След развода

След развода все едно товар ми падна от плещите. Хванах го на нащата спалня на калъп с едно девойче. После го ударих на живот. Така и до сега.

И аз така, хванах го на калъп на нашата спалня. Аз просто си излязох....но го напуснах след 20 год. Пълна простачка. Сега макар и на 48г си живея живота.

Аз живях с човек,за когото винаги аз за всичко бях виновна,дори за агресията му към мен,пак аз провокирах за дето спрях да се подчинявам и да правя каквото аз си искам,а не каквото той казва. Човека беше вманиачен по това,че му изневерявам,имах ограничения дори по това как да се обличам,че ако съм с къси рокли съм била проститутка и прочие. По ирония на съдбата той вече е с друга,а аз съм сама.. каквото и да кажа за тези наши 11 години ще е малко. Книга ще напиша,толкова имам какво да разкажа. Първа любов,първо всичко и накрая стана така. Но явно е за добро,вече така гледам на нещата аз..

Жено, та ти си се отървала от самият дявол.
Благодари се, че си жива и здрава и давай напред.

Да , определено не съжалявам. Имам останали някакви чувства , даже не знам дали са чувства или е навика,защото не сме били малко време заедно. Но ще погреба и тях и ще затворя страницата напълно. Искам да продължа живота си , без да гледам назад повече. Просто може би изпитвам страх и несигурност все още, но и този етап ще премине. Успях да си осигуря жилище,за мен и за дъщеря ми, кола си купих наскоро. Абе справям се, не съм от хората които се оплакват и стоят и чакат друг да им оправи живота. Просто имах нужда да говоря затова с хора минали през това. Може би така, като човек говори споделя и обсъжда и с други хора , олеква и става една идея по-добре. Та затова и ви писах тук. Благодаря за споделените мнения и истории.

Момента "олеле, как ще се справя?" всъщност трае около месец, месец и половина финансово, докато се нагласиш със заплата, наем и прочие.
Аз всъщност преживях към 10 такива момента от 2020 насам, защото де факто живеех сама с децата и той понякога спираше да праща пари. Тъй че имам опит и се справих сравнително лесно. Е, имаше и приятели, които ми подадоха ръка.

Ще нахлуя в темата, защото от някои мнения се окуражавам. Историята е следната, близо 16 години брак. За мен не щастлив от деня след сватбата, когато разбрах, че ме е лъгал за неща, свързани с бившата му. Когато разбрах и нещо в мен се счупи. Исках още тогава да разтрогна всичко, ама нали пусто да опустее какво ще кажат хората и тнт и тнт. Както и да е, примирих се, забутах някак, доказвах си изкуствено на себе си колко съм щастлива. До степен, че е имало случаи, когато под душа съм си мислела дори да се гръмна, просто защото ме е било страх да взема решение за развод и да се сблъскам с последствията (най-вече децата). Две деца имаме, на 15 и 8 години. Любов - няма, съквартиранти сме. Не завися финансово от него по никакъв начин, както и с жилище (жилището е мое, имаме и още едно общо). Но страхът, страхът от реакцията на децата.... Това ме парира, буквално ме парализира. Няма домашно насилие, няма скандали, алкохол, хазарт или такива неща. Има безразличие. Сексът е нулев, с години. Дори приятелките ми се шегуват, че не знаят как ги има тия деца Вкъщи се чувствам като в затвор. Все нещо не правя - не редя вилиците в съдомиялната като хората, не уча достатъчно с голямото дете по български, нямало нищо за ядене. Общо взето се говори за ядене и пазаруване. Сплескана съм. А не бях такава. Бях момиче обичащо живота... Мълча и се свивам мир да е, да не се ядосва и да не мрънка и дудне.... И вече усещам как ми кипи и ако не са децата ставам и си тръгвам... Когато го няма се чувствам прекрасно. Моля го да ходи напред, назад с приятели, само и само да не си е вкъщи. Да мога да слушам музика, когато си искам, да седя и да си чета книга, вместо да чувам "Майка ви пак си почива"... Когато научих онова, едва ли не аз бях изкарана емоционално нестабилна и куку, че не мога просто да приема, че се е случило и какво толкова, то било преди да се оженим (но след като сме били заедно, де)... И така.

Децата са вече големи и сигурно виждат много неща.положението ви е по-добро от много развеждащи се.Предлагате да се изнесе в другия апартамент.Обяснявате на децата ситуациятя и си продължавате живота.
Ако иска да се грижи понякога за децата,няма лошо,тъкмо ще имате повече време за себе си.
Мантрата "Какво ще кажат хората,"отдавна не е валидна.

Вечното изтъркано оправдание с децата...

Децата никога няма да са щастливи от факта, че семейството им се разпада, но ще го приемат. Няма да са щастливи  и ако им споделиш това, което споделяш с нас, но завършиш, че оставаш с мислите под душа заради тях. Най-много да проявят детски незрял егоизъм и да пожелаят да останеш с баща им. Макар и в криза, да си бъдете заедно. Те още не ги съзнават тези неща, особено по-малкото, но ако можеше, едва ли щеше да иска от тебе да живееш по този начин.
Разделете се мирно, с развод и си вземи децата, щом и финансово не си притеснена. Голямото много скоро след развода ви ще бъде самостоятелно и дано да повлияе на малкото да си расте при тебе спокойно, че нищо кой знае какво не е станало. Сигурно има и други деца в неговото обкръжение, които живеят само  с единия си родител.
Не знам дали ще се радват да имат нещастна майка, ако мога да те усетят от тяхната камбанария, разбира се.

Като човек минаващ през това, бих ти казала, че децата са си деца. Моята дъщеря е на 5 и тя не го прие особено леко, появата и на другия човек при баща й, всичко и оказа влияние, но с правилния подход нещата си идват на мястото.С моя помощ, адекватно поведение и реакции успяхме да излезнем от това положение и двете в момента се чувстваме много добре.  Това се забравя и живота продължава, все пак не губят нито един от родителите си. Пак и идва време , в което те порастват и си поемат по своя път , ти оставаш с баща им и ако сега е така как ще си след още 5 години например? Човек не бива да примирява , в името на общественото мнение или в името на някой друг , да пренебрева собственото си щастие и спокойствие. Звучи егоистично може би, но ако сама не помислиш за себе си, друг едва ли ще го направи.  Не е от най-приятните преживявания, но се случва и се преживява , както от вас така и от децата. Всичко е въпрос на настройка, ако сама не пожелаеш да си помогнеш, не очаквай друг да го направи.

Пош, един съвет от мен. Малкото е лесно, внимавай за тийнейджъра. Ако там нещата могат да минат гладко, то всичко ще е ок.
Моята беше на 15, когато започна всичко. През какви ли не периоди мина. Мислех, че го е преживяла като се разделихме още 2020, обаче сега наново ми е някаква особена. Но и това ще мине.

Пош, не си подценявай децата. Аз се молех нашите да се разделят, за да спре мъката. Бях на 10-12 и всичко разбирах. Но майка ми имаше вечни оправдания.

Дете на 15 кристално ясно вижда, че баща му се заяжда с майка му.

Според мен в последните 15-20 години се наложи разбирането, че децата са по-спокойни и растат по-добре при спокойни/ уравновесени родители, а не при изнервени и каращи се такива.

За "данък обществено мнение" сякаш спря да се мисли още в края на 1980-те, особено в по-големите градове.

За лъжа преди брака аз лично бих простил/ бих бил неутрален, защото все пак тогава още се избират партньори, сравнява се, има колебания, има напасвания, няма ясен и конкретен ангажимент, плановете за бъдещето са рехави и т.н. Забежка преди брака би трябвало да се прости лесно.

Вече за след брака... трудна работа, макар че пак може да се прости, а дали ще продължим със съшия партньор зависи от други неща - характер, перспективи, комуникация, шансове за възстановяване на относително доверие и т.н...