"Всеки друг, но не и той" съм го чувала от няколко мъже по повод бившите си. Няма значение кой е втория мъж, екс съпругът смята, че жената няма право на личен живот, а трябва да си гледа само детето. И ще я трови чрез дъщеря им.
- Публикувана: 14 март 2024, 16:08 ч.
- Последно мнение: 20 март 2024, 19:17 ч.
Общо дете в семейство с доведени деца
Да, това е чиста злоба. Въпросът е от какво е породена; от омраза или колкото и невероятно да ви звучи - от все пак някакви чувства. Има две деца/ нали смятам ги заедно, според мен така трябва да е, а и авторката пише, че няма никакъв проблем в това отношение, не ги дели и се грижи за всички / с трето напът. А той все още се интересува от бившата и нейния живот. Бившата е вече само майка на детето му, а това оправдание, че не искал детето му да живее с този мъж… Баш не иска бившата му жена да живее с него и това определено е притеснително. Защо не може да се зарадва за тях, ако той реално е щастлив в момента?
И аз не разбрах това "дъщеря му да не живее с чужд мъж" как точно си го представя. Иска да се събере с бившата, иска пълно попечителство или той може да си има ново семейство и ново дете, но бившата няма право на такова?
Според мен авторката се притеснява мъжът да не поиска дъщеря му да заживее при тях и тя изведнъж да се превърне в многодетна майка. Не бой се Авторке, детето е малко, момиче, никой няма да му го даде на него. Иначе да, мъжът, като се разведе, продължава да си мисли, че жена му, бившата, е негова собственост за винаги.
Аз това притеснение не го усетих в авторката.
Мисля, че предчувства проблеми, но не може да обясни притесненията си. Аз бих си представила как в най-хубавия момент бебе, семейност, съм се борила с притеснения дали ще се получи тази форма на семейство - всеки с дете, едно наше. А той ме оставя сама в тези притеснения и малки битки, за да се интетесува от семейството на бившата си.
За съжаление не виждам полезен ход от нейна страна, след като той не дава дума да се каже, а авторката е и бременна.
Мисля, че предчувства проблеми, но не може да обясни притесненията си. Аз бих си представила как в най-хубавия момент бебе, семейност, съм се борила с притеснения дали ще се получи тази форма на семейство - всеки с дете, едно наше. А той ме оставя сама в тези притеснения и малки битки, за да се интетесува от семейството на бившата си.
За съжаление не виждам полезен ход от нейна страна, след като той не дава дума да се каже, а авторката е и бременна.
Не съм много съгласна, че "няма място там", защото става дума за мъж, от когото чака дете. На мен би ми било важно как се държи с останалите, какви битки води, как ги води...
Нали утре може да е моят ред да съм му бивша...
Нали утре може да е моят ред да съм му бивша...
Не мисля, че макар и права, трябва да дискутира с него.
Господинът няма проблем с други мъже, а с един конкретен.
"Всеки друг, но не и той" съм го чувала от няколко мъже по повод бившите си. Няма значение кой е втория мъж, екс съпругът смята, че жената няма право на личен живот, а трябва да си гледа само детето. И ще я трови чрез дъщеря им.
Авторке, хич не се замесвай и не ставай част от проблема, защото няма решение в полза на този мъж. Това са типични мъжки битки, провокирани от его. Виждали сте два петела как се бият до смърт, кой ще опраши кокошките, които кротко си кълват, докато се разберат мъжките. Типично мъжка битка. Кой знае новият какви сигнали е подавал, та този, твоят, се е изнервил до умопомрачение. Живял две години в ада, да , бе, да. Защо не си е взел детето, да се е преборил за родителските права. Няма как по съдебен ред съд да му предостави правата, само защото на него не му харесва партньорът на майката. Да си наляга парцалите там и да си гледа новото семейство и да не те въвлича в чужди битки.
То е същото, когато пък майките, след развод, не дават децата на бащата, щото, видите ли, той си има нова приятелка и сакън, била парцалана, злобна, ужасна. При жените пък е ревност , или уплаха, че някой чужда жена ще им приласкае и присвои децата. И в двата случая става дума за нагласата "Няма по-добър/ добра, хубав / а, умен/ умна от мен". Ще му мине. Ай да им се не види и мъжете. Станало , каквото станало, дете чака от теб, решил да дирижира чужди животи.
То е същото, когато пък майките, след развод, не дават децата на бащата, щото, видите ли, той си има нова приятелка и сакън, била парцалана, злобна, ужасна. При жените пък е ревност , или уплаха, че някой чужда жена ще им приласкае и присвои децата. И в двата случая става дума за нагласата "Няма по-добър/ добра, хубав / а, умен/ умна от мен". Ще му мине. Ай да им се не види и мъжете. Станало , каквото станало, дете чака от теб, решил да дирижира чужди животи.
По първоначалния въпрос: мисля си, че неговата дъщеря може и да ревнува, защото татко й ще е постоянно с бебето и твоята дъщеря, а с нея -не... Като цяло ситуацията си е сложна и според мен следва да се подходи с много внимание към неговата дъщеря и да бъде максимално приобщена, защото от всички тя ми изглежда най-"потърпевша".