За разпадане на един брак вина имат тези, дето са се клели един към друг, не външния. Истории, преразказани от новата, за бившата, базирани на думите на наранен мъж... Къде е бил той 2 години, едва ли у дома до жена си, че да не забележи чак и то с малко дете като са, че жената хойка. Има и той принос дали с безразличие, дали с друго. Няма значение, чужди истории, авторката сега от първа ръка ще го тества що за партньор е.
- Публикувана: 14 март 2024, 16:08 ч.
- Последно мнение: 20 март 2024, 19:17 ч.
Общо дете в семейство с доведени деца
Вярно, ама външния все пак може да си държи оная работа в гащите, като знае "вътрешната" че е семейна, нали? Поне докато не престане да е семейна, щом толкова са се харесали... Ясно е колко стока е и той...
За разпадане на един брак вина имат тези, дето са се клели един към друг, не външния.
Не става въпрос за "вина", а за морал и ценностна система.
Относно какво иска - много пъти е споменавал, че иска да си вземе детето при него, а бившата му да си живее тогава с който иска. Преди да се запознае с мен също са имали спорове на тази тема.
Авторке, а ти съгласна ли си неговата дъщеря да дойде да живее с вас за постоянно?
Никакъв проблем нямам с това. Даже според мен при него ще е по-стегнато от към учене на уроци, писане на домашни и т.н. А и аз се занимавам с нея и сега, уикендите повечето време аз и двете деца ходим някъде - магазини, разходки, рисуване и т.н.
А относно въпроса на sigma - аз не бих оставила дъщеря ми изцяло на грижите на баща й. Естествено, че и бившата на приятеля ми не очаквам да го направи. В този спор аз съм по-скоро на нейна страна - да живее, с който си е решила, детето не е нужно да гледа караниците между разделените си родители. Многократно съм повтаряла, че ще я побъркат с тия неща - включително и с майка й говорих за това веднъж.
Колкото и да сме се карали с моя бивш съпруг, никога не е било пред детето, тя никога не е чувала лоша дума за баща си от мен (а мисля и за мен от него).
Изобщо моето чудене е насочено по-скоро към това как трябва да реагирам на това безумие в главата на приятеля ми. Защото рано или късно ще се стигне до този момент и безпорно най-потърпевша ще е дъщерята на приятеля ми.
Такива ку***венски изпълнения не минават никак лесно, нормално е човека да изпитва лоши чувства към нея и баджанака си. Нали, познатия сценарий, тя си хванала нов тъпкач, в това време официалния става най черният на света, всичко му е лошо, криво, гадно и т.н. И така две години.
Не всеки, дори повечето хора в такива ситуации не биха просто махнали с ръка и да си оставят детето на новата двойка без проблеми.
Детето как приема новия мъж на майка си, предполагам и там никак не е безоблачно всичко?
Не всеки, дори повечето хора в такива ситуации не биха просто махнали с ръка и да си оставят детето на новата двойка без проблеми.
Детето как приема новия мъж на майка си, предполагам и там никак не е безоблачно всичко?
За съжаление, малките деца, изобщо нямат право на естествени реакции в такива ситуации. На кого да каже, ако харесва/ не харесва новия на майката. Ако каже, че не го харесва на баща си, после се връща при майката и няма спокойствие за него. Ако каже на майка си, че не го харесва, ще "разсърди" майка си, и изпада в конфликт на лоялност. Виждала съм такива деца. Мълчат си, за да си осигурят относително спокойствие, и да не ги забъркват в проблеми, които не зависят от тях, и те не могат да решат.
Наскоро ми приключи едно дело, започна 2018 година. Момченцето беше на 11 . Тук при единия, ту при другия, спорове , изслушвания. Като беше при баща си, плюеше майка си, защото бащата това очакваше да чуе. Като беше при майка си- обратното. И така, вече голям, при последния психолог за експертиза, си казало всичко. Че му е било адски трудно през цялото време, че не можел да реши, че се чувствал виновен. Но вече за никого не му пукало . И чакал да стане на 18 , и да си хваща пътя. Непряко, обвинява и двамата си родители. Пак деликатно, де. Толкова ми стана жал, но родителинте не осъзнават какво причиняват на децата си с тези войни.
Наскоро ми приключи едно дело, започна 2018 година. Момченцето беше на 11 . Тук при единия, ту при другия, спорове , изслушвания. Като беше при баща си, плюеше майка си, защото бащата това очакваше да чуе. Като беше при майка си- обратното. И така, вече голям, при последния психолог за експертиза, си казало всичко. Че му е било адски трудно през цялото време, че не можел да реши, че се чувствал виновен. Но вече за никого не му пукало . И чакал да стане на 18 , и да си хваща пътя. Непряко, обвинява и двамата си родители. Пак деликатно, де. Толкова ми стана жал, но родителинте не осъзнават какво причиняват на децата си с тези войни.
Детето как приема новия мъж на майка си, предполагам и там никак не е безоблачно всичко?
Ами, не знам да има проблеми с него. Но тя до скоро го приемаше и просто като "познат-приятел" на мама. Буквално в последните два-три месеца започна да схваща , че е "мъж" на мама. Вероятно и след това нещата се успокоиха спрямо мен, не знам.
По принцип според мен майка й доста се старае да я настрои срещу баща й, но по много хитър начин. Пример : когато се запознахме, тя спеше при баща й на спалнята. Като се преместихме беше ясно, че вече й е време да спи сама, дори не само заради мен, а защото е на 7 и е момиче, нищо нормално не виждам в това да спи с татко си. Моята дъщеря спи сама от доста по-малка. Приятеля ми приготви стая, в която да спят двете деца като в момента прави и още една, за да си има всяка лично пространство. Само, че тя каза, че щом няма да спи при него няма да идва. И вместо майка й да го подкрепи поне привидно пред детето, каза, че по-добре да не идва,че той я бил "натирил" "изгонил" и всякакви подобни - всичко това пред нея, докато говори с приятеля ми по телефона тайно пуснат на високоговорител....
За разпадане на един брак вина имат тези, дето са се клели един към друг, не външния. Истории, преразказани от новата, за бившата, базирани на думите на наранен мъж... Къде е бил той 2 години, едва ли у дома до жена си, че да не забележи чак и то с малко дете като са, че жената хойка. Има и той принос дали с безразличие, дали с друго. Няма значение, чужди истории, авторката сега от първа ръка ще го тества що за партньор е.
За разпадане на един брак вина имат тези, дето са се клели един към друг, не външния. Истории, преразказани от новата, за бившата, базирани на думите на наранен мъж... Къде е бил той 2 години, едва ли у дома до жена си, че да не забележи чак и то с малко дете като са, че жената хойка. Има и той принос дали с безразличие, дали с друго. Няма значение, чужди истории, авторката сега от първа ръка ще го тества що за партньор е.
Като почнете така... външният човек не е имал брак и дете. За какви задръжки да става дума? Пък и един брак може и да е до време.