година
То не бяха крясъци ,викове, тропане, тръШкане и каквото оЩе фантаzията може да роди.
Ходих тук на консултация с един специалист точно по обиzдаването на такива емоционални натури.
Много ми помогна с съветите и zатова постигнахме бавен но невероятен реzултат.
В началото беШе страШно трудно. Поне първите 2 седмици като че ли буксувахме на едно място, zаЩото ината се бореШе с новите граници които и поставих,
Номера е да се спаzвата следните неЩа
1. Когато ви се противи, клякате на тяхно ниво и ги гледате право в очите. Настоявате с твърд и нисък глас да ви погледне в очите и да ви следи какво каzвате.
2.. Говорите винаги ама абсолютно винаги в такива случаи с нисък но строг тон.
3. Обяснявайте zаЩо трябева да стане това или онова. Те раzбират всичко или ако не раzбират думите то поне от тона ви им става ясно  .
4. Когато поставяте граници СПАЗВАЙТЕ ГИ. Децата имат нужда от тия граници zа да се ореинтират в живота. Не се отпускайте и каzвайте днес може Щото ....
5. Всяка подобна греШка води до продваляне на постигнатия до момента успех.
6, Строг дневен режим = ставане в толкова, zакуска в толкова, игра или раzходка, обяд, следобеден сън, пак игра или раzходка, четене на книжки и zадължителен ритуал zа zаспиване.

Може да ми се смеете, обаче с теzи съвети успях да обуzдая един дявол и да го превърна в ангелче беz да преувличавам.
Сега е най страхотното и послуШно дете на света и ми помага много, слуШа ме, не каприzничи и като иска неЩо пита винаги може ли и след това обяснява даже на прат си zаЩо може или zаЩо не може.
Личен опит иzпитан и го споделям с вас . Дано да ви е от полzа

 Ох и аз водя една епична битка с едно-раче осмокраче , напълно съм съгласна с правилата, който си описала.
 Не е приятно и понякога човек се чувства, като абсолютен Цербер, особено когато на среща седи една драматична натура , но това е положението, никой не е казал, че майчинството е цветя и рози.
  В тази връзка се сещам една тактика, която прилагам-изборът.Много съм се смяла един път с Момчил, драска нашия по стените с един фуомастер(ох, май не се пише така) и аз му казвам
-Избирай или спираш да драскаш,или отиваш в стаята наказан.
Нашия спира за момент замисля се и вика
-Я пак, какво предлагаш?

Има една китайска приказка за двама млади родители, които чули за един много умен и добър учител - та отишли те при него с въпроса от кога да започнат да възпитават детето си. Учителя ги попитал на колко е детето и те казали - на 7 дни... Той им отговорил, че вече са закъснели.

Аз съм за типа възпитание - казвам ти 3 пъти, а поасле играе шамара. Това разбира се от възраст където схващат какво е повече от едно    а и бързо учат да броят до три    

Твърдо вярвам в това в което вярват и психолозите - че първите години възпитанието всъщност е добра дресировка - знаеш как се дресира - с добро, но и с голяма доза строгост, а когато трябва и шамарче  

Успех! На мен ми предстои да пробвам своите "добри" теории на практика в скоро време върху малкото скорпи Дани  

Определено от време на време трябва да се намеси Макаренко, но само тогава, когато е наистина нещо много сериозно. Моят, на две години е, вече се е научил само като го погледна сериозно и кажа не да спира с заниманието си, което често направо е безумно. Ако не тупа-лупа малко и така. Не е възможно обаче да изискваме от едно дете послушание, то си нормално да лудуват и бели да правят, живи и здрави да са , палави и малко непослушни.

Виж zа Шамарчето мога да поспоря, че не постига друг реzултат освен да подложиШ на страх малкото човече а с страх нен се въzпитава а с много любов и ТъРПЕНИЕ
А сега се боря с един Телец на 20 месеца, който от сега се опиотва да си покаzва рогцата, ама аz вече въоръжена с пила . И много любов и търпение

Debelanata

Благодаря за полезните съвети Голяма 4аст от това,което си писала и ние си го спазваме.Имам впредвит за спането,храненето и и изобщо режима.Там церемонии няма,безкомпромистна съм,като е на масата седи докато не се нахрани,ако става от масата и иска да си играе аз просто вдигам 4инията дори и да не се е нахранила,преди се сърдеше,но видя 4е номерата й не вървят и сега си седи докато не се нахрани.
Със спането е същото,като взимам пижамата си знае,4е е време за сън,на обяд си ляга 13.30 а ве4ерв 20.30 и там съм бескомпромистна,но през деня ме прави хахава

   Горе долу по същия начин реагирам и аз. Вярно е, че периода на първия пубертет е ужасен, но се изживява. Не очаквай обаче детето само да започне да слуша. Важно е да създадеш някакви правила и да ги спазваш стриктно. Поговори и с домашните, които се месят и не правят добро на детето.
Иначе за тръшкането на земята, големия не ми го е играл този номер, но напоследък малкия ги прави - ляга и тропа с ръце и крака и се въргаля като прасе    в такива моменти го оставям сам, не му обръщам внимание докато не започне да се държи приемливо.
Успех

МАМИ благодаря ви за полезните съвети,много ми помогнахте

Пробвай да я дадеш на градина. Там ще си намери майстора.  

     Дете с характер Оба4е внимавай,4е както е тръгнало.....после ще ти е по трудно Успех в на4инанието

Да ще я пусна,но 4ак от септември месец

Magimom, кога е родена малката? Щото аз си има в къщи едно скорпи родено на 8.11.2002 г., май горе-долу около вас, ако не и на датата.   И при нас е така. Когато съм на нейната - няма проблеми, ама само да кажа нещо напротив... ще ме изяде с парцалите. Сякаш не тя, а аз съм детето.
И аз се опитвам да съм твърда, ама то голям инат, бе - ужас. Ни с добро, ни с лошо.
Една приятелка ми каза една хитринка, която пробвах, но от онзи ден и тя не върви вече.  Та хитринката е следната - когато започне много да се тръшка и инати, започвам да викам:
- Бубе, Бубе, къде си доброто ми дете? Тя идва при мен да се гушка, апък аз се правя, че я няма и пак я търся. И така стигаме до решението че тя е доброто дете и няма да се глези вече.
Обаче онзи ден като го приложих този метод и тя се тръшна по очи на килима и ревна. На мен ми дожаля и започнах да я викам при мен, ама не, лежи и реве. Ей голям инат, голяма работа.
И като се лепне за компютъра:
-Искам Ла-ла, искам Шрек, пусни ми играчките и песничките.... Ама то може ли цял ден на компютъра да се виси? И накрая пак с рев и закани се сатва от него. Незнам, незнам голям зор е!
 

Забравих да пиша че проявата на характера започна от раждането - рев, та рев. "Искам на мен да се обръща внимание!"
А и вече ходи на ясла. Сутрин отива с уговорката, че аз на работа няма да ходя. Праща ме за бонбони или за солети И само да си позволя да не купя нещото... Вкривява се и край, цялата вечер е минала в сръдни и ревове...

чакайте и аз да се присъединя към вас.
Ади е родена на 2.09.2002г както си личи от подписа.
Тя е доста упорита в някои нейни желания, от моя страна се изисква много воля и търпение.....но аз се държа с нея доста строго (живеем самостоятелно с мъжа ми, но винаги когато ми е налага да свърша нещо без нея, оставям Ади на баба си, която живее един етаж над нас). Аз лично не бих могла да търпя някой около себе си да ми казва "как и по какъв начин" да си възпитавам детето, би ми било много досадно. Но ето, че в някои ситуации се налага да се съжителства с роднини, няма как....мен лично това би ме изнервило доста.

Та, за моята Дева - как да ви кажа, може би понякога съм прекалено строга, не знам, ....но също така мисля и за времето когато , ако сега изпусна нещата - един ден колкото и банално да звучи, може тя командва парада, и понеже не искам това да се случи в никакъв случай, от самото и раждане има режим на спане и храна (нещо изключително важно за мен).
друго нещо важно за мен: всекидневно излизане навън в НДК (това ни е най-близкото място), ама всекидневно, нито ден без излизане, независимо от времето, вече не ползваме количка, и за мен едно излизане на студа сега особено действа чудесно на детето - после спи чудесно, спокойна е, и точно този режим на спане и храна я прави спокойна, защото знае кое след кое следва (това се опитвам да втълпя тук на по-скорошните майчета), въпреки, че не ме разбират доста често, но точно този изграден режим много улеснява нещата (поне при нас).
детето е спокойно когато знае кое след кое следва на еднакво повтарящи си ддействия (това е абсолютна истина и не съм я измислила аз, само съм го прилложила на практика и...работи).

През седмицата е само с мен (от септ. тръгва на детска градина) и виждам една съществена промяна в събота и неделя когато и баща и си е вкъщи и не е на работа - режимът пак го спазвам, но една по-лигава, по- не слуша........нормално е, баща и естествено повече и играе по нейната.......

но мисълта ми е, че режимът е една същетвена част от възпитанието на 2 год дете.

На 06.11.2002г.

Защо ли няма училища за родители? Или пък има?
В много случаи съм се питала правилно ли постъпвам. И мойта хубавица си има режим, сън, хранене, разходка, както си трябва всеки ден без изключение. Но все по-често ми казва"Не иска да излизам, ще гледам филм"   "Ама седни на стола, пък аз ще седна на коленете ти, иначе ще рева.." Та такива ми ти работи. Докато не ме хванат "Карастанчовите"=лудите...

ЛИО и при нас е така и съм напълно съгласна с теб,4е режимът е много важен за едно дете.И го спазваме без каквито и да било пазарлъци.
На нас ни се налага да живеем с баба и дядо,което всъщност не ми и пре4и напротив много ми помагат даже,когато могат,но понякога не мога да си наложа моето без да не ме критикуват,което според мен е много лошо и е във вреда за възпитанието на детето.

Работя за една фондация в която ще се опитаме да направим едно училище за родители а може и on-line

да, разбирам.

Ако стане, ще е супер.
Мисля си, че много майки имат нужда да се посъветват с някого. Май по-горе Дебеланата казваше, че при тях имало специалист, който и казал как да реагира на конкретния проблем. При нас, май няма. Или аз не съм запозната. Училището за родители ще трябва да започва обучението доста прди да се е родило детето, а по-нататък да дава съвети и помощ. Така виждам аз нещата...

охо разбирам те прекрасно,моите родители живеят под нас,постоянно си дават"ценните "наставления как се гледа инато дете,ако нещо не и угодя аз съм виновна,бе изобщо изкарват ме цербер от всякъде,моята хубостниц е овен

защо все пак не пробваш да я пуснеш на ясла . сега дори е по удачното време , защото след есента идва зимата и почват едни вируси . а сега през пролета и лятото ще се присеспособи по лесно без да е болна през една седмица . та по вьпроса . яна беше на 1.7 година когато я пуснах на ясла . и не защото нямах вьзможност да я гледам , а защото бях убедена че сред други деца на неината вьзраст ще се чуства вьв свои води . наистина трябва яслата да е супер и лелките да си вьршат сьвестно работата . бая пообиколих града докато намеря подходящата .(на другият край на града от нас ) . но си заслужаваше пьтуването всеки ден . яна стана супер самостоятелна , много общителна ( не че преди това не беше ) и този пубертет за който говорим между2-3 години аз изобщо не го усетих. когато я вземех вечер тя беше толкова щастлива и доволна и не спираше да ми обяснява какво са правили и какво е научила .
   
ти си решаваш , но аз сьм още убедена че социалния контакт на детето с други на неговата вьзраст им се отразява страхотно  в положителна насока .

Да имаме училиЩе zа родители към родилната клиника в болницата ни. Има много полеzни курсове с много насоки.
Ако има интерес Ще ви снабдя с необходимата литература.
Аz самата обсъждам оЩе с моя мъж едно местене към България и мечтата ми е да направя родилен дом като тукаШните с училиЩе zа родители. До момента въпроса е чисто финансов, иначе място съм намерила.

Да ще я пускам,но от септември месец

От възрастта е. Опитай се да я игнорираш, като прави сцени, и в никакъв случай не се поддавай. Остави я обаче да си се тръшка, в смисъл не я бий и не я наказвай за това. Неприемливото поведение от рода на пипане на контакти обаче трябва да бъде спряно веднага и физически, плюс категорична и разбираема за нея забрана. В нашия случай - наложи ми се да го обяснявам на година и половина, когато бяхме на хотел и нямаше как да обезопасим всичко, беше едно гръмогласно "БАМ! БАМ! БАМ! БАМ!", което за мое учудване имаше ефект.
Ако разбира добре какво й се говори, можеш да пробваш да я заведеш в стаята й, да я оставиш сама и да й кажеш, че може да дойде при тебе и останалите, когато й мине сръднята. При мен сработи, знам, че не винаги се получава.
По време на тръшкане и рев понякога помага да я гушнеш (тя със сигурност се стряска от собствената си истерия, независимо колко незначителен е поводът), понякога не. Накрая обаче е хубаво да я гушнеш, за да знае, че все пак я обичаш - нищо, че е била "лоша" и е ревала.
И споко - навсякъде чета (а напоследък виждам и от собствен опит), че това е възраст на противопоставяне, сцени и пр. Моето досега мило и кротко момиченце сега е способно да изпадне в чудна истерия, защото примерно не съм му прочела една и съща книжка за шести път, защото не съм й облякла каквото иска и прочие. Опитай се да гледаш философски на проблема.

Сори, ако се повтарям с някоя от другите мами, ама нямах време да чета всички отговори. Успех, казват, че все някога свършвало!

Абсолютно вярно и напълно достатъчно. Настина трябва да си последователен.

Обаче ми се струва, че подронват авторитета на майката със забележки пред детето. Ефектът съм забелязала - объркано дете.

Може би трябва да строиш малко и околните

И без много-много обяснения...

Пък за скорпионите... Ми аз съм добро дете, бе...
И татито е скорпион. Пък малката е рак... Едни сме щипалчести и черупчести.

Magimon, опитай се да си намериш книгата "Мъдрата обич" на Марта и Уилям Пийпър (издателство "Сиела"). Ще откриеш доста по-различни неща от повечето, което са ти казали тук.
Детенцето ти е напълно нормално и се държи точно, както трябва. Не се безспокой! Въпросът е ти да се научиш как да се държиш и как да подхождаш към него, така че да не нараняваш чувствата и личността му. А това става с много четене на съвременни автори, различни от Макаренко.

Моите уважения към майките, които спрягат думички като наказания, дисциплиниране, казарма, еле пък бой. Човешкото дете не е домашен любимец, за да го дресираме. То има чувства, емоции и преживява трудности във всеки един етап от живота си. Единственият начин да изразява всичко това е на езика на децата, който ние възрастните сме длъжни да се опитаме да разберем, а не да съдим по стандартите за поведение на възрастния човек! За да стане възрастен и да се държи като възрастен, на детето му трябват поне 18 години, а не просто 2-3. Ние трябва да му помагаме и да го насочваме с много любов и търпение, както каза Дебеланка, а не с наказания и дресировки.

Това, което искам да кажа, майчета, е че при всяка постъпка на детето, която не ни харесва или даже ни хвърля в ужас, трябва да се запитаме защо това се е случило и какви чувства са подтикнали детето да се държи така. С каква емоция се е сблъскало то в този момент, за да се "тръшне", разкрещи, разреве, удари, "оглушее" за думите ни. Това е много по-важно, отколкото да побързаме да го накараме с някой "макаренковски" метод да спре да се "изразява" и да го изпратим в ъгъла като "лошо" дете. Чак когато разберем какво е чувството и му го назовем, бихме могли спокойно да му обясним. Само тогава то може да ни "чуе" наистина. Само тогава можем да му помогнем!

Разберете, че имате много повече късмет и е много по-лесно, ако детето ви се гневи, тръшка, крещи или плаче, защото то ви говори така. Аз не предпочитам да имам "послушно" дете, което да таи всички чувства в себе си и аз да си мисля, че всичко е наред. Кротките деца са потайни и по-трудни за разбиране.

Всички деца са добри! Само възрастните могат да бъдат лоши, защото не са имали добри родители, когато са имали нужда от тях!

Валентина е родена на 11.11.2002г. - изключително емоционална и напориста.    
Най-много ми допаднаха съветите на Дебеланата и на Лиорена, може би защото самата аз се стремя да постъпвам по този начин.
През деня я гледа детегледачка /детска учителка е/, няма никакви проблеми, дневният режим се спазва, слуша, играят най-различни игри, пеят в дует, излизат всеки ден.
Вечер при нас с баща й се поглезва, Но вече стана ясно, че основното е събота и неделя, когато сме заедно не трябва да променяме режимът й , защото тогава започва да капризничи.
Според мен децата се нуждаят от разбиране и търпение; понякога е много трудно да запазиш самообладание /особено след дълъг работен ден/, но от викове няма никакъв смисъл /изцяло сме против употребата на физическа сила спрямо дете - вкл. и т.нар. плескане!!!/.

Мерси имам позната,която работи на борсата,ако я има там ще ми я донесе

За съжаление въпросната книга е изчерпана, но може и да е останала някоя скрита бройка.
 Иначе много добре те разбирам - Бимбото ви е набор - на 2 години и 3 месеца, истинско скорпи , бяс голям и той отвреме-навреме, напоследък доста често ми ги свърта разни подобни дивотии. Търпение му е майката и мнооого обяснения - както се казва до 101 и обратно.
 Белята, и аз съм скорпион - мноого , ама приказно добро детенце съм била, дивотията в пубертета ме подхвана