Мъжът ми започва да става паталогично ревнив и ме тормози с това псичхически,не мога да се справя,чувствам се ужасно зле!Какво да правя?
- Публикувана: 8 фев. 2007, 19:30 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2007, 12:18 ч.
Ревнив мъж,как да се справя?
За съжаление нищо успокоително не мога да ти кажа. Аз лично гледам да бягам надалеч от такива хора. 
. Имаш чувство за хумор надявам се 
.
11 години ни е разликата,от 15 сме женени!От както се роди детето започна този ад,разделяхме се 2 пъти до сега,но няма къде да ида с малкият,а и той му е баща,детето боледува често,няма кой да ми помага,имам нужда от него!Уж не е лош,а изведнъж нещо лошо се събужда в него и ме плаши!Не чува,не проумява,не разбира!Много ме плаши,а искам да сме заедно!
Все пак 15 години не са никак малко. Би трябвало да го познаваш добре и да имаш някакви предположения поне защо го прави.
Колко е голямо детето?
Колко е голямо детето?
Може и да няма причина, познавам такъв случай. Моя съвет- ако намериш начин измъквай се докато е време. Не искам да споделям подробности, защото става въпрос за моя много близка, но заради тормоза при нея има трайни увреждания. Това е ад, който никой не би трябвало да търпи. И тя така си мислеше, заради децата и т.н., но се оказа че децата като станаха по-големи започнаха да я обвиняват ( защото тя ставаше все по-зависима) за това, че баща им тормози и тях.
АКо си мислиш, че сега е трудно да се откачиш, помисли си след 10-тина години колко по-трудно ще ти е. АКо си решила, че нещата са стигнали до там- действай! Един ден детето ти ще е благодарно за това!
Никак. Не можеш да се справиш, ако той не го иска. Ще се тормозите, доколкото ти стигнат силите... внимавай.. може И да ти стигнат мнооогооо време .
Ясно ми е , че ще се появят мнения след мен , обсипани с цветя и рози и "Хватки" .
Ревността е болест, ако мъжът/ жената не го осъзнае.. и не се опита / има си лекари и терапии/... сори.
Не говоря наизуст--- за съжаление.
Но, слава богу , това е минало.
Ясно ми е , че ще се появят мнения след мен , обсипани с цветя и рози и "Хватки" .
Ревността е болест, ако мъжът/ жената не го осъзнае.. и не се опита / има си лекари и терапии/... сори.
Не говоря наизуст--- за съжаление.
Но, слава богу , това е минало.
Не знам, дали някой би могъл да ти даде смислен съвет.
Аз с моят се разбрах още като гаджета, че почне ли да ревнува,
трябва да забрави за мен и тогава беше убедително. И той спря.
А го бях казала, защото даваше признаци на ревнивец.
Но сега след 10 години заедно, от които 5 в брак, не би ме взел
на сериозно, ако му кажа, че си тръгвам.
Може би само с разговор от типа:
Много ме натъжаваш, когато ме ревнуваш. Има ли някаква причина,
която да те провокира.
Все пак мъжете са чувстителни деца и определено
не си казват, когато имат проблеми.
Аз с моят се разбрах още като гаджета, че почне ли да ревнува,
трябва да забрави за мен и тогава беше убедително. И той спря.
А го бях казала, защото даваше признаци на ревнивец.
Но сега след 10 години заедно, от които 5 в брак, не би ме взел
на сериозно, ако му кажа, че си тръгвам.
Може би само с разговор от типа:
Много ме натъжаваш, когато ме ревнуваш. Има ли някаква причина,
която да те провокира.
Все пак мъжете са чувстителни деца и определено
не си казват, когато имат проблеми.
m_mm е права - мъжете не си признават. Но пък жените сме хитри. Дори да не си признава какво става, при един открит разговор след толкова дълъг брак би трябвало да е много лесно за теб да разбереш какъв точно е проблема при него, какво го провокира да се държи така, и има ли наистина основание. Ако няма причини, а си ревнува "профилактично" - спасявай се. Защото нещата в един момент излизат от контрол, и тогава ще съжаляваш горчиво, че не си била по-смела и по-твърда.
Но! Дано е нещо поправимо - все пак за голкова години сигурно те познава и трябва да е нещо моментно
Но! Дано е нещо поправимо - все пак за голкова години сигурно те познава и трябва да е нещо моментно
броих от профила годините, не го правя, да не се сърди авторката, защото при мене около 40 г на екса запо4на такава параноя, може и преди да я е имало, но аз да съм я парирала! тогава стана гадно! 15г брак си е сериозно! а ти си била на 18 г , моми4е, а сега жена в разцвет, а той е на залез, както и да го погледнем той комплексира с годините пове4е!
Мислите ли наситина че възрастта е определяща за ревността?! Моят мъж е с 10г. по-голям от мен, никак не е ревнив, ама никак (засега). И не искам това да се променя.
От друга страна имах едно гадже, което много ме ревнуваше, правеше опити да ми забранява разни неща, да ме разпитва, да държи сметка... Обичах го, но ревността му развали почти всичко, натъжавах се... а и той страдаше, изобщо ревността е голяма разсипница и няма никакъв лек. Дори разговорите... говорим, говорим, после има малка промяна за 2-3 месеца и след това всичко постарому... Много лошо!
От друга страна имах едно гадже, което много ме ревнуваше, правеше опити да ми забранява разни неща, да ме разпитва, да държи сметка... Обичах го, но ревността му развали почти всичко, натъжавах се... а и той страдаше, изобщо ревността е голяма разсипница и няма никакъв лек. Дори разговорите... говорим, говорим, после има малка промяна за 2-3 месеца и след това всичко постарому... Много лошо!
Търсих дълго такава тема,а не смеех аз да я пусна.
Ревноста не идва с годините,тя си е в 4овека.Знае какъв е,иска да бъде оби4ан и ако не е по на4ина,по който той си го представя,неЩата загрубяват.Говоря от ли4ен опит.В една друга тема се говореШе,4е обЩо взето трябва да се бяга от такъв 4овек.Не винаги оба4е неЩата са толкова прости.А и в твоя слу4ай 15г брак не се захвърлят с лесна ръка.Може би ревнува от детето.......и това рефлектира върху теб.Разговора може и да помогне.НиЩо не ти струва да опитаШ.А ако не намерите реШение,сама трябва да реШиШ какво да правиШ.
Успех.
Ревноста не идва с годините,тя си е в 4овека.Знае какъв е,иска да бъде оби4ан и ако не е по на4ина,по който той си го представя,неЩата загрубяват.Говоря от ли4ен опит.В една друга тема се говореШе,4е обЩо взето трябва да се бяга от такъв 4овек.Не винаги оба4е неЩата са толкова прости.А и в твоя слу4ай 15г брак не се захвърлят с лесна ръка.Може би ревнува от детето.......и това рефлектира върху теб.Разговора може и да помогне.НиЩо не ти струва да опитаШ.А ако не намерите реШение,сама трябва да реШиШ какво да правиШ.
Успех.
Съгласна съм с marsy!Мисля,че има такова нещо!
Преди да родя осем години нямахме деца,аз бях като овчица,каквото той си пожелаеше-това ставаше!Бях щастлива,ако той е щастлив,всичките ни познати бяха наши познати,без да се усетя и без да си давам сметка,той ме отдели от всички и всичко,работим даже заедно-24 часа заедно!!!!!
Денем пак с него иска да излизам само,защото"много ме обичал"!!!!Всичко искал да правим двамата,защото "много ме обичал"!!!Но ето че аз пораснах и започнах да имам свое мнение и виждане,за нещата и ..........за негов ужас гласът ми започна да се чува и той започна да откача!И на психотерапия ходихме-нищо не помага!
Преди да родя осем години нямахме деца,аз бях като овчица,каквото той си пожелаеше-това ставаше!Бях щастлива,ако той е щастлив,всичките ни познати бяха наши познати,без да се усетя и без да си давам сметка,той ме отдели от всички и всичко,работим даже заедно-24 часа заедно!!!!!
Денем пак с него иска да излизам само,защото"много ме обичал"!!!!Всичко искал да правим двамата,защото "много ме обичал"!!!Но ето че аз пораснах и започнах да имам свое мнение и виждане,за нещата и ..........за негов ужас гласът ми започна да се чува и той започна да откача!И на психотерапия ходихме-нищо не помага!
И моя мъж е 10 години по-голям от мен, и аз съм се умъжила на 19 ,но такива проблеми не сме имали.За 7 години брак един единствен път ме е ревнувал по- болезнено,дори ме беше следил 
.След като разбрах направо полодях ,събрах си багажа и се изнесох.Наистина ,просто не можех да повярвам ,че някой ми нарушава така свободата.Не знам защо съм реагирала толкова импулсивно ,може би защото бях все още малка /20год/ ,не бях напълно обвързана с него , в смисъл ,че нямах още деца от него ,бяхме си просто женени а тогава не съм влагала кой знае колко в това понятие.Но истината е ,че до ден днешен си спомня за това и за това колко притеснен е бил от всичко ,гузен е все още ,но добре ,че стана тогава и го парирах в началото иначе не знам какво бих правила в момента.
Не знам аз обичам да ме ревнува ,същност не знам как точно да го обесня защото не става въпрос за тази патологична ревност , ами за такава каквато просто да ти повдигне самучувствието ,да ти покаже ,че половинката все още те намира привлекателна и го вълнуваш.Не знам как се казва това състояние ,понякога си го търся сама и го предизвиквам ,но в никакъв случай не говоря за забрани ,табута ,ограничения ,лишения ,по скоро за вид комплимен поднесен малко по-така.
.След като разбрах направо полодях ,събрах си багажа и се изнесох.Наистина ,просто не можех да повярвам ,че някой ми нарушава така свободата.Не знам защо съм реагирала толкова импулсивно ,може би защото бях все още малка /20год/ ,не бях напълно обвързана с него , в смисъл ,че нямах още деца от него ,бяхме си просто женени а тогава не съм влагала кой знае колко в това понятие.Но истината е ,че до ден днешен си спомня за това и за това колко притеснен е бил от всичко ,гузен е все още ,но добре ,че стана тогава и го парирах в началото иначе не знам какво бих правила в момента.Не знам аз обичам да ме ревнува ,същност не знам как точно да го обесня защото не става въпрос за тази патологична ревност , ами за такава каквато просто да ти повдигне самучувствието ,да ти покаже ,че половинката все още те намира привлекателна и го вълнуваш.Не знам как се казва това състояние ,понякога си го търся сама и го предизвиквам ,но в никакъв случай не говоря за забрани ,табута ,ограничения ,лишения ,по скоро за вид комплимен поднесен малко по-така.
Мразя ревността, но нали знаеш човек каквото мрази се сблъсква с него. И единствената причина за да се сблъска с това е за да може да го победи и да му се опълчи.Аз имам на главата си ревнивец.Но мисля че съм го опитомила.Няма да помогне нито да се правиш на ревнива, нито да се правиш на безразлична.Нито да гледаш с надсмешка, нито да се опитваш да го укротяваш когато е в криза.Ще помогне единствено когато отмине кризата му или изблика, както щеш го наричай, ако поговориш и му кажеш как си се почувствала.Дай му пример с някоя история която го е наранила, не е задължително да е любовна.Например кажи му "Аз се почувствах толкова наранена и обинана както когато твоя приятел те предаде заради еди какво си".Обрисуваш му ситуацията, припомняш му когато се е чувствал най-унизен.Той ще добие представа колко те е наранил.Следва да говорите всяка вечер за това.За неговите изблици.Кажи речи до тогава, докато му писне.Друг трик-говори с приятелката си по телефона и пред него и кажи, че няма да можеш да идеш някъде защото твоя мъж, мн. те ревнува и няма да те пусне.Той ще чуе и ще се засрами че го казваш на приятелката ти. Надяваме се след това да бъде по-сдържан.И други неща съм пробвала.Ако ти е интересно ще ти кажа по-нататък.Ама аз определено за сега съм нямала проблеми(Да не чуе Дявола) вече.
Истината е , че те разбирам и ти съчувствам много.То трябва да иам такъв клуб -клуб Ревнив съпруг- за да могат жените да се съветват.Пожелавам ти успех!
Истината е , че те разбирам и ти съчувствам много.То трябва да иам такъв клуб -клуб Ревнив съпруг- за да могат жените да се съветват.Пожелавам ти успех! 
Според мен ключово в случая е дали той винаги е бил такъв или изведнъж се е променил. Ако е поведение от скоро, за мен най-вероятните причини са:
1) жената му е дала конкретен повод за ревност
2) самият той има други мисли, и "пречупва" поведението на жена си през тях: ако той се чуди с коя да кръшне или кръшка, вероятно го е страх, че и жена му си мисли и прави същото...
1) жената му е дала конкретен повод за ревност
2) самият той има други мисли, и "пречупва" поведението на жена си през тях: ако той се чуди с коя да кръшне или кръшка, вероятно го е страх, че и жена му си мисли и прави същото...
11 години ни е разликата,от 15 сме женени!От както се роди детето започна този ад,разделяхме се 2 пъти до сега,но няма къде да ида с малкият,а и той му е баща,детето боледува често,няма кой да ми помага,имам нужда от него!Уж не е лош,а изведнъж нещо лошо се събужда в него и ме плаши!Не чува,не проумява,не разбира!Много ме плаши,а искам да сме заедно!
Едва ли с търпение и усилия от твоя страна ще помогне нещо. Познавам такива хора и определено не са ми приятни .Винаги трябва да се съобразявам с приказките си ,а съм доста цапната в устата .Искаш да сте заедно, но с времето ако нещата не се оправят ще ти писне мила .
Мила Стефи, направо те съжалявам.Мога да кажа, водена от горчивия си житейски опит, че няма справяне с това положение.Това е болест, просто дори и да съзнава, че няма поводи за съмнения, мъжът не може да се отърси от болезнената си ревност, това го изяжда отвътре.Бившият ми съпруг ми съсипа 15 години от живота с абсурдни скандали, съмнения и разправии.Звънеше ми в кабинета, през работно време по сто пъти и задаваше въпроси, които просто нямат общо със здравия разум.Цялата служба ми се смееше, че не ме пуска на банкети.Молела съм се, накрая просто заявявах, че има такова събитие и ще отида.Резултата беше, че не ми говореше две седмици преди банкета и после ми натякваше и ме тормозеше зверски още две седмици.Държал ме е по цели нощи и ме е карал да си призная, че имам любовник и му изневерявам.Пълен кошмар.Трябва да ти кажа, че тези, които смятат ревността за доказателство за любов, май са по-болни от ревнивите мъже.Истината е, че така не се живее.Невъзможно е да си нон-стоп нащрек, като звънне телефона и да се изпъваш като струна, както правех и честно казано още правя по навик, когато видя името му, изписано на дисплея.Дори от страх имах един ужасен случай.Звъни служебният ми телефон, на бюрото, където съм и аз и работя.Вдигам, съпругът ми ми задава резонният въпрос *къде си* и *какво правиш*.Моя милост, изтормозена психически, стресирана от ревността му взе, че отговори, незнайно защо *тук съм, в бюфета, купувам си сандвич*.Няма да разказвам после какво ми се случи и колко време продължи тормоза и недоверието, съпроводено със съмнението, че се подигравам нарочно с него.А аз просто бях до толкова стресирана от него, че като му чуех гласът и загубвах ума и дума.......
За жалост освен да ти разкажа за горчивия си опит от съжителството ми 15 години с ревнив мъж, съвет не мога да ти дам.Всеки сам решава доколко може да понесе и да позволи.Всеки има различен праг и предел на търпимост, за жалост моите се оказаха доста големи, но слава богу накрая сложих чертата и това се оказа правилното решение.Но така беше при мен, ти трябва сама да решиш, но не мисли, че можеш да го промениш и да спре да те ревнува, няма да го постигнеш никога, повярвай ми.
За жалост освен да ти разкажа за горчивия си опит от съжителството ми 15 години с ревнив мъж, съвет не мога да ти дам.Всеки сам решава доколко може да понесе и да позволи.Всеки има различен праг и предел на търпимост, за жалост моите се оказаха доста големи, но слава богу накрая сложих чертата и това се оказа правилното решение.Но така беше при мен, ти трябва сама да решиш, но не мисли, че можеш да го промениш и да спре да те ревнува, няма да го постигнеш никога, повярвай ми.
Не му давай повод 
Той не ме ревнува само от мъже да речем-ревнува ме ако щеш от сестра ми......защо тя ще ме карала да се чувствам щастлива,трябвало това да е само негово задължение,но аз не съм искала,защото тя сестра ми или който и да е там била част от"неговото"семейство!Защото аз всички други съм слушала но не и бего!Беше носил на майка ми една снимка-бяхме с приятели и той включително-аз си говоря със една позната и ни снимали и съм усмихната!Той я занесе после на майка ми и и каза:виж дъщеря ти колко е щастлива,когато е с други хора!!!
Ще ме прощаваш, но той си е направо луд Този профил, който описваш е изключително опасен, това е типично за свръх комплексираните, несигурни в себе си и с голо, болезнено самочувствие мъже Че такъв е способен ако се почувства предаден, което няма да му е трудно с този болен мозък, направо може да те убие, воден от максимата *ако не си моя, няма да си ничия*
Доста страшно ми звучи, това със снимката, сестра ти и изобщо нестабилността му и чувството му за малоценност Не зная какво повече да ти кажа, но помисли много добре, без да влагаш чувстваСложи на кантар отрицателните и положителните му качества и хубаво помисли, преди да се обвържеш още повече с деца Доколкото разбирам нямате още дечица, не бързай, наистина такъв тип хора са много опасни и непредвидими
Доста страшно ми звучи, това със снимката, сестра ти и изобщо нестабилността му и чувството му за малоценност Не зная какво повече да ти кажа, но помисли много добре, без да влагаш чувстваСложи на кантар отрицателните и положителните му качества и хубаво помисли, преди да се обвържеш още повече с деца Доколкото разбирам нямате още дечица, не бързай, наистина такъв тип хора са много опасни и непредвидими
Ох, какво да ти кажа..... ревността е болест и ако самия той не се увери, че е така няма да се оправят нещата. Ти си млада и може би се чувства заплашен, да не би да направиш нещо. ... Колкото и да се пазиш да не го предизвикваш, все ще търси поводи, дори и най-малките. Какво да те посъветвам, освен да си поговорите, колко много го обичаш и, че не можеш без него и , че не е нужно да се притеснява за глупости. Знам за какво говориш, бившия на сестра ми ревнуваше от мен - ужас......
Според мен трябва да потърси психиатрична помощ (съвсем сериозно го пиша, не влагам ирония). Психиатрите не са само лекари, които лекуват лудите. Аз самата посещавам психиатър (въпреки, че проблемът е съвсем различен) и се чувствам много по-добре. Определено състоянието му е патологично и изисква лечение, сам няма да се излекува никога.
Ходихме,нищо!Аз съм за тия неща !С 300 зора го накарах,но ...уви!Некадърници били и всички после като се срещнели с него на саме му казвали:защо се занимаваш с тази,тя не те заслужава!
Това разбира се съм сигурна,че е негова измислица,защото на мен на саме ми говориха като вас,даже имаше съвети да го оставя!
Това разбира се съм сигурна,че е негова измислица,защото на мен на саме ми говориха като вас,даже имаше съвети да го оставя!
Ходихме,нищо!Аз съм за тия неща !С 300 зора го накарах,но ...уви!Некадърници били и всички после като се срещнели с него на саме му казвали:защо се занимаваш с тази,тя не те заслужава!
Това разбира се съм сигурна,че е негова измислица,защото на мен на саме ми говориха като вас,даже имаше съвети да го оставя!
Това разбира се съм сигурна,че е негова измислица,защото на мен на саме ми говориха като вас,даже имаше съвети да го оставя!
Миличка, те са ти го казалии останалите, но няма да се оправи. Имам позната ,която е в твоето положение ,на мъжа и чак му става лошо от ревност и гълта хапчета .Ревнува я от брат и и всички роднини .Не се тормози ,това ще те съсипва ,а един живот живеем все пак .
Откъдето мине,всичко убива 
Не знам как бих живяла с такъв човек. Съжалявам,че ти го казвам,ама това си е!
Миличка, до този момент нито един специалист в цял свят не е измислил терапия за патологичната ревност, въпреки че психиатрите наистина се занимават с това, до момента безуспешно. Това ти го казвам като специалист. Патологичната ревност е болест, психично разстройство. Етиологията й е все още неясна и не е изследвана достатъчно. Някои специалисти смятат, че е разстройство на импулсите, други - че е разстройство на личността, други - разстройство на поведението. Има различни предположения, но нито едно общоприето. Смята се също, че тя маскира дълбокия страх да не бъде изоставен, както и че може просто да съпътства други психични разстройства, които още не са диагностицирани.
Патологичната ревност обаче може да бъде част от параноидното личностово разстройство. Давам ти да прочетеш следните диагностични критерии и ако откриеш, че мъжът ти притежава повечето от тях, просто бягай. Те са:
ПАРАНОИДНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
Личностово разстройство, което се характеризира с:
/1/ прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи;
/2/ злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност;
/3/ мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни;
/4/ борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация;
/5/ склонност към патологична ревност;
/6/ склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи;
/7/ свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света
Помисли си добре. Това психично заболяване при повечето пациенти прогресира. Те самите много страдат от него, по някое време могат да осъзнават, че така губят близкия си човек, но това не променя нищо. Фантазиите за изневяра се задълбочават с времето и нерядко достигат абсурди. Те непрекъснато притискат жертвата си да си признае, че им изневерява, но когато това стане, те продължават да фантазират нови изневери. И така се получава омагьосан кръг. Винаги, дори след много години, се стига да това, че те биват напускани от съпругите си. При мъжете това разстройство се среща по-често, отколкото при жените. Обикновето болния отказва терапия и твърди, че терапевта има нужда от помощ, а не той! След това използва факта, че е заведен на терапия като "оръжие" срещу този, който го е завел. Когато се почувстват реално заплашени, че ще бъдат напуснати, те обещават, че всичко ще се промени и дори доброволно могат да тръгнат на терапия. Изглеждат много убедителни, защото в този момент те наистина си вярват. Това обаче е илюзия и не бива да се разчита на думата им.
В един момент се появяват идеи - фикс, които изцяло обсебват личността на болния, те често са налудни и нетърпими за околните. Защото това е такъв тормоз, на който нито един нормален човек не може да издържи цял живот. Например може да те държи будна цяла нощ за да доказва поредната ти въображаема изневяра. Фантазията му може да достига невероятни параметри.
Аз бих ти казала да не чакаш да ти се случат крайните варианти на болестта му. В моята практика, не съм виждала жертва, която в един момент да не се е разбунтувала. Тях никой не успява да ги изтърпи. Така, че бягай! Докато си млада и здрава.
Ако имаш въпроси по темата, пиши на лични. Желая ти много сила и кураж. Ще ти трябват
Патологичната ревност обаче може да бъде част от параноидното личностово разстройство. Давам ти да прочетеш следните диагностични критерии и ако откриеш, че мъжът ти притежава повечето от тях, просто бягай. Те са:
ПАРАНОИДНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО
Личностово разстройство, което се характеризира с:
/1/ прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи;
/2/ злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност;
/3/ мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни;
/4/ борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация;
/5/ склонност към патологична ревност;
/6/ склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи;
/7/ свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света
Помисли си добре. Това психично заболяване при повечето пациенти прогресира. Те самите много страдат от него, по някое време могат да осъзнават, че така губят близкия си човек, но това не променя нищо. Фантазиите за изневяра се задълбочават с времето и нерядко достигат абсурди. Те непрекъснато притискат жертвата си да си признае, че им изневерява, но когато това стане, те продължават да фантазират нови изневери. И така се получава омагьосан кръг. Винаги, дори след много години, се стига да това, че те биват напускани от съпругите си. При мъжете това разстройство се среща по-често, отколкото при жените. Обикновето болния отказва терапия и твърди, че терапевта има нужда от помощ, а не той! След това използва факта, че е заведен на терапия като "оръжие" срещу този, който го е завел. Когато се почувстват реално заплашени, че ще бъдат напуснати, те обещават, че всичко ще се промени и дори доброволно могат да тръгнат на терапия. Изглеждат много убедителни, защото в този момент те наистина си вярват. Това обаче е илюзия и не бива да се разчита на думата им.
В един момент се появяват идеи - фикс, които изцяло обсебват личността на болния, те често са налудни и нетърпими за околните. Защото това е такъв тормоз, на който нито един нормален човек не може да издържи цял живот. Например може да те държи будна цяла нощ за да доказва поредната ти въображаема изневяра. Фантазията му може да достига невероятни параметри.
Аз бих ти казала да не чакаш да ти се случат крайните варианти на болестта му. В моята практика, не съм виждала жертва, която в един момент да не се е разбунтувала. Тях никой не успява да ги изтърпи. Така, че бягай! Докато си млада и здрава.
Ако имаш въпроси по темата, пиши на лични. Желая ти много сила и кураж. Ще ти трябват
Cporeд мен той не иска да се лекува.Въпреки,4е сте правили опит но напразно.Той си живее в неговия свят.Това е една много страшна болес от която 4овек много трудно се измъква по някога дори опасна.Този 4овек нее наред с главата въобще и незная какво ще правиш.Не си xаби нервите а ако има каде да отидеш,не 4акаи.Изкренно ти съ4увствам.Много късмет ти желая.
stefiji, момиче, от това, което чета тук, направо ми става лошо. То и аз съм ревнувала, но такива невероятни сцени просто немога и да ги сънувам 
Спасявай се!!! Все някак ще се оправиш. Каквото и да е, не вярвам да е по-лошо от сегашното положение. Пиши ми на лични ако искаш...
Спасявай се!!! Все някак ще се оправиш. Каквото и да е, не вярвам да е по-лошо от сегашното положение. Пиши ми на лични ако искаш...
Да се включа и аз - за съжаление от личен опит - прекарах 5 години от живота си с човек, който беше направо невероятно ревнив - не и в началото на връзката ни, но след време... Единственото, което ще ти помогне е да се спасяваш навреме - според мен по-добре не става положението, ако се изчаква. 
Аз учех наблизо до неговата работа - в дните, в които нямахме уговорка да се видим, той искаше да не се гримирам - за какво, нали само за него искам да съм хубава? Ако случайно се срещнехме из района и аз бях с грим - ела да видиш - 3 дена сръдни и обяснения, че няма никой, освен него... Не ми се говори.
Върхът на всичко беше на една Нова година - прекарахме я естествено с неговите приятели, моите... не се говореше за тях и с годините се забравихме. Бях си купила супер секси блузка - прозрачна и гордо се издокарах за тържеството. Няма да повярвате - цяла вечер ме гледа накриво - как съм могла да се облека така, всички в мен гледали, не ме ли било срам, почти гола съм била... Развали ми настроението за цялата вечер, побеснях направо. Но такива сцени бяха редовни, просто тази преля чашата. Малко след това се разделихме.
Не след дълго облякох същата блуза на един купон с новото ми гадже - заведе ме да ме представи на приятелите си. Просто реших да си направя експеримент и да го видя как ще реагира - каза ми, че е много горд с мен, че съм красива и че всичките му приятели ме харесват - направо летях от щастие... такава коренно различна реакция!
Така че аз не смятам, че ревността дори в малки количества е полезна - самочувствието се повдига мнооого повече, когато видиш един възхитен поглед и чуеш една красива дума...
Не си струва усилието да обясняваш и обясняваш ден след ден своята невинност - ревнивият мъж не вярва на думите, той вярва само на собствените си фантазии.
А не след дълго и ти ще се чудиш как си успявала да търпиш толкова дълго време... Не си струва.
Аз учех наблизо до неговата работа - в дните, в които нямахме уговорка да се видим, той искаше да не се гримирам - за какво, нали само за него искам да съм хубава? Ако случайно се срещнехме из района и аз бях с грим - ела да видиш - 3 дена сръдни и обяснения, че няма никой, освен него... Не ми се говори.
Върхът на всичко беше на една Нова година - прекарахме я естествено с неговите приятели, моите... не се говореше за тях и с годините се забравихме. Бях си купила супер секси блузка - прозрачна и гордо се издокарах за тържеството. Няма да повярвате - цяла вечер ме гледа накриво - как съм могла да се облека така, всички в мен гледали, не ме ли било срам, почти гола съм била... Развали ми настроението за цялата вечер, побеснях направо. Но такива сцени бяха редовни, просто тази преля чашата. Малко след това се разделихме.
Не след дълго облякох същата блуза на един купон с новото ми гадже - заведе ме да ме представи на приятелите си. Просто реших да си направя експеримент и да го видя как ще реагира - каза ми, че е много горд с мен, че съм красива и че всичките му приятели ме харесват - направо летях от щастие... такава коренно различна реакция!
Така че аз не смятам, че ревността дори в малки количества е полезна - самочувствието се повдига мнооого повече, когато видиш един възхитен поглед и чуеш една красива дума...
Не си струва усилието да обясняваш и обясняваш ден след ден своята невинност - ревнивият мъж не вярва на думите, той вярва само на собствените си фантазии.
А не след дълго и ти ще се чудиш как си успявала да търпиш толкова дълго време... Не си струва.