Майчиното чувство за вина

  • 4 525
  • 85
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 451
О-о-о, и аз непрестанно изпитвам чувство за вина... Особено, когато не успявам да си въздържа нервите и повишавам тон. А Мими е толкова чувствителна, че веднага се разплаква и търси баща си... Embarassed Не успявам да и обърна необходимото внимание заради бебето и от това се чувствам адски зле. Рядко сядам да поиграя с нея, а тя има крещяща нужда от това... Няма да продължавам, че ще се разплача. Sad

# 16
  • Мнения: 2 891
Изпитвам това чувство, когато ми се случи да го плесна по памперса... не мога да проявявам нескончаемо търпение.  Да, липсата на търпение ме кара да се чувствам виновна!

# 17
  • Мнения: 11 607
Изпитвам чувство на вина не само по отношение на децата си...... Но така не се живее пълноценно! Затова гледам по-малко да се чувствам виновна, да си взимам поуки от разните ситуации и да вървя напред смело и да не съжалявам за нищо.....

Винаги може да се действа и по-добре! То е напр. като си купуваш нещо, обувки да кажем. Купиш обувките и сякаш че ли веднага виждаш на друга витрина по-хубави обувки, ама ти вече си направил избора и покупката.... Затова имам едно правило - ще купувам ли нещо, купувам го и повече не се заглеждам никъде! Винаги има нещо пропуснато! Но пък и понякога съм напред с материала, защото съм направила най-добрия избор!

# 18
  • Мнения: 1 680
Колкото и да изпитваш чувство за вина - по-важно е децата да усещат любовта,която изпитваш към тях.

И аз мисля същото Peace. Гледам да играя повече с тях и да ги прегръщам, но като нямам възможност или съм уморена не изпитвам чувство на вина. Като пък сгреша нещо  се извинявам и пак не чувствам вина иии въобще не се старая да бъда перфектната майка.

# 19
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Всеки ден се чувствам виновна,защото съм много строга с нея,карам и се за дреболии и се ровя в компютъра,вместо да си играя с детето.

# 20
  • Magrathea
  • Мнения: 2 771
Не изпитвам такова чувство. Когато съм с нея, съм 100% само нейна.  Изключително рядко се случва да се карам и да не сме се разбрали с добро.

# 21
  • Мнения: 3 034
Това, че не съм единствена донякъде ме успокоява, но...донякъде.
Иска ми се да поговорим и за техниките за справяне с това чувство, защото в него няма нищо градивно.
Предполагам, че е продиктувано от прекалено високите ни изисквания, които имаме към себе си. Това да се справяш с всичко, винаги....
Аз лично се опитвам да разтоварвам някак си, така че да съм пълноценна в общуването с детето.
Опитвам се да се сетя защо не съм усмихната и в повечето случаи не успявам и....тогава се усмихвам.
ОПитвам се не да бъда перфектна майка, а да бъда себе си....

# 22
  • Мнения: 136
   Да няма нищо градивно , и да и аз го изпитвам чувството. В момента се чувствам виновна, че не си лягам, за да бъда утре сутринта по-свежа и по-бодра в игрите с децата, а си вися тук и си чета из форума.Но пък чувствам също че имам нужда от малко време просто за си почивам и да пусна мисълта си да се "рее " насам натам  newsm78 newsm78

# 23
  • София
  • Мнения: 6 477
Понякога се чувствам виновна, най-често когато съм се разтрещяла за дреболия и не сме успели да се сдобрим преди малката да заспи...просто тя е била преуморена, а аз съм искала много от нея. Чувствам се виновна обаче когато бързам да се прибера в къщи, а колегите остават на работа - не е честно спрямо тях да тръгвам все първа ooooh! А когато закъснея се чувствам виновна пред малката, че вечя тя е във фаза вечеря и лягане, а аз съм се прибрала едва тогава в къщи ooooh! Но понеже съм и майка и баща за дъщеря ми си казвам, че трябва и пари да се изкарват, а ще се глезим и играем в събота и неделя!

# 24
  • Мнения: 58
Аз не изпитвам такова чувство. Отделям й достатъчно време, не се виня когато ми се налага да й се скарам, защото това е част от възпитанието. Не че го правя много често, но се налага. Не работя заради нея, нямам хоби заради нея, едва успяваме да отделим време за нас с мъжа ми. Постигам нещата които искам с много обяснения. Доволна съм от себе си като майка.
А и вината е смазващо чувство с което отдавна съм се разделила във всяко едно отношеное. Вината убива. Права си iviche, че прекалено големите  изисквания могат да допринесат за чувството за вина, когато са нереални.
Изкуствените усмивки няма да накарат детето да се чувства по добре. То не е колежката до теб, а дете с мнооого висока чувствителност.

# 25
  • Мнения: 2 353
  Съгласна съм, че чувството за вина не променя нещата към добро, но на практика ми е трудно да го сведа до някакви безболезнени граници. Чувствам се виновна, че ходя на работа, вместо да се грижа за детето си, а ако не ходя на работа ще се чувствам виновна, че не ходя на работа и не допринасям с нищо към семейния бюджет. Ще взема да се гръмна с патрони за глиган ooooh!

# 26
  • София
  • Мнения: 6 999
Точно тема за мен сега:

Дариа е с варицела. Бавачката ни не може да я гледа 2 седмици и я оставих при майка ми и баба ми в провинцията. Толкова виновна се чувствам, че няма на къде. Но да остана вкъщи 2 седмици е абсолютно невъзможно  Sad Sad Sad
Знам че там ще се грижат добре за нея и мноооого, мноооого ще я глезат и тя ще е щастлива, но... няма да е при мен толкова дълго време.

Чувствам се виновна и когато нямам достатъчно време за нея или когато съм я оставила при баща й или баба й, а аз се забавлявам някъде.

Моята психоложка казва, че няма лошо да се чувстваш виновен, стига да не се ограничаваш и да не ставаш подвластен на това чувство...та се опитвам да се абстрахирам от него...

# 27
  • Мнения: 4 392
Да, че не съм винаги във форма и не мога да и обърна достатъчно внимание,..че съм изнервена понякога от недоспиване и тя го разбира по един или друг начин.., че трябва да се разделям с нея понякога, за да свърша някоя работа...и..и..и...

# 28
  • Мнения: 5 877
Мисля, че това чувство е здравословно в разумни граници. Нали те кара да седнеш с детето и да поиграеш наистина, на 100%?
Колкото до техники... Ивиче, мисля, че просто детето ти расте. И става по-самостоятелно, и има нужда от по-малко плътни занимания. А ти си свикнала постоянно да се занимаваш с него и сега ти е съвестно. Спокойно, остави я малко да поеме инициативата. А и други възрастни да се изявят.
Справяш се чудесно, я каква хубава и интересна те рисува!!!

# 29
  • Мнения: 2 040
Засега чувството за вина ме връхлита след като съм й се скарала за нещо, тя веднага след това иска да я гушна, а аз неподдавам, защото искам да й покажа, че белята дето е направила не се поущрява .. и ми е много трудно и се чувстам адски виновна и отвратителна и лоша майка, въпреки че дълбоко в себе си съм сигурна, че е за нейно добро ... и честно казано, вината надделява и най- много след 2-3 мин. я гушкам и я карам да ми обещае че няма да прави повече така ..
Голямо нещо е това чувство ..

Общи условия

Активация на акаунт