Има ли някакъв начин да се види, кои езици биха били най-полезни на дете?

През XIX в. индустриалната революция създаде огромна нова класа от градски пролетарии, а социализмът се разпространи, защото никое друго вероизповедание не успя да отговори на безпрецедентните нужди, надежди и страхове на тази нова работническа класа. Либерализмът в крайна сметка победи социализма само след като възприе най-добрите части от социалистическата програма.

През XXI век може да станем свидетели на създаването на огромна нова класа на неработещите: хора, лишени от всякаква икономическа, политическа или дори художествена стойност, които не допринасят с нищо за просперитета, властта и славата на обществото. Тази "безполезна класа" ще бъде не просто безработна - тя ще бъде неработоспособна.

През септември 2013 г. двама изследователи от Оксфорд, Карл Бенедикт Фрей и Майкъл А. Осбърн, публикуваха книгата "Бъдещето на заетостта", в която изследваха вероятността различни професии да бъдат завладени от компютърни алгоритми през следващите двадесет години. Алгоритъмът, разработен от Фрей и Осбърн за извършване на изчисленията, изчислява, че 47% от професиите в САЩ са изложени на висок риск. Например има 99 % вероятност до 2033 г. да загубят работата си телемаркетьори и застрахователи в полза на алгоритми. Съществува 98% вероятност същото да се случи и със спортните съдии, 97% - с касиерите и 96% - с готвачите. За сервитьорите - 94%. Асистенти на юристи - 94 процента. Екскурзоводи - 91%. Пекари - 89%. Шофьори на автобуси - 89 процента. Строителни работници - 88%. Ветеринарни асистенти - 86%. Охранители - 84 процента. Моряци - 83 на сто. Бармани - 77 на сто. Архивисти - 76 на сто. Дърводелци - 72 на сто. Спасители - 67 на сто. И така нататък.

Разбира се, има и безопасни професии. Вероятността компютърните алгоритми да изместят археолозите до 2033 г. е само 0,7 процента, защото тяхната работа изисква високотехнологични видове разпознаване на образи и не носи огромни печалби. Следователно, е малко вероятно корпорациите или правителството да направят необходимите инвестиции за автоматизиране на археологията през следващите двадесет години.

Разбира се, до 2033 г. вероятно ще се появят много нови професии, например дизайнери на виртуални светове. Но тези професии вероятно ще изискват много повече креативност и гъвкавост, отколкото сегашните обичайни работни места, и не е ясно дали четиридесетгодишни касиери или застрахователни агенти ще могат да се превъплътят в ролята на дизайнери на виртуални светове (опитайте се да си представите виртуален свят, създаден от застрахователен агент!). А дори и да го направят, темпото на прогреса е такова, че след още едно десетилетие може да им се наложи да се преоткрият отново. В края на краищата алгоритмите могат да надминат хората и в проектирането на виртуални светове. Основният проблем не е създаването на нови работни места. Същественият проблем е създаването на нови работни места, които хората да изпълняват по-добре от алгоритмите."

Тъй като не знаем как ще изглежда пазарът на труда 2030 или 2040, още днес нямаме представа на какво да учим нашите децa. Повечето от това, което в момента учат в училище, вероятно ще бъде неуместно, когато станат на по четиридесет години. Традиционно, животът е разделен на две основни части: период на учене, последван от период на работа. Много скоро този традиционен модел ще стане остарял и единственият начин хората да останат в играта ще бъде ако продължат да учат през целия си живот и да се преоткриват многократно. Много от тях, ако не и повечето, може и да не са в състояние да направят това.