Прекалено подреждане

И чистотата ли стана болестно състояние?

Само маниакалната такава.

Оставете чистенето, отношението към вас е лошо. На него не му пука как се чувствате, а къде точно избива и дали заради болест или не…. това е напрежение между вас и не е ок. Има хора, които реално са неспособни да живеят с друг човек  и да се съобразяват дори минимално с неговите виждания. Да не е от тях? За толкова години брак, мъжът ми веднъж не си е позволил подобно отношение. Забравила съм дрехите на простора 4-5 дни, голяма работа, ама точно днес не ми се занимава да мия чинии или да ги преместя в машината- голяма работа. За три чинии ще тънем в забележки. Голяма работа, да не е това най-важното. Дребнавости са това за нас. И разхвърляно е от време на време, невинаги е подредено, но не ни пука. Как ли пък, ако нещо не се чувствам добре, ще се юрна да подреждам. Естествено, че ще гледам да си почина, за да се възстановя максимално бързо. Не си представям да живея по описания от вас начин. Имам такива познати, които чистят с един тон препарати, много пари дават месечно за тях, защото държат да са от скъпите, и не ги разбирам. Като влезеш в тях винаги мирише на химия, колкото и да са ароматизирани. Те са посветени на това да чистят. Чак ми е странно, но те си знаят, животът си е техен. Не е краят на света, че не ми се е чистило днес. Ние излизаме навън, всичко сме зарязали за оправяне по-късно, наслаждаваме се на разходката и времето, а комшийката чисти прозорци и казва, че сега има много работа и не можела днес да излиза. Но нали се сещате, тя постоянно мие всички прозорци, търка постоянно тоалетната, ще кажеш, че за това живее. Но не съдя, не коментирам, че животът не е само чистене на стаите от пода до тавана, до припадък. Да прави каквото иска. Всеки сам си решава как да му минават дните. Сега коментирам, защото авторката не се чувства добре и за мен двама души, когато делят една територия са длъжни да се съобразяват един с друг. Имаше един филм с Джулия Робъртс, не помня заглавие, но помня една сцена. Потискана с години от мъжа си, всичко подреждаше по неговия начин и се разделят и тя толкова вече обработена психически, че дори без него в дома си, изпъва перфектно кърпата за лице в банята, като после си спомня, че вече не живее с него и се усмихва, и я хваща и я захвърля. Вече няма кой да я обижда и потиска, заради такива неща. Сцената я помня много ясно.

Аз обичам да ми е чисто и подредено, но времето прекарано в чистене и подреждане, считам за пропиляно. С готовност го преотстъпвам на друг при възможност.

Да, познавам. Бившият ми беше такъв, изкарахме живот под един покрив 8 месеца. Всеки път като се прибираше, се чудех сега за какво ще се хване и бях в постоянно притеснение. В началото се опитвах да му обясня, че тези неща не са много нормални и са натоварващи, но не се получи. От разправии цъфнаха и здравословни проблеми. Като му теглих една и се преместих, всичко се оправи.

Мене тръпки ме побиват от такива като авторката. Абсолютно си визуализирам на него какво му е, щом прави постоянни забележки.

А защо? След като не ти харесва, хващаш и си чистиш сама? В крайна сметка, авторката не е чистачка, нали. Предполагам, че работи, готви и т. н. Ми да хване той да изчисти според стандартите си.

Това може да е  ОКР,ама може и да е психически тормоз.
Сещам се за приятелка,която беше тормозена от такъв Мунчо-първо се заяждал за чистотота в жилището,после и готвенето и, за външния и вид....абе все недоволен,постоянно критика,забележки.И накрая,когато я шамароса тя се изнесе.

Аз държа да ми е чисто и подредено, мъжът ми също. Но и двамата се грижим за чистотата и уюта на дома си. В случая авторката може и да бърка някъде, няма как да знаем, но мъжът вместо да мрънка и да писка, да хване той парцала. Ако е разглезен готованко, това е друга работа.

И мен.
Не понасям разпилени хора, правещи се, че всичко е наред, а то всъщност е наопаки.
Може би си е съвсем добре младежът, а тя му пие мозъка със сламка, ако е ѝ харесва да живее в безпорядък.
Аз съм голям фен на реда, не намирам нищо креативно в безпорядъка и мърлящината. Нито е красиво, нито има ползи. А в един подреден дом е много по-приятно да живееш, плюс, че редът пести време. Място за всичко и всичко на мястото си. Много е лесно.

Аз пак да попитам, защо се очаква тя да чисти и подрежда?
Нека той да го прави, пък тя да има претенции, не е ли ок?

И двамата живеят в този дом - значи и двамата имат отговорност към реда. Ако единият е разпилян, може да се научи да не е - все пак е голям човек. Нормално е човек да се дразни, ако трябва все да ходи след д-то на партньора си и да шета, но при двама здрави и прави възрастни никак не е ок единият само да прави забележки, а да бяга от домакинска работа.

Всъщност, тя никъде не казва, че партньорът само прави забележки, без да се включва в подреждането и чистенето.
На мен би ми било интересно малко повече разяснение по въпроса.
Че иначе малко едностранчиви са нещата, ако тя е наистина разхвърляна, а той се дразни от това, не намирам нищо нередно.

Вие си чистете къщите, ама да сте под зоркия поглед на човек, който забелязва петънце на стената и случайно разместена книга и постоянно ви критикува, не е нито нормално, нито спокойно съжителство.

А какво мислите, ако работодателят се държи така на работното място, без позицията ми да е чистач? Всъщност истината е, че става въпрос за работодател незнаех как да го напиша.... Много са полезни отговорите Ви...