Здравейте! Не знам дали има такава тема, но ще се радвам на вашата помощ. С бащата на детето ми сме вече 4 години заедно. От начало всичко беше прекрасно. Проблемите дойдоха когато се появи нашият син. Семейството му всекидневно ме нападат словесно, нямам неговата подкрепа, не ме изслушва, комуникацията ни изчезна. Опитвала съм се да говоря с него но когато повдигна темата той започва да се ядосва и да се караме. Не знам дали е време да си тръгна от целият този психически тормоз или да преглътна всичко заради детето😔
- Публикувана: 13 март 2024, 15:44 ч.
- Последно мнение: 17 март 2024, 12:41 ч.
Да си тръгна или да остана
Щом вече си поставяш този въпрос рано или късно ще си тръгнеш.
Преглъщането на какво ли не заради детето не е устойчиво решение.
То усеща, средата става токсична, ти ще страдаш и на него накрая няма да му е по-добре от всичко това.
Преглъщането на какво ли не заради детето не е устойчиво решение.
То усеща, средата става токсична, ти ще страдаш и на него накрая няма да му е по-добре от всичко това.
...Не знам дали е време да си тръгна от целият този психически тормоз или да преглътна всичко заради детето😔
Знаеш отговора.
Със семейството му ли живееш и защо?
Поредната подобна тема. Човек, като чете тоя форум остава с впечатлението, че живеем в някакъв мрачен свят на потисничество, насилие и (най-малко) психологически тормоз. Взех да се депресирам и сериозно обмислям дали да не спра да чета вече 
Ако мъжът ти до сега не е "узрял" как се гледа семейство, няма да има промяна и за напред. Играла съм я тази роля и при мен скоро ще приключи тази драма. Колкото повече се опитваш до промениш човек към добро, толкова той ще се дърпа. Промяната става само тогава, когато самият индивид я пожелае, а щом при теб са само скандали, едва ли ще се случи. Живеем във времена, където не е необходимо да търпиш на всяка цена. Да не говорим, че жените правим вече всичко-работим, готвим, чистим и деца гледаме. Какво може да се промени ако се разделите? Мамин мунчо остава с неизпрани дрехи и чакащ някой да го обслужва. Или заедно сядате и взимате единодушно решение или няма смисъл да се мъчите.
Евала правя на жените, които не чакат форумите да им решат проблемите, а сами си взимат живота в ръце.
Евала правя на жените, които не чакат форумите да им решат проблемите, а сами си взимат живота в ръце.
Това със живеенето почти заедно и постоянните намеси е много тегаво. Каза че от 4 г. сте заедно а колко голямо е детето ви? Ако е всъщност бебе, нещата са по-трудни, но все пак търси варианти за самостоятелност и отделяне със или без мъжа. Къде са вашите и могат ли да те подкрепят?
Не е нормално семейството на когото и да било до такава степен да се меси, че да ви афектира. Аз не знам как живеят хората по този начин. Свекървата кво казала, тъщата кво казала... Че и цяла тема има тука за свекървите с какво ви дразнят. Тези хора не трябва да са никакъв фактор в живота ви. Ако са фактор, лошо.
Има ли смисъл да питам защо определени неща се забелязват и стават проблем чак след като се е родило бебето... 
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.
Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Авторке, трябва да седнеш да говориш с твоя човек - спокойно и да парираш всяка наченка на скандал, като му повтаряш - искам да те чуя, искам да ме изслушаш. Не влизаш в обяснения, не търсиш правда, не нападаш родителите му. Споделяш му, че сте отделно семейство, не се чувстваш добре, искаш да сте самостоятелни, че не ти се отразява добре това съжителство, че се съсипваш, че искаш вие двамата да градите живота си и искаш самостоятелна форма на живот. Излагаш му спокойно щенията си и му даваш време да помисли и да те разбере.
Ако схване - добре, ако не - опитала си.
Ако схване - добре, ако не - опитала си.
Здравейте! Не знам дали има такава тема, но ще се радвам на вашата помощ. С бащата на детето ми сме вече 4 години заедно. От начало всичко беше прекрасно. Проблемите дойдоха когато се появи нашият син. Семейството му всекидневно ме нападат словесно, нямам неговата подкрепа, не ме изслушва, комуникацията ни изчезна. Опитвала съм се да говоря с него но когато повдигна темата той започва да се ядосва и да се караме. Не знам дали е време да си тръгна от целият този психически тормоз или да преглътна всичко заради детето😔
Имаш ли къде да отидеш?
Това със живеенето почти заедно и постоянните намеси е много тегаво. Каза че от 4 г. сте заедно а колко голямо е детето ви? Ако е всъщност бебе, нещата са по-трудни, но все пак търси варианти за самостоятелност и отделяне със или без мъжа. Къде са вашите и могат ли да те подкрепят?
Има ли смисъл да питам защо определени неща се забелязват и стават проблем чак след като се е родило бебето... Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.
Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Със семейството му ли живееш и защо?
Кажи му, че ти отиваш на квартира с детето и гледай реакция. Може и да омекне.
От кога живеете с неговото семейство, нападките от кога са? Как се месят във вашето семейство, само за гледане на бебето или и за други неща? Въпреки, че се карате бащата грижи ли се за семейството си, помага ли с домакинството и с гледането на бебето, парите при вас ли остават, имаш ли достатъчно средства за домакинството, за всичко за детето?
Имаш доста варианти:
1. Вземаш детото и отиваш на квартира - детето на ясла, ти на работа.
2. Скланяш глава и се връщаш при родителите ти - само ти си знаеш до колко това е добре.
3. Още повече се навеждаш и оставаш там където си, гледаш да не дразниш околните. Ако пък свекървата става що годе да гледа дете може да ти помага, а ти учиш или работиш и си плетеш кошницата.
Сега си уязвима, затова те мачкат. Трябва да видиш, кое те прави уязвима и да работиш да го отстраниш.
Имаш доста варианти:
1. Вземаш детото и отиваш на квартира - детето на ясла, ти на работа.
2. Скланяш глава и се връщаш при родителите ти - само ти си знаеш до колко това е добре.
3. Още повече се навеждаш и оставаш там където си, гледаш да не дразниш околните. Ако пък свекървата става що годе да гледа дете може да ти помага, а ти учиш или работиш и си плетеш кошницата.
Сега си уязвима, затова те мачкат. Трябва да видиш, кое те прави уязвима и да работиш да го отстраниш.
За съжаление някои неща излизат на повърхността след появата на детето. Преди това вниманието ти е било дамо към него, нее имало вмешателство и тн. След детето си еидяла истинското лице. И пак за съжаление аз не мисля, че има оправия с характеропатии. Просто слагаш края и това е. Дори е по-добре, колкото е по-малко детето, защото с порастването започват сами да усещат и разбират и така се формират травмите, които си носим цял живот.
От кога живеете с неговото семейство, нападките от кога са? Как се месят във вашето семейство, само за гледане на бебето или и за други неща? Въпреки, че се карате бащата грижи ли се за семейството си, помага ли с домакинството и с гледането на бебето, парите при вас ли остават, имаш ли достатъчно средства за домакинството, за всичко за детето?
Имаш доста варианти:
1. Вземаш детото и отиваш на квартира - детето на ясла, ти на работа.
2. Скланяш глава и се връщаш при родителите ти - само ти си знаеш до колко това е добре.
3. Още повече се навеждаш и оставаш там където си, гледаш да не дразниш околните. Ако пък свекървата става що годе да гледа дете може да ти помага, а ти учиш или работиш и си плетеш кошницата.
Сега си уязвима, затова те мачкат. Трябва да видиш, кое те прави уязвима и да работиш да го отстраниш.
Имаш доста варианти:
1. Вземаш детото и отиваш на квартира - детето на ясла, ти на работа.
2. Скланяш глава и се връщаш при родителите ти - само ти си знаеш до колко това е добре.
3. Още повече се навеждаш и оставаш там където си, гледаш да не дразниш околните. Ако пък свекървата става що годе да гледа дете може да ти помага, а ти учиш или работиш и си плетеш кошницата.
Сега си уязвима, затова те мачкат. Трябва да видиш, кое те прави уязвима и да работиш да го отстраниш.
Имам позната, която беше в подобна ситуация и си даде малко време детето да порасне и да тръгне на детска градина, а тя успя да си намери стабилна работа и просто една вечер не се прибра обратно. Решението си го беше взела отдавна и за да не стои на родителите си на ръцете просто си даде 1-2 години време и постави мъжа си пред свършен факт. Еми, добре си живее сега жената, а мъжът й все още не може да повярва, че от "нищото" си е тръгнала.
За пореден път ще го кажа- защо си го причинявате това живеене с родителите на едно място? (макар и не на един етаж, и прочие)
А, де... да кажеш, че в някакви имения ги затварят, пък то в убитата от неглижиране селска къща.
Моето семейство не подкрепяха връзката ни и сега не сме в най- добрите отношения
За пореден път ще го кажа- защо си го причинявате това живеене с родителите на едно място? (макар и не на един етаж, и прочие)
А, де... да кажеш, че в някакви имения ги затварят, пък то в убитата от неглижиране селска къща.
Снахи млади, стари, по няколко, деца, мъже - не можеш им хванеш спатиите.
Голям да прави деца, но неспособен да поеме отговорността за жената и детето си. Гнусно е, много. Телевизорът и повърхностните предаванията за глупаци са му по-важни от това да ви обърне внимание. Поредният мамин. Чудо е, масово хората отказват да живеят достойно. Като не иска на квартира, ако това е единственият имот и няма друг, за какво въобще е създавал връзка и дете. Ще се справите с детето и ще сте много добре. Сега изглежда страшно, но няма да е задълго. Недоумявам как някой може да зареже истинския живот, семейството си и да се забие пред телевизора за реално нищо.
За пореден път ще го кажа- защо си го причинявате това живеене с родителите на едно място? (макар и не на един етаж, и прочие)
А, де... да кажеш, че в някакви имения ги затварят, пък то в убитата от неглижиране селска къща.
Снахи млади, стари, по няколко, деца, мъже - не можеш им хванеш спатиите.
Леле, до 9-то коляно са там🤣
Ужас🤣
Има ли смисъл да питам защо определени неща се забелязват и стават проблем чак след като се е родило бебето... Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.
Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
С това изказване изобщо не си права. С поява на дете много неща са променят и няма как да ги видиш преди да имаш дете.
За пореден път ще го кажа- защо си го причинявате това живеене с родителите на едно място? (макар и не на един етаж, и прочие)
Когато реших да имам дете отговорих на един въпрос: мога ли да го гледам сама, ако нещо стане с бащата (живо-шарен)? Имам ли жилище/или доход за наем/стабилна работа/завършено образование. Имам. Значи мога да се грижа за още един човек, без да завися от други хора. Това да завися от мъж/родители и самата аз да съм родител, не мога да го приема.
Йеле па да живея с родителите на мъжа ми. Абсурд. По-добре на палатка сред гората, отколкото с моята майка или неговата в една кухня.
Йеле па да живея с родителите на мъжа ми. Абсурд. По-добре на палатка сред гората, отколкото с моята майка или неговата в една кухня.
Скрит текст:
Има ли смисъл да питам защо определени неща се забелязват и стават проблем чак след като се е родило бебето... Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.
Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
Той и преди това е бил мамино синче, неспособно да комуникира. Човек не спира комуникацията ей така от нищото, освен, ако не е настъпила внезапна мозъчна травма.Но все пак... защо си затваряше очите за проблемите, докато са били лесно решими?
С това изказване изобщо не си права. С поява на дете много неща са променят и няма как да ги видиш преди да имаш дете.
За три години, все трябва да можеш да прецениш това-онова за партньорът си. Според мен, всички проблеми са си били там и преди това, просто сега са започнали да се проявяват много по-ясно.
Голям да прави деца, но неспособен да поеме отговорността за жената и детето си. Гнусно е, много. Телевизорът и повърхностните предаванията за глупаци са му по-важни от това да ви обърне внимание. Поредният мамин. Чудо е, масово хората отказват да живеят достойно. Като не иска на квартира, ако това е единственият имот и няма друг, за какво въобще е създавал връзка и дете. Ще се справите с детето и ще сте много добре. Сега изглежда страшно, но няма да е задълго. Недоумявам как някой може да зареже истинския живот, семейството си и да се забие пред телевизора за реално нищо.
Така е научен, и нека не се лъжем - харесва му е му е изгодно. Въпросът е авторката ще си тръгне ли или ще си отдаде живота в робство на него и семейството му, с евентуалната надежда един ден да го върне на собствената си снаха.
Това ми звучи като сбъднат кошмар на мен. На тях обаче, явно им харесва.
Защо трябва човек да мисли, че неговият начин е най-правилен? За него си може да е, а за други хора друг ред да е по-хубав.
Все пак хилядолетия наред хората са живели така - няколко поколения под един покрив. Някои племена и народи и сега живеят така, пък не се избиват. Има си недостатъци, има си и предимства - помощ с децата, разпределение на задачите сред повече хора, между които има такива с различни умения; винаги има някой в къщи като дойде Еконта и т.н.
Аз самият съм се изнесъл от нашите преди 20 и не бих живял така, но след като има хора, на които така им харесва, какво да ги съдим?
Това ми звучи като сбъднат кошмар на мен. На тях обаче, явно им харесва.
Защо трябва човек да мисли, че неговият начин е най-правилен? За него си може да е, а за други хора друг ред да е по-хубав.
Все пак хилядолетия наред хората са живели така - няколко поколения под един покрив. Някои племена и народи и сега живеят така, пък не се избиват. Има си недостатъци, има си и предимства - помощ с децата, разпределение на задачите сред повече хора, между които има такива с различни умения; винаги има някой в къщи като дойде Еконта и т.н.
Аз самият съм се изнесъл от нашите преди 20 и не бих живял така, но след като има хора, на които така им харесва, какво да ги съдим?
Добре де, ама всички тия свекърви, дето командват, те не са ли жени? Ако на жените като цяло не харесва тази система, защо си играли главна роля в нея?
Все повече свекърви са неприятно изненадани, че днешните снахи не търпят вмешателство и тормоз. Аз лично познавам две, които в прав текст си го казват.
В същото време не им минава през ум, че ако се държат човешки, шансът отсреща да им се отговори човешки е много голям. Просто поне не правиш това, което теб те е карало да се чувстваш зле. Лесно е.
В същото време не им минава през ум, че ако се държат човешки, шансът отсреща да им се отговори човешки е много голям. Просто поне не правиш това, което теб те е карало да се чувстваш зле. Лесно е.
Дам, това да живеят няколко поколения в едно домакинство не е за мен 
Не бих могла да живея със свекърва, дори и с майка ми! Всяка да си знае стеничката и зад нея да прави каквото ще! Живота си е мой, ще си го живея както си искам. Свекърва ми е от тези душички, тормозена (по нейни думи) и смята, че ще тормози и мен, да ама не позна Пробвах няколко години с добро, на края осъзнах, че няма да ми се получи и прекъснах всякаква комуникация. Тежки думи сме си казвали, осъзнах, че каквато и да съм никога няма да ме харесва, в един момент осъзнах, че не е нужно да ме харесва. Парирала съм всичките и опити да се меси тук там, не беше лесно, но когато няма друг начин …. Според мен авторката първо трябва да се пребори с благоверния, той сам трябва да се пребори с маминка и да скъсат пъпната връв, но това няма да стане докато са на една географска ширина! За това си правете дългосрочните планове, учете, работете, заделяйте пари и в един момент хвърлете бомбата и се наслаждавайте. Ако мъжа ви ви последва ще е прекрасен сценарий, но ако остане при маминка … прав му път!
Не бих могла да живея със свекърва, дори и с майка ми! Всяка да си знае стеничката и зад нея да прави каквото ще! Живота си е мой, ще си го живея както си искам. Свекърва ми е от тези душички, тормозена (по нейни думи) и смята, че ще тормози и мен, да ама не позна Пробвах няколко години с добро, на края осъзнах, че няма да ми се получи и прекъснах всякаква комуникация. Тежки думи сме си казвали, осъзнах, че каквато и да съм никога няма да ме харесва, в един момент осъзнах, че не е нужно да ме харесва. Парирала съм всичките и опити да се меси тук там, не беше лесно, но когато няма друг начин …. Според мен авторката първо трябва да се пребори с благоверния, той сам трябва да се пребори с маминка и да скъсат пъпната връв, но това няма да стане докато са на една географска ширина! За това си правете дългосрочните планове, учете, работете, заделяйте пари и в един момент хвърлете бомбата и се наслаждавайте. Ако мъжа ви ви последва ще е прекрасен сценарий, но ако остане при маминка … прав му път!
Повечето казват "едно време всички живеели заедно'" Да,преди 50-60г. е било редно така,но сега времената са различни и никой не иска някой да му дава наклон на живота.
Всеки гледа да е сам, никой да не се меси и проблемите да се разрешават помеждуим.
Всеки гледа да е сам, никой да не се меси и проблемите да се разрешават помеждуим.
Всичко останало си кара по старо му, България не е София.
И всичко си върви с отколешните драми.
Все повече свекърви са неприятно изненадани, че днешните снахи не търпят вмешателство и тормоз. Аз лично познавам две, които в прав текст си го казват.
В същото време не им минава през ум, че ако се държат човешки, шансът отсреща да им се отговори човешки е много голям. Просто поне не правиш това, което теб те е карало да се чувстваш зле. Лесно е.
В същото време не им минава през ум, че ако се държат човешки, шансът отсреща да им се отговори човешки е много голям. Просто поне не правиш това, което теб те е карало да се чувстваш зле. Лесно е.
А да питам, той щом не иска дете, защо го е направил? И да не би да сте непълнолетни, че живеете при неговите родители още? Изговори нещата с него, че това не е ок за детето и ако не иска да поеме отговорност, ще си тръгнеш и ще идеш при друг, който ще поеме, а на него щом толкова не му пука за него няма да го види повече.
А да питам, той щом не иска дете, защо го е направил?
Що за въпрос?
Хиляди мъже, направо милиони поставят кефа на първо място.
Не ги вълнува забременяване. Все пак те няма да раждат, ако се случи, нито аборт ще правят. За такива мъже забременяването, бебета са отговорност на жената. И да бъдат осъдени, ще метнат 200 лв и пак ще оставят жената да се оправя.
Ако природата беше направила така, че мъжете да раждат, щяха да са много внимателни.
А да питам, той щом не иска дете, защо го е направил?
Що за въпрос?
Хиляди мъже, направо милиони поставят кефа на първо място.
Не ги вълнува забременяване. Все пак те няма да раждат, ако се случи, нито аборт ще правят. За такива мъже забременяването, бебета са отговорност на жената. И да бъдат осъдени, ще метнат 200 лв и пак ще оставят жената да се оправя.
Ако природата беше направила така, че мъжете да раждат, щяха да са много внимателни.
Ами има мъже го правят.
Един тон случаи как уж искат дете, но като се появи, не им се струва вече толкова забавно.
Защото се оказва, че имали и задължения
Имам познати са били зарязвани от мъже, които са ги забременили. И уж са искали деца, брак, семейство.
Страшната им се струвала действителността явно.
Един тон случаи как уж искат дете, но като се появи, не им се струва вече толкова забавно.
Защото се оказва, че имали и задължения
Имам познати са били зарязвани от мъже, които са ги забременили. И уж са искали деца, брак, семейство.
Страшната им се струвала действителността явно.
Ами има мъже го правят.
Един тон случаи как уж искат дете, но като се появи, не им се струва вече толкова забавно.
Защото се оказва, че имали и задължения
Имам познати са били зарязвани от мъже, които са ги забременили. И уж са искали деца, брак, семейство.
Страшната им се струвала действителността явно.
Един тон случаи как уж искат дете, но като се появи, не им се струва вече толкова забавно.
Защото се оказва, че имали и задължения
Имам познати са били зарязвани от мъже, които са ги забременили. И уж са искали деца, брак, семейство.
Страшната им се струвала действителността явно.
Препоръчани теми