Психолог за дете на 3 години

И аз да съм наблъскана с още 25 в държавна ясла, няма да слушам. Не от психолог, от нормална, спокойна атмосфера има нужда детето ви. И от хора, които да се грижат добре за него, защото две жени не могат да обгрижват по 25 деца, колкото и да искат. Някъде са по 30 в група. Дететето ви е бебе още и подобни глупости могат да си помислят само хора от системата, които искат всички деца еднакви и като по калъп, роботизирани. Това не е нормално мислене. Не бих си оставила и за секунда детето при хора с подобен “ интелект”. Преместете детето другаде, тези ви пълнят главата с глупости. Дете е, много ясно че ще иска внимание и грижи, каквито те очевидно не могат да му предоставят и ако слушане е да спи, пишка  и се концентрира под строй… Това е робско отношение, изтриване на личността на детето. Защо им се връзвате на глупостите?

Ако вие не сте забелязали проблеми в развитието на детето си, защо учителките трябва да са специалисти по всичко?
Аз на ваше място бих сменила веднага градината, защото ако така са го "идентифицирали" отсега, така ще продължи и така ще бъде.
В много ясли и градини има и общ стил на поведение на учителките, дори да има по-способни, по-млади и кадърни, те трябва да изпълняват линията на по-старите.. И си мълчат. Така може да "чуете", че всички са забелязали еди-какво си у детето ви, а да не е така.
Ако там, където живеете има ясли/градини тип Валдорф или Монтесори, те са добри, защото имат друг принцип на работа с децата. Ако не, не е фатално. Просто като търсите, гледайте какво предлага градината като занимание, искайте час за посещение - разгледайте вътре помещенията, залите, дали имат помещение за психомоторна дейност (това е физкултурен салон със сух басейн с цветни топки, други прости уреди, съобразени с детската възраст). 2 пъти в седмицата на такова място в яслите, прави децата спокойни и щастливи. Някои имат собствен готвач, което е предимство, други предлагат и английски език под форма на игра - веднъж-два пъти седмично идва учителка с английски, която си играе с децата, закусва с тях, научават, без да се усетят да броят на английски до 5, после до 10, научават песнички и на английски.
В новата градина не казвайте защо го местите. От допълнителни градини/курсове с игри няма нужда. Важното е там, където прекарва детето деня, да ги има тези неща, да има всичко.
Може да купите на детето малко барабанче, помага на тази възраст от гледна точка на звук/ритъм/изразяване. Или други малки уреди тип пиано с караоки - да пее, да се записва, да се наслаждава.. Изобщо каквото му харесва, интуицията ще ви води.

Градината ли предлага техен психолог или трябва вие да търсите?

Учителките предлагат, няма значение къде.
Ние си знаем, че отвреме навреме не слуша, но с различни подходи все напипваме кое работи.
Истината е, че е ударил с топка една госпожа, без да иска, тя се е разплакала, другите деца са се разплакали, само нашето се превивало от смях.
Оттогава тръгна тази песен с психолога.
Говорим си в къщи, питам го в разни ситуации това хубаво ли е, лошо ли, той си отговаря съвсем на място.
В къщи също обича да строи разни неща и в един момент нещо като не се получи по неговото и всичко разваля и се ядосва.
С говорене след това бързо се успокоява, но действително трябва да се обърне внимание.
Може в градината да изпитва ревност, когато другите играят без него, знам ли, през толкова неща може да мине. Но трябва да му се обясни на място, в момента.
Това е мое мнение, затова и търся странични мнения и опит от вас.

[quote author=gingerche link=topic=16348

Истината е, че е ударил с топка една госпожа, без да иска, тя се е разплакала, другите деца са се разплакали, само нашето се превивало от смях.
Оттогава тръгна тази песен с психолога.
-------------

Ей това е катарзис като в стара гръцка трагедия.. Учителката е за психолог, и то не детски.





Това е мое мнение, затова и търся странични мнения и опит от вас.
[/quote]

Добре, след като вие сами признавате, че му трябва повече индивидуално внимание и специален подход, отколкото на останалите деца, може би не е лошо да посетите детски психолог, някой, който е с добри препоръки, да видите какво ще каже, но при всички случаи е добре детето да е в група с малко деца, защото в големите групи няма как да осигурят такова специално внимание.

Истината е, че тенденциите в съвременното общество са такива - да се търси специализирана помощ и за най-дребните на пръв поглед неща. Трябва да свикваме с това. За добро или за лошо - това е положението.

За мен проблемът не е кой знае какъв, естествено, че детето ще го преодолее, ще го израсте. Ще се справи и само, но може би по-бързо и по-безболезнено за другите ще е да поработи с психолог. Няма нищо страшно в това, вече е съвсем нормално това нещо.
Нищо не пречи да се възползвате от психолога в детската градина (разбирам, че има такъв или не съм разбрала правилно?).

А ние трябва да се научим, че това да поговориш и поработиш с психолог не означава, че ти се лепва някакво клеймо за цял живот, а е просто един съвсем обичаен вече начин за справяне с даден, макар и дребен и временен, проблем.

Това с разплаканата госпожа ми се струва нереално, може би се е преструвала, за да покаже, че постъпката на детето е болезнена за другите, знам ли...

Ама психолога няма да го коли!
Даже няма да го възпитава и да му говори, както вие му говорите. Те имат съвсем различни методи от това, което си представяте. Чрез тях детето изгражда увереност и спокойствие в чуждата среда на градината и заради това, започва да се държи по-спокойно.
Аз лично съм много доволна от годините работа с психолог на моето дете, на което по принцип "нищо му няма".

Според мен изобщо не е нормално да удари някого, макар и без да иска и да се смее толкова искрено, а госпожата може да е била ударена в носа и да й са се насълзили очите, случва се. Според мен Вие трябва да говорите с детето, че не е нормално да се смее, когато някой го боли.
Все пак никой не е казал да го водите при психиатър, а просто си психолог, който ще обясни и на детето и на Вас как да се справите с такива и подобни ситуации.

С риск да съм груба ви казвам направо какво мисля.
Учителките се срещат и общуват с много деца, в това са се специализирали  и работят всеки ден.За разлика от нас майките, които виждаме в децата си най-сладкото човече на света, което е още малко и не разбира, те могат да видят и  хванат проблема в зародиш и да ви улеснят преди да е станало нещо по-сериозно.
Аз винаги питам нашите учителки как  е поведението на моето дете и дали се държи добре с другите деца, тъй като хич не е цвете и си го познавам.
Посетете с детето психолог все пак, дори да е стадии и да го нарастне,  поне учителките ще видят че сте отговорен родител и може дори да му обръщат повече внимание.

Искате да ви кажем, че е непослушен и не е за психолог. Психолог/психиатър не е страшно, дори не разбирам въпроса. Какво ви пречи да се консултирате?

Работата с психолог е само в полза на детето. Рядко родител е научен как да бъде такъв и как да се отнася с детето си. Реално това е периода в който родителя се учи завдно с детето. Една консултация не би навредила. Пък и в последно време учителките се пазат да дават съвети и реално в първи клас фактите лъсват.
Щом са дали такъв, най-вероятно има защо.

Нищо страшно няма да заведете детето на консултация. Тя ще е полезна и за Вас, ще Ви се дадат насоки как да реагирате в определени ситуации. Всичко преминава като игра за детето.

Няма лошо да се консултирате с психолог, но детето е прекалено малко да работи ефективно с такъв. Всъщност с психолога ще работите основно вие и ще прилагате съветите и препоръките му върху детето. Пробвайте, нищо не губите. Има вероятност да не си допаднете с психолога и да търсите нов. Пиша го от опит с разни психолози по разни въпроси и проблеми. Първата психоложка я напуснахме след първата ми среща с нея. Със следващата много добре се разбирахме и аз, и детето. Със сегашната детето се разбира, но на мен не ми допада съвсем и все още обмислям дали да я сменя. Ще изчакам до края на учебната година с надеждата, че после няма да имаме нужда. Вече на 11 години психологът работи основно с детето и по-малко с родителите. При предишните синът ми почти не е ходил. Аз ходех и се обяснявахме.