Търся си дедето

На 16 годишната нейните родителите  отнемат детето. Това е реалността. Защото така.
И 16 годишната е златната кокошка снесла златното яйце.
Това е другата страна на монетата.
Отказът от дете е дълбоко грешно, но няма смисъл да ги почерняме и да слагаме ореол на осиновителките.
Осиновителките са просто хора. И като такива може да ги чуете да крещят по площадките като луди, може да знаете как в работата си крещят като луди по чуждите деца, може да знаете за тоталните им разминавания със социалните норми, със странния им избор на деца с тежки увреждания, които никога няма да им позволят независимост от мама, може дори да виждате злобата им към тези, които са могли да родят, но са изоставили детето - да именно там тя може да се прояви с пълна сила.
А може и да са едни прекрасни, обикновени жени, майки.
Според човека.

В България деца с тежки увреждания не се осиновяват, освен ако не се появят по-късно.
И без ореоли, осиновители са просто родители, и независимо от причините, законът е категоричен, че осиновено дете не може да бъде търсено, в противен случай нямаше да се пита във форума "кой ми осинови детето". Във фейсбук има група за тези, които търсят и там в условията го има ясно написано - не се търсят деца под 18 години, ако са осиновени, независимо дали ги търси биологичен родител, леля, брат/сестра.

Законът го знаем и той е такъв, за да са защитени децата, докато са деца. Така и трябва.
Но тук най-често се акцентира не върху детето, а върху осиновителка - как така мое си, какво ще търси пред врата ми. Силно изразено чувство за собственост. Ами това да си го търси не е неочаквано за всеки осиновител.
За децата с увреждания - тежки са не критичните за живота, а такива, които не предполагат типичния живот на възрастен, т.е. самостоятелно справяне с бита и изкарване на средства - говорим за едно много базово ниво на справяне, което не е задължително с физически израз на проблема.
От там и съзнателното търсене на неразрушимия модел майка-дете.

Т.е. излиза, че осиновителите нямат значение.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.

Осиновителите се опитват да защитят децата във възраст, когато и законът ги защитава, защото появата на биологичната майка в ранна възраст или тийнейджърска може да доведе до тежки сътресения, а последиците ще си ги носят детето и осиновителите. Връзката родител-дете при осиновявено се създава не от утробата на майката, а започва да се изгражда с вземането на детето у дома. При осиновяването, поне у нас, по-често имаме среща на две страни, които носят своите рани - детето от разделянето му с биологичната майка, осиновителите - от невъзможността да имат биологично дете, някои и от смъртта на биологичното си дете, защото има и такива случаи. Минава се през фази на опознаване, приемане, напасване докато се изгради тази връзка. Ако детето е било в институция, способността му да създава трайни и здрави връзки най-често е нарушена, защото е липсвало постоянният обгрижващ, който да откликва на нуждите му - физически и емоционални. За деца, които пък са отнети заради малтретиране или дори само заради неглижиране да не говорим какви рани носят в душите си. Осиновяването не е панацея и не може да изтрие преживяното от детето. Някои деца развиват прилепчивост, което също е форма на нарушена привързаност. Много проблеми в развитието на детето се проявяват  доста след осиновяването така, че да говорим, че някой умишлено си избира.дете, което няма да бъде самостоятелно е некоректно. Да, има и такива осиновявания, но аз поне не знам за такива у нас за разлика от САЩ например. Ако прочетеш темите на чакащите ще видиш, че 99% пишат как искат здраво дете без наследствени обременености. На практика се налага да се правят някои компромиси, за да има осиновяване, защото деца в перфектно здраве и без никакви фамилни предразположения и обременености и от обгрижвани бременности са по-скоро изключение, поне в днешно време. Затова и на желаещите да станат родители чрез осиновяване все по-често им се налага да правят компромиси , всеки колкото може да понесе и с каквото може да се справи. Целта обаче на всеки е да направи детето си самостоятелно и независимо.

А защо пък осиновителите да не смятат детето за свое? То си е тяхно. Те са хората, които полагат грижи, обичат, отделят финанси и нареждат живота си според нуждите на това дете. Значи си е тяхно. И определено имат основание да са недоволни, ако някоя им цъфне на вратата, сетила се след години, че някога е родила и започне да руши всичко, което са създали. Те ще се побъркат, но за детето последствията могат да бъдат ужасни.

Разбира се, че ще го смятат за свое, нали затова са го осиновили.
Идеята на тайната на произхода до пълнолетие не е толкова да защитят възможността на осиновителите да смятат детето за свое сама по себе си (макар че и това има значение) на цената, ръйш ли, на истината, а да не объркват света на детето в крехка възраст. Даже докъм двайсетинагодишна възраст според мен е по-добре. Човек, току-що навършил пълнолетие, няма навиците и опита на по-зрелия млад човек. 18-годишните днес у нас са още ученици, няма откъде да го вземат тоя опит.
Идеята на невъзможността биологичният родител сам да получи данни за детето, ако то не пожелае, е пак подобна. Иначе е разбираемо и не е много укоримо според мен желанието им да знаят, аз напълно разбирам, че човек може да размисли и да съжали, но все пак след като те сами са взели решението някога, сега техният интерес и желание нормално се поставя на второ място след интереса и желанието на другите хора - детето и осиновителите.

П.П. Може да се спори дали не би било уместно да им се даде и на биологичните право на информация след определен дълъг срок дори при нежелание на детето. Информация, не право на срещи и взаимодействие. Нещо като 20-25 години, да речем. На мен не би ми била чужда подобна идея. Детето пак никой не може да го задължи да се среща с тях, то ще е зрял, самостоятелен човек.


____

Айде по-добре не. Отнето НАСИЛА дете, колкото и да си виновен (а при днешните ексцентрични представи за правилно отглеждане може и да не си чак толкова), да го губиш завинаги, а с такова, за което си взел съзнателно решение да го осинови друг, непознат (както ако си донор на сперма или яйцеклетки), да имаш безусловно право на интензивни лични отношения. Айде нека не. Биологичния произход нищо не може да го заличи, това никак не значи, че от него трябва да следват подобни широки права.

_____

16-годишната я питат, изобщо навършилите 14 ги питат. Тя обаче няма възможност да се справи сама и няма как да не зависи от желанието на родителите си.

Абсолютно подкрепям защитата на детето до 18г. Нека то да има възможност да реши иска или не, да търси биологични родители и произход.
Веднъж травма от изоставянето, втора след като разбере, че е осиновено, остава само и БР да се появят, и да имат претенции към него. На първо място нека се мисли за децата. Осиновителя е избрал да е родител, а биологичния такъв се е отказал от тази си роля! И да не забравяме че не е майка, тази, която е родила, а тази която е отгледала!

Детето законово вече не е нейно. Да е мислила с тая глава. Няма никакво право да го издирва. Само то нея, като порасне и реши, че изобщо иска да я вижда. Ами, представете си, че го търси, само за да изнудва осиновителите?

Аз чух ,че подготвят закон с който да отпадне тайната на осиновяването...Само у нас го имало това.
За детето мисля,че няма да е добре обаче.Едно е да научи,че е осиновено в зряла възраст,когато е емоционално стабилно.Друго е още като беззащитно дете-може да му се разруши света и чувството за стабилност и сигурност тотално.
Може би само за биологичната майка ще е добре/успокояващо да го види набързо отстрани ( без контакт обаче),че то е пораснало,добре и щастливо...и до тук.

Тайната отпада за детето след пълнолетие. Т.е. това, което коментирахме досега стана възможно. Досега детето също не можеше да получи информация за родителите си, а сега вече може.

"Тайната на осиновяването отпадна със 139 гласа "за". Осиновени и осиновители ще могат с решение на съда да разберат произхода. Отпада досегашното изискване на закона това да може да се случва само при важни обстоятелства."
Биологичните родители нямат права, защото те доброволно се отказват от тях или им се отнемат по законов път при определени обстоятелства.

Според мен, когато детето не знае, опасността да го научи по неподходящ начин е много голяма. Веднъж в едно американско реалити чух осиновено дете да казва: "Аз съм от това семейство, само че съм се присъединил по друг начин". Това, според мен е много подходящо като обяснение.

Децата вече научават от родителите си по подходящ начин още преди да станат на 7г, когато още не разбират разликата между биологично и осиновено дете. Колкото по-голямо е детето/ човек, толкова по-трудно е да се асимилира информацията, защото има чувство на разочарование и шок, че е бил заблуждаван човек. Особено трудно е, ако го научат в тийн възрастта.

Жани, не става дума да научи, ЧЕ е осиновено - това се препоръчва да се знае рано, от самото начало, - а да научи кои са биологичните му родители. След пълнолетие. За целта трябва първо да знае, ЧЕ е осиновено.

То и да не е с тая цел, да се появи в живота на малко дете или тийн и да настоява да участва в него, може до много поразии да доведе. А от нейна гледна точка е емоционално разбираемо да иска да участва, узнае ли вече кое е детето. От гледна точка на осиновителя той в общия случай, Мама Ру, предполагам, ще потвърди, осиновява, за да бъде родител като всеки друг, и също е напълно разбираемо и достойно за защита с предимство пред интереса на БР желанието да не му се появяват в живота разни "алтернативни" майки на детето, което е вече негово. И не защото биологичната майка е непременно лоша и не заслужава, а защото в противоречието на няколко интереса нейният е най-малко достоен за защита, не печели сблъсъка. Взела е решение, което води до такива последици - знаела е, поема ги. Не като санкция, а като опазване на легитимния интерес на другите две страни.

Аз затова и написах, че принципно няма законовото право. Независимо какви са подбудите й.