Зависимост към захар и има ли решение

1 кг, ужас (извинявай, не се сдържах)
Да, имаш проблем. Има решение - първата стъпка е осъзнаване на проблема.
Следващи стъпки - мисли , пиши, установи за себе си:
- в кои ситуации го ядеш - ако е стрес, намали си стреса!
- защо купуваш толко много : гладна ли пазаруваш, реклама, друг ли купува за теб?
- с какво можеш да го замениш в началото като по-лека алтернатива : домашни сладкиши с малко захар , ядки, сушени плодове, пресни плодове, филия с мед, парче козунак.
- активен начин на живот помага - спорт или поне разходки.
Стъпка по стъпка - постепенно - минавай на по-малко захар и по-осъзната консумация. След време ще успееш да се откачиш от зависимостта, но си иска постоянство.
Престани да купуваш (много), съзнателно не яж опаковка на един път. Внимавай какво пазаруваш - в много неща, полуфабрикати, кетчуп, сосове, сокове, безалкохолни, даже в замразена пица има захар.
Засищай се с нормални храни , манджи, салати преди сладкото.
Има консултанти по хранене, но те не живеят с теб да ти следят хапките. Решаващите стъпки и действия трябва да дойдат от теб, защото сладкото е навсякъде и леснодостъпно. 
Може да си водиш дневник на първо време. Структурирай храненията, махни междинни хапвания.
Аз с дисциплина успях преди месеци драстично да намаля сладките неща (но далеч бях от твоите количества). Имам дни без никакво сладко! Гордея се 😊
Успешно начало 🥑🥝🍅🥐

Помислете си от какво бягате през захарта. Имате психически проблем и във вашия случай със сладкото “залъгвате” психиката да се чувства по-добре, но реално се самоунищожавате както на психическо, така и на физическо ниво. Първо открийте истинския проблем, защото желанието за сладко е следствие от него. Дори да се откачите от захарта, ако проблемът остане нерешен, пак ще избие по някакъв начин.

Лягай си на време, спи пълноценно. Недоспиването повишава нуждата на организма от бърза енергия.
Подготви се да ти е трудно, не очаквай с лекота да се "излекуваш".

Ендокринолог – да ти пусне обременяване с глюкоза за откриване на ИР.
После си пиеш съвестно хапчетата, много движение и стриктен режим на хранене.
Приемът на хром облекчава до известна степен влечението към сладко, но не решава проблема, ако не проявиш малко воля.
Друг номер е да заместиш сладкишите с плодове.
Отказването е като при другите зависимости. Първите няколко дни е зор, докато премине абстиненцията – тук трябва и малко инат. След това вече е по-лесно.
Успех!

Пусни си кръвна захар и както са казали - ендокринолог.

Заменете ги с такива с полезни подсладители. После ги намалете до здравословния минимум.

Например, сварете тиква на кубчета, объркайте я с череш шоколад.
Маскарпоне с черен шоколад или шоколад със стевия.
Кето сладкиши
и т.н.
Та ядеш бисквити от магазина и да се приемаш за жертва със зависимост е лиготия. Първото ти решение трябва да е "Добре, имам право на сладкиши, но само ако аз сама съм ги приготвила". Ами от мързел ще ги намалиш
Спри да си купуваш у вас подобна храна. Никакви резерви. Ако много ти се прияде - стани и си приготви нещо или отиди и си го купи. Надали ще ти се случва често.

Аз също ям много сладко. Вчера особено прекалих, но цял ден бях навън на студа и се наградих, така да се каже. Изядох един цял шоколад, а вечерта се прибрах много късно и всичко, което имах, беше крем - доволно количество. Но не съм вечеряла друго - само този крем.
Винаги съм била така, винаги съм предпочитала сладкото и няма спиране. Кутия с бонбони не трябва да се отваря пред мене.

Обикновено няколко седмици да устиска човек без сладко/захари, после става много по-лесно.
Не е само до отвикване от сладкия вкус, чревната флора много зависи от това какво се консумира. При повече захари в храната, си "отглеждаме" повече от бактерии и прочие дето с това се хранят. И те си ги "искат" после... Не живеят дълго, така че диета бедна на захари и бързи въглехидрати, плюс евентуално пробиотици или просто всеки ден малко кисело зеле и от сорта, биха подобрили положението доста и няма и да отнеме много дълго.
Но да, главното е човек да го науми, никой не се е гътнал от неядене на захар.

Първо потърси алтернативи сама да приготвиш нещо сладко здравословно.
Намалявай  поетапно количество.
Какъв дефицит запълваш,  прочети  повече по въпроса в интернет. Липса на любов, на подкрепа, но шоколада е само илюзия.
Яж едно парченце бавно, спри за миг, наслади се, вместо да се натъпчеш с цял шоколад бързо.

Добре де, и като прочете в интернет, че запълва липса на любов или на подкрепа, какво прави?

Вие май не си давате сметка, че пристрастяването към захар (в т.ч. и храната като цяло) си има своите биохимични процеси, най-вече на ниво мозък, където допаминовите сензори са силно засегнати.

Да кажеш на зависимия от захар да не яде сладко е като да кажеш на наркомана да не употребява наркотици. Наркоманът знае какво прави, знае че е вредно, но е безсилен да промени навика си.

Високите нива на допамин в следствие на консумацията на захар инхибират работата на префронталния кортекс -- частта от мозъка ни, с която мислим, разсъждаваме, вземаме решения. В резултат, хората зависими от захар стават роби на собствената си биохимия. Вътрешно имат желание да спрат, но не успяват, защото други сили в мозъка им са взели превес над желанието им да не се приема захар.

Решението, с една дума, е образование. Човек трябва да си разясни какво точно е захар, че тя има две молекули: глюкоза и фруктоза; какво представляват, как се метаболизират и какво причиняват. Че сладкият вкус на захарта е фруктозата. Тя дави допаминовите сензори, като инхибира нормалната функция на префронталния кортекс. В същото време силното стимулиране на допаминовите сензори води до потискане на серотонина -- хормонът на щастието и чувството за спокойствие и благодат, което пък води до още по-голям тласък към сладко и се заформя един порочен кръг, какъвто с нейни думи описва и авторката. Самата пък фруктоза е митохондриен токсин, бавно убива черния дроб (и панкреаса) и води до познатите болести: ИР, диабет, хипертония и прочие не без помощта на другата молекула в захарта -- глюкозата. Високият и системен прием на глюкоза кара панкреаса да работи извънредно и секретира огромни количества инсулин, за да премахне захарта от кръвта (като я слага в мазнини и трупаме килограми). Не след дълго се развива и резистентност към инсулина. Това в кратко обобщение.

Ако и само след като човек се образова по тези въпроси, би могъл поетапно да редуцира и спре захарта.

В допълнение, спирането на захарта неимоверно води т.н. симптоми на отнемане: главоболие, раздразнение, слабост и др.

Ако не се справите сама с тази тематика и ви затруднява, потърсете диетолог за помощ.

Като при другите зависимости, алкохол, цигари.. Спираш от раз, категорично и не поглеждаш сладко. Ако трябва няколко дни няма да излизаш за да не си купуваш. Постепенно ще свикнеш и ще заобичаш нормалната храна. Но не става с полека, лесно и приятно, зависимост се бори с воля.

И при спиране на кофеина боли глава и е гадно, ако е там въпросът. Абстиненция си е отвсякъде. И какво от това? Минава и приключва. От опит говоря, спрях преди време кафето от раз, като до тогава направо предрусвах с кафета, та разликата беше драстична. Жива и здрава съм още, ама си трябваше малко инат първите дни де.
Най-първото и най-важното нещо е да поиска човек. Ама не от сорта на "ИскАх, ама немАх желание!", ако ме разбирате. Другото са подробности. Ако не стане от първия опит, следва втори, трети, пети - докато стане.

Наскоро колега отказа кафето, точно защото не можел да го пие без захар, а е решил всякаква захар да елиминира. Та 2в1 неговото, хардкор Е, замени кафето със зелен чай, ама все пак. Жив и здрав е и той, хваля го чат-пат като го видя с чая че знам че много беше притеснен как ще отвикне. А той казва че зорът бил да се навие, после било много по-лесно отколкото очаквал. И не спира да се хвали колко по-добре се чувства без да яде захар, колко по-добре спи и колко по-вкусно му е всичко друго. Много му се радвам.

Тия неща не ги пиша с цел да начуквам нечие канче, силно се надявам да не се прочетат по този начин. Пиша ги за да дам малко надежда на авторката, че не е толкова страшно колкото вероятно изглежда за нея.

Важен е баланса, аз пия едно кафе с мляко сутрин и считам, че е ок. Отбягвам сладкото, но проблемът е, че в работата имаме една маса покрай която минавам постоянно и е отрупана с какво ли не, всеки носи нещо, аз нося ядки и солени неща вече. Лоша традиция създадоха. Определено не ми се яде месо и ако има кой да готви вегитариански вкусотии няма въобще да ми липсва, но ми е трудно да има разнообразие, с месо се готви по-лесно, а и вкъщи само аз съм на тази вълна. Храненето е много важно, трябва много образоване, както писа някой вече. Препоръчвам книгата "Ензимния фактор" много интересна и поучителна за храненето, писана е от лекар. Имаше я някъде онлайн също.