След развода

  • 7 755
  • 74
  •   1
Отговори
  • Мнения: 43
Здравейте,
Този път истории няма да споделям, искам да чуя мнения и истории, затова как преживяхте развода? Етапи състояния, деца, запознанства, нов човек, всичко през което е преминал някой в това положение. Знам, че при всеки е строго индивидуално, но ще се радвам да споделите от личен опит . Благодаря предварително.

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Мога да кажа за майка ми: раздели се на 60, на 62 излезе решението за развод (влачи се 2 г.) Ами... не го е преживяла. Срам я е да се върне в родния си град да си вади документи, че щели да я видят, че е разведена (смени си фамилията).

Всичко е до човек, ако искаш да го преживееш, ще го направиш. Ако си жертва, ще продължиш да бъдеш. От теб зависи какво избираш.

# 2
  • София
  • Мнения: 563
Всичко е много индивидуано. Аз се разведох на 45 г с 18 г дъщеря,това беше преди 3....4 години.След 20 годишен брак се чудя ,сега ,защо не съм го направила по-рано. И двете с дъщеря ми сме по-щастливи ,дори и кучето ми се чувства по-добре.Намерих друг човек ,някъде след 7...8 месеца.Ами какво да ти кажа - дъщеря ми ми казва и не само тя - колеги ,познати - изглеждам много по-добре и съм щастлива.
Така ,че пак ти казвам - всеки си го знае и при всеки е различно.Зависи от много неща.Защо си се развел ,ти ли си инициатора и т. н.
А, да не пропусна да кажа.Може би една две седмици след като го напуснах ,исках пак да се върна / с тъпата си глава/.Добре че имах хора около мен,които ми говореха правилно.
С една дума не съжалявам.Трябваше да го направя много отдавна.

# 3
  • Мнения: 5 264
Здравейте,
Този път истории няма да споделям, искам да чуя мнения и истории, затова как преживяхте развода? Етапи състояния, деца, запознанства, нов човек, всичко през което е преминал някой в това положение. Знам, че при всеки е строго индивидуално, но ще се радвам да споделите от личен опит . Благодаря предварително.
И защо трябва ние да споделяме нашите истории, а ти не споделяш. Някакси не е много ок да си разкажем личния живот, а да не знаем защо?

# 4
  • Мнения: 43
Здравейте,
Този път истории няма да споделям, искам да чуя мнения и истории, затова как преживяхте развода? Етапи състояния, деца, запознанства, нов човек, всичко през което е преминал някой в това положение. Знам, че при всеки е строго индивидуално, но ще се радвам да споделите от личен опит . Благодаря предварително.
И защо трябва ние да споделяме нашите истории, а ти не споделяш. Някакси не е много ок да си разкажем личния живот, а да не знаем защо?

Защото вече съм писала за себе си и за моята история тук във форума, да не досадявам. Аз също съм в развод, пресен бих казала с малко дете на 5 годинки и бившият ми вече си има нов човек, аз съм сама към момента, защото не мисля, че това е най-важното и искам да оттърся напълно от всичко и след това да допусна някого. И просто се искам да чуя от хора минали през същото съвети, истории, гледни точки, това е. Simple Smile

# 5
  • Мнения: 2 605
Може да е и по-добре, и по- зле.
Въпрос на критерии и избори.

# 6
  • Мнения: 1 842
Дайте си време да свикнете с новата ситуация.Гледайте си детето.
Намирайте си развлечения.Това че, бившия,вече си е намерил нова жена не значи и вие да се хвърляте на врата на друг мъж.Живота не е състезание.
По добре сама,отколкото зле придружена.

# 7
  • Мнения: 685
На 33 се разведох, с дъщеря на 2 и не съм съжалила и за момент. Аз бях инициатора, не се държеше добре с мен, не ме е бил и не е изневерявал, но имаше вербален тормоз, който доведе до това да не го понасям и вечерите ни основно да преминават в мълчание. Детето не е страдало, като порасна малко, на около 5, ме попшта защо така, отговорих с кратка версия, че не се обичаме повече и при това положение по-добре да не сме заедно, разбра и не е повдигала въпроса повече. Взима я за една нощувка седмично, никога не съм казала лоша дума за него. Той смени няколко приятелки, запознваше я с всяка когато прецени, повечето ги е виждала само по веднъж, не му се бъркам. Сред развода имах 2-3 тъпи връзки, познаваше мъжете, държали са се прекрасно с нея. В момента съм на 40, щастливо омъжена, имам още едно малко момиченце, съпругът ми възприема първото ми дете като дъщеря, включително няколко пъти е казвал, че би я осиновил ако баща й се съгласи, ами и онзи не си я дава. Като тегля чертата, разводът ми се отрази страхотно, но аз винаги съм имала самочувствието, че мога да се оправя сама, че ще се намери кой да ме обича и с 5 деца, че всичко хубаво предстои. Голям камък ми падна като знаех, че след работа си взимам детето от детската и се прибирам в спокоен хармоничен дом, където няма кой да ме обижда. Не помня колко време след развода започнах първата си връзка, скоро беше, но не съм бързала да запознавам детето с мъжа. Не съм била сама за дълго, през цялото време усещах себе си като хубава, самостоятелна, щастлива жена и мисля, че и това беше, което привлича мъжете, всички до един по-успешни и добри към мен от бившия ми.

# 8
  • Мнения: X
Аз като във вица
-Как си след развода?
-Вече много по добре.
-????
-В началото щях да се побъркам от кеф.

# 9
  • Мнения: 1 479
Аз нямам личен опит, но имам наблюдения над прятелка, която точно покрай ковида се разведе. На кратко мъжа й се записа да учи задочно и се хвана с колежка от университета. Той беше инициатор за развода, остави моята приятелка с две дечица на 5 и на 9 да се оправя сама. Може би месец след като се финализира развода той се ожени за новата и се разбра, че е вече бременна. Моята приятелка доста го преживяваше, реши да му прави на пук и откри тиндър. След поредица от забежки се появи някакъв по-сериозен уж и доста скоро след това заживяха заедно само и само да прави на пук на бившия. В крайна сметка новият се оказа наркоман и се разделиха. Не се отрази много добре на децата, които не стига, че трябваше да живеят с нов човек в къщи, ами и баща им ги водеше в къщата на новата си жена, която също имаше дете от предишна връзка. Моята приятелка сега живее с друг, който пък обича да си попийва, тя го знае, но си затваря очите. Новият също има дете от предишна връзка. Между временно бившия й се раздели с новата си жена и замина за чужбина, където явно му е самотно и прави опити пак да се събира с приятелката ми.

Та като страничен наблюдател мога само да кажа, че е грозно да си правиш на пук с бившия/бившата и децата да са преки свидетели на върховете и спадовете в любовния ти живот.

# 10
  • Мнения: 7 424
В така зададената тема не бих си разказала историята. Некоректно е да питаш другите, а ти да се спотайваш. А и какво ще ти помогне моята история? Или лафът да върви?

# 11
  • София
  • Мнения: 38 775
Супер кеф ми е! При мен, както целия форум знае, историята се проточи хиляда години. Е, три да кажем.
От 4 месеца живея отделно, от 10 дни съм разведена официално, бившия замлъкна тотално, аз съм пълен релакс. Оммм, дзен, вино и сирена.
Децата са големи, фактически едното е под 18, останаха в семейното жилище с него. Виждам ги, винаги когато мога, разбираме се и се обичаме много.

# 12
  • Мнения: 1 308
Защото вече съм писала за себе си и за моята история тук във форума, да не досадявам.
досаждам е думата, а не досадявам

# 13
  • Мнения: 1 608
Защото вече съм писала за себе си и за моята история тук във форума, да не досадявам.
досаждам е думата, а не досадявам

Браво! По-добър ли стана денят ви?

# 14
  • Мнения: 69
Според мен много зависи от хората и отношенията преди развода.

Обикновено се налага наблюдението, че непукиста/ по-дебелокожия/ по-глупавия/ с по-високото самочувствие/ с по-високата самооценка/ по-дебелоглавия се справя по-добре от по-чувствителния/ по-наранамия/ по-самокритичния/ по-аналитичния/ с по-ниското самочувствие/ с по-ниската самооценка.

И за двата влака пътници ще има. Винаги въпросът е на каква цена.

Много често има опити за завръщане или връщания, но също много често те доказват правотата на развода/ раздялата.

Доверие се гради дълго и трудно, а се губи за секунда.

# 15
  • Мнения: 7 500
Авторке, засега най- важното е, ти да си стъпиш на краката. Всякак - финансово, емоционално, психически. Да осигуриш и на детето ти спокойствие да се справи и приеме новата ситуация. Време е нужно. После, когато осъзнаеш и достигнеш своето израстване, повярваш в себе си, спреш да правиш компромиси на хора, които не те заслужават, тоест израснеш, тогава ще срещаш и такива хора по пътя си. Осъзнати, даващи и обичащи.
Няма да останеш сама, просто трябва време.

# 16
  • Мнения: 1 842
Няма нищо страшно да живее сама.В някои отношения е по-добре! Винаги съм се чудила на жени с един развод зад гърба си т.е.с опит,
защо бързат с обвързването.

# 17
  • Мнения: 1 177
Rockstar, честито! Твоята одисея беше много дълга и си заслужаваш виното и сирената.
Относно децата, бившият ти мъж може ли да се грижи за малкия, щом е останал при него?

# 18
  • София
  • Мнения: 38 775
Ми буди го за училище, пере му дрехите, осигурява някаква вечеря. Все е нещо.

То всъщност разпадът започна още 2017-18... Как да е.

# 19
  • Мнения: 5 264
Смятай колко ти е писнало вече щом си се съгласила децата да останат при него.

# 20
  • София
  • Мнения: 38 775
Аз го сравнявам със това да си отрежеш крака, за да се отървеш от оковите.
Всъщност той ме изгони. Гони ме към 10 пъти и накрая си хванах багажа. Абе, направо хорър стори беше 2023 г.

# 21
  • Мнения: 39 498
Писала си, че психически не е ок. Как си му оставила децата?

# 22
  • София
  • Мнения: 38 775
Така съм преценила.
Пак напомням, че едното не е дете и вече само си взема решенията.
Малкия няма да го пипне.
И двамата имат опцията да дойдат при мен. Аз съм на 500 метра.
Айде стига подробности.

# 23
  • Мнения: 941
Е тя ако не е Сигма да захапе, няма кой.
Надявам се работиш в посока децата/малкият да дойде при теб впоследствие.

# 24
  • Мнения: 1 842
Оставете ги тези мъже да се погрижат малко за децата си! Не са малоумни ,нито без ръце.Щом майката е наблизо,ако има нещо ,ще се върнат при нея.

# 25
  • Мнения: 5 264
Аз в никакъв случай не те съдя Рок. Просто се замислих колко голям ужас ще да е било.

Последна редакция: нд, 10 дек 2023, 10:38 от ЗЛОДЕИДА

# 26
  • Мнения: 6 654
Аз да дам един практически съвет.
Виното трябва да се оставя да се аерира, иначе сулфитите са вредни за корема и може да попречат на развитието на бъдещите пеперуди на щастието.

# 27
  • SF
  • Мнения: 21 409
Ооо, Rockstar, сега вече може да излизаш спокойно с приятелки и да закъсняваш! Simple Smile

# 28
  • София
  • Мнения: 38 775
Леле, не ми напомняй!
Майтапа е, че откакто съм си тук, не съм излизала с приятелки по заведения. Работа и вкъщи, като добрите деца.

# 29
  • SF
  • Мнения: 21 409
И това ще ти омръзне. Ще започнеш да излизаш.

# 30
  • Мнения: 336
Здравейте,
Този път истории няма да споделям, искам да чуя мнения и истории, затова как преживяхте развода? Етапи състояния, деца, запознанства, нов човек, всичко през което е преминал някой в това положение. Знам, че при всеки е строго индивидуално, но ще се радвам да споделите от личен опит . Благодаря предварително.

След развода все едно товар ми падна от плещите. Хванах го на нащата спалня на калъп с едно девойче. После го ударих на живот. Така и до сега.

# 31
  • София
  • Мнения: 563
Здравейте,
Този път истории няма да споделям, искам да чуя мнения и истории, затова как преживяхте развода? Етапи състояния, деца, запознанства, нов човек, всичко през което е преминал някой в това положение. Знам, че при всеки е строго индивидуално, но ще се радвам да споделите от личен опит . Благодаря предварително.

След развода все едно товар ми падна от плещите. Хванах го на нащата спалня на калъп с едно девойче. После го ударих на живот. Така и до сега.
И аз така, хванах го на калъп на нашата спалня. Аз просто си излязох....но го напуснах след 20 год. Пълна простачка. Сега макар и на 48г си живея живота.

# 32
  • Мнения: 43
Аз живях с човек,за когото винаги аз за всичко бях виновна,дори за агресията му към мен,пак аз провокирах за дето спрях да се подчинявам и да правя каквото аз си искам,а не каквото той казва. Човека беше вманиачен по това,че му изневерявам,имах ограничения дори по това как да се обличам,че ако съм с къси рокли съм била проститутка и прочие. По ирония на съдбата той вече е с друга,а аз съм сама.. каквото и да кажа за тези наши 11 години ще е малко. Книга ще напиша,толкова имам какво да разкажа. Първа любов,първо всичко и накрая стана така. Но явно е за добро,вече така гледам на нещата аз..

# 33
  • Мнения: 7 500
Жено, та ти си се отървала от самият дявол.
Благодари се, че си жива и здрава и давай напред.

# 34
  • Мнения: 43
Жено, та ти си се отървала от самият дявол.
Благодари се, че си жива и здрава и давай напред.
Да , определено не съжалявам. Имам останали някакви чувства , даже не знам дали са чувства или е навика,защото не сме били малко време заедно. Но ще погреба и тях и ще затворя страницата напълно. Искам да продължа живота си , без да гледам назад повече. Просто може би изпитвам страх и несигурност все още, но и този етап ще премине. Успях да си осигуря жилище,за мен и за дъщеря ми, кола си купих наскоро. Абе справям се, не съм от хората които се оплакват и стоят и чакат друг да им оправи живота. Просто имах нужда да говоря затова с хора минали през това. Може би така, като човек говори споделя и обсъжда и с други хора , олеква и става една идея по-добре. Та затова и ви писах тук. Благодаря за споделените мнения и истории.

# 35
  • София
  • Мнения: 38 775
Момента "олеле, как ще се справя?" всъщност трае около месец, месец и половина финансово, докато се нагласиш със заплата, наем и прочие.
Аз всъщност преживях към 10 такива момента от 2020 насам, защото де факто живеех сама с децата и той понякога спираше да праща пари. Тъй че имам опит и се справих сравнително лесно. Е, имаше и приятели, които ми подадоха ръка.

# 36
  • Мнения: X
Ще нахлуя в темата, защото от някои мнения се окуражавам. Историята е следната, близо 16 години брак. За мен не щастлив от деня след сватбата, когато разбрах, че ме е лъгал за неща, свързани с бившата му. Когато разбрах и нещо в мен се счупи. Исках още тогава да разтрогна всичко, ама нали пусто да опустее какво ще кажат хората и тнт и тнт. Както и да е, примирих се, забутах някак, доказвах си изкуствено на себе си колко съм щастлива. До степен, че е имало случаи, когато под душа съм си мислела дори да се гръмна, просто защото ме е било страх да взема решение за развод и да се сблъскам с последствията (най-вече децата). Две деца имаме, на 15 и 8 години. Любов - няма, съквартиранти сме. Не завися финансово от него по никакъв начин, както и с жилище (жилището е мое, имаме и още едно общо). Но страхът, страхът от реакцията на децата.... Това ме парира, буквално ме парализира. Няма домашно насилие, няма скандали, алкохол, хазарт или такива неща. Има безразличие. Сексът е нулев, с години. Дори приятелките ми се шегуват, че не знаят как ги има тия деца Simple Smile Вкъщи се чувствам като в затвор. Все нещо не правя - не редя вилиците в съдомиялната като хората, не уча достатъчно с голямото дете по български, нямало нищо за ядене. Общо взето се говори за ядене и пазаруване. Сплескана съм. А не бях такава. Бях момиче обичащо живота... Мълча и се свивам мир да е, да не се ядосва и да не мрънка и дудне.... И вече усещам как ми кипи и ако не са децата ставам и си тръгвам... Когато го няма се чувствам прекрасно. Моля го да ходи напред, назад с приятели, само и само да не си е вкъщи. Да мога да слушам музика, когато си искам, да седя и да си чета книга, вместо да чувам "Майка ви пак си почива"... Когато научих онова, едва ли не аз бях изкарана емоционално нестабилна и куку, че не мога просто да приема, че се е случило и какво толкова, то било преди да се оженим (но след като сме били заедно, де)... И така.

Последна редакция: пн, 18 дек 2023, 15:11 от Анонимен

# 37
  • Мнения: 1 842
Децата са вече големи и сигурно виждат много неща.положението ви е по-добро от много развеждащи се.Предлагате да се изнесе в другия апартамент.Обяснявате на децата ситуациятя и си продължавате живота.
Ако иска да се грижи понякога за децата,няма лошо,тъкмо ще имате повече време за себе си.
Мантрата "Какво ще кажат хората,"отдавна не е валидна.

# 38
  • Мнения: 7 424
Вечното изтъркано оправдание с децата...

# 39
  • SF
  • Мнения: 21 409
Децата никога няма да са щастливи от факта, че семейството им се разпада, но ще го приемат. Няма да са щастливи  и ако им споделиш това, което споделяш с нас, но завършиш, че оставаш с мислите под душа заради тях. Най-много да проявят детски незрял егоизъм и да пожелаят да останеш с баща им. Макар и в криза, да си бъдете заедно. Те още не ги съзнават тези неща, особено по-малкото, но ако можеше, едва ли щеше да иска от тебе да живееш по този начин.
Разделете се мирно, с развод и си вземи децата, щом и финансово не си притеснена. Голямото много скоро след развода ви ще бъде самостоятелно и дано да повлияе на малкото да си расте при тебе спокойно, че нищо кой знае какво не е станало. Сигурно има и други деца в неговото обкръжение, които живеят само  с единия си родител.
Не знам дали ще се радват да имат нещастна майка, ако мога да те усетят от тяхната камбанария, разбира се.

# 40
  • Мнения: 43
Ще нахлуя в темата, защото от някои мнения се окуражавам. Историята е следната, близо 16 години брак. За мен не щастлив от деня след сватбата, когато разбрах, че ме е лъгал за неща, свързани с бившата му. Когато разбрах и нещо в мен се счупи. Исках още тогава да разтрогна всичко, ама нали пусто да опустее какво ще кажат хората и тнт и тнт. Както и да е, примирих се, забутах някак, доказвах си изкуствено на себе си колко съм щастлива. До степен, че е имало случаи, когато под душа съм си мислела дори да се гръмна, просто защото ме е било страх да взема решение за развод и да се сблъскам с последствията (най-вече децата). Две деца имаме, на 15 и 8 години. Любов - няма, съквартиранти сме. Не завися финансово от него по никакъв начин, както и с жилище (жилището е мое, имаме и още едно общо). Но страхът, страхът от реакцията на децата.... Това ме парира, буквално ме парализира. Няма домашно насилие, няма скандали, алкохол, хазарт или такива неща. Има безразличие. Сексът е нулев, с години. Дори приятелките ми се шегуват, че не знаят как ги има тия деца Simple Smile Вкъщи се чувствам като в затвор. Все нещо не правя - не редя вилиците в съдомиялната като хората, не уча достатъчно с голямото дете по български, нямало нищо за ядене. Общо взето се говори за ядене и пазаруване. Сплескана съм. А не бях такава. Бях момиче обичащо живота... Мълча и се свивам мир да е, да не се ядосва и да не мрънка и дудне.... И вече усещам как ми кипи и ако не са децата ставам и си тръгвам... Когато го няма се чувствам прекрасно. Моля го да ходи напред, назад с приятели, само и само да не си е вкъщи. Да мога да слушам музика, когато си искам, да седя и да си чета книга, вместо да чувам "Майка ви пак си почива"... Когато научих онова, едва ли не аз бях изкарана емоционално нестабилна и куку, че не мога просто да приема, че се е случило и какво толкова, то било преди да се оженим (но след като сме били заедно, де)... И така.
Като човек минаващ през това, бих ти казала, че децата са си деца. Моята дъщеря е на 5 и тя не го прие особено леко, появата и на другия човек при баща й, всичко и оказа влияние, но с правилния подход нещата си идват на мястото.С моя помощ, адекватно поведение и реакции успяхме да излезнем от това положение и двете в момента се чувстваме много добре.  Това се забравя и живота продължава, все пак не губят нито един от родителите си. Пак и идва време , в което те порастват и си поемат по своя път , ти оставаш с баща им и ако сега е така как ще си след още 5 години например? Човек не бива да примирява , в името на общественото мнение или в името на някой друг , да пренебрева собственото си щастие и спокойствие. Звучи егоистично може би, но ако сама не помислиш за себе си, друг едва ли ще го направи.  Не е от най-приятните преживявания, но се случва и се преживява , както от вас така и от децата. Всичко е въпрос на настройка, ако сама не пожелаеш да си помогнеш, не очаквай друг да го направи.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 775
Пош, един съвет от мен. Малкото е лесно, внимавай за тийнейджъра. Ако там нещата могат да минат гладко, то всичко ще е ок.
Моята беше на 15, когато започна всичко. През какви ли не периоди мина. Мислех, че го е преживяла като се разделихме още 2020, обаче сега наново ми е някаква особена. Но и това ще мине.

# 42
  • Melmak
  • Мнения: 3 251
Пош, не си подценявай децата. Аз се молех нашите да се разделят, за да спре мъката. Бях на 10-12 и всичко разбирах. Но майка ми имаше вечни оправдания.

# 43
  • София
  • Мнения: 38 775
Дете на 15 кристално ясно вижда, че баща му се заяжда с майка му.

# 44
  • Мнения: 69
Според мен в последните 15-20 години се наложи разбирането, че децата са по-спокойни и растат по-добре при спокойни/ уравновесени родители, а не при изнервени и каращи се такива.

За "данък обществено мнение" сякаш спря да се мисли още в края на 1980-те, особено в по-големите градове.

За лъжа преди брака аз лично бих простил/ бих бил неутрален, защото все пак тогава още се избират партньори, сравнява се, има колебания, има напасвания, няма ясен и конкретен ангажимент, плановете за бъдещето са рехави и т.н. Забежка преди брака би трябвало да се прости лесно.

Вече за след брака... трудна работа, макар че пак може да се прости, а дали ще продължим със съшия партньор зависи от други неща - характер, перспективи, комуникация, шансове за възстановяване на относително доверие и т.н...

# 45
  • Мнения: 1 308
Защото вече съм писала за себе си и за моята история тук във форума, да не досадявам.
досаждам е думата, а не досадявам

Браво! По-добър ли стана денят ви?
Да. И твоят ли?

# 46
  • Мнения: X
Като цяло децата са си и егоисти. За тях ние не сме човешки същества с наши си мисли и чувства,а просто родители и толкова. Но забелязвам, че напоследък и двете ме питат, мине се не мине някакво време: "Мамо, как си, как се чувстваш?". Големият, като ходим някъде после идва и винаги ме пита, как съм си прекарала, добре ли ми е било.... Той е много чувствителен и си е привързан доста към баща си. Веднъж даже така, подметнах нещо свързано с развод, раздяла и той  каза: "Ама аз така съм си свикнал, да сте двамата тук..." Сложно е, но да, той след няколко години ще си хване пътя, а аз?

# 47
  • София
  • Мнения: 38 775
Децата са егоисти до към тийн възраст. После започват много добре да разбират, съчувстват и да преценяват различни ситуации и семейни модели.

# 48
  • Мнения: 18 777
posh_, ама изобщо не те разбирам. Съвсем никак. Така щях да го ударя на живот на твое място! Децата свикват с всичко. Да, не е справедливо към тях, но се случва на много деца. Защото иначе ще растат със сбърканата идея, че това вашето е едно нормално семейство. А то не е. Сама го знаеш. Аз много се чудя как издържате досега с мъжа ти, какви хора сте...? Успех, каквото и да решиш!

# 49
  • SF
  • Мнения: 21 409
След развода е малко трудно с "удрянето на живот". Приятелският кръг обикновено са семейни, обвързани и не са готови да го удрят на живот. Трябва да се намери нова свита приятели или приятелки, които имат време, желание и пари да го удряте по живот.

# 50
  • Мнения: 18 777
Със сегашния си акъл знам какво пиша. Да го удариш на живот може и да си си сама с децата. Като си спокойна и имаш настроение, всичко ти върви по друг начин. И не ти трябват грандиозни приятелски кръгове и нови хобита даже.

# 51
  • Мнения: X
Аз под удряне на живот визирам - да ида да покарам кънки, без да се обяснявам, да запиша курс по италиански, например, без да се обяснявам, да си купя обувки, с моите си пари, без да ги крия в багажника на колата си, защото ще ми се дрънка, че харча пари, да си купя същата тази кола, с моите си пари, без да ми се дудне, че втора кола не ни трябва. За си купя от магазина каквото ми се яде без да слушам лекции - това сега защо съм го взела,  да стана в събота и да замина нанякъде с децата, без да обяснявам и споря пет часа ама къде, ама защо, ама сега ли... И те така те Simple Smile

# 52
  • София
  • Мнения: 38 775
Аз в момента се радвам на всяка птичка и тревичка. Всеки свободен момент, който мога да си разпределя както аз преценя, без да се съобразявам с Великия вожд.
А пък това, че разполагам напълно със собствените си финанси, е благодат!
Именно, Пош! Сега гледам една чанта онлайн и се чудя дали ми трябва или не чак толкова...

# 53
  • SF
  • Мнения: 21 409
Ааа, това ли удряне на живот се имало предвид???
Изразът има малко по-различно звучене (в моята глава).
Не знам защо реши, че компанията трябва да е грандиозна. Просто трябва да са хора, с които може да се запознае и да празнува свободата. Понякога е достатъчен и един съмишленик. За варианта сам, не се сещам. Може сам да ходиш където искаш, но не е точно удряне на живот (според моята представа).
Значи, да! Да го удари на живот с децата. Но да сменим израза, защото има малко гирти-флирти бомбастично звучене и внася по-различни очаквания. Като за грандиозни събития с грандиозни компании, както и ти се сети.

# 54
  • Мнения: 18 777
Всеки си представя различни неща. Аз имам предвид, че когато никой не те трови, животът е задължително по-хубав.

# 55
  • Мнения: X
Моята майка има много щастлив втори брак. Ако се загледа в две чанти в магазина и се колебае коя от двете да си вземе, съпругът й купува и двете... В тоя ред на мисли, бяхме всички на екскурзия. Аз бях бременна и исках да си взема домашно сладко от една сергийка. Моят мъж ми се разкряка как вкъщи сме си имали сладка и нямало сега нужда да купувам още... Съпругът на майка ми го чу това и ми купи от всички сладка по едно...

# 56
  • SF
  • Мнения: 21 409
Всеки си представя различни неща. Аз имам предвид, че когато никой не те трови, животът е задължително по-хубав.

Изглежда много логично и очаквано това да е така.
Просто не се нарича "удряне по живот".

# 57
  • Мнения: 10 602
Моята майка има много щастлив втори брак. Ако се загледа в две чанти в магазина и се колебае коя от двете да си вземе, съпругът й купува и двете... В тоя ред на мисли, бяхме всички на екскурзия. Аз бях бременна и исках да си взема домашно сладко от една сергийка. Моят мъж ми се разкряка как вкъщи сме си имали сладка и нямало сега нужда да купувам още... Съпругът на майка ми го чу това и ми купи от всички сладка по едно...
Като има пари ще купи. Ако нямаше, щеше ли да е щастлива без ни една чанта... Такива са ти примерите, и двата.

# 58
  • Мнения: X
Няма значение дали е чанта за пет лева от втората употреба или от бутик на Витошка. Важен е жестът, грижата и вниманието Simple Smile

# 59
  • Мнения: 7 424
Не можеш да живееш в семейство и да не се съобразяваш с партньора си, дори да си много печеливша. И да, примерите с чантата и сладкото са много материални.

# 60
  • Мнения: 10 602
Ми на мен не ми прозвуча така хич. Никаква грижа не ми показва никой от примерите.
1. Има пари, купува наред.
2. Не му се занимава с чуденки и няма отношение към избора, затова решава генерално и набързо "проблема", че да спре да мрънка който там не знае какво иска...

И пак ако нямаше пари щеше да влезе в полемиката с избора и накрая пак да е лошия, щото не я е оставил да си избере на спокойствие...
Та тва с грижата може и да е, но не с конкретните примери.

# 61
  • Мнения: X
Какво материално има бременна жена да иска да си купи сладко, да има пари да си го купи и да й се прави на проблем? Изобщо не ме е срам, че си изкарвам парите и имам право да си ги харча, както намеря за добре без да съм ощетила с нищо семейния бюджет Simple Smile

Ето ви друг пример, нематериален. Майка ми върви с едно цвете, той с една лопата и копае дупка тук, дупка там, на нея все не й харесва и айде наново. И като го питах, аджеба защо се трепе, да копае дупка там и  толкова. Отговорът беше - Ами искам да я зарадвам Simple Smile . Колко пари трябват за лопата и цвете?

пъ.съ Примерът с чантата беше по повод на поста на Rockstar  дали да си купи чантата. Купи си я Simple Smile

# 62
  • Мнения: 776
Сладкото е било крещящ пример, много показателен. Какво ли може да даде един мъж на жена си и децата, ако не желае да купи на бременната си жена бурканче сладко. Каква ли близост, щастие и смисъл визирам. Мизерник, духовен имам предвид, комплексар на който не му пука как се чувства жената до него, докато носи неговото дете. Историята се е развила напълно логично нататък. Само не ми е ясно защо се мъчите всички, че и при наличието на две жилища на всичкото отгоре. Разделете се, бъдете щастливи поотделно и дайте хубавия пример на децата си, че ако едни взаимоотношения са огромна болка, те не трябва да продължават, защото е абсолютно безсмислено. Животът няма втора серия.

# 63
  • София
  • Мнения: 38 775
Ехее, аз ако имах опция за второ жилище, щях да съм си била камшика още 2018!
Пренасяш полека багаж, нареждаш си и в един момент, като той направи някой як скандал - троп вратата и газ!
Ха-ха, разказах моята история всъщност.

# 64
  • Мнения: 2 237

Ето ви друг пример, нематериален. Майка ми върви с едно цвете, той с една лопата и копае дупка тук, дупка там, на нея все не й харесва и айде наново. И като го питах, аджеба защо се трепе, да копае дупка там и  толкова.
Накрая може и така да стане, да изкопае една по-голяма дупка и да сложи цветето най-отгоре. До чантата.
Жените искат добър мъж. И накрая като попаднат на такъв, му се качват на главата.

# 65
  • Мнения: X

Ето ви друг пример, нематериален. Майка ми върви с едно цвете, той с една лопата и копае дупка тук, дупка там, на нея все не й харесва и айде наново. И като го питах, аджеба защо се трепе, да копае дупка там и  толкова.
Накрая може и така да стане, да изкопае една по-голяма дупка и да сложи цветето най-отгоре. До чантата.
Жените искат добър мъж. И накрая като попаднат на такъв, му се качват на главата.

Ами не знам Simple Smile Любов, като тяхната почти не съм виждала. 20+ години са заедно. С все чантите и лопатите и цветенцата. Още три пъти по толкова да са и са страхотен пример, че хепи ендът в крайна сметка не е само на филм Wink

# 66
  • София
  • Мнения: 38 775
Прекрасно е, когато срещнеш мъж, който наистина го е грижа да ти е добре, а не само да се подмаже първите месеци и след това само напук цял живот.
И моят ми правеше скандали за дрехи още първите години! Мале, помня един червен потник за 5 лв! Душата ми изяде, че съм си го купила.

# 67
  • Мнения: 1 842
Ама щом още от началото сте се чувствали зле с този човек,защо сте прекарали десетилетия с него?

# 68
  • SF
  • Мнения: 21 409
В тези теми някой няма, няма, пък се излъже да сподели нещо, което му е направило хубаво впечатление и останалите го правят жестоко да съжалява.
Богаташът купил няколко бурканчета сладко. Жестът е важен! Какво му броите парите и бурканите. Тя казва, че някой купил от всички видове сладко на сергията. Не е изкупил продукцията. Просто вие съзряхте един богаташ, който купува, купува и не е способен на нищо друго!
И жената, която се оженила за мъж, който й купува по 2, когато има нужда от нещо красиво. Аз видях жеста. Вие се огледахте в парите му. Сори, ама различните очи, различен текст видяха.

# 69
  • Мнения: 6 654
Честита Коледа на разведените и развеждащите се от темата !
Да се изкажа и аз по повод сладкото.
При последното ми ходене до България влизам в една бакалия - за млечни произведения главно, но и други работи продаваха. Обикновена, квартална, на една странична уличка до пазара Красно село. Виждам сладко - пише домашно, от къпини. Взех 2, цената беше 9,50 за едно бурканче, мъничко такова, мисля, че е под 200 грама. Трябваше да го снимам, защото знам, че няма да ми повярвате.
Та така с чантите, дето нямало значение дали били от 5 лева или от Витошка...
Wink

# 70
  • Мнения: X
Стана ми много мило. Бях написала сергийка, сиреч сергия у село. Сладкото беше точно 2.50 лв (словом:два лева и петдесет стотинки). Чантите са от магазин втора употреба. Майка ми цял живот е била детска учителка, вторият й съпруг е цял живот по строежите. Толкова за милионерите Simple Smile

Важното е да сме живи и здрави, па макар и с чанти за пет лева и мармалад от два Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: вт, 26 дек 2023, 20:16 от Анонимен

# 71
  • Мнения: 6 654
Приличаме си, аз също обичам сладко, даже в продължението на историята се върнах в бакалията и взех още едно - от бели череши, на същата цена. А даже не ги ядох, там си останаха.
И не ми се свиди цената ни най-малко, просто не си падам по манталитет като този от следния виц:

Баба на пазара продава мляко.  Питат я:
- Бабо, колко литра на ден дава вашата крава?
- Пет литра дава, 3 за нас си и 4 продаваме...

# 72
  • Мнения: 2 237
Честита Коледа на разведените и развеждащите се от темата !...

Звучи, все едно са хванали дядо Коледа за шлифера.

# 73
  • Мнения: 6 654
Кой, какво хванал, си е вече до късмет.
И столчето на чашата не е чак пък толкова зле.
Наздраве !

# 74
  • Мнения: 362
При мен развода беше доста тежък и неприятен особено предвид че и децата са малки. Не ми беше лесно да взема това решение, даже още се чувствам като егоист, че съм го направил. От друга страна пък, за пръв път имам самочувствие от много време насам, а и като гледам децата не обръщат особено много внимание на това. В общи линии беше едно трудно, но правилно решение в дългосрочен план.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт