Кралски работи и клюки - февруари 2024

Принцът почина в събота в Женева, се казва в изявление на Савойския кралски дом. Той е живял в Швейцария, откакто семейството е било изгонено от Италия, когато е бил на 9 години.

Виторио Емануеле е роден на 12 февруари 1937 г. в Неапол в семейството на Умберто, принц на Пиемонт, който по-късно ще стане за кратко Умберто II и принцеса Мари-Жозе от Белгия.

Умберто управлява Италия само 34 дни, след като баща му, крал Виторио Емануеле III, абдикира в опит да спаси монархията, която беше дискредитирана от подкрепата му за фашисткия режим на Бенито Мусолини по време на Втората световна война.

Когато италианците гласуваха за премахване на монархията през 1946 г., Виторио Емануеле и семейството му бяха принудени да отидат в изгнание. Член от конституцията на новата Италианска република възпрепятства предишните крале от Савойския дом, техните съпруги и мъжките потомци на семейството да влязат на италианска земя.

Забраната беше вдигната през 2002 г. и действията за връщане на кралски останки обратно в Италия започнаха през 2011 г.

Виторио Емануеле и неговият син, Емануеле Филиберто, направиха триумфално завръщане в Италия за посещение през 2002 г. след вдигането на забраната, но двамата мъже по-късно се отказаха от искове за обезщетение от 260 милиона евро за изгнанието на семейството им и връщането на конфискуваната собственост след обществен протест в Италия.

През 2005 г. В писмо, публикувано от италианския всекидневник Il Corriere della Sera, Виторио Емануеле издаде официално извинение на еврейското население на Италия, заявявайки, че е било грешка за Савойското кралско семейство да е подписало расовите закони през 1938 г.

Личният живот на Виторио Емануеле беше помрачен от поредица от съдебни проблеми.

През 1999 г. той беше оправдан за непредумишлено убийство от съд в Париж в края на 13-годишна съдебна битка. Той беше обвинен, че е стрелял с пушка от яхтата си, докато е била закотвена край Корсика, ранявайки фатално германски турист, който спял в плавателен съд наблизо.

Противоречивият случай вдъхнови сериала на Netflix през 2023 г.: „Кралят Кой никога не е бил.”

Принцът беше арестуван през 2006 г. като част от разследване в южния италиански град Потенца по обвинения в рекет и участие в проституция. Той беше оправдан след съдебен процес.

Управителните съвети на Фондацията на кралица Маргрете и принц Хенрик и Фондацията на престолонаследника принц Фредерик и престолонаследничката принцеса Мери решиха да подкрепят Danmarks Indsamling 2024 с общо 800 000 датски крони.
Danmarks Indsamling е съвместна годишна кампания за набиране на средства, организирана в сътрудничество между 12-те най-големи хуманитарни организации в Дания и DR. От 2007 г. насам Danmarks Indsamling се организира ежегодно с цел набиране на средства за подпомагане на хората в някои от най-бедните страни в света за постигане на Целите за устойчиво развитие на ООН.
Под надслов "Да помогнем на гладните деца по света" тазгодишната колекция ще подкрепи деца, които са жертви на сушата в Африканския рог, световната продоволствена криза и изменението на климата. С целенасочени усилия в девет държави 12-те хуманитарни организации, които стоят зад Danmarks Indsamling, помагат да се гарантира, че семействата в крайна бедност получават питателна храна и чиста питейна вода, както и достъп до образование, знания, медицински грижи и нови култури, устойчиви на климатичните промени.

Тази година фондацията на кралица Маргрете и принц Хенрик подкрепя Danmarks Indsamling с 500 000 датски крони, а фондацията на престолонаследника принц Фредерик и престолонаследничката принцеса Мери - с 300 000 датски крони.

На всеки три години градове от страни извън Европейския съюз са канени да кандидатстват за титлата "Европейска столица на културата". Бодьо се намира в северната част на Норвегия и е най-северно разположеното място, носител на титлата Европейска столица на културата.Бодьо е разположен сред спиращи дъха пейзажи над Северния полярен кръг и има население от около 50 000 души.

В началото на XIX век градът се развива благодарение на риболовната и морската си индустрия. В Бодьо има и база на Кралските норвежки военновъздушни сили. Там се намира и Музеят на норвежката авиация.Днес в Бодьо се намира Fram Kino,- първото кино в Норвегия, открито през 1908 г. Градът се гордее и с футболния си клуб "Бодьо/Глимт", най-северният клуб-шампион в състезание от Европейска национална лига. През 2020 г., 2021 г. и 2023 г. те печелят Eliteserien, първенството на Норвегия.През 2024 г. в Бодьо и в целия регион Норланд ще се проведат повече от 1000 събития с акцент върху младите хора.
В Бодьо те ще бъдат концентрирани в културния квартал Стормен и неговите концертна зала, театър и библиотека, открити през 2014 г.

Поръчана от кралица Маргарита от Италия, известна като Кралицата на перлите, за да отпразнува раждането на нейния внук през 1904 г., тази тиара Musy може да се носи в различни конфигурации. Тиарата е завещана на този внук, крал Умберто II, чиято булка, принцеса Мари Хосе от Белгия, носи тиарата в деня на сватбата си. Любима през целия си живот, кралица Мари Хосе носеше тиарата често, дори след като семейството отиде в изгнание през 1946 г. В наши дни тиарата Musy се носи от принцесата на Неапол, най-вече на сватбата на престолонаследника принц Фредерик от Дания през 2004 г.

Сватбен подарък от принцеса Елизабет от Саксония от нейната свекърва, кралица Мария Тереза ​​от Сардиния, когато се омъжи за херцога на Генуа през 1855 г., тази тиара идва с голяма пара, включително колие, брошка, големи висящи обеци, окачване и две гривни с розови турмалини, предназначени за смяна на гранати, корали или тюркоази . След като е наследен от кралица Маргарита през 1912 г. от нейната майка принцеса Елизабет, парюрът се е предавал по основната линия на семейството и е бил често носен от принцесата на Неапол, която предпочита чокъра и обеците за всякакъв вид случаи. Тиарата получи най-известното си излизане на сватбения ден на принцесата на Венеция през 2003 г. Тя също е носила обеците на много събития.

Част от бижутата на италианската корона не могат да бъдат наследени, тази тиара с перли и диаманти е направена от Musy през 1883 г. за кралица Маргарита. Често носена от кралица Елена, особено след като тя продаде бижутата си по време на Първата световна война, тиарата не беше изобразена на кралица Мари Хосе през месеца, в който тя беше кралица. Преди да заминат за изгнание през 1946 г., бижутата на короната, включително тази тиара, са оставени в трезора на Италианската банка с бележка, която гласи „на тези, които имат право“. Не е взето решение относно съдбата им, никой не може да реши кой има „право“, така че те все още остават в трезора на банката.

Произхождаща от великата херцогиня Стефани от Баден, тази златна, перлена и диамантена тиара е изработена през 1830 г. и е дадена на кралица Мари Хосе като подарък за 18-ия рожден ден през 1924 г. Носена често в младите й години, тя е наследена от нейната дъщеря, Принцеса Мария Габриела, която я продаде в Christie's през 2007 г., където тиарата беше закупена от музея в Манхайм.

Направена от Mellerio dits Meller през 1867 г., тази тиара с диамантен венец е показана на изложението Universelle в Париж, преди да бъде купена от крал Виктор Емануил II от Италия за снаха му, принцеса Маргарита Савойска, през 1868 г. Носена често от кралицата Маргарита през целия си живот, тази тиара е била носена от кралица Мари Хосе по време на изгнание и сега принадлежи на Института за изкуства Албион, след като е продадена от една от дъщерите на кралица Мари Хосе.

Направена от Петочи през 50-те години на миналия век от  корсаж с перли и диаманти , принадлежащ на кралица Елена, тази тиара обикновено е носена от принцеса Мария Пия, най-вече на нейната предсватбена гала през 1955 г.

Носена от принцеса Мария Пия за сватбата й през 1955 г., диамантеното цвете и тиара с венец се отличават с диамантени житни класове с диамантено цвете в центъра. Тиарата е носена и от принцеса Мария Беатрис. Въпреки че сегашното местоположение на житните класове е неизвестно, диамантеното цвете често е било носено от принцесата на Неапол.