Ревнив мъж,как да се справя?

Съгласна съм с marsy!Мисля,че има такова нещо!
Преди да родя осем години нямахме деца,аз бях като овчица,каквото той си пожелаеше-това ставаше!Бях щастлива,ако той е щастлив,всичките ни познати бяха наши познати,без да се усетя и без да си давам сметка,той ме отдели от всички и всичко,работим даже заедно-24 часа заедно!!!!!
Денем пак с него иска да излизам само,защото"много ме обичал"!!!!Всичко искал да правим двамата,защото "много ме обичал"!!!Но ето че аз пораснах и започнах да имам свое мнение и виждане,за нещата и ..........за негов ужас гласът ми започна да се чува и той започна да откача!И на психотерапия ходихме-нищо не помага!

И моя мъж е 10 години по-голям от мен, и аз съм се умъжила на 19 ,но такива проблеми не сме имали.За 7 години брак един единствен път ме е ревнувал по-  болезнено,дори ме беше следил .След като разбрах направо полодях ,събрах си багажа и се изнесох.Наистина ,просто не можех да повярвам ,че някой ми нарушава така свободата.Не знам защо съм реагирала толкова импулсивно ,може би защото бях все още малка /20год/ ,не бях напълно обвързана с него , в смисъл ,че нямах още деца от него ,бяхме си просто женени а тогава не съм влагала кой знае колко в това понятие.Но истината е ,че до ден днешен си спомня за това и за това колко притеснен е бил от всичко ,гузен е все още ,но добре ,че стана тогава и го парирах в началото иначе не знам какво бих правила в момента.
Не знам аз обичам да ме ревнува ,същност не знам как точно да го обесня защото не става въпрос за тази патологична ревност , ами за такава каквато просто да ти повдигне самучувствието ,да ти покаже ,че половинката все още те намира привлекателна и го вълнуваш.Не знам как се казва това състояние ,понякога си го търся сама и го предизвиквам ,но в никакъв случай не говоря за забрани ,табута ,ограничения ,лишения ,по скоро за вид комплимен поднесен малко по-така.

Мразя ревността, но нали знаеш човек каквото мрази се сблъсква с него. И единствената причина за да се сблъска с това е за да може да го победи и да му се опълчи.Аз имам на главата си ревнивец.Но мисля че съм го опитомила.Няма да помогне нито да се правиш на ревнива, нито да се правиш на безразлична.Нито да гледаш с надсмешка, нито да се опитваш да го укротяваш когато е в криза.Ще помогне единствено когато отмине кризата му или изблика, както щеш го наричай, ако поговориш и му кажеш как си се почувствала.Дай му пример с някоя история която го е наранила, не е задължително да е любовна.Например кажи му "Аз се почувствах толкова наранена и обинана както когато твоя приятел те предаде заради еди какво си".Обрисуваш му ситуацията, припомняш му когато се е чувствал най-унизен.Той ще добие представа колко те е наранил.Следва да говорите всяка вечер за това.За неговите изблици.Кажи речи до тогава, докато му писне.Друг трик-говори с приятелката си по телефона и пред него и кажи, че няма да можеш да идеш някъде защото твоя мъж, мн. те ревнува и няма да те пусне.Той ще чуе и ще се засрами че го казваш на приятелката ти. Надяваме се след това да бъде по-сдържан.И други неща съм пробвала.Ако ти е интересно ще ти кажа по-нататък.Ама аз определено за сега съм нямала проблеми(Да не чуе Дявола) вече.Истината е , че те разбирам и ти съчувствам много.То трябва да иам такъв клуб -клуб Ревнив съпруг- за да могат жените да се съветват.Пожелавам ти успех!

Не му давай повод 

Според мен ключово в случая е дали той винаги е бил такъв или изведнъж се е променил. Ако е поведение от скоро, за мен най-вероятните причини са:
1) жената му е дала конкретен повод за ревност
2) самият той има други мисли, и "пречупва" поведението на жена си през тях: ако той се чуди с коя да кръшне или кръшка, вероятно го е страх, че и жена му си мисли и прави същото...

Едва ли с търпение и усилия от твоя страна ще помогне нещо. Познавам такива хора и определено не са ми приятни .Винаги трябва да се съобразявам с приказките си ,а съм доста цапната в устата .Искаш да сте заедно, но с времето ако нещата не се оправят ще ти писне мила .

Мила Стефи, направо те съжалявам.Мога да кажа, водена от горчивия си житейски опит, че няма справяне с това положение.Това е болест, просто дори и да съзнава, че няма поводи за съмнения, мъжът не може да се отърси от болезнената си ревност, това го изяжда отвътре.Бившият ми съпруг ми съсипа 15 години от живота с абсурдни скандали, съмнения и разправии.Звънеше ми в кабинета, през работно време по сто пъти и задаваше въпроси, които просто нямат общо със здравия разум.Цялата служба ми се смееше, че не ме пуска на банкети.Молела съм се, накрая просто заявявах, че има такова събитие и ще отида.Резултата беше, че не ми говореше две седмици преди банкета и после ми натякваше и ме тормозеше зверски още две седмици.Държал ме е по цели нощи и ме е карал да си призная, че имам любовник и му изневерявам.Пълен кошмар.Трябва да ти кажа, че тези, които смятат ревността за доказателство за любов, май са по-болни от ревнивите мъже.Истината е, че така не се живее.Невъзможно е да си нон-стоп нащрек, като звънне телефона и да се изпъваш като струна, както правех и честно казано още правя по навик, когато видя името му, изписано на дисплея.Дори от страх имах един ужасен случай.Звъни служебният ми телефон, на бюрото, където съм и аз и работя.Вдигам, съпругът ми ми задава резонният въпрос *къде си* и *какво правиш*.Моя милост, изтормозена психически, стресирана от ревността му взе, че отговори, незнайно защо *тук съм, в бюфета, купувам си сандвич*.Няма да разказвам после какво ми се случи и колко време продължи тормоза и недоверието, съпроводено със съмнението, че се подигравам нарочно с него.А аз просто бях до толкова стресирана от него, че като му чуех гласът и загубвах ума и дума.......
За жалост освен да ти разкажа за горчивия си опит от съжителството ми 15 години с ревнив мъж, съвет не мога да ти дам.Всеки сам решава доколко може да понесе и да позволи.Всеки има различен праг и предел на търпимост, за жалост моите се оказаха доста големи, но слава богу накрая сложих чертата и това се оказа правилното решение.Но така беше при мен, ти трябва сама да решиш, но не мисли, че можеш да го промениш и да спре да те ревнува, няма да го постигнеш никога, повярвай ми. 

Каквото и да направиш на него в главата ли му е-няма смисъл.

Той не ме ревнува само от мъже да речем-ревнува ме ако щеш от сестра ми......защо тя ще ме карала да се чувствам щастлива,трябвало това да е само негово задължение,но аз не съм искала,защото тя сестра ми или който и да е там била част от"неговото"семейство!Защото аз всички други съм слушала но не и бего!Беше носил на майка ми една снимка-бяхме с приятели и той включително-аз си говоря със една позната и ни снимали и съм усмихната!Той я занесе после на майка ми и и каза:виж дъщеря ти колко е щастлива,когато е с други хора!!!

Ще ме прощаваш, но той си е направо луд Този профил, който описваш е изключително опасен, това е типично за свръх комплексираните, несигурни в себе си и с голо, болезнено самочувствие мъже Че такъв е способен ако се почувства предаден, което няма да му е трудно с този болен мозък, направо може да те убие, воден от максимата *ако не си моя, няма да си ничия*
Доста страшно ми звучи, това със снимката, сестра ти и изобщо нестабилността му и чувството му за малоценност Не зная какво повече да ти кажа, но помисли много добре, без да влагаш чувстваСложи на кантар отрицателните и положителните му качества и хубаво помисли, преди да се обвържеш още повече с деца Доколкото разбирам нямате още дечица, не бързай, наистина такъв тип хора са много опасни и непредвидими

Ох, какво да ти кажа..... ревността е болест и ако самия той не се увери, че е така няма да се оправят нещата. Ти си млада и може би се чувства заплашен, да не би да направиш нещо. ... Колкото и да се пазиш да не го предизвикваш, все ще търси поводи, дори и най-малките. Какво да те посъветвам, освен да си поговорите, колко много го обичаш и, че не можеш без него и , че не е нужно да се притеснява за глупости. Знам за какво говориш, бившия на сестра ми ревнуваше от мен - ужас......

Според мен трябва да потърси психиатрична помощ (съвсем сериозно го пиша, не влагам ирония). Психиатрите не са само лекари, които лекуват лудите. Аз самата посещавам психиатър (въпреки, че проблемът е съвсем различен) и се чувствам много по-добре. Определено състоянието му е патологично и изисква лечение, сам няма да се излекува никога.

Ходихме,нищо!Аз съм за тия неща !С 300 зора го накарах,но ...уви!Некадърници били и всички после като се срещнели с него на саме му казвали:защо се занимаваш с тази,тя не те заслужава!
Това разбира се съм сигурна,че е негова измислица,защото на мен на саме ми говориха като вас,даже имаше съвети да го оставя!

Миличка, те са ти го казалии останалите, но няма да се оправи. Имам позната ,която е в твоето положение ,на мъжа и чак му става лошо от ревност и гълта хапчета .Ревнува я от брат и и всички роднини .Не се тормози ,това ще те съсипва ,а един живот живеем все пак .

Почнах дори да се плаша от тази тема,ако разбере по-някакъв начин................