Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 19

Аз правя кутии на детето всеки ден, не яде на стол.Съответно редовно я питам с какво се хранят съучениците и, които не са на стол.В началото бях  леко шокирана. То не са вафли, сокчета, газирани напитки, най-различни десерти от рода на Снирърс и каквото се сетите.Това е цял ден.Моята има домяшно приготвено нещо сладко.Да сладко е, но поне знам какво има вътре и че ще се развали след няколко дни. Ако е до 21 часа на тренировки и слагам и черен школад.Трябва и, за да има сила да издържи, тя така или иначе ще го изразходи. Покрай спорта доста им говорят за храненето и аз говоря и дано нещо влиза в главата.
В началото си разменяше.Има дни когато е взела това или онова от съученик.Казвам и ОК, но ако стане навик обяснявам защо не е приемливо.Имаше период в които искаше всеки ден да яде на обед баничка от лафката.Разбрахме се веднъж седмично да си купува, да ми каже в кой ден ще е, за да не правя храна за тоя дето духа. След три седмици и писна т.е. яла е три пъти баничка. После имаше период с някакви гадости желирани, пак така говорихме и стигнахме до компромис.След месец престана и с тях.Давам разумно, за да се насити и да види, че може и без това.
Но това е моето дете. Да кажем, че съм намерила начин да говоря с нея на тая тема.
Те са по цял ден седнали в училище.Няма как да не направят дупе ако нямат някаква активност.Ако не иска сам се опитайте да спортувате заедно.Ние сме всяка вечер по улиците и обикаляме.Събота и неделя ги изкарвам да карат колела и тротинетки(аз не карам, но те карат). Въобще гледам да сме на вън при всяка възможност и децата така са свикнали.Да храненето е важно, но си трябва активност.

Не купувам у не държа изкушения в къщи, ако има ще ги ядем. Лятото яде по 1 сладолед всеки ден, но не се спира много плува, играе и ходи.
В къщи си правим понякога нещо здравословно.
През седмицата си носи хубава храна не яде навън.
Уикенда обадва и двата дни навън и може да си хапне каквото иска - пица, суши, бургер и сладолед. Но това е когато е цял ден навън и е изразходила много енергия.
Има много хубаво и стегнато тяло, имаше момент на леко окръгляне преди да и дойде, но не е била дебела.
Двете и приятелки са доста пълни, ядат каквото си искат основно навън и биклуци.
Не знам каква воля има моята.
Явно суетата и е по- голяма.
Понякога си купува и яде вафла или бисквитки, но не редовно.
Много говорим за задрвословнте вреди от безразборно хранене и пиене на напитки газирани.
Като дете ит семейство с доста диабетици килограмите не биха били едниствения проблем.

Хранителните навици се възпитават в къщи. Ако вкъщи се внимава за качеството, вида и количеството на храната, това обикновено се превръща в модел, който децата прилагат и в бъдеще. Дори да има някои нездравословни залитания, породени от средата, те обикновено са временни, ако вкъщи с храната всичко е наред. Не виждам нищо лошо в някой пълнозърнест сладкиш или домашен сладолед от време на време. Тоталните забрани на цели групи храни водят до кофти крайности. Но здравословни алтернативи се намират, въпрос на малко мисъл и усилия.
Повече ме притеснява обездвижването и липсата на навици за спорт и движение. Детето не искало да спортува?!? А опитало ли е? Поне на пробна тренировка заведено ли е?  Ако не иска отборен спорт, нека пробва плуване. Ако не харесва лека атлетика, да опита танци. Вижте какво се предлага наоколо и идете с детето да погледате на няколко места. Никой треньор няма да откаже едно пробно посещение. Ако е с приятелка или някое съседско дете, винаги е по-лесно за начало.

Да, вкъщи с храната всичко е наред. Надявам се наистина това със средата да отмине. Не иска да спортува и това е, само ролери кара често и с удоволствие. Водила съм на танци, на йога, на карате, на бадминтон, на плуване, на тенис. Ходеше на танци в първи и втори клас, но преподавателят не е сериозен, без да предупреди изчезва за 2 месеца и тя спря да ходи. Предложих друга школа, вече не иска. Обича да чете и да рисува в свободното време, това е. Другото е, че е на училище до 18 часа и възможностите ни като часове са много ограничени, но най-основното е, че не иска. Казала съм, че от 5ти клас като мине на полудневно обучение,  трябва да избере спорт, не ако иска, а да посочи какъв.

Спортът е изключително важен за всеки човек, не само за дете. Дори дълги разходки поне 10000 крачки да правите двете е файда, а и време за сте заедно да си споделя, да “вмъкваш” важни неща за живота. Но при децата спорта дава бонус точки- социален контакт с връстници, дисциплина, отговорност, спортна злоба, хъс, желание за победа и да се докажеш, все неща полезни в живота. Помага за максимум растеж спрямо гените, редуцира се нормалното за пубертета покачване на тегло, изхвърлят се токсини и се образуват хормоните на щастието, намалява се естествено висенето на устройства.
На спора държа изключително, влачила съм с мен навсякъде за да избре- канго, фитенс, йога, танци, муай тай, плуване, каквото пожелае, само да е активна.

За мен също спорта е изключително важен.Няма да ги правя шампионки, но като ги видя в къщи над устройствата и откачам. Голямата отрки, че баскетбола е нйното и сега с баща и тичаме напред назад, за да успяваме да я водим.Дребните са малки, но всеки ден имат по 10000крачки с мен само.Ходим пеша до градината, прибирам ги пеша, ходя навсякъде с тях пеша.Отделно карат каквото намерят събота и неделя.Просто, за да изразходват енергия и за да създават добри навици.И едната е принцеса, ако зависи от нея, няма да слиза от колата.Всяка сутрин тръгва с рев, че иска баща и да я кара до градината.Всяка сутрин половината път се обясняваме, защо не ходим с колата.Чак сестра и вече се ядосва и и вика да спре да реве.
Всичко се възпитава.А ние в целта си да им е лесно, реално им вредим.

Всеки ден ходя да я прибирам от училище пеша, слагам бебето в количката и отиваме, на 2,5 км е от нас. След училище, ако времето позволява, играе навън и кара ролери, не притежава телефон, не се интересува от устройства. Не е обездвижена, но искам да спортува, хем малко по-сериозно натоварване, хем и заради всичко изброено от вас.

Добре, че не съм ви дъщеря! Отивам в ъгъла да се срамувам, че не влача детето на спорт, не говоря нон стоп за здравословно хранене и не сервирам киноа и броколи.

Това е и моето мнение, въпреки че моето голямо момиче е от изключенията. С баща дългогодишен вегетарианец (който включи риба последните години) и майка минала през десетгодишен вегетариански период, логично би било да обича зеленчуци и плодове. Вкъщи се купува предимно това в големи количества. Полуфабрикати и захарни изделия се купуват рядко.

За съжаление, от тригодишна възраст, дъщеря ми отказа всякакви плодове и зеленчуци и до ден днешен (стана на 17 онзи ден) не вкусва! С изключение на пържени картофи, защото според нея, пържените картофи са зеленчуци. Нищичко, разбирате ли, ни-що. Няма ягодки, краставици, диня... Не и не. Ако ядем цитруси в хола, тя се изнася демонстративно с позиви за повръщане. Ако има гъби или чушки върху пицата, те се отстраняват. Не яде и нищо сготвено. Примирила съм се. Борбата беше ужасна. Дълго време не искаше да ходи на лагери. Установих защо, когато в четвърти клас, преди един лагер ме попита след колко време човек умира, ако не яде? 😳 Съответно, заредихме я със солети и бисквити и оцеля на лагера на кебапчета, хляб, кремвирши и запасите от вкъщи.
Иначе е слаба, добре изглежда. Отмина периодът с окръглянето, който споменахте и който и съвпада с пандемията и стоенето у дома. Но зеленчуци и плодове така и не прояде.

Малката също предпочита тесто, разбира се, но поне си хапва ябълка, диня, мандарина, банан, грозде, круши... обаче има и коремче. От сега. На 8 е. Ограничавам я, но деликатно. Не искам да ѝ предизвикам някаква психическа затормозеност. Странното е, че не яде много. Но много ѝ се лепи. Явно имат съвсем различен метаболизъм двете. Ще опитваме със спорт или поне сериозно движение.
От време на време може би не успявам да съм деликатна в ограничаването на храната, защото отказва да вечеря примерно. И много ме притеснява в стремежа си да ѝ огранича калориите, да не ѝ докарам зорлем някоя булимия примерно. Как възникват въобще тези състояния. Къде да прочета?

И мен много ме е страх и постоянно търся баланса. Тя започна сама да се ограничава, а аз гледам да има достатъчно добра храна, от която да избира като я налегне апетита - тя поне яде плодове и зеленчуци много, а за сладко все й правя някакви здравословни неща, купешки само черен шоколад купуваме. Закръглила се е и хем не искам да остава така, хем много ме е страх да не я повредя. Аз съм от повредените, с много ниско самочувствие цял живот и редица грешни решения в младостта ми заради това, много искам да й го спестя това. Трудна работа.

И как реши че е “нон стоп” говорене?!
Няма нужда да ходиш в ъгъла как се храните у вас си е изцяло решение на семейството и мен лично абсолютно не ме касае.🙃
Бай дъ уей киноа и броколи всички обичаме, даде ми идея да сготвя утре. Ние и гъбки и маслини слагаме или сушен домат и мАсло, мммм🤩
Иначе днес ядоха кисело зеле с месо и малко ориз на фурна, облизаха чиниите:)
След два дни ядене ма сладолед днес нЕма, утре пак, преди тренировка за пауър:)
И има смисъл от говорене и от възпитаване на хранителни навици, не виждам място за ирония.
Човек е това което яде, храната може да и лек и отрова, умерено да е.
Деца са всичко ще хапнат въпроса е в по- голямата част да се хранят с домашна, качествена храна, чийт хранене за удоволствие през уикенда.
Каквото докопам домашно- месо, яйца, млечни, зарзават купувам и гледам за децата да има.

Дами, от описаното децата ви са чудесни, ама мисля че като майки на момичета, освен за проблема със закъръгленост, трябва да сме наясно и с проблема с вменяване на комплекси заради това че момичетата ни не са в някакви перфектни мерки. Здравословна храна е чудесна, но диети, изисквания да спортуват повече, въпреки че според описанията децата са си перфектни и имат добра активност....каква е необходимостта от всичко това?
Последните няколко страници са като надпревара за това колко перфектни са и искаме да са децата ни......и понеже ми харесва темата и намирам полезни неща, за това пиша този коментар, да се върнем малко на земята и да покажем на децата си как да обичат себе си и да бъдат щастливи, дори и да не не са перфектни.

Точно това обсъждаме в последните постове де, как да хванем баланса.

Жаки, стигнахме до консенсус
Всичко е в мярката. Деца са, растат и минават през различни етапи. Има хормонален бум, тогава напълняват, но е период. Не е нужно всички да са с фигури като манекенки, защото анорексия или булимия са много, много страшни
На мен също последните постове ми звучаха като състезание за перфектни фигури при децата.

Рамацоти, при майка 159 см и баща 174 см, мойта може да е манекенка само у Тайланд 😅🫣🫣
Не е слаба тус таман по моя вкус- 158 см е 48-49 кг. 165 см ми е надежда, от там нагоре сичко е Бонукс😅❤
Всякакво залитане или махане на цели групи храни, на фиксиране само в храната на броене на всяка калория са вредни за малките момичета.
Да са здрави, да се харесват и да се чувстват дибре в телата си, тази увереност да им дадем, начи сме топ майки😅🫣🤫🩷

Моята е някакъв отврат напоследък, вчера имаше страхотен скандал с баща и. Пак заради това, че за всяко нещо трябва да и се повтаря, потретва и накрая да се повиши тон, за да се свърши. Това напряга много всички ни! А можем толкова спокойно да живее, ако малко ги отвори тия ушаци и спре на всяка реплика да има по две дуплики!😅
Кога ще мине това:(