Здравейте! Не знам дали има такава тема, но ще се радвам на вашата помощ. С бащата на детето ми сме вече 4 години заедно. От начало всичко беше прекрасно. Проблемите дойдоха когато се появи нашият син. Семейството му всекидневно ме нападат словесно, нямам неговата подкрепа, не ме изслушва, комуникацията ни изчезна. Опитвала съм се да говоря с него но когато повдигна темата той започва да се ядосва и да се караме. Не знам дали е време да си тръгна от целият този психически тормоз или да преглътна всичко заради детето😔
- Публикувана: 13 март 2024, 15:44 ч.
- Последно мнение: 17 март 2024, 12:41 ч.
Да си тръгна или да остана
Щом вече си поставяш този въпрос рано или късно ще си тръгнеш.
Преглъщането на какво ли не заради детето не е устойчиво решение.
То усеща, средата става токсична, ти ще страдаш и на него накрая няма да му е по-добре от всичко това.
Преглъщането на какво ли не заради детето не е устойчиво решение.
То усеща, средата става токсична, ти ще страдаш и на него накрая няма да му е по-добре от всичко това.
...Не знам дали е време да си тръгна от целият този психически тормоз или да преглътна всичко заради детето😔
Знаеш отговора.
Със семейството му ли живееш и защо?
Поредната подобна тема. Човек, като чете тоя форум остава с впечатлението, че живеем в някакъв мрачен свят на потисничество, насилие и (най-малко) психологически тормоз. Взех да се депресирам и сериозно обмислям дали да не спра да чета вече 
Ако мъжът ти до сега не е "узрял" как се гледа семейство, няма да има промяна и за напред. Играла съм я тази роля и при мен скоро ще приключи тази драма. Колкото повече се опитваш до промениш човек към добро, толкова той ще се дърпа. Промяната става само тогава, когато самият индивид я пожелае, а щом при теб са само скандали, едва ли ще се случи. Живеем във времена, където не е необходимо да търпиш на всяка цена. Да не говорим, че жените правим вече всичко-работим, готвим, чистим и деца гледаме. Какво може да се промени ако се разделите? Мамин мунчо остава с неизпрани дрехи и чакащ някой да го обслужва. Или заедно сядате и взимате единодушно решение или няма смисъл да се мъчите.
Евала правя на жените, които не чакат форумите да им решат проблемите, а сами си взимат живота в ръце.
Евала правя на жените, които не чакат форумите да им решат проблемите, а сами си взимат живота в ръце.
Това със живеенето почти заедно и постоянните намеси е много тегаво. Каза че от 4 г. сте заедно а колко голямо е детето ви? Ако е всъщност бебе, нещата са по-трудни, но все пак търси варианти за самостоятелност и отделяне със или без мъжа. Къде са вашите и могат ли да те подкрепят?
Не е нормално семейството на когото и да било до такава степен да се меси, че да ви афектира. Аз не знам как живеят хората по този начин. Свекървата кво казала, тъщата кво казала... Че и цяла тема има тука за свекървите с какво ви дразнят. Тези хора не трябва да са никакъв фактор в живота ви. Ако са фактор, лошо.
Има ли смисъл да питам защо определени неща се забелязват и стават проблем чак след като се е родило бебето... 
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.
Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?